Забравената наука

| от |

10264703_10152276837398592_2057271020_n

Със Забравената наука на Тодор П. Тодоров поредицата Срещу времето показва втората си страна. След появата на два атрактивни български романа, сега тръгва изследователската част. Тя има задачата да поднася на читателя български или обаче преводни научни текстове, които да предизвикват интереса не само на тесните специалисти в съответната област. Забравената наука се вписва в програмните намерения по образцов начин. Тя ни въвежда в пространствата на арабската философия. Самото това е знаменателно за философията в България, такива изследвания в нея има обидно малко. Достатъчно е да се каже, че Тодор Тодоров е единственият професионален български философ, работещ в тази сфера. Книгата му няма претенции да представи изцяло историята на тази философия, но пък се вглежда в изключително симптоматични нейни прояви. Целта на вглеждането е „двуетажна“. Най-напред се пита за нейния собствен характер, за собствените ѝ мотиви, търсения и постигания. После обаче се върви по пътищата ѝ, отвели солидни фрагменти от нея в латинската традиция, за да я превърнат в неин фундаментален компонент. Тук изследването, без това написано във високо издържан езиков стил, може да се чете и като криминален текст. Той ни води по следите на заимствания, премълчавания и прикривания, фатално важни за градежа на собствената ни мисловност. Голямото предимство е, че става дума за културно-исторически факти и събития, не за фикции.

Георги Каприев

Каква всъщност е съдбата на арабската философия в мюсюлманския свят и на Запад? Тодор Тодоров предлага на читателя свой логично построен аргумент за арабската метафизика, определяйки я като „забравена наука“. Подходът му без съмнение е интересен, а и самата книга е написана доста четивно, като въпреки сложната разисквана в нея теоретична материя ясно се откроява индивидуалността на нейния автор като обещаващ български философ.

Опитвайки се да разбере „какво все пак е метафизиката в арабо-мюсюлмански контекст“, Тодор Тодоров пояснява още в началото, че насочва вниманието си към „естествената среда и особената ситуация, в която е изградена арабската метафизика“. При така заявената цел изглежда съвсем логично като основни градивни елементи на тази „особена ситуация“ да бъдат откроени философските специфики на Късната античност, своеобразният „арабски Аристотел“ с неговите неоплатонически окраски и стимулираното от исляма профетическо умонастроение. За да очертае още по-ясно параметрите на своето изследване, Тодоров предлага интересната и убедителна хипотеза, че арабската метафизика може да „се мисли в три взаимнодопълващи (а не изключващи се) модалности: хиперфизика, онтология и теология“. В един такъв ракурс структурата на книгата изглежда добре издържана, а подборът на тримата ключови арабски философи – ал-Кинди (поч. 873), ал-Фараби (поч. 950) и Ибн Сина (поч. 1037) логично онагледява проследяваните от автора особености на арабската метафизика.

Симеон Евстатиев

Тодор П. Тодоров (София, 1977) е доктор по философия и преподавател във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Германия и през 2005 г. защитава докторска дисертация върху латинската рецепция на Авицена през XIII век. Изследванията му са в областта на историята на философията, философията на средновековието и ренесанса и арабската средновековна философия. Автор е също на сборниците с разкази „Приказки за меланхолични деца“ (2010) и „Винаги нощта“ (2012).

„Забравената наука“ е опит да се разбере по-добре начина, по който метафизиката влиза в арабския свят и значенията, които добива там. Тези особени значения, които западната наука е забравила или принципно е отказала на метафизиката, описват един колкото интелектуален, философски, толкова и специфично ислямски, културно-исторически феномен. В тези свои непознати измерения метафизиката се доближава до алхимията, астрономията, медицината, придобива мащаба на антропологичен и дори космологичен проект. Превръща се в практика на интелекта.

„Забравената наука“ изследва също особените литературни и културно-исторически обстоятелства и мистификации, около които е изградена арабската философия. Книгата проследява присъствието на философията като чужда наука в тялото на мюсюлманската култура, обособяването й около един „арабски Аристотел“, който се оказва истинската нормативна рамка и граница на тази традиция. Забравената наука е възможността метафизиката да се мисли като онази практика, в която е нацелен интелектът, според собствения си произход и природа. Възможността за една обратна еманация, която тръгва от познанието.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.