Жените, които не бихте искали да срещате (ЧАСТ 1)

| от |

Колко опасна може да бъде една жена? Отговорът на този въпрос дават редица психолози, както и историята: много по-опасна от мъжа. В първа част от кратката хронология на жените-убийци ще ви разкажем за някои от най-опасните жени в света, които се оказват доста по-пресметливи, дискретни, предпазливи и методични от мъжете-убийци. Повечето от първите десет, подвизавали се през XV и XVI век, са прибягвали от отравянето с арсен и изтезанията на прислугата към убийството на собствените си майки, деца и съпрузи.

Ержебет Батори (1560-1614)

Една от жените, които никога не бихте искали да срещате, със сигурност е „най-злата жена в световната история” – Ержебет Батори, живяла в Трансилвания и Унгария. Тя е известна и като Кървавата графиня. Записана е в книгата на Гинес заради рекордния брой жертви – млади девици. Твърди се, че Ержебет измъчвала и избила стотици девойки от 1585 до 1610 година, за да се къпе в кръвта им. Така, според поверието, щяла да запази младостта си вечна.

ErzsébetBáthory

Батори, фамилия, която в превод (по ирония на съдбата) е „смелата”, била осъдена и затворена във висока кула на собствения си замък до края на живота си. Когато след 4 години отворили вратата на кулата, не открили тялото на Кървавата графиня.

В приказките на братя Грим Ержебет Батори е злата кралица, която отвлича млади девойки, за да остане красива завинаги. Брам Стокър създава романа си „Дракула“, обединявайки в едно легендите за граф Дракула и графиня Ержебет.

Маркиза де Бринвилие (1630-1676)

Маркиза Мари Мадлен де Бринвилие е френска аристократка, осъдена за три убийства. Доказателствата за вината й се съдържат в писмата, които изпращала на любовника си. Легендите разказват, че партньорът й капитан Годин Сант-Кроа я подтикнал да отрови баща си и двамата си братя, за да стане единствена наследница на дома и богатствата. Той, обаче,  не бил съден, тъй като умрял преди процеса.

Говорело се, че Маркиза де Бринвилие отровила стотици бедняци в околността, докато посещавала болници с уж благотворителна цел. Никой обаче не успял да докаже мълвата.

Marquise_de_Brinvilliers

Маркиза Мари Мадлен е вдъхновила Александър Дюма-баща и Артър Конан Дойл. Тя използвала опасната отрова Тофана ( силна отрова от Средновековието, наречена по името на изобретателката й – вдовицата Тофана от Перуджа), за да убива.

Даря Николаевна Салтикова (1730-1801)

По-известна като Руската кървава графиня, Даря Салтикова е наричана още Салтичиха. Тя измъчвала до смърт 138 свои крепостни селяни, предимно жени и момичета. Избухвала, когато сметнела, че домакинската работа не е свършена както трябва. Тогава започвала да бие жестоко селянките, бичувала ги, понякога до смърт, поливала жертвите си с вряла вода или палела косите им. Някои момичета били държани гладни докато издъхнат, други загивали голи в студа, вързани с въжета за някое дърво.

Darya_Petrovna_Saltykova

Графинята върлувала близо 7 години в подмосковското селце Троицк. В един момент се осмелила да посегне дори и на дворяните. Един от тях- Николай Тютчев дълго време бил неин любовник, но когато решил да се ожени за друга, Салтичиха едва не убила и него, и съпругата му.

Заточена е в Ивановския манастир, където лежала до смъртта си. Руската кървава графиня влиза в историята като една от най-садистичните убийци.

Анна-Мария Цванцигер (1760-1811)

Анна-Мария Цванцигер е серийна убийца от Бавария. Използвала арсен за целите си и го наричала „най-верният приятел”.

От 1801 година до 1811 година Цванцигер била домашна прислужничка в няколко домове на съдии в Бавария. Почти ги отравяла с арсен и след това ги изправяла отново на крака, като целта й била да им иска услуги. Успяла да убие четирима души, между които имало и бебе. Други четирима едва оцелели.

Anna-Maria-Zwanziger

Цванцигер била осъдена на смърт. Преди да бъде обезглавена тя казала, че е добре, че ще бъде екзекутирана, защото не можела да спре да убива.

