В писателската кухня с Даниел Келман

| от |

Не е рядко събитие в литературния свят световните звезди на перото да се хвалят и подкрепят един друг. Авторът на хитовете „Поправките“ и „Свобода“ Джонатан Франзен подкрепи младия си германски колега Даниел Келман и взе интервю от него за сп. „Салон“.

„Срещнах Келман във Виена през 2005 г. точно преди премиерата на „Измерването на света“. Той беше смущаващо млад и твърде начетен за възрастта си, страхотен. Скоро се превърна в добър мой приятел. Беше удоволствие девет години да проследя как талантът разцъфтява. „Слава“ и още повече последната му книга „F“ са доказателство, че Даниел се е превърнал в истинско явление и показва странностите на съвременното ни постмодерно общество“, казва Франзен.

 

Ето и импровизираното интервю (взето по телефона) на Франзен с Келман:

 

Джонатан Франзен: Голям фен съм на новата ти книга, която ми е любима, заедно със „Слава“. Очевидно задаваш много сериозен екзистенциален въпрос: Защо животът ни се завърта така. А освен това говориш за странното усещане да си извън живота. Но това, което усетих, е комедията страница след страница. Затова питам – добре ли се чувстваш с определението автор на хумористични романи?

Даниел Келман: Да. Когато публикувах първия си роман, бях на 22 години. И това беше много сериозна книга. Бях един от онези писатели, които чувстваха, че трябва да оставят смешната и забавна част от личността си извън книгите си, защото литературата е сериозна работа. Отне ми време, докато разбера, че ако обичам да се смея в живота си, тогава би трябвало да изразя тази част от себе си и в книгите. Трябваше да се уча как да работя с комичното.

Джонатан Франзен: Явно си стигнал далече, като чета последната ти книга. Чудя се дали смехът не ти създава проблеми в Германия. Все пак стереотипът в мисленето на американците за германците е, че са крайно сериозни.  А комичен е противоположно на сериозен, дори когато става дума за романи. Мисля, че това важи още повече за Германия, прав ли съм?

Даниел Келман: „Измерването на света“ беше хумористичен роман за класическата германска култура, но когато излезе в Германия, не бе приета така. Да откриват хумора не е силната страна на сънародниците ми.

Джонатан Франзен: Луда работа. Първото нещо, което посочвам на моя германски издател за собствените ми книги, е: „Опитай се да запомниш, че това би трябвало да е смешно“…

Даниел Келман: Връзката между германците и хумора е доста комплексен проблем. Всъщност в Германия има доста добри хумористични автори, но като цяло германската култура има невротична връзка с хумора.

Джонатан Франзен: Ако имах излишни 5 часа на ден, щях да преведа някои от работите на Томас Брусиг на английски. Той е смешен и мисля, че би могъл да се продава много добре и от двете страни на океана.

Даниел Келман: Писател като Брусиг е истински проблем в Германия, защото пише само за комични ситуации.

Джонатан Франзен: И се смее на тоталитаризма…

Даниел Келман: Да, и го прави по прекрасен начин. Наистина трябва повече да бъде четен.

Джонатан Франзен: И е непознат тук. Но да се върнем на теб. Имаше огромен успех. Превърна се в познато име за всеки с „Измерването на света“. Сега разбирам, че работиш по исторически роман.

Даниел Келман: Обмислям го. Не съм решил още, но го обмислям.

Джонатан Франзен: Значи имаме две страни на творчеството на Келман – едната е много живо, интелектуално свързана с историческото минало, а другата е крайно модернистична – реализъм тук и сега…или почти реализъм. Понякога отиваш към някакъв луд хиперреализъм. Но усещането за тези две направления е много различно. И хем си смешен и в двете, но и си философски сериозен. Какво друго?

Даниел Келман: Това, което ме изненадва, е как гледната ни точка е рамкирана от историческата ситуация, в която се намираме. Ние сме пленници на историята, а  много често дори не го забелязваме. Държим се странно, случващото се около нас е странно, но просто защото сме свикнали с него, мислим, че всичко около нас е нормално. Когато погледна назад във времето, съм удивен от това как абсолютно различни хора са живели и мислили – и не говоря за каменната ера, а за доста по-близкото минало. Минали са само шест поколения от хората, които са гледали как язди Наполеон. Само шест! Така че, от една страна, аз се опитвам да хвана странността на историческия момент, в който живеем сега. Това много ме занимаваше, когато пишех „Слава“ – колко много се е променил животът ни, когато се появиха мобилните телефони. А колко скоро след тази промяна дори не се сещаме за момента, в който тя е настъпила.

Джонатан Франзен: Значи, ако мога да те перифразирам, ти винаги си писал исторически романи, които малко се преплитат с настоящия исторически момент.

