0 от 49

| от | |

Красимира Хаджииванова (http://krasitta.com/)

Много искам да спечеля от тотото. Ама много, разбирате ли? Никога не съм печелила и много ме вълнува какво е усещането. Почват ли да фърчат пеперуди в стомаха? Дръпва ли се кръвта от лицето? Хлопат ли сърдечните камери? Излиза ли обрив с неясен произход по врата??? А по глезените?

Уви, не знам. И няма и как да разбера и ей така ще си умра, в тъжно неведение и бедна.

Иначе пускам редовно, не си мислете, че само си мечтая. Обаче все не печеля. И не говоря за шестици и петици, не. Аз съм толкова зле, че дори тройка не мога да цапардосам. И двойка – тоже. Единица, бе, разбирате ли?!? Няма и няма. Такъв карък съм, че да беше 48 от 49, пак нямаше да уцеля.

Чак ме е срам от хората в тотото, като ида с фиша и ги помоля да ми го проверят. Отначало ми се усмихват, любезни са, и като пуснат хартийката, и им се променя погледът. Като че ли съм им откраднала топчетата, дето подскачат в оная сфера. И едно ехидно така ме гледат, ще кажеш, че печелят всяка неделя – подават ми обратно фиша и казват с небрежен и леко подигравателен тон – „нищо“.

Ма как така нищо, бе?? Нали си имам и комбинация, имам си и шесто чувство, и трето око, и рибка-предсказател. Освен това се осланям и на сънищата си, на посоката на вятъра и на нивото на река Дунав.

Ето, оная нощ, например, сънувах хлебарки. Отварям на сутринта трепетно съновника и що да видя – ще печеля пари по нечестен начин. Боже, така се зарадвах, щото, нали, то тотото не е да кажеш най-честният начин за печелене на пари, въпреки че и по-нечестни знам, но аз не съм такава.

И си викам – ей ся отивам, пускам и вече няма накъде – минимум петица, все пак не една, а няколко хлебарки изсънувах, значи печалбата ще е над три и педесе. Поне няколко хиляди, така ги виждам, и като си върна заемите, кредитите и си платя наема, ще ми остане да си ремонтирам колата и да купя храна на рибката до Нова година, а след това, като й свърши храната, или пак ще пускам тото, или ще я готвя с картоф, да не се мъчи.

И отивам, като предварително съм се осведомила Юпитер в кой дом ми е тоя ден, проверила съм колко е Дунав край Силистра, измила съм си третото око и, въоръжена с комбинация, пари и много надежда, влизам в тотото.

Взимам си фиш, взимам си химикалка, почвам да чертая чавки и така се увлякох в чертежа, че зачеркнах седем числа. Обаче чичото ме успокои – и така можело, само дето струва седем лева фиша. О, нищо, казвам лежерно и едно такова щедро – все пак аз съм сънувала хлебарки и ме чакат несметни богатства след точно два дни, така че какво са едни седем лева пред купищата пари, в които ще се гмуркам скоро, нали се сещате. И седемнайсет да бяха, пак щях да ги дам – не че ги имам, но въпросът е принципен. Ако имах, щях.

След това прибрах фиша в портомонето – до рецептата за крема против лишеи и бележката за тока, и напуснах владенията на тотопункта окрилена. В края на краищата, само след два дни щях да хвърля цялото портмоне и да си купя куфар, в който да си нося джобните и да ги ръся с размах.

Два дни живях в пълна утопия и оптимизъм, даже ги предадох и на рибата – надвесвах се над зеленясалия аквариум и й обяснявах как от неделя ще яде само най-вкусна рибешка гняс и в общи линии дните на лишения са свършили. Не мога да се закълна, че съм я видяла да кима щастливо, но в общи линии останах с впечатлението, че и тя се радва. Изобщо – надянах розовите очила и чертаех планове за бляскаво бъдеще. За нов хладилник, акумулатор за колата, добре балансирана кредитна карта, платено парно, абе, пълно щастие.

И каква бе изненадата ми в неделя, когато топчетата се разподскачаха едно такова, звънливо, като на пари, а аз трепетно чаках да свършат всички тегления, за да проверя в сайта кога отварят в понеделник, за да ида да си взема милионите преди да е станало 30 градуса. Проверката на фиша показа, че имам нула познати числа! НУЛА. Не едно, не две, не три. Нула. При положение, че в едната от комбинациите бях зачеркнала седем числа??

Отврат, депресия и тотално разочарование.

След първоначалния шок, породен от липсата на синхрон между свишите знаци, които бях получила, и грубата действителност, се посъвзех. Почуках на аквариума, осведомих рибата за последния развой на събитията и я посъветвах да затяга колана и да не очаква много храна – и без това никой не харесва дебели риби, пък и е нездравословно да се тъпчеш по цял ден, ще ти се пръснат хрилете и въобще – не е приятна гледка някаква лой с перка да ти кръстосва аквариума.

След това се зарекох, че аз тото повече няма да пускам. Да си печелят там милионите разни хора, да се чудят кво да ги правят, щото, нали, то и това не е лесно, никой не произвежда толкова големи куфари, да не говорим как трябва да се крият, да лъжат, да не смеят цял живот да си купят каквото и да е и да живеят като партизани. Еми, не, мерси!

В края на краищата, то се е видяло – аз по нечестен път няма да забогатея. Единственият проблем е, че и с честен няма, но както се казваше в оня виц – накрая ще свикна.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.