Златото на Крим: руско-украинската борба на музеите

| от |

Холандски музей представя златни експонати от Кримския полуостров. В началото на изложбата те, както и самият полуостров принадлежат на Украйна. След скорошните събития и присъединяването на Крим към Русия, на кого трябва да бъде изпратено съкровището след нейния край?

Златен шлем, украсен с фигурите на войници, позлатени ножници, бижута, монети, амулети. Тези съкровища, на възраст повече от 2000 години, намерени на Кримския полуостров са причина за пореден скандал между Украйна и Русия.

Netherlands Crimean Gold

В началото на февруари музеят Allard-Pierson в Амстердам открива изложба, посветена на Крим, с множество ценни експонати от времето на скитите (ок. 600г. пр. н.е.). Предметите са на  хиляди години, например китайски кутийки за бижута позволяват да се проследят ранни маршрути от Пътя на коприната. Никога досега толкова голямо количество артефакти не е било изнасяно от Украйна, пише в програмата на изложбата.  Когато тя е открита, полуостровът и съкровищата му са украински. Само няколко седмици по-късно руски войници окупират територията, а след референдум тя се включва в границите на Русия.

А съкровището? Експонатите на Украйна ли принадлежат, или Русия е новият собственик? На 31. август се слага край на изложбата и уредниците на музея не знаят дали да пратят златото в Киев или в Москва. Юристи се опитват да решат деликатния проблем.

 

Netherlands Crimean Gold

„Един юридически сложен случай”

Най-лесно е да се каже, че Холандия трябва да върне златото там, откъдето го е получила. Но „Не е толкова просто”, казва Яша Ланге от Амстердамския университет, част от който е и археологическия музей. Предметите са събрани от 5 музея, 4 от които в Крим. Украинските власти са на мнение, че предметите са собственост на държавата и трябва да се върнат в Киев.  „Връщане в музеите в Крим означава предаването на съкровищата в руски ръце” , обяснява Ланге.

„Юридически сложен случай”, казва Ланге. Как се е процедирало при предишни случаи, къде са връщани предметите от предишни изложби и какви са правилата на музея, Ланге не иска да сподели. От тези правила и от законодателството на Украйна зависи кой ще получи златото на Крим, казва Инге ван дер Влис, професор по право в Амстердамския университет.  „В случай, че музеят е сключил споразумение директно с държавата, то експонатите следва да се изпратят обратно там” . Но ако даден предмет е заведен като притежание на музея, то правото за собственост е с по-голяма тежест от договорите между музея и държавата и този предмет следва да се върне на музея.

Netherlands Crimean Gold

Музеите на Кримския полуостров са убедени, че  трябва да получат колекциите си, независимо, че вече са на руска територия. Един от заемодателите е Централният музей в Симеропол, Крим. Неговият директор Андрей Малгин казва, че според договора му с холандците, експонатите трябва да бъдат върнати директно в музея. Проблемът е в двете собствености. „Нашето становище е, притежанието на музея стои преди притежанието на държавата.” Предметите, намерени на полуострова са част от неговото културно наследство. „Те нямат нищо общо с украинската територия”. Затова трябва да бъдат върнати на прекия им притежател – музея.

Юристката ван дер Вилс подчертава, че за да се разреши спора, трябва да се изследва по-дълбоко местното право – украинското.  Тъй като холандската власт не е признала отделянето на Кримския полуостров, тя е все още свързана чрез споразуменията си с Украйна. Амстердамският музей се е допитал до множество експерти. Министерството на външните работи също трябва да се включи в разрешаването на конфликта.

gold 3

Русия, като самопровъзгласил се се защитник на Кримския полуостров, също се е свързала с адвокати, които да защитават държавните интереси при евентуален съдебен спор, каза руският министър на културата Владимир Медински пред медиите още в началото на юли. „Надявам се холандските ни партньори да не използват случая за политически цели, а да вземат юридически правилното решение.” Федор Воронин – културно аташе на руското посолство в Хага – не желае да коментира проблема: „Това са отношения между музеи, а не между посолства”.

Междувременно всички страни работят по мирното разрешаване на проблема. В следващите дни музеят Allard-Pierson ще изясни какво е бъдещето на кримските съкровища.

С spiegel.de

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.