10 животворни урока за момента, в който чукнете 30-те

| от |

Преди няколко седмици навърших 30 години. Рожденият ми ден ме наведе на мисълта да напиша нещо подобно на това, което сътворих когато чукнах 20-те, пише Марк Мансън в блога си 

 

Но направих нещо различно. Изпратих мейл до всички, които са се абонирали за блога ми и помолих тези от тях, които са на възраст от 37 нагоре да споделят опит и да дадат съвет на тяхното по-младо 30-годишно „аз“. Така синтезирах групово изживяване по темата на база на общата колективна мъдрост.

Резултатът беше впечатляващ. Получих над 600 отговора, някои по-дълги от страница. Отне ми чисто три дни да ги изчета и бях потресен от качеството на споделеното.

Така че, сърдечни благодарности на всички които дадоха своя принос за този епистоларен откъс.

Това, което най-много ме изненада, докато четях мейлите, беше колко последователни и повтарящи се са някои от съветите. Едни и същи 5-6 синтезирани мъдрости изкачаха отново и отново в различни форми от поне стотина мейла. Очевидно цяла една десетилетка от живота може да се обобщи само в няколко важни съвета.

По-долу може да прочетете 10 най-често срещани препоръки, които изскочиха от всичките 600 мейла. По-голямата част от статията е съставена от цитати от тези мейли. Някои – анонимни, други с ясно упомената възраст.

 

1. Започвай да спестяваш за пенсия – СЕГА, НЕ ПО-КЪСНО!

1“Преживях безотговорно първите си 20 години, но именно 30-те е времето, когато трябва да наложиш здрав финансов контрол над личността си. Как ще преживяваш, когато се пенсионираш, е въпрос, който вече не търпи отлагане. Да задълбаеш в скучни материи като застраховки и ипотеки става важно, защото вече лежи на твоите собствени рамене. Образовайте се навреме.“ (Кеш, 41 г.)

Най-често срещаният съвет – толкова често – че почти няма мейл, който да не засяга тази тема – е да сложиш финансите си в ред и да започнеш да спестяваш за „остатъка от живота си“… сега.

Няколко допълнителни категории, които попадат към този съвет:

  • Направи ликвидирането на всичките си заеми колкото се може по-скоро топ-приоритет в живота си;
  • Дръж настрани „фонд за спешни случаи“ – има един милион страховити истории за хора, които се разоряват заради здравословни проблеми, дела, разводи, лоши бизнес сделки и прочие;
  • Скатавай настрана някаква част от всяка сума, която получаваш, за предпочитане в спестовна сметка;
  • Не харчи фриволно. Не си пазарувай къща, например, ако не може да си позволиш добра ипотека на добра цена;
  • Не инвестирай в нещо, което не разбираш. И не се доверявай на брокери.

Един от читателите писа: „Ако имате дълг, който е 10% повече от брутната ви работна заплата за година – червената лампа вече трябва да свети. Свийте разходите, изплатете дълга и започвайте да спестявате“. Друг пише: „Трябваше да пестя повече пари за спешни случаи, защото се оказа, че именно те убиваха бюджета ми. Трябваше да заделям повече за старини, защото в момента това, което съм спестил изглежда нищожно…“

От другата страна са мненията на тези читатели, които напълно са се провалили в мисията си да спестят каквото и да било докато са на 30 г. Една от тях – Джоди – мечтае да беше започнала да спестява 10% от всичко, което е заработвала. Кариерата й в едни момент тръгва надолу и в момента – на 57 години – все още живее от заплата до заплата. Друга, 62-годишна жена, не пестяла, защото мъжът й печелел достатъчно. Те обаче се развели, тя по-късно закъсала сериозно със здравето и всичките пари, които спечелила при развода се изпарили. Сега тя също живее от заплата до заплата и разчита на социални помощи. Друг човек разказва, че трябва да търси помощ от сина си, защото не е спестявал и при кризата през 2008 г. губи безвъзвратно работата си.

