Тони Димитрова влиза в ролята на Едит Пиаф

| от | |

Певицата Тони Димитрова ще изненада феновете си с новото си амплоа на актриса. Тони влиза в кожата на Едид Пиаф е постановката „Диагноза: Едит Пиаф” на  Борислав Чакринов, предаде BurgasInfo.

Премиерата на постановката е утре, а от 19,00 часа днес в ДТ „Адриана Будевска” е пред премиерното представление.

dsc09259

В „Диагноза: Едит Пиаф”, Димитрова не само ще пее, но и ще играе, предизвикателство което е ново за нея, въпреки че и друг път е участвала в постановки сега ситуацията за нея е много по трудна.

Певицата представи усещането си преди премиерата като несигурността на влюбването.

„Усещането е като да се влюбиш в някои и като се уплашиш дали чувството ще издържи. Понякога правим такива грешки, връзката още не е започнала, а ние мислим за края. Така се чувствам аз. Толкова е хубаво, че не е за вярване”, сподели Димитрова.

Тя призна, че през последната година, от работи по постановката е срещнала много трудности. Една от тях е ученето на френския език.

Певицата сподели, че за да е точна в изказа на думите от песните на Пиаф е взимала уроци от своя братовчедка, която е завършила френска филология и преподава в гимназията по романски езици „Георги Сава Раковски“ в Бургас.

„Освен френския, самите песни на Едид Пиаф са много трудни. Всяка нейна песен е с по две страници текст и той е различен, при нас някои от куплетите се повтарят, припевите също, при нея това почти липсва”, каза Димитрова.

В спектакъла са включени 5 песни на Едид Пиаф, като три от тях са рефрени. Идеята е да не се залага на концертното, а да бъде показана драмата от част от живота на Пиаф, която тя е прекарала в лудница.

„Ние нямаме претенции за пълна историческа достоверност. Но една от тезите, които искаме да защитим с постановката  е, че същността на един талант не се крие в неговата автобиография, т.е. не е достатъчно да си луд, за да си Едид Пиаф, но за да бъдеш Едид Пиаф, трябва да си и малко луд”, каза авторът Борислав Чакринов.

Той призна, че е много впечатлен от работата си с Тони Димитрова, която според него е научила и „черната страна” на театралното изкуство, онова което не се вижда в светлината на прожекторите.

„Диагноза: Едит Пиаф“ е постановка на директора на бургаския театър Борислав Чакринов. Костюмите са на Мария Диманова, мултимедията е на Христо Симеонов. Аранжиментите към песните са на Милена Добрева. На сцената на Тони партнират Христо Симеонов, Стефан Иванов, Даниела Георгиева, Ива Папазова, Деница Денчева, Асен Лозанов, Никола Парашкевов, Димитър Мартинов.

Освен днес и утре, постановката ще се играе и на 28-ми март, билети обаче и за трите представления вече няма. От театъра продават пропуски само за двата дни през април, която тя ще се играе.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“