„Столичните букинисти“ от Павел Вежинов

| от |

Текстът е публикуван през 1941 г. в сп. „Сердика“ и е предоставен на lira.bg от Павлина Делчева – дъщеря на Павел Вежинов. 

IMAGE15831-1024x814

ВЕЛ ВЕЖИНОВ

В моето детинство единствените хора, с които съм имал търговски отношения, бяха букинистите. Спомням си двама от  тях, мои клиенти, и аз техен клиент, двама добри, музейни старци с увехнали лица и треперещи пръсти. Единият от тях навярно страдаше от слонова приръст и изглеждаше още по-огромен под камарата от дрехи, еднакви през лятото и зимата. Съвсем стар и порутен, той ми напомняше старинната църква Св. Георги, на чиято ограда продаваше книгите си. Другият беше дребничък, с гнили зъби и вечен дъх на чесън. Магазинче му беше най-напред оградата на църквата Св. Параскева при Св. Неделя, а когато на нейно място се издигна високо, модерно здание, той премина към мохамеданството и се установи при джамията пред Халите.

В ония далечни мирни дни небето сякаш беше по-синьо и слънцето по-ярко. Двамата старци дремеха на сянка и безшумно вегетираха. Аз купувах от тях различни книги и ги четях с остървление. Това бяха годините, когато делях сърцето си между двете големи страсти: книгата и киното. И много често се случваше така, че нямах пари за кино, а желанието ми да гледам някой филм ставаше просто нетърпимо. Тогава отнасях отново купените книги на двамата старци и те дълго прелистваха страниците, докато аз изгарях от срам заради позорната си търговия. Най-после някой от тях изваждаше ужасно мръсна кожена торбичка и дълго ровеше из дъното й, докато извади две три дребни монети.

Вярвам, че рядко може да се намери културен софиянец, който да не е имал вземане-даване с букинистите. Тези, които имат достатъчно средства да си купуват нови книги, търсят при букинистите стари, отдавна изчезнали от книжарниците издания. Професори, писатели и библиофили, хора на науката и на изкуствата, имат с букинистите тесни връзки. Понякога дори с месеци и години те чакат някоя книга и минават през седмица — през две, за да проверяват. И колко много са тези, на които ходенето при букиниста е станало просто навик. Те ходят в магазинчетата като в кафене, стоят дълго сред прашните книги, ровят се и чакат да им попадне некоя стара, хубава книга, която отдавна са търсили. Но, разбира се, хората, които най-много купуват стари книги, са тези, които нямат достатъчно средства да купуват нови. Предимно учениците и студентите идват тук и се опитват да спасят с евтините книги своите финанси. Освен тях букинистите имат и многобройна междинна клиентела, хора, които се отбиват пътьом да купят или да продадат, хора без специален интерес към книгата, които и самите букинисти не обичат твърде много.

Това са купувачите на книги. Но биха ли имали букинистите какво да продадат, ако нямаше откъде да купят? Тука вече има нещо явно нередно. Всеки знае, че книгата е ценност, която никога не се обезценява — в идеален смисъл, разбира се. Тя трябва да се съхранява, защото е извор, който никога не пресъхва и никога не отказва на жадния това, което има. Никой нормален човек не би се лишил от своя книга без съжаление, даже когато е принуден. Много рядко се случва някой да продаде книга, защото я смята слаба и недостойна да стои в библиотеката му редом с истинските книги.

Много по-редки са профаните които продават книгите си, за¬щото ги смятат изобщо за не¬нужни вещи, на които цената им е само в левовете, означени на последната корица. Най-важната причина да се продават книги на букинистите е нуждата, малката, неотложна и неотменима нужда, която при все това е толкова важна: нуждата на гладния, на влюбения, който ще требва да плати някоя малка поръчка в сладкарницата, на пушача, който „бере душа“ за цигара. Аз ще се радвам, ако някой ден търговията със стари книги умре тихомълком, след като букинистите продадат и последната си книга.