Поуката е ясна: пестете от рано и колкото се може повече! Една жена ми писа, че въпреки нископлатената си работа и двете й деца, докато е била на 30 е успявала да скатава по нещо настрана в пенсионен фонд всяка година. Започнала е отрано, инвестирала е разумно, а сега е на 50 години и е финансов стабилна за първи път в живота си. Нейната гледна точка: винаги е възможно, стига да искаш. Просто го направи.

2. Погрижи се за здравето си – СЕГА, НЕ ПО-КЪСНО

„Приемането на нашата възраст върви с около 10-15 години закъснение след реалното остаряване на организма ни. Здравословното ни състояние ще се влошава по-бързо от колко си мислим, но и това трудно ще забележим, не на последно място, защото не искаме това да се случи.“ (Том, 55 г.)

2Всички знаем как трябва да се грижим по-добре за здравето си. Всички знаем, че трябва да се храним по-здравословно, да спим повече, да се упражняваме по-често и така нататък и така нататък. Но точно както и със спестяванията за пенсия, съветът от по-възрастните читатели беше по-силен и единодушен: грижете се за здравето си и се постарайте да останете здрави сега!

Толкова много хора ми казаха, да не се опитвам дори да цитирам когото и да било. Гледните точки са почти едни и същи: начина, по който се грижите за тялото си има кумулативен ефект, то не отказва просто ей така в едни конкретен момент, а  спира да работи малко по малко без да го забелязвате. Именно това е десетилетието, в което трябва да намалим скоростта, с която гнием.

И това няма нищо общо с любимите съвети на мама да си ядем плодовете и зеленчуците. Това са стотици мейли от оцелели раковоболни пациенти, преживели сърдечни удари и инсулти хора, болни от диабет и сърдечно-съдови заболявания. Всички те казвате едно и също нещо: “Ако можех да се върна назад, щях да се храня по-добре, да правя повече упражнения и нямаше да спирам. Тогава си намирах извинения. Но си нямах и идея какво ме чака.”

 

3. Не прекарвайте времето си с хора, които не се отнасят добре с вас

“Научете се да казвате „не“ на хора, ангажименти и задължения, които по никакъв начин не ви обогатяват.” (Хейли, 37)

3След като сте изслушали проповедите да се погрижите добре за здравето и финансите си, най-често срещания съвет от хората, които поглеждат назад към отминалото си десетилетие, в което са били на 30, е всъщност доста интересен: те биха се върнали и биха поставяли повече дебели стени в отношенията си с околните и биха посветили времето си на по-добри хора. „Да си поставяте здравословни бариери е най-хубавото нещо, което може да причините на себе си и на околните.” (Кристин, 43 г.)

Както точно има предвид?

„Не толерирайте хора, които се отнасят лошо с вас… Не ги толерирайте дори по финансови съображения. Не ги толерирайте по емоционални съображения. Не ги толерирайте в името на децата или в името на удобството” (Джейн, 52 г.)

„Не си причинявайте посредствени приятели, посредствена работа, посредствена любов, посредствени взаимоотношения и посредствен живот.” (Шон, 43 г.)

Хората обикновено се борят с желанието да поставят граници, защото за всеки от нас е трудно да нарани нечии чувства или пък влизат в капана да се опитват да променят другия, да го накарат да се държи с тях както подобава. Това просто не работи. И обикновено прави нещата по-лоши. Както един читател мъдро отбеляза “Егоизмът и личният интерес са две различни неща. Понякога трябва да бъдеш жесток за да си мил.”

Докато сме на 20 години, светът е отворен за толкова много възможности, а на нас толкова ни липсва опит, че се свързваме с хората, които срещаме, дори те да не са направили нищо за да заслужат нашата „връзка“ с тях. Но влезем ли в 30-те вече знаем, че добрите отношения се поддържат трудно и няма никаква причина да губим времето си с хора, които по никакъв начин не допринасят да се движим по житейския път, който сме си избрали.

 

4. Бъди добър към хората, за които те е грижа

“Бъди винаги, където трябва и когато трябва за приятелите си. Ти си важен за тях, твоето присъствие също” (Джесика, 40)

Обратното на предишния съвет, докато поставяме по-стриктни граници кой и докъде да влиза в живота ни, много от читателите препоръчаха да отворим гарда и да намерим повече време за семейството и онези приятели, които искаме обезателно да запазим.

