Трети национален фестивал „Четящият човек” Бургас, 12 -15 юни 2014

| от |

Трети национален фестивал „Четящият човек” Бургас, 12 -15 юни 2014. Предоставяме на Вашето внимание програмата на фестивала.

RM fest'2014 programa-end_Page_1

12 юни 2014, четвъртък

18.00 Флашмоб: Пътуващите книги. Старт – до Часовника, в началото на улица „Алеко Богориди”, финал – пред паметника на Христо Фотев в Морската градина.
Стихотворение за спомен.

19.30 Официално откриване и връчване на наградата „Четящият човек”. Със специалното участие на Владимир Пенев.

20.00 Концерт на Миленита и Funky Miracle. Лятна сцена „Охлюва”.

 

13 юни 2014, петък

11.00 Откриване на изложбите в рамките на Фестивала. Съвместна проява на фестивала „Четящият човек”, Националната художествена академия и Съюза на българските художници. Културен център „Морско казино”, зала „Александър Георгиев-Коджакафалията”.

Изложба екслибрис „Марио Варгас Льоса в София” и репортажни цветни и чернобели  фотографии  от гостуването на писателя. Снимките се показват  за първи път.

Изложба  на  селектираните екслибриси от националния студентски конкурс на тема „Четящият човек”. Културен център „Морско казино”, зала „Христо Фотев”.

Изложба литографии на Стефан Марков към „Записки по българските въстания” от Захарий Стоянов. 130 години след първото изданиe и разговор на тема „Защо да четем „Записките“ и  днес“ със специалното участие на Георги Данаилов. Културен център „Морско казино”, зала „Александър Георгиев-Коджакафалията”.

12.30 Куклен спектакъл за деца и възрастни: „Приятно ми е, Никола”. С участието на Христо Колев. Лятна сцена „Охлюва“.

14.00 „Седемте палавници и властната принцеса“ – моята семейна приказка с Крис Бъкстон. Културен център „Морско казино”, зала Георги Баев.

16.00 Гьоте институт гостувана „Четящият човек”. Госпожа Улрике Аник Вебер, представител на германската Фондация за подпомагане на четенето: „Да четем малко по-различно – с апликации и интерактивни книги за деца”. Културен център „Морско казино”, зала „Петя Дуброва”.

18.00  Премиерите  на  „Четящият  човек”  –  „Отвътре”  на  Радослав  Парушев, „Сиела”. Какво е общото между Осама Бин Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който ще бъде представен. Културен център „Морско казино”, зала „Петя Дубарова”.

19.30 Литературно кафене „Хеликон”: Поетическо позорище „Петък’13” със специалното участие на Мирела Иванова и Бойко Ламбовски. Къща-музей „Георги Баев”, булевард „Демокрация” № 6.

20.30 „Полунощ в Париж”, САЩ, сценарист и режисьор Уди Алън. Лятна сцена „Охлюва”.

 

14 юни 2014, събота

11.00 Лира.бг гостува на „Четящият човек: „Как се пише ревю на книга” с редактора на сайта Румен Василев. Културен център „Морско казино”, зала „Георги Баев”.

12.30  Куклен спектакъл за деца: „Дора няма умора”. С участието на Мария Несторова. Лятна сцена „Охлюва”.

14.00 Клуб „Хеликон”: Скучни ли са съвременните български писатели. С Иво Сиромахов. Културен център „Морско казино”, зала „Петя Дубарова”.

16.00 Финал на кулинарния конкурс с гастрономически демонстрации и чаша вино. Супа и литература с Николай Фенерски. Ресторант „Чадъра” в Морската градина.

18.30 Литературно кафене „Хеликон”. Захари Карабашлиев: Защо се върнах в България. До Сан Диего и назад. Културен център „Морско казино”, зала „Петя Дубарова”.

20.30 Вечер в книжарница „Хеликон”. Обявяване на резултатите от конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”. Четене на наградените творби от литературния конкурс. Чаша вино.

20.30 „Ловци на глави”, Норвегия/Германия. По романа на Ю. Несбьо. Лятна сцена „Охлюва”.

 

15 юни 2014, неделя

13.00  Деца четат приказка на деца. Къща-музей „Георги Баев”, булевард „Демокрация” № 6.

14.00 Обявяване на наградите от фотоконкурса „Детето в страната на книгите”. Книжарница „Хеликон”, площад „Тройката” № 4

16.00  Премиерите на „Хеликон”: „Една и съща нощ” от Христо Карастоянов, „Жанет 45”. Послеслов към романа: Защо един поет и един анархист са убити по едно и също време и с една и съща  злоба…  Четящият човек в разговор за времето, когато две неща в България са се случвали едновременно със случването им в Европа. Културен център „Морско казино”, зала „Георги Баев”.

18.00 Литературно кафене „Хеликон”. Палми Ранчев: Боксьори, поети, белетристи и други участници. Културен център „Морско казино”, зала „Петя Дубарова”.

19.30  „Фейсбук литературата и туитманията”  –  с Любен Дилов-син. Културен център „Морско казино”,  зала „Петя Дубарова”.

20.30 „Спомени за моите тъжни проститутки”, Испания, САЩ, Дания, Мексико. В памет на Габриел Гарсия Маркес.Лятна сцена „Охлюва”.

 

Съпътстващи събития

  • Изложбите на „Четящият човек”.
  • Който чете книга в градския транспорт на Бургас – пътува безплатно. На 14 юни от 8 до 20 часа.
  • Който чете книга на пейка в Пушкиновата алея на Морската градина получава подарък. 13, 14 и 15 юни от 17 до 19 часа.
  • Фестивално меню „Четящият човек” – рецепти от литературни творби. Ресторант „Чадъра”, Морската градина.
  • Литературни коктейли, топли напитки и десерти. Кафе „Феникс”, улица „Гео Милев” №6. Гостите четящи книга между 14 и 16 часа получават подарък – кафе, от 14 до 16 часана 13, 14 и 15юни.
  • ВИП книжари всеки фестивален денот 16 до 17 часа в „Хеликон“. Мобилна книжарницата „Хеликон” –до Пантеона в Морската градина. Лятна книжарница „Хеликон” – улица „Алеко Богориди”.

Организаторите си запазват правото за промени в програмата, които ще бъдат съобщавани своевременно.

 

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm