„Столичните букинисти“ от Павел Вежинов

| от |

Текстът е публикуван през 1941 г. в сп. „Сердика“ и е предоставен на lira.bg от Павлина Делчева – дъщеря на Павел Вежинов. 

IMAGE15831-1024x814

ВЕЛ ВЕЖИНОВ

В моето детинство единствените хора, с които съм имал търговски отношения, бяха букинистите. Спомням си двама от  тях, мои клиенти, и аз техен клиент, двама добри, музейни старци с увехнали лица и треперещи пръсти. Единият от тях навярно страдаше от слонова приръст и изглеждаше още по-огромен под камарата от дрехи, еднакви през лятото и зимата. Съвсем стар и порутен, той ми напомняше старинната църква Св. Георги, на чиято ограда продаваше книгите си. Другият беше дребничък, с гнили зъби и вечен дъх на чесън. Магазинче му беше най-напред оградата на църквата Св. Параскева при Св. Неделя, а когато на нейно място се издигна високо, модерно здание, той премина към мохамеданството и се установи при джамията пред Халите.

В ония далечни мирни дни небето сякаш беше по-синьо и слънцето по-ярко. Двамата старци дремеха на сянка и безшумно вегетираха. Аз купувах от тях различни книги и ги четях с остървление. Това бяха годините, когато делях сърцето си между двете големи страсти: книгата и киното. И много често се случваше така, че нямах пари за кино, а желанието ми да гледам някой филм ставаше просто нетърпимо. Тогава отнасях отново купените книги на двамата старци и те дълго прелистваха страниците, докато аз изгарях от срам заради позорната си търговия. Най-после някой от тях изваждаше ужасно мръсна кожена торбичка и дълго ровеше из дъното й, докато извади две три дребни монети.

Вярвам, че рядко може да се намери културен софиянец, който да не е имал вземане-даване с букинистите. Тези, които имат достатъчно средства да си купуват нови книги, търсят при букинистите стари, отдавна изчезнали от книжарниците издания. Професори, писатели и библиофили, хора на науката и на изкуствата, имат с букинистите тесни връзки. Понякога дори с месеци и години те чакат някоя книга и минават през седмица — през две, за да проверяват. И колко много са тези, на които ходенето при букиниста е станало просто навик. Те ходят в магазинчетата като в кафене, стоят дълго сред прашните книги, ровят се и чакат да им попадне некоя стара, хубава книга, която отдавна са търсили. Но, разбира се, хората, които най-много купуват стари книги, са тези, които нямат достатъчно средства да купуват нови. Предимно учениците и студентите идват тук и се опитват да спасят с евтините книги своите финанси. Освен тях букинистите имат и многобройна междинна клиентела, хора, които се отбиват пътьом да купят или да продадат, хора без специален интерес към книгата, които и самите букинисти не обичат твърде много.

Това са купувачите на книги. Но биха ли имали букинистите какво да продадат, ако нямаше откъде да купят? Тука вече има нещо явно нередно. Всеки знае, че книгата е ценност, която никога не се обезценява — в идеален смисъл, разбира се. Тя трябва да се съхранява, защото е извор, който никога не пресъхва и никога не отказва на жадния това, което има. Никой нормален човек не би се лишил от своя книга без съжаление, даже когато е принуден. Много рядко се случва някой да продаде книга, защото я смята слаба и недостойна да стои в библиотеката му редом с истинските книги.

Много по-редки са профаните които продават книгите си, за¬щото ги смятат изобщо за не¬нужни вещи, на които цената им е само в левовете, означени на последната корица. Най-важната причина да се продават книги на букинистите е нуждата, малката, неотложна и неотменима нужда, която при все това е толкова важна: нуждата на гладния, на влюбения, който ще требва да плати някоя малка поръчка в сладкарницата, на пушача, който „бере душа“ за цигара. Аз ще се радвам, ако някой ден търговията със стари книги умре тихомълком, след като букинистите продадат и последната си книга.