„Трагедии се случват в живота на всеки, във всяко семейство, във всеки кръг от приятели. Бъди този, на когото може да се разчита в подобни моменти. Мисля, че времето между 30-та и 40-та година, е отредено за много от лошите неща, които никога не си си мислил, че ще се случат на теб или на тези, които обичаш. Умират родители или съпрузи, приятели се развеждат, партньори започват да се лъжат… списъкът няма край. Да помогнеш на някой в такива трудни за него времена, дори само с присъствието си, да го изслушаш без да съдиш, си е чест и ще постави вашите отношения на толкова високо ниво, каквото не си си и представял.” (Ребека, 40 г.)

 

5. Не може да имаш всичко; фокусирай се да направиш няколко неща, но качествено

“В този живот всичко е компромис. Отказваш се от едно нещо, за да получиш друго и няма как да получиш и двете наведнъж. Просто го приеми!” (Елдри, 60 г.)

Докато сме на 20 имаме много мечти. Вярваме, че цялото време на света е пред нас. Аз лично си спомням как си въобразявах, че моят уебсайт ще бъде една от много кариери, които ще имам. Мислил ли съм си само, че ще ми отнеме по-добрата част от това десетилетие, само за да се образовам достатъчно за да върша това? И сега когато съм образован, когато имам предимство пред останалите и обичам това, което правя, защо въобще да започвам нова кариера?

„С една дума: фокусирай се. Просто може да постигнеш повече в живота, ако се средоточиш върху едно нещо и го правиш наистина добре. Фокусирай се повече!” (Ериксон, 49 г.)

Няколко човека отбелязаха, че повечето хора избират своята кариера в края на своите тийнейджърски години или в началото на 20-те, и както и при много други наши избори на тази възраст, често изборът е погрешен. Нужни са години след това за да открием в какво сме наистина добри и какво наистина правим с удоволствие. Но е по-добре да се средоточим върху основните си умения и да капитализираме върху тях, отколкото да вършим нещо половинчато.

“Бих казал на 30-годишното си „аз“ да престане да мисли какво другите мислят, а да открие кои силни страни ми идват естествено и какво правя с удоволствие и да изградя живота си около тях.” (Сара, 58 г.)

За някои хора, това означава да поемеш големи рискове, дори сред като вече са навършили и превалят 30-те. Това означава да сложиш на трупчета кариерата, която си градил десетилетие и повече, да се откажеш от парите, за които си работил толкова усърдно и да свикнеш… Което ни води до…

 

6. Не се страхувай да поемаш рискове, всеки може да се промени!

„До към 30-тата си година повечето хора смятат, че трябва да са изградили кариера, но никога не е късно да натиснеш рестарт. Хората, вече преминали 30-те, които най-често съм чувал да съжаляват, са именно тези, които продължават да вършат нещо, което съзнават, че не е за тях. А точно това десетилетие толкова лесно превръща дните в седмици, седмиците в години и се събуждаш един ден на 40 години с криза на средната възраст, защото не си взел нещата в свои ръце 10 години по-рано.” (Ричард, 41 г.)

„Най-много съжалявам за нещата, които НЕ съм направил.” (Сам, 47 г.)

6

Много от читателите коментират факта, че обществото ни налага модела до 30 години да сме установили „какво искаме“ — кариера, семейно положение, финансов статус и т.н. Но това не е вярно. Всъщност, десетки от тях наблягат на факта да не позволяваме тези обществени очаквания за поведението на „възрастните“ да ни отклоняват от желанието ни да поемаме рискове и да започваме нещата от начало.

“На път съм да навърша 41 г. и бих казал на 30-годишното си „аз“, че не трябва да подчинява живота си на идеали, в които не вярва. Ти живееш живота си, а не той теб. Не се страхувай да сринеш всичко до кота нула, ако се налага – със сигурност имаш сили да го построиш наново.” (Лиза, 41 г.)