Даниел Келман: Да, благодаря ти. В това има смисъл.

Джонатан Франзен: Новата ти книга „F” представя точно този странен свят, в който живеем. Има и някои неща, които пренасяш от предходните  поколения, правиш много плавен преход. Има хора отпреди 600 години, които се раждат и умират в едно-две изречения. Може би това прави книгата толкова привлекателна. Изглежда ми все едно ни откъсваш от природата ни на хора, които сме центърът на всичко. Как постигна тези пасажи, в които толкова фино и елегантно преминаваш между поколенията?

Даниел Келман: Цялата глава започна по съвсем различен начин. Исках да напиша кратка смешна пародия на семеен роман, в който се разказва за дядовците, бабите, чичовците и лелите, но едновременно държах бързо да се върна при главните герои. Но текстът ставаше все по-мрачен. Това е най-мрачното нещо, което съм писал.

Джонатан Франзен: Историята е мрачно нещо. Но дългите щрихи на аполонов хумор са това, което правят книгата толкова хубава.

Даниел Келман: Радвам се да го чуя. Този контраст исках да постигна.

Джонатан Франзен:  За мен се е получил. Той придава и тежест на книгата. Всеки има в главата си някакви много основни въпроси, на които не обръща внимание и е много смело един писател да ги зададе. Можем ли да кажем, че този роман е семеен?

Даниел Келман:  Да, по някакъв начин е такъв. Семейство обаче е твърде голяма дума, затова романът ми носи само първата буква (от немското Familie – семейство – бел.ред.). Когато започнах да го пиша, си помислих: Искам да направя семеен роман, нещо подобно на това, което направих с „историческия роман“ „Изследването на света“. Семеен роман за хората, които не вярват в семейството.

Джонатан Франзен: Американците предпочитаме по-конвенционалните форми. Дори най-сериозните ни писатели. За мен част от удоволствието да чета твоите книги идва от това, че са абсолютно достъпни. Не е насилие да ги четеш. А от друга страна си личи стремежът към експерименталност. “F” е коренно различна от нашите семейни романи.

Даниел Келман: Не че ти връщам комплимента, но преди години „Поправките“ ми бяха много близка книга. Тя ми показа, че трябва да приемаме всичко експериментално, както литературата ни учи, и тогава с тези оръжия да се опитаме да създадем комплекс от живи  герои. Оттогава се опитвам да правя точно това.

Джонатан Франзен: Доста успешно в тази книга. И доста философска, не се колебая да използвам думата, макар да изглежда страшна. Но философията не би трябвало да е скучна и страшна,  нали?

Даниел Келман: Това, което наистина е скучно, е символизмът. Много е важно да остана извън него. Когато пиша за баща, който изоставя децата си, е много важно да не създам асоциацията, че той е Господ на истината или нещо такова. Въпроси като „Има ли съдба?“, „Какво значение имат нещата, които ни се случват?“ са реални.

Джонатан Франзен: Истинските философи не вярват на художествената литература.

Даниел Келман: Те мислят, че е твърде лесно. И може да са прави донякъде. Но и ние писателите сме прави.

Джонатан Франзен: Бях шокиран, когато последната ти книга, издадена в САЩ – „Слава“, не получи много отзиви от критиците. Имаме такъв гигантски международен бестселър и после – колекция от добре написани разкази, някои от които много смешни, всичките – много интересни, и нищо. Като американски читател разпознах този модерен свят, в който историите ти се развиват. Реакцията ми беше нещо като: „О, ето я централноевропейската версия на този странен исторически момент, в който живеем.“. За мен беше много достъпна книга, но не знам никой, освен общите ни приятели, да я е прочел.

Даниел Келман: Е, те нямаха избор.

Джонатан Франзен: Знам, че е риск писател да говори за критиката, но се чудя какво мислиш ти, как те приемат. И в САЩ, и в Германия?

Даниел Келман: Аз съм голям късметлия, защото много хора четат книгите ми в Германия, Франция, Италия и някои други страни. Най-хубавото за един писател е да може да живее само от писане. Но съм в странна позиция, защо литературните критици в Германия май не ме харесват, защото мислят, че съм много популярен в чужбина, което всъщност е някаква самозащита.

Джонатан Франзен: Значи банята ти е облицована със злато?

