Запомнете това име: Даниил Трифонов

| от | |

Чудото на 21 век. За любителите на класическата музика младият руски гений Даниил Трифонов вече уверено крачи в стъпките на великия Владимир Хоровиц. След последното му турне из Германия медиите не пестят суперлативи предава Дойче веле.

daniiltrifonov

Той шеметно изгрява като нова звезда на музикалния небосклон. „Вече е сигурно, че Даниил Трифонов ще влезе в историята като един от най-великите пианисти на всички времена,” категорично обявява германският „Берлинер цайтунг”. На такъв шеметен старт с подобен аванс отдавна не се е радвал нито един млад талант, включително и забележителните Ланг Ланг или Кит Армстронг. А Трифонов още няма 23 години…

Роден е в Нижни Новгород през 1991 година. На 9 годинки вече е студент в Москва, на 18 печели конкурса „Скрябин”, на 20 – авторитетния конкурс „Чайковски”, а през 2010 взима „едва” бронзов медал от най-прочутото съревнование между пианисти – конкурса „Шопен” във Варшава. През последните години гениалният руснак успя да обиколи всички прочути концертни зали по света, а сред оркестрите, които са го съпровождали, личат такива реномирани марки като Виенската филхармония, Лондонският симфоничен оркестър и Нюйоркската филхармония. След последните му концерти в Германия с Бременската камерна филхармония отзивите са почти френетични. Берлинер Моргенпост” пише:

„Пианистът-чудо Даниил Трифонов остава верен на себе си. Той плаче и кърви в музиката си, а под пръстите му роялът „Стейнуей” развълнувано стене и ликува, шепне и пее. Източеното му тяло непрекъснато се тресе от приливите на адреналин. 23-годишният руснак още от самото начало завладява и покорява публиката. Той я поставя на колене, омагьосва я, зашеметява я. Трифонов владее сензационни движения и резки смени. Само за секунди неговата музика се променя от нежно-поетична в убийствено-брутална. Това е музика, която балансира на ръба на нервната криза, музика на ексцесивните гримаси. Трифонов ту втренчва стоманен поглед в собствените си пръсти, които хвърчат по клавишите, ту като безумен се фиксира някъде в празното пространство. А лицето му е разкривено от някаква гротескова мирова скръб.”

„В такова кресчендо звучат рецензиите за Даниил Трифонов. И критиците не преувеличават. На последния си концерт в Кьолнската филхармония младият гений зашемети публиката точно по описания начин, а оркестрантите от Бремен и големият руски диригент Михаил Плетньов от сърце се включиха в овациите. „Гениален”, „Сензация”, „Безумно добър” – тези оценки звучат най-често по време на антракта в концертното фоайе. То с какви ли други думи да опишем онова, което Трифонов създава?” – обобщава рецензентът в „Берлинер моргенпост”, който вижда в лицето на руснака един нов Владимир Хоровиц.

„Съвсем малко неща не са по силите на Трифонов. И откъм техника, и откъм музикално преработване на произведенията възможностите на Трифонов изглеждат безгранични”, пише на свой ред „Берлинер цайтунг”. А мюнхенският „Абендцайтунг” добавя: „Трифонов свири с грандиозно самочувствие: без патос, виртуозно, ала без да слиза на нивото на някакво шоу. Неговата сериозна интерпретация дори възвисява самите произведения.”

Запомнете това име: Даниил Трифонов.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.