Забравената наука

| от |

10264703_10152276837398592_2057271020_n

Със Забравената наука на Тодор П. Тодоров поредицата Срещу времето показва втората си страна. След появата на два атрактивни български романа, сега тръгва изследователската част. Тя има задачата да поднася на читателя български или обаче преводни научни текстове, които да предизвикват интереса не само на тесните специалисти в съответната област. Забравената наука се вписва в програмните намерения по образцов начин. Тя ни въвежда в пространствата на арабската философия. Самото това е знаменателно за философията в България, такива изследвания в нея има обидно малко. Достатъчно е да се каже, че Тодор Тодоров е единственият професионален български философ, работещ в тази сфера. Книгата му няма претенции да представи изцяло историята на тази философия, но пък се вглежда в изключително симптоматични нейни прояви. Целта на вглеждането е „двуетажна“. Най-напред се пита за нейния собствен характер, за собствените ѝ мотиви, търсения и постигания. После обаче се върви по пътищата ѝ, отвели солидни фрагменти от нея в латинската традиция, за да я превърнат в неин фундаментален компонент. Тук изследването, без това написано във високо издържан езиков стил, може да се чете и като криминален текст. Той ни води по следите на заимствания, премълчавания и прикривания, фатално важни за градежа на собствената ни мисловност. Голямото предимство е, че става дума за културно-исторически факти и събития, не за фикции.

Георги Каприев

Каква всъщност е съдбата на арабската философия в мюсюлманския свят и на Запад? Тодор Тодоров предлага на читателя свой логично построен аргумент за арабската метафизика, определяйки я като „забравена наука“. Подходът му без съмнение е интересен, а и самата книга е написана доста четивно, като въпреки сложната разисквана в нея теоретична материя ясно се откроява индивидуалността на нейния автор като обещаващ български философ.

Опитвайки се да разбере „какво все пак е метафизиката в арабо-мюсюлмански контекст“, Тодор Тодоров пояснява още в началото, че насочва вниманието си към „естествената среда и особената ситуация, в която е изградена арабската метафизика“. При така заявената цел изглежда съвсем логично като основни градивни елементи на тази „особена ситуация“ да бъдат откроени философските специфики на Късната античност, своеобразният „арабски Аристотел“ с неговите неоплатонически окраски и стимулираното от исляма профетическо умонастроение. За да очертае още по-ясно параметрите на своето изследване, Тодоров предлага интересната и убедителна хипотеза, че арабската метафизика може да „се мисли в три взаимнодопълващи (а не изключващи се) модалности: хиперфизика, онтология и теология“. В един такъв ракурс структурата на книгата изглежда добре издържана, а подборът на тримата ключови арабски философи – ал-Кинди (поч. 873), ал-Фараби (поч. 950) и Ибн Сина (поч. 1037) логично онагледява проследяваните от автора особености на арабската метафизика.

Симеон Евстатиев

Тодор П. Тодоров (София, 1977) е доктор по философия и преподавател във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Германия и през 2005 г. защитава докторска дисертация върху латинската рецепция на Авицена през XIII век. Изследванията му са в областта на историята на философията, философията на средновековието и ренесанса и арабската средновековна философия. Автор е също на сборниците с разкази „Приказки за меланхолични деца“ (2010) и „Винаги нощта“ (2012).

„Забравената наука“ е опит да се разбере по-добре начина, по който метафизиката влиза в арабския свят и значенията, които добива там. Тези особени значения, които западната наука е забравила или принципно е отказала на метафизиката, описват един колкото интелектуален, философски, толкова и специфично ислямски, културно-исторически феномен. В тези свои непознати измерения метафизиката се доближава до алхимията, астрономията, медицината, придобива мащаба на антропологичен и дори космологичен проект. Превръща се в практика на интелекта.

„Забравената наука“ изследва също особените литературни и културно-исторически обстоятелства и мистификации, около които е изградена арабската философия. Книгата проследява присъствието на философията като чужда наука в тялото на мюсюлманската култура, обособяването й около един „арабски Аристотел“, който се оказва истинската нормативна рамка и граница на тази традиция. Забравената наука е възможността метафизиката да се мисли като онази практика, в която е нацелен интелектът, според собствения си произход и природа. Възможността за една обратна еманация, която тръгва от познанието.

 
 

Жените и малцинствата полека си проправят път в Холивуд

| от chronicle.bg, по БТА |

На жените и малцинствата им провървя повече тази година – те правят добро впечатление в надпреварата за наградите „Оскар“, но все пак са слабо представени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

В доклада си за 2017 г. за разнообразието в Холивуд учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис анализирали 200 филма, които събрали най-големи приходи през 2015 г., и 1206 телевизионни предавания, излъчени през сезона 2014-2015 г.

За този четвърти годишен доклад те проучили също наемането на жени и представители на малцинствата за 11 вида заетост, свързана с дейност пред и зад камерата.

„В сравнение с предишния доклад добрата новина е, че жените и представителите на малцинствата са постигнали напредък, особено в телевизията, където понастоящем се наблюдава нещо, което може да бъде окачествено като златен век – оповестиха от центъра за афроамерикански изследвания „Ралф Бънч“. – Лошата новина е, че въпреки напредъка жените и малцинствата остават слабо представени в телевизията.“

Резултатите от изследването са публикувани няколко дни преди церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Тази година ситуацията е различна – рекорден брой чернокожи актьори са номинирани за престижните отличия. Въпреки това „изключването“ на цветнокожи и жени от Холивуд остава тревожно, отбелязаха авторите на изследването.

Малцинствата съставляват 40 на сто от населението на САЩ, но едва 13,6 на сто от изпълнителите на главни роли и 10,1 на сто от режисьорите са техни представители. Макар жените да съставляват половината от населението на страната, едва 29 на сто от главните роли са поверени на жени и 10 на сто от режисьорите са жени. „Белите мъже продължават да доминират, а на цветнокожите и жените трудно се предоставят възможности, за да успеят“, поясни ръководителят на изследването и директор на центъра „Ралф Бънч“ Дарнел Хънт.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.