Турците за българите, България и Европа (част 3)

| от |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com). В 5 части ви представихме какви са предразсъдъците, които, ние българите имаме за Турция и турците. Сега е време да обърнем огледалото и да видим какви са митовете и легендите, които турците имат за нас. Ако сте пропуснали първа и втора част можете да ги видите тук. Време е за трета и последна част. Ще се радваме, ако сме променили предразсъдъците на поне един човек.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 22. Също са на мнение, че ако не са били турците (еркек) да заплодяват българските жени (това за тях не е изнасилване), щели сме да изчезнем от картата. Доказателство било, че откакто сме се освободили, прирастът на населението намалява, т.е. и за това трябва да сме им благодарни, че още ни има.

Е, това е традиционна глупост.  Руснаците и те още не могат да разберат как така естонките са се отказали от сексуалните им услуги, ама… пияници, как да не се откаже човек.

И все пак сериозно. Вече споменатата ми прабаба, която при разгрома на Априлското въстание е била 7-годишно момиченце, вече след Освобождението, т.е. поне десетина години след Априлското въстание е родила първото от дванайсетте си деца. Баба ми пък, Бог да я прости, беше кинта и петдесет, и когато мъжете в родата я бъзикахме каква е дребна (а нашите мъже са от тези, дето има какво да им прегръщаш ;)), винаги отговаряше „аз съм дванайстото дете, за мен не стигна материалът. ;)“ Почина през 1992 г. Бабо, понякога си мисля за теб!

Гореописаните 12 деца са правени и гледани, когато ни един турчин не е имало наоколо (във вече свободна България), още повече, че става дума за град Панагюрище, където и преди Освобождението единственият турчин е бил шефът на заптиетата. И даже не са му давали да доведе всичките си жени, а само едната – щото градът е християнски и не бива да разбунват духовете излишно.

Бях чел някъде, че към момента на Освобождението българите са около 3 милиона. 130 години по-късно, даже след жестокото кръвопускане на постсоциалистическа България, сме 7 и половина. Да ви кажа: правенето на деца не се прави „по инерция“.

Нито проблемът с днешната ниска раждаемост, нито решението му (редовен семеен секс), имат нещо общо с турците или Турция. Жените да не се оправдават с това, че мъжете им не са милионери. Бащата на онези 12 деца не е бил такъв. Някъде другаде е разковничето, но ако го знаех, щях да стана най-великият български политик.

 

  • 23. Тук (в Германия) малко турци могат да ти кажат къде е Мека и защо минаретата се строят на изток.

Не ми се ще да питам колко от турските ми колеги го знаят, а за гастарбайтерите съм много склонен да го вярвам.

И все пак мен ме загложди въпросът: минаретата в Пакистан и Малайзия от западната страна ли са?

  • 24. Смята се, че тяхната религия (мохамеданството) е отворена за всички останали и респектира всички, защото, ако не се лъжа, Христос се споменава като профет (пророк), а пък в нашата религия няма токова нещо.

Исус наистина се води един от предтечите на Мохамед. Просто мохамеданите не вярват, че е възкръснал. В крайна сметка затова другата дума за религия е „вяра“.

Е, няма как в християнстовото да има нещо за мохамеданството – просто мохамеданството е по-новата религия. По същия начин християнството съдържа в себе си нещо от юдаизма, без юдаизмът да говори нещо за християнството – просто християнството е по-нова вяра от юдаизма.

Аврам е общ и за трите религии.  А знаете ли как е „мъж“ на турски? Адам.  А името Адам е А(Е)дем

Нали затова се счита, че това са трите Аврамистки религии, ясно е, че всяка следваща съдържа части от по-ранната. И аз не знам каква религия ще измислят през 2221 година, та да се нагодя към нея от сега.

  • 25. Криворазбрана цивилизация, за повечето от тях интеграционният процес трябва да протича като германците научат турския език, техните обичаи и нрави, а не обратното.

Това е голяма грешка както на приеманите, така и на приемащите народи. За чий ви е от едно гето да се местите в друго? За да тормозите нови съседи ли? Гетото си е гето, независимо дали е Варшавско, Филиповци, в Анадола или нейде из Германия. Гетата са едно от най-страшните за човешкото развитие места. Не ви трябват.

  • 26. Междудругото, турците, израсли в чужбина нямат нищо общо с израсалите в Турция. Те са чували само разкази и истории и ама нямат нищо общо с реалността. Тоест се крият зад турски паспорти и религия, която не разбират просто само цитират.

Много подозирам, че това е вярно. Съдейки по драстичната разлика в турско-турските и гастарбайтерско-турските мнения за България, съм мнооооого склонен да се съглася.

 

Сигурен съм, че списъкът ни не е пълен, но ако някой има да добави нещо – да добавя, а всички ние ще се опитаме да го обсъдим. Предразсъдъците не бива да се крият зад измислена псевдо-толерантност. Ако ги крием – някой ден, скритото под килима ще се появи под формата на нощно чудовище и ще се чудим какво да го правим и как да го борим.

Още изненадващи факти за Турция, добавени от Гери:

1. Има страшно много „много богати“ хора. Особено в големите градове и дори не са мафиоти!

2. Имат големи традиции в джаза. Оттук се прочува Нора Джоунс!

3. Турската закуска е сто пъти по-здравословна и хубава от английската.

4. Имат механи, които всъщност за нощни заведения с жива музика от всякакъв тип. Хората ходят там, за да пият и пеят с оркестъра. Като у нас :))

5. Няма да спра да се шашардисвам, когато някой младеж или направо мъж на средна възраст стане, веднага щом вляза в маршрутката.

Вместо финал

От няколкомесечния ми опит в Турция и с турците мога да кажа, че имаме добър съсед, който заслужава уважението ни. Турция не е най-хубавото място за живеене с света (даже сравнено с България), но пък е много добро място за работа. Турция е хубаво място за живеене,само ако си чужденец от запад! (само да не си грък ) Предполагам, че всяка страна с голям стопански ръст не е добра за живот, но е добра за работа. Хората също са добри, и то много. И въпреки, че градът, в който живея не е с нищо забележителен и от туристическа гледна точка (няма абсолютно нищо за гледане), трябва да ви кажа, че точно това ми помогна да погледна нормалната Турция.

Искам да благодаря на Ангелина, Гери, Комитата, Мустафа, Юсеин и Яна за съставянето на списъка, а така също и на специално пазеният в тайна редактор на настоящия текст.

А Турция не ми взе акъла, но ми открадна сърцето. Открадна го безапелационно и еднозначно. И понеже „Турция ми открадна сърцето” звучи абстрактно, то нека спомена поименно „крадците“ – момчетата и момичетата, с които съдбата ме събра  Ето ги: Бурак, Вейси, Дерия, Ибрахим, Йозлем, Мерве, Муталип, Октай, Первин, Пънар, Саадет, Севги, Серджан, Серкан, другия Серкан, Серхан и накрая и съвсем не на последно място – Ясемин (очите ми, джанъм :)) Благодаря ви!

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…