Има нещо много интересно в търговията със стари книги. Това са цените, на които те се продават. Букинистите са най-осведомените  хора, относно реалната стойност на книгите, те продават независимо от цената, която всяка книга има на гърба си. Някоя вехта книжка с пожълтели страници, на чийто гръб е означена цена 1,50 лева, се продава десет пъти по-скъпо. Дебели томове от по двеста и триста лева се продават десет пъти по-евтино. Две нови книги с еднакви цени и от еднакъв вид се продават на съвсем различни цени. Основното мерило на букинистите при определянето цената на книгата е търсенето и предлагането, което тя има. Това търсене и предлагане, от своя страна, се обуславя от много фактори, от които най-важните са следните: обективната ценност на книгата, нейното практическо значение и най-после фактът, дали е изчерпана или не, като последното условие е тясно свързано с двете по-предни. Най- относителна е, разбира се, обективната ценност на книгата. Тук имаме две основни категории: художествена литература и научна литература. Научната литература се харчи по-скъпо от художествената, и то значително по-скъпо, като предно място държат икономическите и философски книги. При художествената литература класиците се търсят по-малко и продават по-евтино от модерни¬те писатели, което се дължи навярно на значителното количество разпространени екземпляри на класически произведения. Така, например, Толстой и Тургенев се продават по-евтино от Голсуърти и Вики Баум, но Толстой е по-скъп от Тургенев и Вики Баум по-евтина от Голсуърти. От гледна точка на практическо значение най-скъпи са учебниците и речниците. Скъпи са също така и класиците, които се изучават в гимназиите: Омир, Юлий Цезар, Данте, Сервантес и пр. Естествено, тези категории и условия са в крайно смесен вид, като не малко значение при определянето цена на книгата има невежеството на самия букинист и способността на купувача да се пазари. Твърдите цени тук са немислими: лошото сирене винаги ще се цени на пазара повече от добрата книга.

Столичните букинисти не са малко. Сам аз нямах точна представа за това, докато един ден не ми задигнаха една много ценна книга. Първото нещо, което направих, беше да я потърся при букинистите, където предполагах, че е продадена. Книгата, разбира се, не намерих, но затова пък открих много нови букинисти и един нов неподозиран мир. Стана нужда да се катеря по тъмни стълби, да слизам по зимници, срещнах цяла тълпа архивни люде с подозрителни очи, измъкнати сякаш от преизподнята. Един писател би се запасил тука с типове за цяла година. Букинистите не с само тези, които повърхностният наблюдател би могъл да види по улиците: някоя удобна ограда с наредени по нея книги и някой продавач, кой¬то дреме на слънцето и клима сънливо глава. Повече и по-важни с тези, които имат магазинчета, антикварни книжарници, както сами ги наричат.

Всички тези неща важат за по-нормални условия. Днес те са променени и търговията със стари книги е също променена. Когато преди няколко дни влязох в магазинчето на бай Антон на ул. Гурко, не видях нито един купувач. Само една едра дама с истинско кожено палто напразно се опитваше да му продаде няколко романа. Бай Антон упорито отказваше да ги купи. Най-после дамата сви отчаяно рамене и излезе.

— Да не съм нещо благотворително дружество! — измърмори бай Антон недоволно.

—      Не купуваш ли вече?

—      Не купувам романи. И без това вече никой не ги чете. Виждаш ли тези лавици ? — и той ми посочи претъпканите етажерки, които стигаха почти до тавана. — Вече няма место, дето да сложа нови книги. Романи, които съм поставил в лавицата преди година, още стоят на мястото си. Хубаво е, когато се опразни место и тогава купувам нови книги, за да го запълня.

—      Какво се търси сега? — полюбопитствувах аз.

—      Търсят се най-много книги, които са свързани с практичната деятелност на хората и с тяхната работа. Най-много се търсят учебниците, различните помагала, ръководства и други подобни. Купуват се все още научни книги. Но романи и белетристика никой почти не търси.

—      Жалко! — въздъхнах аз огорчен.—Не се ли търсят поне български автори?

—      Само тези, които са потребни на учениците от гимназията. Особено нови книги никой не търси.

—      Изглежда, че учениците са най-добрите ти клиенти.

—      Не само изглежда, но така е всъщност. Студентите също са ми добри клиенти. Те купуват университетски издания и, след като вземат изпитите си, отново ги продават. Циркулацията на учебниците върви най-бързо и от тях печеля най-много. Всичко друго е загубена работа.

—      Не печелиш ли от изчерпани книги и редкости? Те поне са скъпи?

—      Къде са тези редкости ? — измърмори недоволно бай Антон. — Те ми попадат от дъжд на вятър и веднага се похарчват. В магазина сега нямам нито една особено ценна книга.

—      С други думи, търговията не е много весела, нали?

Бай Антон кимна печално глава. И книжарницата ми се стори печална и забравена. Вехтите книги стояха по лавиците, тясно притиснати една от друга, опрашени и непипани с години. Само бай Антон изглеждаше както винаги прясно обръснат и само той даваше надежда, че пак ще дойде времето, когато хората ще се нахвърлят отново на забравените книги.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции: