В писателската кухня с Даниел Келман

| от |

Не е рядко събитие в литературния свят световните звезди на перото да се хвалят и подкрепят един друг. Авторът на хитовете „Поправките“ и „Свобода“ Джонатан Франзен подкрепи младия си германски колега Даниел Келман и взе интервю от него за сп. „Салон“.

„Срещнах Келман във Виена през 2005 г. точно преди премиерата на „Измерването на света“. Той беше смущаващо млад и твърде начетен за възрастта си, страхотен. Скоро се превърна в добър мой приятел. Беше удоволствие девет години да проследя как талантът разцъфтява. „Слава“ и още повече последната му книга „F“ са доказателство, че Даниел се е превърнал в истинско явление и показва странностите на съвременното ни постмодерно общество“, казва Франзен.

 

Ето и импровизираното интервю (взето по телефона) на Франзен с Келман:

 

Джонатан Франзен: Голям фен съм на новата ти книга, която ми е любима, заедно със „Слава“. Очевидно задаваш много сериозен екзистенциален въпрос: Защо животът ни се завърта така. А освен това говориш за странното усещане да си извън живота. Но това, което усетих, е комедията страница след страница. Затова питам – добре ли се чувстваш с определението автор на хумористични романи?

Даниел Келман: Да. Когато публикувах първия си роман, бях на 22 години. И това беше много сериозна книга. Бях един от онези писатели, които чувстваха, че трябва да оставят смешната и забавна част от личността си извън книгите си, защото литературата е сериозна работа. Отне ми време, докато разбера, че ако обичам да се смея в живота си, тогава би трябвало да изразя тази част от себе си и в книгите. Трябваше да се уча как да работя с комичното.

Джонатан Франзен: Явно си стигнал далече, като чета последната ти книга. Чудя се дали смехът не ти създава проблеми в Германия. Все пак стереотипът в мисленето на американците за германците е, че са крайно сериозни.  А комичен е противоположно на сериозен, дори когато става дума за романи. Мисля, че това важи още повече за Германия, прав ли съм?

Даниел Келман: „Измерването на света“ беше хумористичен роман за класическата германска култура, но когато излезе в Германия, не бе приета така. Да откриват хумора не е силната страна на сънародниците ми.

Джонатан Франзен: Луда работа. Първото нещо, което посочвам на моя германски издател за собствените ми книги, е: „Опитай се да запомниш, че това би трябвало да е смешно“…

Даниел Келман: Връзката между германците и хумора е доста комплексен проблем. Всъщност в Германия има доста добри хумористични автори, но като цяло германската култура има невротична връзка с хумора.

Джонатан Франзен: Ако имах излишни 5 часа на ден, щях да преведа някои от работите на Томас Брусиг на английски. Той е смешен и мисля, че би могъл да се продава много добре и от двете страни на океана.

Даниел Келман: Писател като Брусиг е истински проблем в Германия, защото пише само за комични ситуации.

Джонатан Франзен: И се смее на тоталитаризма…

Даниел Келман: Да, и го прави по прекрасен начин. Наистина трябва повече да бъде четен.

Джонатан Франзен: И е непознат тук. Но да се върнем на теб. Имаше огромен успех. Превърна се в познато име за всеки с „Измерването на света“. Сега разбирам, че работиш по исторически роман.

Даниел Келман: Обмислям го. Не съм решил още, но го обмислям.

Джонатан Франзен: Значи имаме две страни на творчеството на Келман – едната е много живо, интелектуално свързана с историческото минало, а другата е крайно модернистична – реализъм тук и сега…или почти реализъм. Понякога отиваш към някакъв луд хиперреализъм. Но усещането за тези две направления е много различно. И хем си смешен и в двете, но и си философски сериозен. Какво друго?

Даниел Келман: Това, което ме изненадва, е как гледната ни точка е рамкирана от историческата ситуация, в която се намираме. Ние сме пленници на историята, а  много често дори не го забелязваме. Държим се странно, случващото се около нас е странно, но просто защото сме свикнали с него, мислим, че всичко около нас е нормално. Когато погледна назад във времето, съм удивен от това как абсолютно различни хора са живели и мислили – и не говоря за каменната ера, а за доста по-близкото минало. Минали са само шест поколения от хората, които са гледали как язди Наполеон. Само шест! Така че, от една страна, аз се опитвам да хвана странността на историческия момент, в който живеем сега. Това много ме занимаваше, когато пишех „Слава“ – колко много се е променил животът ни, когато се появиха мобилните телефони. А колко скоро след тази промяна дори не се сещаме за момента, в който тя е настъпила.