Софи Шарлот Елизабет Урсинус (1760-1836)

Софи Шарлот Урсинус е серийна убийца от Германия. Тя отровила съпруга си, леля си и любовника си и почти успяла да убие един от служителите си. По време не процеса срещу нея е открит метода на Марш за разпознаване на отравянето с арсен.

Софи Шарлот е родена в Глац , Прусия. На 19 години  се омъжва за по-възрастния от нея заседател от Върховния съд Теодор Урсинус. Двамата се местят в Берлин и мъжът и внезапно умира. Само ден след като отпразнувал рождения си ден. Подозренията веднага паднали върху Софи Шарлот, която не се обадила на лекар и сама предписала лекарство на мъжа си, което, разбира се, влошило състоянието му.

Charlotta_ursini

По време на брака си и със знанието и съгласието на съпруга си, Софи започнала връзка с датски офицер на име Рогей. Той напуснал за кратко Берлин, но после се върнал и починал три години преди съпруга на Софи. Първоначално се смятало, че смъртта му е причинена от туберкулоза. После се оказала, че Софи му дала арсен в прекомерни количества.

Лелята на Софи Урсунус също починала внезапно от кратко заболяване, оставяйки на племенницата апетитно наследство. Оказало се, че и на нея Софи „предписала” арсен, малко преди да умре.

В края на февруари 1803 година мъж от персонала на Софи Шарлот – Бенджамин Клайн, се скарал с нея. Тя му дала нещо, което му предизвикало повръщане, след което го нагостила със супа. Клайн се усъмнил и когато Софи му дала няколко сини сливи, мъжът ги отнесъл при химик за изследване. Оказало се, че те са инжектирани с арсен.

Скоро Софи била арестувана и осъдена на доживотен затвор. Убийцата се чувствала доста комфортно зад решетките в Глац, където й позволявали да прави партита с гости и да облича скъпи дрехи. След 30 години тя била помилвана и се върнала на елитните си позиции във висшето общество в родния си град до смъртта си през 1836 година.

Мадам Делфин Лалори (1775-1842)

Кръвожадната Мадам Делфин Лалори е може би най-призрачният образ в Ню Орлиънс. Къщата, в която е живяла с третия си съпруг Леонард Лалори, е туристическа атракция заради местните легенди. Говори се, че все още духът на злата строга господарка броди из имението, а местните жители се заклеват, че чуват ужасени писъци от балкона на дома й.

delphine-lalaurie-5

Делфин Лалори е един от най-големите садисти в историята. Тя тормозела прислугата си в специална лаборатория, намираща се в собствения й дом. Биела с камшик слугите си, повечето от които били жени и деца. Изтръгвала ноктите им, кастрирала ги, ослепявала ги и ги оковавала.

Пред обществото, обаче, Делфин била пример за подражание, майка на 5 деца, очаровала трима съпрузи и отличаваща се с харизма и вкус. Гостите на аристократичните балове не предполагали, че в същото имение има помещение за инквизиции.

Всичко станало ясно след пожара, който избухнал в къщата през 1834 година. Сред останките била открита страшната лаборатория, където имало клетка с големина на малък телевизор. В нея живеело 12-годишно момиченце. Крайниците му били изпочупени, за да се побере вътре. Друга робиня била с „обелена” кожа – садистката Лалори се забавлявала, като изрязала накъдрени ленти от нея със скалпела.  Твърди се, че друго дете на 12 години скочило от покрива на имението, за да избяга от камшика на строгата си господарка. От деня на пожара следите на кръвожадната мадам Лалори се губят.

Геше Готфрид (1785 -1831 )

Геше Готфрид е наричана „Ангела на Бремен” преди обществото да научи за убийствата й. Гражданите я съжалявали, защото за кратък период изгубила много свои близки и приятели, за които се грижела докато боледували. Била пример за подражание, до момента, в който грозната истина лъснала – тя сама убивала близките си.

gesche gottfird

Геше Готфрид е последната екзекуция на Германия. Тя е осъдена на смърт за отравянето на 15 души в Бремен и Хановър. Родена е в бедно семейство и имала брат близнак, който родителите й предпочитали пред нея. Не е ясно, защо Геше е започнала да убива, но се твърди, че тя е страдала от Синдромът на Мюнхаузен, който е  характерен за повечето жени –  серийни убийци.

