Светът се раздели с Том Кланси и Джулиано Джема

| от |

Писателят Том Кланси е починал днес на 66-годишна възраст, съобщи Си Ен Ен, като се позова на източници от семейството и издателя на Кланси.

Причините за смъртта му засега не са обявени, но е починал в болница в Балтимор, допълва Би Би Си.
Кланси е автор на трилъри, които преплитат политически интриги и военни тактики и технологии. Сред най-известените му произведения са бестселъри като „Ловът на Червения октомври“, „Патриотични игри“ и „Всички страхове“.
Той е роден в Блатимор и преди да спечели световна слава е бил застрахователен агент.
Автор е на 28 книги, като последната – Command Authority, предстои да бъде издадена през декември. Няколко от тях са екранизирани и се превръщат в холивудски хитове. 17 от романите му попадат в класацията на „Ню Йорк таймс“ за бестселъри. Творбите му се превръщат дори във видео игри.

Сред най-емблематичните му заглавия са „Ловът за „Червения октомври“, „Всички страхове”, „Реална опастност” и „Патриотични игри“, по които са направени игрални филми.
Произведенията на Кланси са съсредоточени върху Студената война. За него вестник „Ню Йорк Таймс“ пише: „Том Кланси е безспорният фаворит, шампионът сред писателите. Предлага неописуеми приключения – висш пилотаж сред експлозивна смес от престъпления, екшън и нови технологии.“ Романите на Том Кланси са издадени в света в над 100 милиона екземпляра.

Откъс от Политика (1997) :

Елцин се подпря на ръба на бюрото и зачака. Този път зрението му не се проясни. Почака още малко. Започна да се поти, догади му се и му се зави свят. Сърцето му кънтеше в ушите. Яката на ризата внезапно му се стори прекалено тясна. Сякаш в стаята нямаше въздух. Какво му ставаше? Той протегна ръка към телефонния пулт с мисълта, че трябва да отмени ангажиментите си за следващите няколко часа. Нуждаеше се от почивка.

Но преди да успее да натисне бутона на интеркома, болката разцепи главата му с ослепителна, мъчително бяла мълния, която го накара да залитне назад с разширени и изцъклени очи, импулсивно вдигнал ръце към слепоочията си, сякаш за да не им позволи да се пръснат. С ужасен стон Елцин буквално се хвърли през бюрото към телефона.

Все още се опитваше да го достигне с пръсти, когато започна пристъпът. Той безпомощно размаха ръце, после се претърколи на пода и изпадна в неконтролируеми гърчове.

Когато след десет минути влезе секретарката му, Елцин вече изпадаше в кома. Два часа след това президентът на Руската федерация беше мъртъв.

Muere-en-accidente-de-tráfico-el-actor-italiano-Giuliano-Gemma

По рано днес научихме и още една неприятна новина. Италианският актьор Джулиано Джема е загинал в автомобилна катастрофа край Рим във вторник вечерта на 75 години, съобщи АФП.

Известният с ролята си в спагети уестърните „Сбогом, гринго“ и „Един пробит долар“ актьор започва кариерата си на 18 години като каскадьор. След няколко скромни изяви и дублажи той получава главни роли в много филми от различни жанрове.

Джулиано Джема се е снимал в над 100 игрални и телевизионни филма – комедии, приключенски и исторически продукции. Той е партнирал на някои от най-големите актьори, като Чарлтън Хестън в „Бен Хур“, Ален Делон в „Гепардът“ на Лукино Висконти, Кърк Дъглас, Рита Хейуърд, Хенри Фонда, Лив Улман, Филип Ноаре, Катрин Деньов.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание