Агата Кристи неслучайно е кралицата на мистерията

| от |

Агата Мери Клариса Милър се ражда в един топъл септемврийски ден през 1890 година в Торки – малък град в Югозападна Англия, където родната й къща стои и до днес и всеки желаещ може да я види.

По-малката от двете сестри, един ден Агата води спор със сестра си Маргарет, че може да напише много по-добър роман от нея и освен това, той (романът) ще бъде такава мистерия, че никой няма да я разгадае до финала на историята. Това е официалната легенда, след която на бял свят се появява „Аферата в имението Стайлс“. Подобно на много велики и изключителни майстори на доброто писане и добрата мистерия, и мадам Агата измисля свой детектив. Подобно на повечето жени обаче, и за разлика от останалите автори, тя прави комичен, надут, странен и леко ироничен образ на изключителен ум. Това е Еркюл Поаро. До края на кариерата и живота си Агата Кристи така и не заобичва своя детектив. Тя го намира за надут и неприятен. За разлика от публиката, която обожава Поаро.

В крайна сметка тя го „убива“ много преди себе си и той става първият измислен персонаж в историята на литературата, който получава реален некролог в Ню Йорк Таймс в деня на смъртта си. Датата е 6 август 1975 година. Година по-късно умира и Агата.

Но да се върнем на романите. Моята лична любима история за появата на „Аферата в имението Стайлс“ е историята, която прочетох в една биография на мадам Кристи.

„Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска.“

Цитирам по памет, но това кратко обяснение толкова ме впечатли, че бях изпаднала в блажено мечтание, че ако един ден искам да убия някого Агата Кристи ще ми се притече на помощ. И това е гарантирано. Защото, вярвате или не, но мадам Кристи е единствената жена, която може да убие някого по 10 изобретателни начина и да не я хванат.

В крайна сметка „Аферата в имението Стайлс“ няма почти никакъв успех. Книгата се продава в малко бройки и Агата не изкарва и пени от тях. В този момент вече бракът й с Арчибал Кристи е тръгнал към разпадане и двамата се развеждат окончателно няколко години по-късно. Година преди това обаче Агата в крайна сметка прави големия си удар – появява се „Убийството на Роджър Акройд“ или „Алиби“. И досега се смята, че това е най-гениалната творба на мадам Кристи, заради обратите и непридвидимия финал. И най-вече – заради структурата на разказа. Тя е най-големият ключ към мистерията. Но честно казано почти всички нейни истории са такива.

Манията по Агата Кристи често се засилва, след това утихва, но за кратко и после пак е в бум. Но никога не си отива напълно. Последната мания беше покрай финала на сериала „Поаро“ през 2013-а. Трийнасет сезона по-късно Дейвид Суше, който играе най-известния Еркюл Поаро в тв и филмовата история на детектива, закрива шоуто със „Завесата“.

Четири години по-късно манията по мадам Агата пак е тук, този път с „Убийство в Ориент Експрес“. Въпреки, че това не е най-известният роман на авторката, определено може да се каже, че е най-благодатният за кино. Макар действието да е ситуирано само в един влак, а кръгът от заподозрени да е ограничен до малък брой персонажи, интригата е наситена, мистерията почти неразрешима, а Поаро е във вихъра си. Тази година честта да влезе в обувките на малкия белгийски досадник се пада на Кенет Брана. Той и режисира филма.

„Убийство в Ориент Експрес“ се появява за първи път на голям екран през 1974 година, близо 40 години след охфициалното му излизане от печат. Сидни Лъмет режисира, а Шон Конъри, Ингрид Бергман, Лорън Бакал, Антъни Пъркинс, Жаклин Бисе, Ванеса Редгрейв и още куп други звезди играят. Албърт Фини е Еркюл Поаро. Филмът получава един „Оскар“ за Ингрид Бергман и има още 5 номинации. Днес това едва ли ще се случи. Мистерията, подобно на романтичния жанр и трилъра, е наказана в ъгъла да се срамува, че е лековат жанр. Наричана пренебрежително „криминале“. Това, казано с леко погнусен тон, я поставя редом до романите от поредицата „Арлекин“.

Агата Кристи обаче не е криминале. Тя е изпипана, детайла, странна и плътна мистерия, от която понякога могат да ти се изправят косите.

Подновената мания по нея започна още през 2015 година, когато BBC филмира в няколко серии един от най-очарователно страшните й романи – „Десет малки негърчета“. Миналата година пък направи мини-сериал на „Свидетел срещу престъплението“. Малко преди сериите да излязат беше обявено, че Кенет Брана вече работи по „Убийство в Ориент Експрес“, а Бен Афлек се е заел да филмира именно „Свидетелят“ на кино. За голям екран, там където историите на Агата заслужават да бъдат, без да се срамуват от жанра си или да бъдат наричани „лековати“.

Компания на Брана във филмовата адаптация правят Джони Деп, Дейзи Ридли, Пенелопе Крус, Мишел Пфайфър, Джуди Денч, Джош Гад, Оливия Колман, Уилям Дефо и друга голяма купчина имена. Премиерата е на 3 ноември, а първият трейлър е онова, което ще накара един роман „Арлекин“ да се изчерви, а онези които презират мистерията да се срамуват.

Защото да убиеш някого сигурно наистина е трудно и мърляво занимание, както е обичал да казва Хичкок, но само Агата Кристи може да го направи с размах и да ви направи вечеря навреме, като истинска добра английска домакиня. А след това ще ви почерпи и с чай, може би и с арсеник.

 
 
Коментарите са изключени за Агата Кристи неслучайно е кралицата на мистерията