10 неща в градския транспорт, които те сриват психически

| от |

Антония Антонова, binar.bg

Животът изправя човек пред редица сериозни предизвикателства и едно от тях категорично е редовното пътуване с градския транспорт в София.

Ако пиеш кафе, пушач си и едновременно с това редовно се возиш в градския, добре е да спреш поне едно от трите, защото нервната ти система едва ли ще издържи на натиска и скоро ще рухнеш безвъзвратно.

За цигарите и кофеина е казано достатъчно, но ето и 10 факта от градския транспорт, които подлагат човешкото здраве на риск и предразполагат към вътрешен срив.

1. Баба с 10 литра минерална вода иска да седне.

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против жеста на отстъпване на място на болен възрастен човек или бременна жена в трамвая. Съгласете се обаче, че в момента, в който човек има силите да смени няколко вида транспорт и да помъкне с двете си ръце пълни туби с вода от единия до другия край на града, някак си внушението, че той не би могъл да се справи с предизвикателството да стои прав за 3 спирки, избледнява.

За сметка на това пък укорителните погледи, които водопренасящият пенсионер стрелка към по-младия седящ,  категорично всяват смут у втория, както и сред останалите пътници. Ако не станеш, си злодей. Поне това.

2. Баба с характер иска да седне.

Преди време в метрото една видимо свежа и енергична баба се приближи към мен и момичето, което седеше непосредствно до мен, посочи с пръст пространството помежду ни, което беше всичко друго, но не и свободна седалка, и тръгна да сяда върху нас. И двете, разбира се, скочихме секунди преди да се озовем с баба в скута. Жената спокойно се настани. Разбираш ли?

Това, всъщност е най-дребният случай на проявяване на характер от страна на пенсионер, който държи да му се подчиниш в градския транспорт. Няма значение дали си бременна, отруден, болен, изморен, лошо ти е, ухапал те е рядък вид паяк, пренесъл се тук заради странния климат напоследък, но ти още не знаеш това…

Нищо няма никакво значение. Ако си на видима възраст под 50 си обречен да стоиш прав.

Изключително добра е тактиката, в която човекът в пенсионна възраст не ти казва нищо, но се накланя по онзи особен начин над теб, сещате се – в непосредствена близост – докато ти просто си седиш. Гледа те. Странични пътници също започват да те гледат. Няма как да обясниш, че по принцип винаги би станал, но в случая тази баба е нагла, а ти си с навехнат глезен.

Ставаш. И така ще ти минат най-хубавите години.

3. Някой си пуска хаосче/някой крещи по телефона.

Ужас.

Пътуваш в посока Хаджи Димитър и всеки път трима случайни квартални тийнейджъри си пускат музика на телефона. Където „музика” е силно казано. И си крещят, понеже не се чуват.

Тъкмо се чудиш колко разновидности на обръщението „братленце” съществуват, когато до теб момиче в анцуг си вдига телефона и започва да обяснява на „кака си“ как не издържа вече и ще го напусне завинаги.

Милиш си колко е тъжно 40 непознати да разберат този факт преди него и дали пък не си го заслужава, всъщност.

4. Поне двама на ескалатора не са разбрали, че се возим отдясно.

Убеден си, че българин ще открие следващата по значение технология след Интернет, или поне ще спечели Нобелова награда за нещо, ПРЕДИ да се научи да се вози отдясно на ескалатора.

Винаги се питаш защо става така. Чудиш се не се ли усещат, когато са единствените, които са отляво. Не се ли чувстват странно? Малко като аутсайдери. Като вехти маргинали. Или това е някакъв революционен напън да не си като всички останали? Може би е така.

Отказваш се да се бориш и вярваш, че поне децата ти ще могат един ден да изпреварят статично стоящите и да поемат по пътя си невъзпрепятствани. Дай Боже.

 5. Някой вдига скандал.

Осем и трийсет сутринта е и предпочиташ да се примириш със ситуацията, а не да направиш забележка на човек, който изглежда избухлив.