Джонатан Франзен: Значи, ако мога да те перифразирам, ти винаги си писал исторически романи, които малко се преплитат с настоящия исторически момент.

Даниел Келман: Да, благодаря ти. В това има смисъл.

Джонатан Франзен: Новата ти книга „F” представя точно този странен свят, в който живеем. Има и някои неща, които пренасяш от предходните  поколения, правиш много плавен преход. Има хора отпреди 600 години, които се раждат и умират в едно-две изречения. Може би това прави книгата толкова привлекателна. Изглежда ми все едно ни откъсваш от природата ни на хора, които сме центърът на всичко. Как постигна тези пасажи, в които толкова фино и елегантно преминаваш между поколенията?

Даниел Келман: Цялата глава започна по съвсем различен начин. Исках да напиша кратка смешна пародия на семеен роман, в който се разказва за дядовците, бабите, чичовците и лелите, но едновременно държах бързо да се върна при главните герои. Но текстът ставаше все по-мрачен. Това е най-мрачното нещо, което съм писал.

Джонатан Франзен: Историята е мрачно нещо. Но дългите щрихи на аполонов хумор са това, което правят книгата толкова хубава.

Даниел Келман: Радвам се да го чуя. Този контраст исках да постигна.

Джонатан Франзен:  За мен се е получил. Той придава и тежест на книгата. Всеки има в главата си някакви много основни въпроси, на които не обръща внимание и е много смело един писател да ги зададе. Можем ли да кажем, че този роман е семеен?

Даниел Келман:  Да, по някакъв начин е такъв. Семейство обаче е твърде голяма дума, затова романът ми носи само първата буква (от немското Familie – семейство – бел.ред.). Когато започнах да го пиша, си помислих: Искам да направя семеен роман, нещо подобно на това, което направих с „историческия роман“ „Изследването на света“. Семеен роман за хората, които не вярват в семейството.

Джонатан Франзен: Американците предпочитаме по-конвенционалните форми. Дори най-сериозните ни писатели. За мен част от удоволствието да чета твоите книги идва от това, че са абсолютно достъпни. Не е насилие да ги четеш. А от друга страна си личи стремежът към експерименталност. “F” е коренно различна от нашите семейни романи.

Даниел Келман: Не че ти връщам комплимента, но преди години „Поправките“ ми бяха много близка книга. Тя ми показа, че трябва да приемаме всичко експериментално, както литературата ни учи, и тогава с тези оръжия да се опитаме да създадем комплекс от живи  герои. Оттогава се опитвам да правя точно това.

Джонатан Франзен: Доста успешно в тази книга. И доста философска, не се колебая да използвам думата, макар да изглежда страшна. Но философията не би трябвало да е скучна и страшна,  нали?

Даниел Келман: Това, което наистина е скучно, е символизмът. Много е важно да остана извън него. Когато пиша за баща, който изоставя децата си, е много важно да не създам асоциацията, че той е Господ на истината или нещо такова. Въпроси като „Има ли съдба?“, „Какво значение имат нещата, които ни се случват?“ са реални.

Джонатан Франзен: Истинските философи не вярват на художествената литература.

Даниел Келман: Те мислят, че е твърде лесно. И може да са прави донякъде. Но и ние писателите сме прави.

Джонатан Франзен: Бях шокиран, когато последната ти книга, издадена в САЩ – „Слава“, не получи много отзиви от критиците. Имаме такъв гигантски международен бестселър и после – колекция от добре написани разкази, някои от които много смешни, всичките – много интересни, и нищо. Като американски читател разпознах този модерен свят, в който историите ти се развиват. Реакцията ми беше нещо като: „О, ето я централноевропейската версия на този странен исторически момент, в който живеем.“. За мен беше много достъпна книга, но не знам никой, освен общите ни приятели, да я е прочел.

Даниел Келман: Е, те нямаха избор.

Джонатан Франзен: Знам, че е риск писател да говори за критиката, но се чудя какво мислиш ти, как те приемат. И в САЩ, и в Германия?