Има нещо много интересно в търговията със стари книги. Това са цените, на които те се продават. Букинистите са най-осведомените  хора, относно реалната стойност на книгите, те продават независимо от цената, която всяка книга има на гърба си. Някоя вехта книжка с пожълтели страници, на чийто гръб е означена цена 1,50 лева, се продава десет пъти по-скъпо. Дебели томове от по двеста и триста лева се продават десет пъти по-евтино. Две нови книги с еднакви цени и от еднакъв вид се продават на съвсем различни цени. Основното мерило на букинистите при определянето цената на книгата е търсенето и предлагането, което тя има. Това търсене и предлагане, от своя страна, се обуславя от много фактори, от които най-важните са следните: обективната ценност на книгата, нейното практическо значение и най-после фактът, дали е изчерпана или не, като последното условие е тясно свързано с двете по-предни. Най- относителна е, разбира се, обективната ценност на книгата. Тук имаме две основни категории: художествена литература и научна литература. Научната литература се харчи по-скъпо от художествената, и то значително по-скъпо, като предно място държат икономическите и философски книги. При художествената литература класиците се търсят по-малко и продават по-евтино от модерни¬те писатели, което се дължи навярно на значителното количество разпространени екземпляри на класически произведения. Така, например, Толстой и Тургенев се продават по-евтино от Голсуърти и Вики Баум, но Толстой е по-скъп от Тургенев и Вики Баум по-евтина от Голсуърти. От гледна точка на практическо значение най-скъпи са учебниците и речниците. Скъпи са също така и класиците, които се изучават в гимназиите: Омир, Юлий Цезар, Данте, Сервантес и пр. Естествено, тези категории и условия са в крайно смесен вид, като не малко значение при определянето цена на книгата има невежеството на самия букинист и способността на купувача да се пазари. Твърдите цени тук са немислими: лошото сирене винаги ще се цени на пазара повече от добрата книга.

Столичните букинисти не са малко. Сам аз нямах точна представа за това, докато един ден не ми задигнаха една много ценна книга. Първото нещо, което направих, беше да я потърся при букинистите, където предполагах, че е продадена. Книгата, разбира се, не намерих, но затова пък открих много нови букинисти и един нов неподозиран мир. Стана нужда да се катеря по тъмни стълби, да слизам по зимници, срещнах цяла тълпа архивни люде с подозрителни очи, измъкнати сякаш от преизподнята. Един писател би се запасил тука с типове за цяла година. Букинистите не с само тези, които повърхностният наблюдател би могъл да види по улиците: някоя удобна ограда с наредени по нея книги и някой продавач, кой¬то дреме на слънцето и клима сънливо глава. Повече и по-важни с тези, които имат магазинчета, антикварни книжарници, както сами ги наричат.

Всички тези неща важат за по-нормални условия. Днес те са променени и търговията със стари книги е също променена. Когато преди няколко дни влязох в магазинчето на бай Антон на ул. Гурко, не видях нито един купувач. Само една едра дама с истинско кожено палто напразно се опитваше да му продаде няколко романа. Бай Антон упорито отказваше да ги купи. Най-после дамата сви отчаяно рамене и излезе.

— Да не съм нещо благотворително дружество! — измърмори бай Антон недоволно.

—      Не купуваш ли вече?

—      Не купувам романи. И без това вече никой не ги чете. Виждаш ли тези лавици ? — и той ми посочи претъпканите етажерки, които стигаха почти до тавана. — Вече няма место, дето да сложа нови книги. Романи, които съм поставил в лавицата преди година, още стоят на мястото си. Хубаво е, когато се опразни место и тогава купувам нови книги, за да го запълня.

—      Какво се търси сега? — полюбопитствувах аз.

—      Търсят се най-много книги, които са свързани с практичната деятелност на хората и с тяхната работа. Най-много се търсят учебниците, различните помагала, ръководства и други подобни. Купуват се все още научни книги. Но романи и белетристика никой почти не търси.

—      Жалко! — въздъхнах аз огорчен.—Не се ли търсят поне български автори?

—      Само тези, които са потребни на учениците от гимназията. Особено нови книги никой не търси.

—      Изглежда, че учениците са най-добрите ти клиенти.