Жена с две туби минерална вода зад теб обаче, на видима възраст 62години и видимо добър тонус, започва да крещи на човека от ескалатора, понеже желае да премине.

Всичко оттук нататък протича като утвърден ритуал. Първо леко се прицъква с език като цъкането се усилва прогресивно. Директно в ухото ти. След това започват нападки и обиди, насочени към никого конкретно. Говорене в трето лице и коментиране като на спортно събитие, с цел да се опише случващото се на околните, само че с по-суров тон.

Разчита се на това виновният сам да се досети, че е виновен и пречи.

Когато това не се случи, най-малкото защото той е със слушалки, от които между другото, бичи Тони Стораро, жената го докосва по рамото и започва да му говори на „ти“. Оттук нататък всичко за теб и околните е въпрос на късмет и случайност.

6. Влизат, преди да излезеш.

Вратите се отварят. Те искат да се бият за седалки и тръгват да влизат. Ти не успяваш да слезеш и в последния момент, точно преди вратите да се затворят, се промушваш между две жени, които си крещят за мястото на трета.

Всичко в крайна сметка е ОК, докато не стигнеш до първия възможен ескалатор…

7. В метрото момче пресича жълтата линия.

Понякога си мислиш, че го правят за удоволствие. Хора, страдащи от хронична липса на внимание в живота си, които искат да станат известни и да се говори за тях, но това няма как да стане, освен ако не преминат отвъд  жълтата ограничителна линия в метрото.

И ето –мечтата се сбъдва. Жена зад микрофон започва да повтаря с монотонен, но категоричен глас „Моля, не преминавайте ограничителна линия!“.

Това понякога може да продължи във вечността. Но пък всички ще научат кой е. Някои може и да го запомнят.

8. Метростанция „Хан Кубрат” е в розово.

Няма как да не благодаря на едно другарче – Симеонката, че ми обърна внимание на тозистрахотен факт. Да, в метростанция „Хан Кубрат“, името на големия владетел от рода Дуло, е изписано в розово.

Първоначално се забавляваш с „гениалната“ дизайнерска мисъл, вложена в интериора на това подземие и конкретно в избора на точно този сред всички други възможни цветове в космоса за изписване на името на Кубрат.

После се замисляш не ни ли е цЕлата работа такава… И без да си особен патриот или пък историк, леко се сдухваш.

 9. Някой се поти.

Съвсем нормално е човек да се поти и това може да го прочетете тук.

Едно е обаче да отделяш телесни течности на открито, съвсем друго, да ти се случва, когато си заклещен между още 100 човека в някой тролей, спрял в задръстване в часа на небивало горещ залез, в София, на Патраиарха.

Предполагам неведнъж си плакал, заради лютата мишница на абсолютно непознат човек, с когото съдбата ви е събрала по този така директен и дори на моменти грозен начин, за да прекарате 15 минути заедно в непредвидена и непожелана и от двама ви интимност.

10. Друг затваря прозореца, защото му духало.

Единственият шанс за теб в тази ситуация е прозорчето, което, макар и малко, все пак пропуска някакъв кислород в превозното средство.

Успяваш да попаднеш на пътя на струя въздух, макар и наситена с автомобилни изпарения, и в този момент някой затваря прозорчето (може би същата баба с тубите), защото му духало. Човекът под теб (каквото и да значи „под“ теб в тази ситуация) полудява от този факт и започва да крещи разни неща за духането.

Тръгваш да слизаш по-рано, но хора седят пред вратата и сякаш нарочно не те пускат, други се качват и те помитат.

Лошо ти е. Всеки ден ти е лошо.

Описаните дотук ситуации са само част от всичко, което човек би могъл да преживява системно, возейки се в градския транспорт. Ако изключим шанса да се влюбите в някого за 3 спирки, всичко останало засяга по-скоро спектъра на тъжните преживявания и негативните емоции.

Ето защо, ако имате възможност, измислете някаква алтернатива на придвижване. Животът,  така или иначе, е кратък.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия