„Убиецът и пророкът“ от Гийом Прево (анотация и откъс)

| от |

Роденият в Мадагаскар френски писател на исторически криминални романи Гийом Прево се завръща на книжната сцена с новия си роман „Убиецът и пророкът“. Подобно на първата книга – „Леонардо и седемте престъпления в Рим“, и тази е част от поредицата „Магика“ на „Изток-Запад“.

През шестата година сл.Хр. в Йерусалим са се настанили трайно римските легиони – немислимото за евреите е налице. Младият философ Филон, току-що пристигнал от Александрия да се наслади на позлатените врати на Храма, е въвлечен против волята си в опасно и сензационно разследване: докато вярващите се противопоставят на безмилостните окупатори, водачът на фарисеите Йефтай бива убит в дома си седем дена след Великден. В устата му намират свитък с ужасяващо пророчество, което тегне над Израел и предупреждава юдеите за страшно божие наказание. Дъщерята на Йефтай – красивата парализирана Вирсавия – моли Филон да открие виновника, който според нея е сред садукеите. Свързани тясно с Храма и с римските власти, те биха имали причини да елиминират един от враговете си, да не говорим, че от близо век садукеи и фарисеи се борят за властта. Само няколко часа по-късно и водачът на садукеите и първосвещеник на Храма Гад също среща злощастния си край, а между зъбите му се подава продължението на смразяващото пророчество, което довършва предсказанието, че или Спасителят, или хаосът ще се възцари над цял Израел: няма друг изход!
Филон Александрийски се впуска по следите на тайнствения убиец, преминавайки през редица приключения: преследвайки истината, в убежището на есеите философът се натъква на трета ужасна смърт – на граматик, който може би е знаел отговора на загадката; става свидетел на ритуални церемонии в Храма; попада в затвор на римските легиони в сърцето на Палестина и др…
Младият еврейски философ има само седем дни да предотврати немислимото: серията от престъпления да продължи, променяйки хода на историята…

Гийом Прево (50) е професор по история. Завършва L’école normale supérieure de Saint-Cloud и сега преподава история в престижния Lycée Hoche във Версай. Освен на историческите романи „Леонардо и седемте престъпления в Рим“, „Убиецът и пророкът“ и „Le Mystère de la chambre obscure“, Прево е автор и на поредиците „Le Quadrille des Maudits“, „La Berceuse de Staline“ и др., както и на юношеските „Le livre du temps : La Pierre sculptée“, „Le livre du temps : Les Sept Pièces“, „Le livre du temps : Le Cercle d’or“.