Много от читателите дават пример с това, че са направили сериозни промени в кариерата си именно докато са били на 30 и сега живеят много по-смислено. Един от тях се е отказал от доходоносната си кариера на военен инженер за да стане учител. Двадесет години по-късно, той смята това за едно от най-добрите решения, които е взимал през живота си. Когато аз зададох на майка ми този въпрос, тя отговори: „Щеше ми се да бях мислила повече извън границите, които съм си поставяла. Аз и баща ти бяхме наясно, че трябва да свършим първо А, после Б, после В, но сега като погледна назад ми е ясно, че това въобще не е било необходимо – били сме тесногръди в мисленето си и в начина си на живот и малко или много сега съжалявам за това.“

„По-малко страх. По-малко страх. И по-малко страх. Следващата година ще навърша 50 и това е урока който научих добре. Страхът беше движещ елемент в живота ми когато бях на 30 г. Това се отрази на брака ми, на кариерата ми, на собственото ми самочувствие по безкрайно негативен начин. Аз си бях виновна: представях си какво биха казали другите за мен, смятах, че ще се проваля, чудех се докъде ще ме доведе това. Ако можех да се върна назад щях да рискувам повече.” (Айда, 49 г.)

 

7. Продължавай да растеш и да се развиваш

„Притежаваме два лични актива, които никога няма да върнем, ако веднъж ги загубим: тялото и ума си. Повечето хора спират да растат и да работят върху себе по някое време между 20-та и 30-та си година. Повечето от тях, навършили вече 30, са прекалено заети за да мислят за самоусъвършенстване. Но ако сте от онези, които продължават да инвестират в образованието си, да развиват ума си и да полагат грижи да за своето психическо и физическо здраве, то бъдете сигурни, че ще сте светлинни години пред другите, когато навършите 40 г.” (Стан, 48 г.)

В много от мейлите хората наблягаха на избора да тръгнат отново на училище или да вземат някаква образователна степен като едно от най-полезните неща, които на направили през 30-те си години. Едни пишеха, че са се записали на допълнителни семинари и курсове за да поддържат форма. Други – че са започнали техния първи бизнес тогава или са се преместили в друга страна.

Едни приятел заяви, че на 29 г., взел решение че умът му е най-ценния му актив и решил да инвестира в него. Похарчил хиляди долари в собственото си образование, в семинари, в различни терапии. Сега – на 54 г. – той е убеден, че това е едно от най-смислените решения, които някога е вземал.

 

8. Никой (все още) не е наясно, какво точно прави. Свикнете с тази мисъл!

Ако не си вече мъртъв — психически, емоционално и социално — няма шанс да предвидиш какъв ще е живота ти дори след 5 години. Той няма да се развива така както очакваш. Така че просто престани. Престани да предполагаш, че може да планираш нещата далече в аванс, не се вманиачавай върху това какво се случва в момента, защото то така или иначе ще се промени и се опитай да превъзмогнеш мисълта да контролираш постоянно посоката на своя живот. За щастие, и това е истина, може да установиш, че шансовете ти се увеличават и не губиш нищо. Няма как да загубиш нещо, което никога не си имал. Да не говорим, че в повечето случаи, чувството на загуба е само в ума ти – и е почти без значение в дългосрочен план.” (Томас, 56 г.)

В статията ми за това, какво научих през 20-те години от своя живот, един от уроците, на които наблягах беше „Никой не знае какво върши“ и го отчитах като добра новина. Е, според хората, чукнали 40-те, това продължава да е вярно и очевидно ще е така завинаги. И новината продължава да е добра.

„Повечето от нещата, които мислиш за важни, след 10 до 20 г. вече ти изглеждат маловажни и това е нормално. Това се нарича израстване.” (Саймън, 57 г.)

 

9. Инвестирай в семейството си – заслужава си!

Прекарвай повече време с близките си. Връзките с тях са различни, когато пораснеш и единствено от теб зависи как ще се развиват. Родителите ти винаги ще те възприемат като дете, до момента в който не ги накараш да те възприемат като независим човек. Всеки остарява. И всеки умира. Докато този момент настъпи просто запълнете времето си добре както за вас така и за семейството ви.” (Кеш, 41)

Мейлите бяха изпълнени с огромно количество съвети за семейството и бях удивен от силния начин, по който бяха написани. Семейството е една от новите важни теми за навършилите 30 години, защото в повечето случаи вече са и от едната, и от другата страна. Твоите родители вече са стари и си изправен пред необходимостта да вземеш решение как точно ще функционират вашите взаимоотношения оттук нататък, след като ти вече си се превърнал в едни самодостатъчен възрастен човек. От друга страна – вече започваш да мислиш и за създаването на свое собствено семейство.

