„Убиецът и пророкът“ от Гийом Прево (анотация и откъс)

| от |

Роденият в Мадагаскар френски писател на исторически криминални романи Гийом Прево се завръща на книжната сцена с новия си роман „Убиецът и пророкът“. Подобно на първата книга – „Леонардо и седемте престъпления в Рим“, и тази е част от поредицата „Магика“ на „Изток-Запад“.

През шестата година сл.Хр. в Йерусалим са се настанили трайно римските легиони – немислимото за евреите е налице. Младият философ Филон, току-що пристигнал от Александрия да се наслади на позлатените врати на Храма, е въвлечен против волята си в опасно и сензационно разследване: докато вярващите се противопоставят на безмилостните окупатори, водачът на фарисеите Йефтай бива убит в дома си седем дена след Великден. В устата му намират свитък с ужасяващо пророчество, което тегне над Израел и предупреждава юдеите за страшно божие наказание. Дъщерята на Йефтай – красивата парализирана Вирсавия – моли Филон да открие виновника, който според нея е сред садукеите. Свързани тясно с Храма и с римските власти, те биха имали причини да елиминират един от враговете си, да не говорим, че от близо век садукеи и фарисеи се борят за властта. Само няколко часа по-късно и водачът на садукеите и първосвещеник на Храма Гад също среща злощастния си край, а между зъбите му се подава продължението на смразяващото пророчество, което довършва предсказанието, че или Спасителят, или хаосът ще се възцари над цял Израел: няма друг изход!
Филон Александрийски се впуска по следите на тайнствения убиец, преминавайки през редица приключения: преследвайки истината, в убежището на есеите философът се натъква на трета ужасна смърт – на граматик, който може би е знаел отговора на загадката; става свидетел на ритуални церемонии в Храма; попада в затвор на римските легиони в сърцето на Палестина и др…
Младият еврейски философ има само седем дни да предотврати немислимото: серията от престъпления да продължи, променяйки хода на историята…

Гийом Прево (50) е професор по история. Завършва L’école normale supérieure de Saint-Cloud и сега преподава история в престижния Lycée Hoche във Версай. Освен на историческите романи „Леонардо и седемте престъпления в Рим“, „Убиецът и пророкът“ и „Le Mystère de la chambre obscure“, Прево е автор и на поредиците „Le Quadrille des Maudits“, „La Berceuse de Staline“ и др., както и на юношеските „Le livre du temps : La Pierre sculptée“, „Le livre du temps : Les Sept Pièces“, „Le livre du temps : Le Cercle d’or“.