—      Не само изглежда, но така е всъщност. Студентите също са ми добри клиенти. Те купуват университетски издания и, след като вземат изпитите си, отново ги продават. Циркулацията на учебниците върви най-бързо и от тях печеля най-много. Всичко друго е загубена работа.

—      Не печелиш ли от изчерпани книги и редкости? Те поне са скъпи?

—      Къде са тези редкости ? — измърмори недоволно бай Антон. — Те ми попадат от дъжд на вятър и веднага се похарчват. В магазина сега нямам нито една особено ценна книга.

—      С други думи, търговията не е много весела, нали?

Бай Антон кимна печално глава. И книжарницата ми се стори печална и забравена. Вехтите книги стояха по лавиците, тясно притиснати една от друга, опрашени и непипани с години. Само бай Антон изглеждаше както винаги прясно обръснат и само той даваше надежда, че пак ще дойде времето, когато хората ще се нахвърлят отново на забравените книги.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.

 
 

Кание Уест и Ким Кардашиян наемат сурогатна майка

| от chronicle.bg |

Кание Уест и Ким Кардашиян са решили да наемат сурогатна майка, която да износи третото им дете. Причината за решението е здравословна.

Звездите вече са предплатили депозит в размер на 68 000 долара. Крайната сума, която ще получи жената, е 113 000 долара.

Втората част ще й бъде изплащан поетапно – по 4 500 долара през следващите 10 месеца. Договорът включва и клауза, според която сурогатната майка ще получи допълнителни 5 хиляди, ако роди близнаци.

За желанието си да дари скандалния рапър с трето дете, Ким проговори в риалити предаването си „Keeping Up With The Kardashians“ още през март. Тя допълни,че след усложнения при раждането на втория си наследник, третата бременност носи опасност за живота. Със сурогатната майка Уест и Кардашиян се свързали, благодарение на агенция.

 

 
 

Вижте победителя в Eco Drive Bulgaria 2017

| от chronicle.bg |

Между 16 и 18 юни се проведе второто по рода си състезание Eco drive България 2017г. В организираното събитие се включиха 30 участници, които в екипи от по 2 човека, управляваха общо 15 автомобила. Според регламента победител във всяка една от категориите стана този, който е изразходил най-малко Енергия (гориво в литри или ел.енергия) спрямо теглото на конкретния автомобил.

Автомобилите бяха разделени на следните групи:

1. Автомобили с алтернативни горива- пропан- бутан или метан.
2. Електромобили и хибридни автомобили.
3. Автомобили с конвенционални горива- бензин или дизел.

Участниците преминаха за три дни маршрута от около 550 км от София до Арбанаси, Арбанаси – Пловдив, Пловдив – София.

След края на състезанието техническата комисия окончателно премери разхода на автомобилите за целия пробег. С най-добър разход и за най-икономичен автомобил беше обявен електрическият КИА Соул, който измина 554 км със завиден разход от 6.91л за целия пробег. КИА Соул получи наградата за най-екологичен и икономичен автомобил.

Соул бе представен от Киа Моторс през април 2015 като първият корейски изцяло електрически модел с нулево ниво на вредни емисии. От няколко месеца на пазара е усъвършенствана версия на модела – Батерията на KIA Soul EV 2018 e с увеличена енергийна плътност и капацитет за съхранение на енергия, което резултира в 18% по-голям пробег до 250 км с едно зареждане. В допълнение за по-добра ефективност, моделът е оптимизиран с аеродинамична предна решетка и подобрена регенеративна спирачна система.

През 2015г. стартира и пилотният проект на компанията Yellow Taxi с КИА Соул, който в момента оперира като първото редовно електрическо такси в София. От Yellow планират увеличаване на елелектромобилния си автопарк.

Част от зелената политика на КИА Моторс България е изграждането на мрежа от електростанции на територията на страната. Към момента електростанции с безплатен заряд са монтирани пред търговско-сервизния комплекс на КИА в София, Таксиметрова компания Йелоу 333, България Мол, Булстрад АД – централен офис, централния офис на Дарик радио и Националният дворец на културата (НДК).