В повечето отговори прозира общата истина, че трябва да превъзмогнем всички проблеми, които някога сме имали с родителите си, и да намерим начин да се разбираме дружно. Един от читателите написа: „Вече сме твърде стари за да обвиняваме родителите си за нашите слабости. На 20 години може и да ти се размине – току що си отлетял от родното гнездо. На 30 години, обаче, вече си пораснал. Напълно. Продължавай напред.”

И тогава идва въпросът, който преследва 30-годишните: да правим ли бебе или да не правим?

„Нямаш време. Нямаш пари. Трябва първо да се средоточиш върху кариерата си. Животът ти ще свърши  с появата на едно бебе. По дяволите… Децата са злато. Превръщат те в по-добър човек. Изпробват границите ти. Правят те щастлив. Дори не трябва да се замисляш. Ако вече си минал 30-те, сега е времето да работиш по въпроса. И никога няма да съжаляваш.” (Кевин, 38 г.)

„Никога няма „правилно“ време да имаш деца, защото нямаш представа в какво се забъркваш, докато реално не се появи едно.” (Синди, 45 г.)

По въпроса за брака – той си струва, особено ако имаш здрава връзка и си намерил правилния човек. Ако не си – върни се на урок №3.

В интерес на истината , получих няколко такива мейла:

Разликата между сега и 10-13 години по-рано… барове, жени, плажове, пиене до зори, клубове, пътешествия – защото нямах други отговорности освен работата си… Бих заменил всеки един момент от този живот за свястна жена, която наистина ме обича… и за семейство. Това което искам да кажа е – не забравяйте наистина да пораснете, да създадете семейство, да помете отговорност, различна от това да успеете в кариерата. Аз все още се забавлявам… но понякога, когато изляза, се чувствам като човек, който непрекъснато се връща в гимназията след като отдавна е завършил. „Всеки” на моята възраст е вече женен, даже по два пъти! Да си ерген звучи забавно за всичките ми женени приятели, но никой от тях няма да избере такава опция за своя живот ако може.” (Анонимен, 43 г.)

„Трябваше непрекъснато да си напомням да спра да търся следващото най-добро в моя живот и да почна да оценявам връзките, които имах с наистина добри мъже, които ги беше грижа за мен. Сега съм сама и нещата изглеждат прекалено закъснели.” (Фара, 38 г.)

От друга страна има и малко на брой, но съществени, мейли, които все пак взимат и другата гледна точка:

„Не се чувствайте задължен да се жените или да имате деца, които не желаете. Това, което прави едни човек щастлив, не прави щастливи и всички останали. Аз избрах да остана сам, без деца и продължавам да живея интересен и пълноценен живот. Правете това, което смятате за най-правилно.” (Анонимен, 40 г.)

В заключение: изглежда, че дори семейството да не е единствена и необходима константа да водиш щастлив и пълноценен живот, повечето хора са установили, че си заслужава да инвестираме в създаването на семейство и че очевидно връзките са здравословно нещо, което не е задължително да ни отнема свободата.

 

10. Обичай себе си!

„Бъдете по малко егоисти и правете по нещо са себе си всеки ден, нещо различно веднъж в месеца и нещо неочаквано веднъж в годината.” (Нанси, 60 г.)

Това, рядко може да се каже, че беше централна тема, в повечето мейли, но в един или в друг смисъл присъстваше в почти всеки от тях: отнасяй се по-добре към себе си. „Нямам друг, който да мисли или да се интересува от живота ти повече от теб самия”, започваше писмото на едни от читателите и “животът е тежък, така че научи се да обичаш себе си сега, колкото по-късно – толкова по-трудно става,” завършваше друго.

10

Както отбелязва мъдро Елдри, 60 г.: „Когато се сблъскаш с проблем, запитай се, „Ще има ли значение след 5 години?“. Ако не – отдели му няколко минути и го остави.” Очевидно повечето читатели са се фокусирали върху фината материя да приемат живота такъв какъвто е.

Което ме довежда и до последния цитат от 58-годишния Мартин: „Когато станах на 40 баща ми ми каза да им се насладя подобаващо, защото докато си на 20 си мислиш, че знаеш всичко което ще се случи, навършиш ли 30 – установяваш, че очевидно не го знаеш, а станеш ли на 40 – можеш да се успокоиш и просто да приемеш нещата такива каквито са. Сега съм на 58 години и баща ми определено беше прав”!

 
 

Маккуин Светкавицата скри шапката на мумията

| от chronicle.bg, БТА |

Анимацията „Колите 3″ застана на първа позиция още в първите три дни на премиерата си.

Третият по ред филм за Маккуин Светкавицата, който се опитва да се върне на позицията номер 1 в състезание с ново поколение бързи автомобили е гледан от 23 800 души и има 219 593 лева приходи от билетите им.

На втора позиция е екшънът „Мумията“, който отново разказва познатата история на намерената зазидана далеч мумия, жадуваща възраждането си в сегашния свят. Филмът с Том Круз в главната роля е вече десет дни на екраните у нас и за това време е гледан от 47 324 зрители и има 515 482 лева приходи.

Трета позиция след месец на екраните у нас заема „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Приключенският екшън с Джони Деп и Хавиер Бардем, които кръстосват моретата в съревнование за намирането на тризъбеца на Посейдон, е гледан от 147 138 зрители и 1 549 966 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за екшън-комедията „Спасители на плажа“. Пълнометражната версия на познатия телевизионен сериал от 90-те, но с нови актьори и нова история за изобличаването на доставчици на наркотици, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време е гледана от 60 955 зрители и има 493 224 лева приходи.

Пето място е за екшъна „Жената чудо“. За 17-те дни на екраните у нас филмът за намирането на тайнствения остров от попаднал по случайност на него пилот по време на войната, в който главната роля е поверена на израелския топ модел Гал Гадот, е гледан от 34 098 зрители и има 362 893 лева приходи.

На шесто място е втората премиера от миналия уикенд – комедията „Тежка нощ“. Историята на петте приятелки, които наемат стриптийзьор за дамското си парти в Маями Бийч и оттам забъркват поредица от неприятности, е гледана от 3 739 зрители и има 34 225 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На седмо място е третата премиера от миналия уикенд – „Газ до дупка“. Поредното приключение в стил „Бързи и яростни“, но този път с историята на двамата братя-крадци на коли, в чиито роли са Скот Истууд и Фреди Троп, е гледано от 2 254 зрители и има 20 265 лева приходи от тях за първите три дни у нас.

Осма позиция е за анимацията „Дийп“. Приключението на малкото октоподче в търсенето на големия кит, което стига до потопеният във вода Ню Йорк, е от десет дни на екраните у нас, като за това време испанската анимация е гледана от 6 848 зрители и има 56 946 лева приходи.

На девета позиция е българският „Бензин“. За над месец на екраните у нас той отчита 93 107 зрители и 753 334 лева приходи.

Десето място е за четвъртата премиера от миналия уикенд – „Имало едно време в Ел Ей“ с Брус Уилис в главната роля. Разказът за живота на частния детектив Стийв Форд, който тръгва да спасява кучето си Бъди, отвлечено от зла банда, е гледан от 976 зрители и има 10 139 лева приходи.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Днес е най-дългият ден в годината

| от chronicle.bg |

Точно в 07:24 часа тази сутрин настъпи астрономическото лято. Лятното слънцестоене бележи началото на лятото в Северното полукълбо, около 21 юни и около 22 декември, за Южното полукълбо.

То завършва с есенното равноденствие, около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март, в Южното полукълбо. Днес е и най-дългия ден – 15 часа и 19 минути.

Според повечето метеорологични прогнози това е и денят, в който дъждовете започват да спират. Лятото в България започва с нормални за сезона температури – около и над 26 градуса. През целия ден ще бъде предимно слънчево и топло. До края на седмицата се очаква температурите още да се повишат и да бъдат около и над 30 градуса.