Даниел Келман: Аз съм голям късметлия, защото много хора четат книгите ми в Германия, Франция, Италия и някои други страни. Най-хубавото за един писател е да може да живее само от писане. Но съм в странна позиция, защо литературните критици в Германия май не ме харесват, защото мислят, че съм много популярен в чужбина, което всъщност е някаква самозащита.

Джонатан Франзен: Значи банята ти е облицована със злато?

Даниел Келман: „Световноизвестен“ съм само в Германия. Но като стане дума за САЩ, много е трудно да се наложиш като автор, ако не пишеш на английски. Няма да забравя как в едно радио предаване ме попитаха за английското издание на една от книгите ми: „Наистина ли книгата не е написана на английски?“. Американците приемат за абсурдна идеята, че някой не е американец. Всеки млад автор от Бруклин може да спечели световна слава, като напише нещо за Холокоста, а един истински гений, на име Имре Кертес, който дори има Нобелова награда за литература и е написал безсъмнено най-добрата книга на Холокоста, в Щатите не получава никакво внимание. Вбесяват ме американските ревюта за “The Kraus Project“. Знам, че ти не четеш ревюта, но аз ги чета. Те третират Карл Краус, който е един от най-важните европейски писатели на ХХ век и чиито пиеси за Първата световна война още се играят в Европа, като абсолютно неизвестен и мистичен човек. Америка има много жива литературна култура, но с много ограничен кръгозор.

Джонатан Франзен: Знам, че си австриец, не германец…

Даниел Келман: Имам два паспорта.

Джонатан Франзен: Женен си за германка, имаш германско гражданство от дете. Повече си възприеман като германец. А изглежда все повече се обръща внимание на Германия, която май управлява Европа в момента.

Даниел Келман: Не бих казал, че това ми харесва, но е вярно. Може би не напълно. Приятелката ми напусна Германия през 1992 г. и оттогава живее в Ню Йорк. Синът ми очаква американско гражданство. А Германия е независима от Америка дотолкова, доколкото свободната търговска зона изглежда  достижима и дори ни приближава. Но си прав – Германия изглежда силна отново и аз дори не съм сигурен как това се е случило.

Джонатан Франзен: Е, случи се финансово. Германците се съвзеха, но по положителен начин. Сега изпращат банкери навсякъде, а не танкове. И все си мисля, че трябва да има по-голям интерес към тях. Към хора като теб – млади, технологично грамотни, които не пишат за живота например през 1870 г., а за живота сега, през 2014 г. А ти чувстваш ли се по-космополитен автор, отколкото писател, който пише на немски? Накъде гледаш – към сънародниците си или отвъд океана?

Даниел Келман:  Винаги съм гледал повече към Северна и Южна Америка, отколкото към съвременната германска литература. От много време се чувствам повече космополит, отколкото германски автор. Но наскоро преоткрих някои австрийски писатели, богатата австрийска традиция, която също е изиграла роля при формирането ми. Та сега се чувствам малко по-малко космополитен, отколкото  преди няколко години. Дали това е добре, не знам.

Джонатан Франзен: Заел си мястото си в хумористичната традиция на Австрия?

Даниел Келман: Е, ако пишеш на немски, ако прекарваш много време в Германия, със сигурност е полезно да си напомняш, че съществува и Австрия. Там също има сериозна културна традиция. Мисля че е някакъв вид локална връзка. Традиция, с която си отрасъл, с която имаш някаква връзка. За мен винаги ще има германо-австрийска традиция. Винаги ще е така.

Джонатан Франзен: Това е аксиома на съвременната антропология – глобализирането на монокултурата. Но все пак едно е да си в Бразилия, друго – да си в Хюстън, трето – в Берлин, и четвърто – в Лондон.

Даниел Келман: Затова е истинско предимство да пътуваш много и да научаваш на място за местните традиции. Хората, които не пътуват в тези глобализиращи се времена, смятат, че животът навсякъде е еднакъв. Но колкото повече пътуваш, осъзнаваш и виждаш различията в различните части на света, но и се научаваш да ги разбираш и приемаш. Същото е и с историята. Същината на човешките същества винаги е била една и съща, но това е твърде банално. По-интересната истина е, че хората са много различни, адаптират се много бързо и непрестанно се променят.

