Тими Провала се завърна!

| от |

Новият Дръндьо е Тими Провала!

След поредицата „Дневникът на един Дръндьо” на Джеф Кини новата мания на младите читатели е Тими Провала и партньора му Мечо Тотала, които разрешават детективски случаи в своя квартал.

Правата за първата книжка за Тими Провала са продадени в 30 държави досега, първият тираж е 350,000 екземпляра!

Остава над 20 седмици в листат на Ню Йорк Таймс, избирана е и за книга на месеца в Амазон!

Тими Провала се завърна!
Има точно три неща, които трябва да знаете:
Родих се.
Показах какво е величие.
Създадох империя.

 

Сега ми предстои да разнищя най-големия случай на своето поколение.
Само че някой се опитва да изпързаля системата. Да я прекара. Да я извози.

Затова, както си е напълно естествено, аз ще пазя света от единственото, което може да ме провали: ЛЪЖА И ИЗМАМА.

 

Глава 1
Лоша работа е да си без глава

Карл Кобалински не е най-умният човек на света.
Само че хайде да ви видя как ще обясните тази работа на жената в карираното сако.
– Музей „Мори” на световните исторически паметници вече е затворен – заявява тя. – А ти трябва да се прибираш.
– Ама погледнете само това чудо – опитвам се да ѝ набия ум в главата. – Възмутително е.
– Кое? – пита тя.
– Това – соча аз статуята.

Карл Кобалински
Най-умният човек на света

– Малкият, плащат ми осем долара на час, за да обикалям музея и да следя никой да не чупи. Ако имаш проблем с това кой е в музея, кажи на друг.
– Имам проблем и още как. Лъжи, лъжи и само лъжи. Всички знаят кой е най-умният човек на света.
– Чудесно – мърмори тя и потрива слепоочия.
– Аз съм – натъртвам аз.
– Браво – провлачва тя и ме побутва към изхода с една ръка. – Позволи ми сега да покажа на най-умния човек на света как се действа с вратата.
Неочаквано ми се приисква да тропна с крак и да ѝ покажа кой съм.
Ще ѝ покажа аз на нея кой съм аз:

Тими Провала
Отличителен шал

Името е толкова добре познато, че тя би трябвало на секундата да се сети, че става въпрос за създателя, президента и главния изпълнителен директор на най-великата детективска агенция в града, може би дори в щата. Дори в страната.
Само че аз не си придавам важност. Правя нещо много по-хитроумно.
Изкатервам се по Карл Кобалински и се опитвам да смъкна надписа.

Най-умният човек на света

– Какви ги вършиш? – писва жената от музея.
– Спасявам институцията ви от лъжа и измама! – тросвам се аз.
Само че не се получава.
Няма как да се добера до надписа, без да подскоча. А се намирам на два метра и седемдесет от пода.
Затова правя онова, което би направил най-умният човек на света.
Скачам.
Едва тогава разбирам, че Карл може и да е имал як мозък, но статуята му не е с як врат.
Тъкмо когато подскачам, тя се пречупва, при което и аз, и прехвалената глава на Крал се търкулваме.

Аз
Прехвалената глава на Карл

Озоваваме се право на пода на музея.
Оттам се разнася ново пропукване.
Този път идва откъм крака ми.
Обръщам се към приведената над мен жена от музея и изричам единствените логични думи.
– Видя ли сега какво направи?

Глава 2
Гипсът, който ми пречи

Когато си лежите в леглото със счупен десен крак, можете или да плачете или да си пишете мемоарите.
Тими Провала обаче не плаче.
Затова ви представям мемоарите си:
Родих се.
Показах какво е величие.
Създадох империя.
Империята беше вдигната на крака въпреки многото препятствия, които ме заобикаляха.
Като например Препятствие № 1.
Това е мама.
Тя е готин човек. Само че си има своите слабости.
Като например да настоява да ходя на това място:

Училище

Всъщност, училището не е лошо, но за онези, които имат нужда от него.
За онези обаче, които са докоснати от величие, то представлява най-обикновена затъпяваща досада.
Да не забравяме и Препятствие № 2.
Той се казва Тотал. Той е шестстотин и осемдесет килограмова мечка. Роден е в Арктика. Домът му обаче се топи като ледено кубче на слънцето. Освен това се е лутал цели 4990 километра чак до дома ми.
Затова му дадох работа.
През първите шест месеца нямаше друга полярна мечка, някога наемана от мен, на която да съм разчитал повече.
След това обаче си показа рогцата.
Това предателство беше толкова разтърсващо, че дори не желая да говоря за него.
Ще ви кажа обаче следното.
Ако някоя полярна мечка работи много упорито за вас през първите шест месеца, имайте предвид едно:
ТОВА СИ Е ЧИСТА ПРОБА ЗАМАЗВАНЕ НА ОЧИТЕ.
В НИКАКЪВ случай не го правете партньор в детективската ви агенция.
В НИКАКЪВ случай не се съгласявайте да промените името на агенцията от „Провал” ООД на „Тотал Провал” ООД.
И още нещо, докато редя предупреждения: не взимайте за пример човека, който е Препятствие № 3.

Станпърд

Той се казва Топчо Дебеланков. Той е най-добрият ми приятел. И е голям досадник.
Голям досадник е, защото се интересува единствено от оценките си.
Друго описание за него няма.
Освен това ще запълня страницата, която той щеше да заеме в тези мемоари, с рисунка на моето си лице.

Глава 3
Маже се като масло

Когато сте един от най-върховните детективи в света, си е напълно нормално да очаквате да ви подават най-върховните случаи.
А случаят, който получих тази сутрин по тимифона, си е просто върхът.

Зъннннн
Тимифон
Не е за лични разговори

Обаждането дойде от съученик. Нунцио Бенедици.
Липсва му нещо безкрайно ценно.
– Не мога да намеря Лъжичка Лъжичкова – започва той.
– Споко – заявявам аз. – Идвам след двайсет.
Не говоря за минути. Може да става въпрос за часове.
Заради тази джаджа, дето са я лепнали на крака ми преди две седмици.

Гипс

Което означава, че не мога да вървя бързо.
Не че това щеше да е проблем, ако можех да разчитам на проваломобила.

Проваломобил

Това е сегуеят, който вземах назаем от мама.
После обаче мама взе че го продаде.
Затова тогава се сдобих с тоталомобил.

Тоталомобил
Пилешки хапки
Величие

Това е ремарке, теглено от бизнес партньора ми.
След това обаче мама го продаде (говоря за ремаркето, не за бизнес партньора).
Затова сега съм оставил бизнес партньора да ме влачи по улиците на въже.
Може и да изглежда трудно.
Само че не е.
Защото се намазвам с масло.
Така че сега си имам масломобил.

Масломобил.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.