0 от 49

| от | |

Красимира Хаджииванова (http://krasitta.com/)

Много искам да спечеля от тотото. Ама много, разбирате ли? Никога не съм печелила и много ме вълнува какво е усещането. Почват ли да фърчат пеперуди в стомаха? Дръпва ли се кръвта от лицето? Хлопат ли сърдечните камери? Излиза ли обрив с неясен произход по врата??? А по глезените?

Уви, не знам. И няма и как да разбера и ей така ще си умра, в тъжно неведение и бедна.

Иначе пускам редовно, не си мислете, че само си мечтая. Обаче все не печеля. И не говоря за шестици и петици, не. Аз съм толкова зле, че дори тройка не мога да цапардосам. И двойка – тоже. Единица, бе, разбирате ли?!? Няма и няма. Такъв карък съм, че да беше 48 от 49, пак нямаше да уцеля.

Чак ме е срам от хората в тотото, като ида с фиша и ги помоля да ми го проверят. Отначало ми се усмихват, любезни са, и като пуснат хартийката, и им се променя погледът. Като че ли съм им откраднала топчетата, дето подскачат в оная сфера. И едно ехидно така ме гледат, ще кажеш, че печелят всяка неделя – подават ми обратно фиша и казват с небрежен и леко подигравателен тон – „нищо“.

Ма как така нищо, бе?? Нали си имам и комбинация, имам си и шесто чувство, и трето око, и рибка-предсказател. Освен това се осланям и на сънищата си, на посоката на вятъра и на нивото на река Дунав.

Ето, оная нощ, например, сънувах хлебарки. Отварям на сутринта трепетно съновника и що да видя – ще печеля пари по нечестен начин. Боже, така се зарадвах, щото, нали, то тотото не е да кажеш най-честният начин за печелене на пари, въпреки че и по-нечестни знам, но аз не съм такава.

И си викам – ей ся отивам, пускам и вече няма накъде – минимум петица, все пак не една, а няколко хлебарки изсънувах, значи печалбата ще е над три и педесе. Поне няколко хиляди, така ги виждам, и като си върна заемите, кредитите и си платя наема, ще ми остане да си ремонтирам колата и да купя храна на рибката до Нова година, а след това, като й свърши храната, или пак ще пускам тото, или ще я готвя с картоф, да не се мъчи.

И отивам, като предварително съм се осведомила Юпитер в кой дом ми е тоя ден, проверила съм колко е Дунав край Силистра, измила съм си третото око и, въоръжена с комбинация, пари и много надежда, влизам в тотото.

Взимам си фиш, взимам си химикалка, почвам да чертая чавки и така се увлякох в чертежа, че зачеркнах седем числа. Обаче чичото ме успокои – и така можело, само дето струва седем лева фиша. О, нищо, казвам лежерно и едно такова щедро – все пак аз съм сънувала хлебарки и ме чакат несметни богатства след точно два дни, така че какво са едни седем лева пред купищата пари, в които ще се гмуркам скоро, нали се сещате. И седемнайсет да бяха, пак щях да ги дам – не че ги имам, но въпросът е принципен. Ако имах, щях.

След това прибрах фиша в портомонето – до рецептата за крема против лишеи и бележката за тока, и напуснах владенията на тотопункта окрилена. В края на краищата, само след два дни щях да хвърля цялото портмоне и да си купя куфар, в който да си нося джобните и да ги ръся с размах.

Два дни живях в пълна утопия и оптимизъм, даже ги предадох и на рибата – надвесвах се над зеленясалия аквариум и й обяснявах как от неделя ще яде само най-вкусна рибешка гняс и в общи линии дните на лишения са свършили. Не мога да се закълна, че съм я видяла да кима щастливо, но в общи линии останах с впечатлението, че и тя се радва. Изобщо – надянах розовите очила и чертаех планове за бляскаво бъдеще. За нов хладилник, акумулатор за колата, добре балансирана кредитна карта, платено парно, абе, пълно щастие.

И каква бе изненадата ми в неделя, когато топчетата се разподскачаха едно такова, звънливо, като на пари, а аз трепетно чаках да свършат всички тегления, за да проверя в сайта кога отварят в понеделник, за да ида да си взема милионите преди да е станало 30 градуса. Проверката на фиша показа, че имам нула познати числа! НУЛА. Не едно, не две, не три. Нула. При положение, че в едната от комбинациите бях зачеркнала седем числа??

Отврат, депресия и тотално разочарование.

След първоначалния шок, породен от липсата на синхрон между свишите знаци, които бях получила, и грубата действителност, се посъвзех. Почуках на аквариума, осведомих рибата за последния развой на събитията и я посъветвах да затяга колана и да не очаква много храна – и без това никой не харесва дебели риби, пък и е нездравословно да се тъпчеш по цял ден, ще ти се пръснат хрилете и въобще – не е приятна гледка някаква лой с перка да ти кръстосва аквариума.

След това се зарекох, че аз тото повече няма да пускам. Да си печелят там милионите разни хора, да се чудят кво да ги правят, щото, нали, то и това не е лесно, никой не произвежда толкова големи куфари, да не говорим как трябва да се крият, да лъжат, да не смеят цял живот да си купят каквото и да е и да живеят като партизани. Еми, не, мерси!

В края на краищата, то се е видяло – аз по нечестен път няма да забогатея. Единственият проблем е, че и с честен няма, но както се казваше в оня виц – накрая ще свикна.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?