Даниел Келман: „Световноизвестен“ съм само в Германия. Но като стане дума за САЩ, много е трудно да се наложиш като автор, ако не пишеш на английски. Няма да забравя как в едно радио предаване ме попитаха за английското издание на една от книгите ми: „Наистина ли книгата не е написана на английски?“. Американците приемат за абсурдна идеята, че някой не е американец. Всеки млад автор от Бруклин може да спечели световна слава, като напише нещо за Холокоста, а един истински гений, на име Имре Кертес, който дори има Нобелова награда за литература и е написал безсъмнено най-добрата книга на Холокоста, в Щатите не получава никакво внимание. Вбесяват ме американските ревюта за “The Kraus Project“. Знам, че ти не четеш ревюта, но аз ги чета. Те третират Карл Краус, който е един от най-важните европейски писатели на ХХ век и чиито пиеси за Първата световна война още се играят в Европа, като абсолютно неизвестен и мистичен човек. Америка има много жива литературна култура, но с много ограничен кръгозор.

Джонатан Франзен: Знам, че си австриец, не германец…

Даниел Келман: Имам два паспорта.

Джонатан Франзен: Женен си за германка, имаш германско гражданство от дете. Повече си възприеман като германец. А изглежда все повече се обръща внимание на Германия, която май управлява Европа в момента.

Даниел Келман: Не бих казал, че това ми харесва, но е вярно. Може би не напълно. Приятелката ми напусна Германия през 1992 г. и оттогава живее в Ню Йорк. Синът ми очаква американско гражданство. А Германия е независима от Америка дотолкова, доколкото свободната търговска зона изглежда  достижима и дори ни приближава. Но си прав – Германия изглежда силна отново и аз дори не съм сигурен как това се е случило.

Джонатан Франзен: Е, случи се финансово. Германците се съвзеха, но по положителен начин. Сега изпращат банкери навсякъде, а не танкове. И все си мисля, че трябва да има по-голям интерес към тях. Към хора като теб – млади, технологично грамотни, които не пишат за живота например през 1870 г., а за живота сега, през 2014 г. А ти чувстваш ли се по-космополитен автор, отколкото писател, който пише на немски? Накъде гледаш – към сънародниците си или отвъд океана?

Даниел Келман:  Винаги съм гледал повече към Северна и Южна Америка, отколкото към съвременната германска литература. От много време се чувствам повече космополит, отколкото германски автор. Но наскоро преоткрих някои австрийски писатели, богатата австрийска традиция, която също е изиграла роля при формирането ми. Та сега се чувствам малко по-малко космополитен, отколкото  преди няколко години. Дали това е добре, не знам.

Джонатан Франзен: Заел си мястото си в хумористичната традиция на Австрия?

Даниел Келман: Е, ако пишеш на немски, ако прекарваш много време в Германия, със сигурност е полезно да си напомняш, че съществува и Австрия. Там също има сериозна културна традиция. Мисля че е някакъв вид локална връзка. Традиция, с която си отрасъл, с която имаш някаква връзка. За мен винаги ще има германо-австрийска традиция. Винаги ще е така.

Джонатан Франзен: Това е аксиома на съвременната антропология – глобализирането на монокултурата. Но все пак едно е да си в Бразилия, друго – да си в Хюстън, трето – в Берлин, и четвърто – в Лондон.

Даниел Келман: Затова е истинско предимство да пътуваш много и да научаваш на място за местните традиции. Хората, които не пътуват в тези глобализиращи се времена, смятат, че животът навсякъде е еднакъв. Но колкото повече пътуваш, осъзнаваш и виждаш различията в различните части на света, но и се научаваш да ги разбираш и приемаш. Същото е и с историята. Същината на човешките същества винаги е била една и съща, но това е твърде банално. По-интересната истина е, че хората са много различни, адаптират се много бързо и непрестанно се променят.

 

 
 

CHR ХОРОСКОП: Авантюризъм и кулинария

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 22.05. до 28.05.)

От понеделник до вторник 15.00 часа на обяд Луната ще преминава през знака Овен, най-борбения и конкурентно способен знак от зодиака. Заради това й разположение първият ден и половина от седмицата ще бъде изключително подходящ за менажиране на стоки или хора, отстояване на позициите, поставяне на нови начала, предприемачество, спортни активности, авантюризъм и състезания от всякакъв тип.

Най-успешен ще бъде периодът за огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат важни и значими за тях неща и ще се натъкнат на хора, които да им помогнат със съвет или препоръка.

От вторник следобед до 15.00 часа в четвъртък Луната ще преминава през знака Телец.

Поради това тези дни са изключително подходящи за кулинария, архитектура, отдаване на почивка и удоволствия, грижа за тялото и външния вид. Добри са също така за сключване на договори, правене на инвестиции, започване на професионални, но също така и на лични партньорства.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е вероятно добро стечение на обстоятелствата да им помогне да разгърнат по много добър начин потенциала и възможностите си.

От четвъртък следобед до събота включително Луната ще се намира в знака Близнаци. 

В четвъртък в 23.00. часа настъпва Новолуние. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето.

Много е вероятно през целия период около Новолунието да сме едностранчиви и неспособни да видим чуждата гледна точка. Поради тази причина е важно да сме внимателни и да не предприемаме сериозни разговори, срещи или споразумения.

