Златото на Крим: руско-украинската борба на музеите

| от |

Холандски музей представя златни експонати от Кримския полуостров. В началото на изложбата те, както и самият полуостров принадлежат на Украйна. След скорошните събития и присъединяването на Крим към Русия, на кого трябва да бъде изпратено съкровището след нейния край?

Златен шлем, украсен с фигурите на войници, позлатени ножници, бижута, монети, амулети. Тези съкровища, на възраст повече от 2000 години, намерени на Кримския полуостров са причина за пореден скандал между Украйна и Русия.

Netherlands Crimean Gold

В началото на февруари музеят Allard-Pierson в Амстердам открива изложба, посветена на Крим, с множество ценни експонати от времето на скитите (ок. 600г. пр. н.е.). Предметите са на  хиляди години, например китайски кутийки за бижута позволяват да се проследят ранни маршрути от Пътя на коприната. Никога досега толкова голямо количество артефакти не е било изнасяно от Украйна, пише в програмата на изложбата.  Когато тя е открита, полуостровът и съкровищата му са украински. Само няколко седмици по-късно руски войници окупират територията, а след референдум тя се включва в границите на Русия.

А съкровището? Експонатите на Украйна ли принадлежат, или Русия е новият собственик? На 31. август се слага край на изложбата и уредниците на музея не знаят дали да пратят златото в Киев или в Москва. Юристи се опитват да решат деликатния проблем.

 

Netherlands Crimean Gold

„Един юридически сложен случай”

Най-лесно е да се каже, че Холандия трябва да върне златото там, откъдето го е получила. Но „Не е толкова просто”, казва Яша Ланге от Амстердамския университет, част от който е и археологическия музей. Предметите са събрани от 5 музея, 4 от които в Крим. Украинските власти са на мнение, че предметите са собственост на държавата и трябва да се върнат в Киев.  „Връщане в музеите в Крим означава предаването на съкровищата в руски ръце” , обяснява Ланге.

„Юридически сложен случай”, казва Ланге. Как се е процедирало при предишни случаи, къде са връщани предметите от предишни изложби и какви са правилата на музея, Ланге не иска да сподели. От тези правила и от законодателството на Украйна зависи кой ще получи златото на Крим, казва Инге ван дер Влис, професор по право в Амстердамския университет.  „В случай, че музеят е сключил споразумение директно с държавата, то експонатите следва да се изпратят обратно там” . Но ако даден предмет е заведен като притежание на музея, то правото за собственост е с по-голяма тежест от договорите между музея и държавата и този предмет следва да се върне на музея.

Netherlands Crimean Gold

Музеите на Кримския полуостров са убедени, че  трябва да получат колекциите си, независимо, че вече са на руска територия. Един от заемодателите е Централният музей в Симеропол, Крим. Неговият директор Андрей Малгин казва, че според договора му с холандците, експонатите трябва да бъдат върнати директно в музея. Проблемът е в двете собствености. „Нашето становище е, притежанието на музея стои преди притежанието на държавата.” Предметите, намерени на полуострова са част от неговото културно наследство. „Те нямат нищо общо с украинската територия”. Затова трябва да бъдат върнати на прекия им притежател – музея.

Юристката ван дер Вилс подчертава, че за да се разреши спора, трябва да се изследва по-дълбоко местното право – украинското.  Тъй като холандската власт не е признала отделянето на Кримския полуостров, тя е все още свързана чрез споразуменията си с Украйна. Амстердамският музей се е допитал до множество експерти. Министерството на външните работи също трябва да се включи в разрешаването на конфликта.

gold 3

Русия, като самопровъзгласил се се защитник на Кримския полуостров, също се е свързала с адвокати, които да защитават държавните интереси при евентуален съдебен спор, каза руският министър на културата Владимир Медински пред медиите още в началото на юли. „Надявам се холандските ни партньори да не използват случая за политически цели, а да вземат юридически правилното решение.” Федор Воронин – културно аташе на руското посолство в Хага – не желае да коментира проблема: „Това са отношения между музеи, а не между посолства”.

Междувременно всички страни работят по мирното разрешаване на проблема. В следващите дни музеят Allard-Pierson ще изясни какво е бъдещето на кримските съкровища.

С spiegel.de

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.