ОТКЪС

Военният трибун Юлий крачеше напред-назад, щураше се покрай прозореца, който гледаше към големия площад пред Храма. От стаята, която му служеше за главна квартира, нищо не пречеше на гледката към свещената сграда и като присвие очи, човек можеше да различи вярващите, които се събираха за церемониите. Филон се питаше защо стои прав, докато бяха поканили Езекия да седне, и едно странно лице, облечено в черно, го наблюдаваше изпитателно от отсрещната пейка.
– Филон, така се наричаш, нали?
Тонът на Юлий не вещаеше нищо добро.
– Филон от Александрия!… Филон от Египет! Странно! Кажи ми, египтянино, знаеш ли какво се случи тук преди десет години?
Легионерът посочи с пръст Храма, а младежът повдигна рамене в знак на неведение.
– Имаше голям бунт в Йерусалим. При не знам кой от вашите царе. Известно ми е обаче, че бунтовниците се скриха в това пространство и издържаха няколко дни срещу войниците, които ги бяха обградили. Няколко дни! Благодарение на дебелината на стените и на кулите, които защитават този… Дори не разбирам защо го наричате храм. Празен дом, построен за Бог без лице и без статуя. Бог, за когото твърдите, че е навред и никъде, но чието име си забранявате да произнасяте! Въпреки това десетки, стотици хиляди хора пристигат тук, за да го издигат в култ! Признайте, че вас, евреите, човек трудно може да ви разбере…
– Нищо не задължава римляните да окупират…
Юлий изригна:
– Знам! Знам какво си мислиш! Никой не задължава Рим да бъде най-великата империя в света! Никой не задължава Рим да окупира Палестина! Само тези думи са ви в устите на всички вас. Но не мислите, че ако ни нямаше нас, вие все още щяхте да водите войни – с всичките си царе, с племенните вождове, с религиозните партии и с какво ли още не… Не мислите, че Рим ви предлага мир, търговия, просперитет. Ред! Да, ред!
– Редът не е свобода.
За секунда на Филон му се стори, че трибунът ще го зашлеви. Но той успя да се овладее и продължи с по-спокоен тон:
– Във всеки случай не свободата да се бунтувате, не. И в това отношение не очаквайте от мен да ви оставя Йерусалим. Получих подкрепление от три хиляди души, те ще бъдът тук до два дни. Дори ако трябва да съборя стените на Храма, ще удържа в ръцете си този град.
Той погледна Филон право в очите:
– Можеш да кажеш това на приятелите си.
– Моите приятели ли?
– Не се прави на невинен. Надяваше се да ме излъжеш с празни приказки ли? Този бунтовник, който те нападна отзад и за когото не знаеш нищо? Но той избяга именно с твоя кон. И по странна случайност два часа по-късно ти се озоваваш при убития фарисей.
Езекия рипна от мястото си:
– Аз съм виновен, трибуне Юлий. Нямаше да отведа този младеж със себе си, признавам. Но вестта за престъплението ме обърка…
– Не се старайте толкова, Езекия. Не вярвам особено в случайностите. Това убийство е според мен дело на бунтовниците, които смятат да го използват, за да настроят срещу нас народа. Разбира се, необходима им е помощ. И този младеж се появява навреме.
Той обвинително насочи към Филон пръста си:
– Е, египтянино, има ли в семейството ти някой Давид или Иаков?
Филон се смути:
– Не разбирам…
– Давид или Иаков. Баща, чичо, братовчед? Говори!
– Не… сред близките ми няма.
– Простете ми отново – намеси се пак Езекия. – този разпит… Вие разговаряте с наследника на едно от най-благородните семейства в Александрия и въпросите ви са доста странни.
– Странни, да, това е точната дума. Емилий, обяснете ни какво открихте.
Мъжът в черно, който до този момент беше мълчал, стана от пейката, за да вземе думата:
– Казвам се Емилий, аз съм лекарят, зачислен към този гарнизон. Военният трибун ми нареди да отида този следобед при някой си Йефтай, за да огледам тленните му останки. Като начало трябва да ви кажа, че съм участвал в много войни и в кървави битки. Мислех си, че знам всичко за жестокостта на хората и за удоволствието, което някои изпитват като убиват себеподобните си. Обаче случай като този никога не бях виждал. Впечатлението ми… впечатлението ми е, че жертвата е убита не просто за да изчезне от света. Искам да кажа, че са искали не тя да склопи очи, но кончината ѝ да стане… нещо като пример. Или по-скоро в предупреждение. Какъв вид предупреждение, за кого и за какво, ето това не мога да кажа…
Той направи кратка пауза, за да избърше слепоочието си, сякаш споменът за трупа още го преследваше.
– Престъпникът първо го е удушил, като му е счупил врата, за да не може да вика и да се съпротивлява. Това не е било особено трудно, тъй като мъжът е бил слаб и на възраст. След това… след това може да се каже, че го е убил за втори път, като му е раздрал гърдите с нож. Възможно е това да е било акт на отмъщение, гневен изблик или лудост Но начинът, по който убиецът е действал, говори, че е постъпил напълно разумно. Вероятно забелязахте лентата, която покриваше двете устни на Йефтай? Когато я махнах, за да отворя устата му, открих ето това на езика…
Той извади от джоба си малка кожена кутийка с дебелината на пръст, която показа на Езекия.
– Това е тефлин – отбеляза той. – Най-религиозните измежду нас привързват тези кутийки към лявата си ръка, колкото е възможно по-близо до сърцето. Обикновено те съдържат откъси от Библията. От Изход или от Второзаконие най-вече. Това е начин да носиш в себе си мъдростта Божия, понеже свещените книги казват: „И тъй, вложете тия Негови думи в сърцето си и в душата си, завържете ги на ръката си за знак.“  Но…
Той внимателно отвори кутийката:
– Този тефлин несъмнено е празен.
– Когато го извадих, вътре имаше парче от пергамент, завито няколко пъти и завързано с косъм.
– Косъм… Наистина такава е традицията. Къде се намира сега този папирус?
Трибунът Юлий се приближи. Той държеше жълт на цвят лист, голям колкото дланта му и доста смачкан.
– Ето го. Ние с Емилий трудно разчетохме буквите и се нуждаем от помощ. Затова ви повиках: сборът от думите за нас няма никакъв смисъл.
Той предостави листа на Езекия, който, след като го прегледа мимоходом, започна да чете на глас :
Но в деня на Назорей,
последно роден от Давид, дошъл от страната Египет,
ако кръвта на Иаков пролее собствената си кръв,
ако той отново съгреши пред лицето на своя Господ,
тогава ще извадя Велиал от бездната,
и с него войските на Ашур в лоното на Израил!

Настана смайване, а Филон се възползва от него, за да дешифрира текста на свой ред:
– Това наистина е иврит – потвърди той, – но изписването на буквите е архаично. Няма съмнение, че е староеврейски, може би дори преди Изгнанието .
– Познаваш ли историята на езиците, египтянино?
– Противно на това, което си мислите, трибуне, аз съвсем не съм войник. По-голямата част от времето си посвещавам на науките.

„Убиецът и пророкът“  тук

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.