ОТКЪС

Военният трибун Юлий крачеше напред-назад, щураше се покрай прозореца, който гледаше към големия площад пред Храма. От стаята, която му служеше за главна квартира, нищо не пречеше на гледката към свещената сграда и като присвие очи, човек можеше да различи вярващите, които се събираха за церемониите. Филон се питаше защо стои прав, докато бяха поканили Езекия да седне, и едно странно лице, облечено в черно, го наблюдаваше изпитателно от отсрещната пейка.
– Филон, така се наричаш, нали?
Тонът на Юлий не вещаеше нищо добро.
– Филон от Александрия!… Филон от Египет! Странно! Кажи ми, египтянино, знаеш ли какво се случи тук преди десет години?
Легионерът посочи с пръст Храма, а младежът повдигна рамене в знак на неведение.
– Имаше голям бунт в Йерусалим. При не знам кой от вашите царе. Известно ми е обаче, че бунтовниците се скриха в това пространство и издържаха няколко дни срещу войниците, които ги бяха обградили. Няколко дни! Благодарение на дебелината на стените и на кулите, които защитават този… Дори не разбирам защо го наричате храм. Празен дом, построен за Бог без лице и без статуя. Бог, за когото твърдите, че е навред и никъде, но чието име си забранявате да произнасяте! Въпреки това десетки, стотици хиляди хора пристигат тук, за да го издигат в култ! Признайте, че вас, евреите, човек трудно може да ви разбере…
– Нищо не задължава римляните да окупират…
Юлий изригна:
– Знам! Знам какво си мислиш! Никой не задължава Рим да бъде най-великата империя в света! Никой не задължава Рим да окупира Палестина! Само тези думи са ви в устите на всички вас. Но не мислите, че ако ни нямаше нас, вие все още щяхте да водите войни – с всичките си царе, с племенните вождове, с религиозните партии и с какво ли още не… Не мислите, че Рим ви предлага мир, търговия, просперитет. Ред! Да, ред!
– Редът не е свобода.
За секунда на Филон му се стори, че трибунът ще го зашлеви. Но той успя да се овладее и продължи с по-спокоен тон:
– Във всеки случай не свободата да се бунтувате, не. И в това отношение не очаквайте от мен да ви оставя Йерусалим. Получих подкрепление от три хиляди души, те ще бъдът тук до два дни. Дори ако трябва да съборя стените на Храма, ще удържа в ръцете си този град.
Той погледна Филон право в очите:
– Можеш да кажеш това на приятелите си.
– Моите приятели ли?
– Не се прави на невинен. Надяваше се да ме излъжеш с празни приказки ли? Този бунтовник, който те нападна отзад и за когото не знаеш нищо? Но той избяга именно с твоя кон. И по странна случайност два часа по-късно ти се озоваваш при убития фарисей.
Езекия рипна от мястото си:
– Аз съм виновен, трибуне Юлий. Нямаше да отведа този младеж със себе си, признавам. Но вестта за престъплението ме обърка…
– Не се старайте толкова, Езекия. Не вярвам особено в случайностите. Това убийство е според мен дело на бунтовниците, които смятат да го използват, за да настроят срещу нас народа. Разбира се, необходима им е помощ. И този младеж се появява навреме.
Той обвинително насочи към Филон пръста си:
– Е, египтянино, има ли в семейството ти някой Давид или Иаков?
Филон се смути:
– Не разбирам…
– Давид или Иаков. Баща, чичо, братовчед? Говори!
– Не… сред близките ми няма.
– Простете ми отново – намеси се пак Езекия. – този разпит… Вие разговаряте с наследника на едно от най-благородните семейства в Александрия и въпросите ви са доста странни.
– Странни, да, това е точната дума. Емилий, обяснете ни какво открихте.
Мъжът в черно, който до този момент беше мълчал, стана от пейката, за да вземе думата:
– Казвам се Емилий, аз съм лекарят, зачислен към този гарнизон. Военният трибун ми нареди да отида този следобед при някой си Йефтай, за да огледам тленните му останки. Като начало трябва да ви кажа, че съм участвал в много войни и в кървави битки. Мислех си, че знам всичко за жестокостта на хората и за удоволствието, което някои изпитват като убиват себеподобните си. Обаче случай като този никога не бях виждал. Впечатлението ми… впечатлението ми е, че жертвата е убита не просто за да изчезне от света. Искам да кажа, че са искали не тя да склопи очи, но кончината ѝ да стане… нещо като пример. Или по-скоро в предупреждение. Какъв вид предупреждение, за кого и за какво, ето това не мога да кажа…
Той направи кратка пауза, за да избърше слепоочието си, сякаш споменът за трупа още го преследваше.
– Престъпникът първо го е удушил, като му е счупил врата, за да не може да вика и да се съпротивлява. Това не е било особено трудно, тъй като мъжът е бил слаб и на възраст. След това… след това може да се каже, че го е убил за втори път, като му е раздрал гърдите с нож. Възможно е това да е било акт на отмъщение, гневен изблик или лудост Но начинът, по който убиецът е действал, говори, че е постъпил напълно разумно. Вероятно забелязахте лентата, която покриваше двете устни на Йефтай? Когато я махнах, за да отворя устата му, открих ето това на езика…
Той извади от джоба си малка кожена кутийка с дебелината на пръст, която показа на Езекия.
– Това е тефлин – отбеляза той. – Най-религиозните измежду нас привързват тези кутийки към лявата си ръка, колкото е възможно по-близо до сърцето. Обикновено те съдържат откъси от Библията. От Изход или от Второзаконие най-вече. Това е начин да носиш в себе си мъдростта Божия, понеже свещените книги казват: „И тъй, вложете тия Негови думи в сърцето си и в душата си, завържете ги на ръката си за знак.“  Но…
Той внимателно отвори кутийката:
– Този тефлин несъмнено е празен.
– Когато го извадих, вътре имаше парче от пергамент, завито няколко пъти и завързано с косъм.
– Косъм… Наистина такава е традицията. Къде се намира сега този папирус?
Трибунът Юлий се приближи. Той държеше жълт на цвят лист, голям колкото дланта му и доста смачкан.
– Ето го. Ние с Емилий трудно разчетохме буквите и се нуждаем от помощ. Затова ви повиках: сборът от думите за нас няма никакъв смисъл.
Той предостави листа на Езекия, който, след като го прегледа мимоходом, започна да чете на глас :
Но в деня на Назорей,
последно роден от Давид, дошъл от страната Египет,
ако кръвта на Иаков пролее собствената си кръв,
ако той отново съгреши пред лицето на своя Господ,
тогава ще извадя Велиал от бездната,
и с него войските на Ашур в лоното на Израил!

Настана смайване, а Филон се възползва от него, за да дешифрира текста на свой ред:
– Това наистина е иврит – потвърди той, – но изписването на буквите е архаично. Няма съмнение, че е староеврейски, може би дори преди Изгнанието .
– Познаваш ли историята на езиците, египтянино?
– Противно на това, което си мислите, трибуне, аз съвсем не съм войник. По-голямата част от времето си посвещавам на науките.

„Убиецът и пророкът“  тук

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.