Космическо-любовната история на „Пасажери“

| от chronicle.bg |

Любовта никога няма да бъде стара тема в киното. Поради своята неизчерпаемост и вечна актуалност, тя бива поставяна в най-различни ситуации, времена, пространства и условия, за да може режисьорите да изтръгнат от нея нишка оригиналност.

Във филма на норвежеца Мортен Тилдум „Пасажери“ оригиналността е постигната на средно ниво, но чарът и талантът на актьорите, както и добрите ефекти, го вдигат и резултатът си заслужава ходенето на кино в снежна буря.

passengers-chris-pratt-super-beefy

Внимание! Спойлери!

Джим Престън (Крис Прат) се събужда 90 години по-рано, отколкото трябва, на борда на космическия кораб “Авалон”, който пътува в продължение на 120 години към далечна колония на Земята. Авария с хибернационната камера запраща Джим в клаустрофобична изолация, в която той прекарва година: година на опити за излизане от ситуацията, на суицидни мисли, отчаяние, депресия, приемане и всички останали фази, през които минава съзнанието, когато е заклещено в пространство без изход.

Поне преди да стигне до моралния център на филма – трудно решение, което е едновременно безумно егоистично и донякъде разбираемо – да събуди красивата пасажерка Аурора Лейн (Дженифър Лорънс), за да се спаси от острата самота и да превърне кораба в сцена на любовна история.

passengers-lawrence-pratt

И наистина, история има, любов има, и тя се разгръща на фона на невероятно ефектни сцени, красиви космически пейзажи. До предвидимия по холивудски момент, в който Аурора разбира, че Джим я е събудил и изпада в състояние на почти перманентна паническа атака.

Край на спойлерите!

Сюжетът и режисурата на филма не са неговата най-голяма сила. Тази чест се пада на актьорския състав. Дженифър Лорънс в бял бански, плуваща в басейн с изглед към космоса, и брадясал Крис Прат без гащи и на прага на влюбването са истинско визуално-еротично удоволствие, а любовните сцени помежду им имат един единствен минус – недостатъчни са.

passengers

Относно режисурата, подозираме, че ако филмът беше в ръцете на друг режисьор, нещата можеха да се получат и по-добре. Мортен Тилдум взриви киноманския свят с предишния си филм – „Игра на кодове“, но режисирането на история, която се развива в космоса, изисква специфични умения. Реално погледнато, ако актьорите бяха посредствени, играта – лоша, а визуалните ефекти – по-малко, филмът нямаше да става за гледане.

maxresdefault

„Пасажери“ не е някакъв уникален шедьовър в жанра, но успява да съчетае чистата наслада за окото с провокирането на екзистенциален размисъл, което хич не е лошо. Малко вероятно е да се задавите с пуканка вследствие на шок от развръзката, докато го гледате, но със сигурност ще излезете от салона позамислени. За значението на социалната среда, за големите решения в живота, за непреодолимостта на любовта и за смисъла на съществуването.

passenger16

Освен това, ще видите Дженифър Лорънс по-красива отвсякога, а Крис Прат – полугол. Не е малко, никак не е малко.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.