 

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

50 нюанса синьо (за мъже)

| от chronicle.bg |

Навън светът най-после стана бял (скоро и в населеното място близо до вас), небето – кишаво, а хората не само сиви, но и сиво облечени. В общи линии светът се преобрази в реплика на книгата на Е. Л. Джеймс „50 нюанса сиво“, без всички сцени в специалната стаичка (поне не на открито). И изпаднахме в ситуация на рязка нужда от нещо шарено.

Нашата рубрика „Ново 5″ е разделена на мъжка и женска част и тази седмица ще ви представим 5 мъжки продукта в синьо, които припознахме като перфектния арсенал за борба със сивотата на зимата.

618x264

Син Huawei P9

Ок, няма да ви лъжем – това е отново Huawei P9, но с чудесен светлосин цвят, който е едновременно ненатрапчив и забележим. Huawei P9 беше обявен за първи път през април тази година, а синият вариант се появи през ноември. И тук е добрата новина – откакто смартфоните започнаха да се лишават от заден капак, който лесно се сменя, за да станат водоустойчиви и по-тънки, пускането на нови цветове няколко месеца след премиерата означава едно – устройството е било много успешно и от компанията очакват още дълго да се продава.

Такъв e и случаят с Huawei P9 и това не ни изненадва, защото моделът наистина е добър. P9 е първият телефон оборудван с двойна задна камера – изградена съвместно с немската легенда във фотографията – Leika. Едната камера прави чудесни черно-бели снимки самостоятелно, а другата – цветни, при които изображенията се наслагат и  се получава необичайна дълбочина за снимка от телефон. Телефонът е тънък, бляскав, премиум. А от месец насам се продава и със зарядно, което го зарежда 30% по-бързо.

Препоръчваме ви да минете през новооткрития собствен център на Huawei в София на ул. Леге номер 6 и да го разгледате (с коментар на живо от хора, които могат да ви отговорят на всичко). Бонусът е, че независимо откъде сте го купили, влизате в тяхната програма за VIP клиенти в случай на инцидент с телефона, докато е в гаранция, при вас директно ще дойде куриер, който ще го вземе от удобно за вас място, ще го занесе в сервиза за ремонт и ще ви го върне отново на място. Както трябва да бъде.

618x346

Присъединете се към механичната революция със син Swatch

Swatch Irony представя цяла колекция часовници, направени от добрата стара стомана и в тях няма нищо иронично. Отскоро има нова серия часовници Sistem51 Irony, от която особено много ни допадна синият (ха, изненадахме ли ви?) SISTEM BOREAL.

Часовникът не само е метален, не само изглежда добре и попада в тънката линия между между нещо чудесно класическо и нещо силно културно и поп, но има и своя вътрешна красота. Тъй като e Swatch, а те това си го умеят, държим в ръцете си механичен часовник, недокосван от човешка ръка при производство – всичко е механично. 51 елемента и швейцарска прецизност, която се крие на китката ви. Буквално. Обърнете го отзад и ще видите как декорираният механизъм върши своята работа минута след минута, час след час (pun intended).

И този часовник, подобно другите  от серията Sistem51 Irony, може да бъде разгледан както на сайта swatch.bg, така и в магазините в страната. Часовниците се предлагат с каишки от фина естествена кожа, гума и верижка от неръждаема стомана. Като лично ние ви препоръчваме стоманената – друго си е да усещаш на ръката си тежък часовник.

А, да, SISTEM BOREAL струва впечатляващите 390 лв и има 2 години международна гаранция.

620x231

Син F978

Джофри Харкорт е човекът, чиято идеология се гради около принципа „първо човекът, после столът“ и дизайнът му моментално започва да носи международно признание на холандската Artifort, компанията, чието мото е „Дизайн, който издържа на времето. Дизайн с авторитет“. Е, според нас има едно тяхно кресло, което трябва да присъства навсякъде. Син F978 видяхме за първи път в „Склада“ – място, на което има повече иконични представители на дизайна, отколкото можем да разгледаме за едно посещение. И въпреки това от няколко години постоянно откриваме места – подредени ъгълчета, стаи с високи покриви, леко осветени помещения, все места, в които този стол ще пасне идеално.

Не е случайно, че дизайнът от 1968-ма година беше възроден отново през 2006-та с нова серия на креслото. Много удобен, много красив и много практичен.

