Забравената наука

| от |

10264703_10152276837398592_2057271020_n

Със Забравената наука на Тодор П. Тодоров поредицата Срещу времето показва втората си страна. След появата на два атрактивни български романа, сега тръгва изследователската част. Тя има задачата да поднася на читателя български или обаче преводни научни текстове, които да предизвикват интереса не само на тесните специалисти в съответната област. Забравената наука се вписва в програмните намерения по образцов начин. Тя ни въвежда в пространствата на арабската философия. Самото това е знаменателно за философията в България, такива изследвания в нея има обидно малко. Достатъчно е да се каже, че Тодор Тодоров е единственият професионален български философ, работещ в тази сфера. Книгата му няма претенции да представи изцяло историята на тази философия, но пък се вглежда в изключително симптоматични нейни прояви. Целта на вглеждането е „двуетажна“. Най-напред се пита за нейния собствен характер, за собствените ѝ мотиви, търсения и постигания. После обаче се върви по пътищата ѝ, отвели солидни фрагменти от нея в латинската традиция, за да я превърнат в неин фундаментален компонент. Тук изследването, без това написано във високо издържан езиков стил, може да се чете и като криминален текст. Той ни води по следите на заимствания, премълчавания и прикривания, фатално важни за градежа на собствената ни мисловност. Голямото предимство е, че става дума за културно-исторически факти и събития, не за фикции.

Георги Каприев

Каква всъщност е съдбата на арабската философия в мюсюлманския свят и на Запад? Тодор Тодоров предлага на читателя свой логично построен аргумент за арабската метафизика, определяйки я като „забравена наука“. Подходът му без съмнение е интересен, а и самата книга е написана доста четивно, като въпреки сложната разисквана в нея теоретична материя ясно се откроява индивидуалността на нейния автор като обещаващ български философ.

Опитвайки се да разбере „какво все пак е метафизиката в арабо-мюсюлмански контекст“, Тодор Тодоров пояснява още в началото, че насочва вниманието си към „естествената среда и особената ситуация, в която е изградена арабската метафизика“. При така заявената цел изглежда съвсем логично като основни градивни елементи на тази „особена ситуация“ да бъдат откроени философските специфики на Късната античност, своеобразният „арабски Аристотел“ с неговите неоплатонически окраски и стимулираното от исляма профетическо умонастроение. За да очертае още по-ясно параметрите на своето изследване, Тодоров предлага интересната и убедителна хипотеза, че арабската метафизика може да „се мисли в три взаимнодопълващи (а не изключващи се) модалности: хиперфизика, онтология и теология“. В един такъв ракурс структурата на книгата изглежда добре издържана, а подборът на тримата ключови арабски философи – ал-Кинди (поч. 873), ал-Фараби (поч. 950) и Ибн Сина (поч. 1037) логично онагледява проследяваните от автора особености на арабската метафизика.

Симеон Евстатиев

Тодор П. Тодоров (София, 1977) е доктор по философия и преподавател във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Германия и през 2005 г. защитава докторска дисертация върху латинската рецепция на Авицена през XIII век. Изследванията му са в областта на историята на философията, философията на средновековието и ренесанса и арабската средновековна философия. Автор е също на сборниците с разкази „Приказки за меланхолични деца“ (2010) и „Винаги нощта“ (2012).

„Забравената наука“ е опит да се разбере по-добре начина, по който метафизиката влиза в арабския свят и значенията, които добива там. Тези особени значения, които западната наука е забравила или принципно е отказала на метафизиката, описват един колкото интелектуален, философски, толкова и специфично ислямски, културно-исторически феномен. В тези свои непознати измерения метафизиката се доближава до алхимията, астрономията, медицината, придобива мащаба на антропологичен и дори космологичен проект. Превръща се в практика на интелекта.

„Забравената наука“ изследва също особените литературни и културно-исторически обстоятелства и мистификации, около които е изградена арабската философия. Книгата проследява присъствието на философията като чужда наука в тялото на мюсюлманската култура, обособяването й около един „арабски Аристотел“, който се оказва истинската нормативна рамка и граница на тази традиция. Забравената наука е възможността метафизиката да се мисли като онази практика, в която е нацелен интелектът, според собствения си произход и природа. Възможността за една обратна еманация, която тръгва от познанието.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Довечера очакваме Омара Портуондо в София

| от chronicle.bg |

За последно ще чуем песни от репертоара на Buena Vista Social Club днес.

Сензацията на Куба – Омара Портуондо, ще изпълни най-известните и обичани песни на Buena Vista Social Club днес зала 1 на НДК, както и част от богатия си личен репертоар.

Концертът ще отпразнува дългите ѝ 70 години на сцена и ще ни припомни какво означава да се наслаждаваш на живота през призмата на музиката и кубинския темперамент. Само преди броени дни неуморната Омара пя в Букурещ в препълнената зала Палатуй, като 4 хиляди души я аплодираха на крака над 15 минути и я връщаха няколко пъти на сцена. Несъмнено незабравима ще остане и прощалната ѝ среща с българската публика, която предстои на 28-и април.

Винаги облечена с цветна регалия, енергична и изглеждаща много по-млада от 85, автентичната дива няма как да се раздели с музиката буквално:„Пеенето ме зарежда с енергия, само една песен е нужна, за да се преодоляват различия, за да изживееш хиляди истории.“

омара портуондо

Световната обиколка на Омара започна през миналата 2016-а и премина през страни от Северна и Латинска Америка, като я срещна с хиляди фенове от няколко континента, готови да се докоснат до носталгията по старите улици на Хавана.

У нас любителите на кубинските ритми ще се насладят и на музиканти като Роландо Луна. Брилянтният пианист е свирил с артисти като Амаури Перез, Силвио Родригез и Пабло Миланес, но определя работата си с Омара като преломен момент в кариерата, който го обогатява и му помага да открие гласа, с който иска да си партнира. До кубинската легенда ще застане и ненадминатият с челото Гастон Хоя, който е плътно до Портуондо през последните години в мисията да споделя със света безценното богатство на тази музика. Най-пoпулярната певица в Куба ще се качи на българската сцена за последен път, за да изпълни любимите на цели поколения песни от репертоара на Buena Vista Social Club – Veinte años, Quizas, Quizas, Quizas, Besame Mucho и много други, които ще ни пренесат в магичната и пълна с любов към живота Хавана.

Билети за концерта на 28 април все още могат да се закупят в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg на цени от 45 до 100 лв.