Жертвите на Готфрид, сред които са родителите й, двамата й съпрузи, годеникът й и децата й за били отровени с „масло за мишки”. Това е отрова за плъхове, смесена с животинска мас. Геше смесвала малки количества от отровата с храната на жертвите си, те се разболявали внезапно и тя им предлагала грижите си по време на болестта, като същевременно продължавала да ги трови.

Лавиния Фишър (1793-1820)

Лавиния Фишър се смята за първата жена – сериен убиец в САЩ. Не се знае почти нищо за произхода й, била е омъжена за Джон Фишър, с който заедно убивали и ограбвали хората. Двамата живеели в Чарлстън, Южна Каролина. Държали хотел.

lavinia-fisher-all-people-photo-u1

Постепенно започнали да зачестяват случаите с изчезнали гости на града. Лавиния  канела набелязаните мъже на вечеря, за да ги разпитва  за професията и финансовото им състояние. След това ги съпровождала до стаите им с чаша отровен чай в ръка. Когато гостите си лягали в леглото, мъжът на Лавина ги намушквал с нож, за да е сигурен, че са мъртви. Според друга легенда Лавиния не тровела гостите, а само ги приспивала. След това тя натискала лост, с който леглото се обръщало надолу и жертвите изпадали в котел, със забити в него стрели, които промушвали телата им.

Лавиния била обесена през 1820 година за кражба, а не за убийство.

Хелен Джегадо (1803-1852)

Хелен Джегадо е френска готвачка и сериен убиец. Убила е над 36 души с арсен за 18 години. Първите подозрения срещу Хелен са от 1833 година. Тя била наета от свещеник. За три месеца 7 от членовете на имението внезапно починали, включително свещеникът, майка му и баща му и сестрата на Хелен – Ан Джегадо, която й била на посещение. Първоначално Хелен заблуждавала всички, като се правела на дълбоко покрусена. Малко след трагедията, Хелен отишла да работи на мястото на сестра си.

h-l-ne-jegado-all-people-photo-u1

Там също внезапно починали трима души за няколко месеца, сред които лелята на Хелен. За всички загинали се грижела именно Хелен. Отровителката отново заминала след трагедията и се запознала с шивачката Мари Джейн Лебошер – тя също починала внезапно, както и дъщеря й, а синът й се разболял тежко. Където и да наемели Хелен Джегадо, всички започвали да умират внезапно. Хелен не подминала дори и 10-годишната Мари Брегер. Всички са били отровени с арсен, макар Хелен никога да не е хващана с опасната субстанция.

Освен, че била убийца, Хелен се оказала и клептоманка. Тя била екзекутирана на гилотина пред огромна тълпа през 1852 година.

Мери Ан Котън (1832-1873)

Мери Ан Котън е известна като Пепелянката или Черната вдовица. Тя е родена през 1822 година в провинциалния миньорски град Рейнтън в Англия. Убивала съпрузите си, доведените и собствените си деца, собствената си майка и още десетки невинни хора. Използвала арсен. Работела като медицинска сестра, за да се снабди с опасната субстанция.

marie anne cotton

„Гнилата лейди”, както в последствие я нарича английската преса, е заловена в Нюкасъл. Премества се там заради съпруга си. Градът пропищява за няколко месец. Първо прасетата във фермите около града започнали да измират, отровени от неизвестен източник. В разгара на животинската чума, друга зараза покосявала местните жители. Един след друг си отивали познатите на Ан Мари Котън. Детето на новия й съпруг. Новият й съпруг. Наемател в дома на Ан Мари. Последвал го мъничкият Робърт, когото Мери Ан родила преди по-малко от година. И накрая Чарлз – най-малкият син насъпруга на Ан Мари от предишния му брак. Със смъртта на Чарлз, подозренията около Пепелянката се засилили.

Месетен доктор, който чул слуховете, разпоредил да бъде направена аутопсия на детето. Той знаел, че определени отрови биха могли да причинят симптоми, подобни на гастритната треска, която покосявала членовете на семейство Котън. В организма на момчето бил открит достатъчно арсен да убие петима души. Мери Ан била арестувана и властите наредили ексхумацията на всички починали досега.

Черната вдовица е обесена през 1873 година. Говори се, че домът на Котън, който все още стои непокътнат в Нюкасъл, е обитаван от духа й.

 

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145