10 от най-лудите прякори във футбола

| от |

Ивайло Пампулов http://binar.bg/

Много футболни отбори по света и у нас са популярни сред фенове с интересни прякори. Традицията е много силно застъпена във Великобритания, където всеки клуб е превърнал прозвището си в талисман и символ, който често е преплетен в герба. Прякори обаче има и в страните от континента, като България не прави изключение. Нека разгледаме някои от по-интересните случаи.

1. Белият балет от Мадрид всъщност са.. Сладкишчетата

Прякорът, с който мнозина наричат испанския футболен гранд Реал (Мадрид) в България, всъщност не е много точен, даже направо си е грешен. На испански отборът се радва на прозвището Los Merengues. И именно оттук се получава разминаването, защото Merengue има две значения. Това е вид латино танц от доминиканската култура (който е далеч от определението за балет!).

Другото значение на думата е вид яйчен сладкиш, който след като се приготви е бял. В испанската преса използвали тази дума през далечната 1913-а заради това, че екипите на Реал са бели. По този начин Los Merengues (което може да се преведе като „Сладкишчетата“, а не като „Белия балет“) се е формирал като прякор на отбора и до днес.

2. Свински крачета или Вълшебници?

Един от най-старите английски футболни клубове – Болтън, е наричан често Свинските крачета. Една от причините за този любопитен прякор е, че местен специалитет в региона е именно порция свински крачета. Докато тимът играе домакинските си мачове на стадион „Бърнден Парк“, много често футболистите похапвали от това ястие в близка месарница. Тази практика се преустановила с преместването на отбора на „Рийбок Стейдиъм“, но прозвището си останало и до днес.

Основният прякор на Болтън, който се изписва в името на отбора, обаче е Вълшебниците.

3. Червените дяволи

За прякора Червените дяволи „спорят“ два отбора: английският клубен Манчестър Юнайтед и националният отбор на Белгия. Основната причина е цвета на екипите, с които двата тима играят, но дяволът е и основна част от емблемата на Манчестър Юнайтед.

4. Грънчарите

Английският Стоук Сити е наричан с прозвището Грънчарите, тъй като в града Стоук-Он-Трент това някога е бил най-разпространеният занаят. Дори имат грънчарско дерби срещу местния си съперник Порт Вейл.

5. Чуковете

Както за Червените дяволи, и тук спорят два отбора. Единият е английския Уест Хам (име, което в буквален превод може да е „Западна шунка“, но Ham е съкращение от думата hammer, която означава чук). Другият е българският Миньор (Перник).За Уест Хам този прякор показва произхода на клуба, който е създаден от занаятчии в производството на железни артикули през далечната 1895-а.

6. Канарчета vs Смърфове

Дербито на Пловдив без съмнение е между Ботев и Локомотив. Ботев се радва на прякора си Канарчетата заради жълтите си екипи. Локомотив пък е наричан Смърфовете, но каква е причината не става ясно.

С името Канарчетата обаче не се нарича само пловдивският отбор. Това е прякор и на английския Норич, както и на френския Нант. Основната причина е пак жълтия цвят на екипите им.

7. Зоопарк или футболни отбори?

В Англия изобилстват отборите с прякори на птици. Дроздовете от Уест Бромич, Лебедите от Суонзи (там има езеро и прякорът е разбираем), Свраките от Нюкасъл, споменатите вече Канарчета от Норич…

Във Висшата лига на Острова съвсем не са изчерпали „животинските“ прякори, защото играчите на Хъл са Тигри, тези на Лестър – Лисици, а в Съндърланд са Черните котки.

8. Биоразнообразие и в Италия

В Италия също има интересни прякори, като например отборът на Рома е наричан с името Вълците, тъй като в емблемата на клуба е изобразена вълчицата, която се е грижила за създателите на Рим Ромул и Рем.

Сицилианският Катания пък е известен като Слоновете, тъй като това животно е символ на града и в центъра му има статуя на въпросното едро създание.

9. Лъвове в България

Представителните ни национални тимове в какъвто и да е спорт са наричани Лъвове/Лъвици/Лъвчета заради присъствието на лъва в герба ни. Той пък е там не защото някога е бил най-често срещаното животно по тези земи, а по-скоро като символ на смелост и сила.

Прякорът Несломимите Лъвове носи и отборът на Камерун – държава, в която е доста по-вероятно да попаднеш в компанията на истински лъв.

Лъвове са наричани и футболистите на португалския Спортинг (Лисабон).

10. Битката за орела

Чудили ли сте се какво обединява италианския Лацио, португалския Бенфика и българския Лудогорец? Орелът – е правилният отговор. Хищната птица освен прякор на тези отбори е и техен талисман, като преди официален мач специално дресиран и отгледан орел прави обиколка на стадиона, което се превръща в истинска атракция за зрителите.

След мачовете на Лудогорец с италианския Лацио в турнира Лига Европа от италианския клуб подариха един орел на българския тим в знак на приятелство.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).