Не ни се препоръчва също така да купуваме скъпи стоки и услуги, да подписваме важни договори или  да започваме важни начинания.

През тези дни и половина най-много напрежение ще усещат подвижните знаци Дева, Близнаци, Риби и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Не е изключено при тях да изникнат непредвидени конфликти и изненадващи ситуации, с които ще трябва да се справят с търпение и навременно овладяване на емоциите.

В неделя Луната ще пребивава в знака Рак и поради тази причина последният ден от седмицата ще е идеален за поддръжка и подреждане на дома, изкарване на време със семейството или партньора.

Периодът е добър за изглаждане на конфликти и изясняване на гледни точки с членове на семейството ни или с близки хора. Ще сме по-чувствителни и грижовни от обикновено и ще имаме нужда да оказваме и получаваме подкрепа.

Денят ще е най-успешен за водните знаци Рак, Риби и Скорпион, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно голяма част от тях да имат значителен пробив в любовната сфера и да задълбочат отношенията си с важен за тях човек.

 

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.

 
 

Меденият месец на Пипа Мидълтън ще е на острова, принадлежал на Марлон Брандо

| от chronicle.bg, по БТА |

Пипа Мидълтън и съпругът и Джеймс Матюс избраха за сватбеното си пътешествие остров Тетиароа във Френска Полинезия, съобщи в. „Мейл он сънди“.

Двамата ще пристигнат там утре. След като бъдат посрещнати със серенада от полинезийци с цветни гирлянди, те ще се усамотят в самостоятелна вила за седмица.

Остров Тетиароа принадлежеше на Марлон Брандо, който го купува през 1966 г. за 15 000 британски лири. След смъртта му през 2004 г. е превърнат в луксозния екокурорт „Брандо“. Цените на нощувките там започват от 3000 лири.

Курортът се състои от 35 усамотени вили с външна баня, басейн, люлеещи се столове. Охлаждащите системи са с морска вода, а елекричеството – от слънчеви панели.

В курорта от няколко седмици е и бившият американски президент Барак Обама, за да пише мемоарите си.

Младоженците празнуваха до малките часове на деня днес с гостите си в имението на семейство Мидълтън. Както се очакваше, на приема принц Хари доведе приятелката си актрисата Меган Маркъл. Двамата пристигнаха точно навреме, за да видят прелитащия самолет „Спитфайър“ от времето на втората световна война.

Гостите на приема бяха около триста – два пъти повече, отколкото на сватбената церемония. Разходите за сватбения ден са били около 700 000 британски лири.

Тъй като Пипа Мидълтън е сестра на съпругата на принц Уилям – Катрин, двамата присъстваха на сватбата й заедно с децата си принц Джордж и принцеса Шарлот, които бяха шафери. Сред гостите беше и принцеса Юджини, която направи впечатление с елегантната си тъмносиня рокля на Пол Ка.

 
 

Детайли за погребението на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

Крис Корнел почина на 17 май. Той беше само на 52 години.

В петък, 26 май, той ще бъде положен в Hollywood Forever Cemetery.

Полицията определи смъртта на Корнел като самоубийство, а сдемейството му твърди, че лекарствата, които е взимал, може да са допринесли за него.

Те казаха, че „ако Крис е отнел живота си, не е знаел какво прави. Лекарства или други субстанции може да са повлияли на решението му“. Добавят също, че „без резултатите от токсикологичния тест, не можем да знаем какво се е случило с Крис – и дали субстанции са играли някакви роля“. След това те подчертаха, че лекарството Ативан, което вокалът на Soundgarden и Audioslave е взимал за безпокойство, може да предизвика „параноични или суицидни мисли, фъфлене и нарушени когнитивни способности“.

Появиха се множество трибюти от музикалния свят след трагичната новина. В това число и поема от Том Морело – китарист на Rage Against The Machine и колега на Корнел в Audioslave, която ще ви покажем в оригинален вид

You’re a prince, you’re a snare, you’re a shadow
You’re twilight and star burn and shade
You’re a sage, you’re a wound shared, you’re masked
You’re a pillar of smoke, you’re a platinum heart
You’re a brush fire, you’re caged, you’re free
Your vision pierces, you do not see
You are pieces strewn on the hillside
You’re open armed, you’re armed, you’re true
You’re a revealer of visions, you’re the passenger, you’re a never fading scar
You’re twilight and star burn and shade
You’re the secret veiled, you’re the secret revealed, you’re surrounded no more
You’re not there, now you’re always here
You’re a handsome groom, a loving father, a haunted stairwell
You’re the clear bell ringing, the mountains echo your song
Maybe no one has ever known you
You are twilight and star burn and shade