Започва шестият „Скопие плакати фестивал“

| от |

skopje-poster-fest-02

 

„Фестивалът за 6-те си години съществуване остава верен на своите приоритети, а това са насърчаване на млади македонски творци в и извън страната (потвърдили участие до момента са над 20-тина организиции), стимулиране на обмяната на опит на местните дизайнери с тези от чужбина и създаване на оригинална културна сфера в страната“, заяви Лазе Трипков, организаторът на фестивала.

Фестивалът стартира с ретроспективна изложба на най-добрите плакати от последните 5 години. Централно събитие на фестивала ще са най-добрите плакати от конкурса „Citizen 2020″.

Журито ще избира между 1920 плакати, за да отличи 3-те най-добри. Успоредно с това ще раздаде и 7 почетни награди – едната, вече стана ясно, ще бъде за Мирко Илич, легендарният дизайнер, който има свое дизайнерско студио в Ню Йорк и е причислен от списание Design USA сред 50-те най-влиятелни в света.

skopje-poster-fest-03

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Viasat World с 8 награди за креативност

| от chronicle.bg |

 

Международната развлекателна компания Viasat World спечели общо 8 награди PromaxBDA и Mediabrand Awards, раздадени миналата седмица. Развлекателната индустрия награди като най-креативни няколко кампании на Viasat Explore, Viasat History, Viasat Nature и TV1000 Premium HD.

Най-голям беше успехът за поредицата „Империя на царете: Русия по време на династията Романови“. Тя взе първа награда Mediabrand за най-добро промо за кабелна телевизия  и най-добро промо за документална, аналитична или нова поредица. На наградите PromaxBDA поредицата взе сребро за ключовата визия на кампанията, която отразява автентично драматичните събития зад управлението на злополучната руска династия.

Mediabrand отличи с първа награда за най-добър дизайн на промо пресечка Penguins Idents и за най-добро промо за кабелна телевизия –  новогодишното видео New Year TV1000Premium HD. 3D видеото отразява извисеността, магичността и стила, чрез интерпретация на мита за северния елен, който пътува през нощното небе. Екипът на Viasat си тръгна и с второ място за най-добро ТВ промо за кабелна телевизия за „Войните на роботите: Възходът на машините“.

На наградите за майсторство PromaxBDA в Лос Анджелис екипът получи също така златно отличие в категорията „Най-добра нова творба“ за промото „Сър Дейвид Атънбъро, специално за 90-годишнината“, от поредицата на Viasat Nature.

Компаниите Mediabrand и PromaxBDA задават международните стандарти в медийната индустрия. Спечелените осем награди са признание за Viasat World в стремежа й да предлага интелигентно съдържание на аудиторията си по предизвикателен, свеж и иновативен начин.

 
 

„SpaceX“отлага изстрелването на българския спътник поне до петък

| от chronicle.bg, по БТА |

Компанията „Спейс Екс“ отлага поне до петък 23 юни изстрелването на първия български геостационарен спътник BulgariaSat-1, което бе първоначално планирано за вчера, съобщи SpaceFlights.NEWS.

Официалната причина за забавянето е проблем с пневматичен клапан на ракетата „Фалкон 9″.

Първата възможна дата за изстрелването на българския спитник от Кейп Канаверал ще е 23 юни между 18.10 и 20.10 ч. по Гринуич. Резервната дата е неделя 25 юни.