Последното се дължи на липсата на облегалки, която поражда едно объркване относно мястото на ръцете, което пък води до задължителното им ангажиране с тежки занимания като пиене на уиски и пушене на пура. Тривиално, но с една хубава гледка, можете цяла вечер да се занимавате единствено с леко въртене в креслото и няма да ви писне. Колкото до цената му, креслото може да бъде поръчано в Склада за 4300 лв, като синьото не е единственият цвят, в който се предлага.

618x346 (1)

Фантастично синьо палто и къде да го намерим

Филмите, сериалите и дори игрите са чудесен извор на идеи за странно изглеждащи хора, чиято странност стои толкова шик , че човек започва да се чуди защо всички хора не започнат да изглеждат толкова странно. Не бихме имали нищо против повече мъже да се обличат с костюм с елече, да обръснат косата си отстрани, да сложат каскет, а дори и да пуснат мустак и да се заразхождат по улиците под звуците на саундтрака на Peaky Blinders (гледайте го, велик е). Или пък да тръгнат с огромните манта, скъпите материи и характерната леко заострена качулка на Assasin’s creed (играйте я, велика е).

В случая вниманието ни беше сграбчено от новия филм по книга на Дж. К. Роулинг, авторката на Хари Потър. Филмът се казва „Фантастични животни и къде да ги намерим“ и главен герой в него е Нют Скамандър, брилянтно изигран от Еди Редмейн. Спойлери няма да ви разкриваме, но ще обърнем внимание на открояващото се дълго синьо палто, което носи Еди и с което ни пренася в духа на едно по-елегантно време.

Последва въпросът откъде да си намерим такова. Сред известно ровене в Google, включващо дори втората страница, и бърза консултация с Reddit, открихме визуално подобна реплика, за която се твърди, че е напълно приемлива. Може да си поръчате палтото в американските магазини Hot Topic и то ще бъде доставено до България. Трябва да предупредим обаче, че цената му от 80$ идва с 90% полиестер и 10% вълна, което не е точно като оригинала, но ще свърши работа.

Впрочем, докато търсихме попаднахме и на коженото палто на Бейн – един от най-силните врагове на Батман. Правено ръчно, в Лос Анджелис от JonathanALogan и от естествена кожа. За 6500$ можете да се преобразите в злодей. Само казваме.

620x231 (1)

Синьо Джони

Ок, малко е клиширано, но все някога човек трябва да опита най-доброто, което предлага най-продаваната шотландска марка уиски. Има Red, Black, Double black, Green, Gold, Platinum Label и… Blue Label Johnnie Walker. Не е ясно на каква възраст е последното, но е бленд, който цели да пресъздаде вкуса на първите уискита на марката. Бутилките се продават заедно със сертификат за автентичност и в кутия с копринени нишки.

Както го виждаме ние, ако поседите на F978, с Johnnie Walker Blue Label в едната ръка, с Huawei P9 в другата, с палтото, което ви топли и с металния Swatch, който да ви напомня, че за никъде не бързате, няма как да сгрешите.

Бонус: албумът Blue and Lonesome на Rolling Stones излезе тази седмица, което просто няма как да бъде случайно.

 
 

Ново приложение позволява да информирате близките си, че сте добре

| от chronicle.bg |

Знаете какво се случва с комуникациите в случай на извънредна ситуция. След терористичните атаки в Париж и Ница, опцията на Facebook човек да се „чекне“, че е в безопасност, осигуриха спокойствието на милиони.

Сега Google е създала съвсем ново приложение, с което можете автоматично да споделите с близките си къде се намирате и в какво състояние сте. То се казва Trusted Contacts и за момента е на разположение за Android, а скоро ще бъде достъпно и за iOS устройства.

Ползването на приложението е лесно – избирате конкретни хора в адресната си книга като „доверени контакти“, приятели или членове на семейството ви. Когато отворят приложението, те ще бъдат в състояние да видят дали сте „активен“, дали сте били активни в последния час, или дали вашето устройство е с паднала батерия.

Тези „доверени контакти“ също могат да поискат да научат вашето местоположение, ако смятат, че може би сте в опасност. Приложението предлага прозорец, за да одобрите или да отхвърлите искането, но местоположението ви във всички случаи ще бъде видимо.

Разбира се, Google са предвидили потребителите да могат да ограничат тази опция от настройките, за да се предпазите от нежелано проследяване.

Източник: PC World

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.