„Столичните букинисти“ от Павел Вежинов

| от |

Текстът е публикуван през 1941 г. в сп. „Сердика“ и е предоставен на lira.bg от Павлина Делчева – дъщеря на Павел Вежинов. 

IMAGE15831-1024x814

ВЕЛ ВЕЖИНОВ

В моето детинство единствените хора, с които съм имал търговски отношения, бяха букинистите. Спомням си двама от  тях, мои клиенти, и аз техен клиент, двама добри, музейни старци с увехнали лица и треперещи пръсти. Единият от тях навярно страдаше от слонова приръст и изглеждаше още по-огромен под камарата от дрехи, еднакви през лятото и зимата. Съвсем стар и порутен, той ми напомняше старинната църква Св. Георги, на чиято ограда продаваше книгите си. Другият беше дребничък, с гнили зъби и вечен дъх на чесън. Магазинче му беше най-напред оградата на църквата Св. Параскева при Св. Неделя, а когато на нейно място се издигна високо, модерно здание, той премина към мохамеданството и се установи при джамията пред Халите.

В ония далечни мирни дни небето сякаш беше по-синьо и слънцето по-ярко. Двамата старци дремеха на сянка и безшумно вегетираха. Аз купувах от тях различни книги и ги четях с остървление. Това бяха годините, когато делях сърцето си между двете големи страсти: книгата и киното. И много често се случваше така, че нямах пари за кино, а желанието ми да гледам някой филм ставаше просто нетърпимо. Тогава отнасях отново купените книги на двамата старци и те дълго прелистваха страниците, докато аз изгарях от срам заради позорната си търговия. Най-после някой от тях изваждаше ужасно мръсна кожена торбичка и дълго ровеше из дъното й, докато извади две три дребни монети.

Вярвам, че рядко може да се намери културен софиянец, който да не е имал вземане-даване с букинистите. Тези, които имат достатъчно средства да си купуват нови книги, търсят при букинистите стари, отдавна изчезнали от книжарниците издания. Професори, писатели и библиофили, хора на науката и на изкуствата, имат с букинистите тесни връзки. Понякога дори с месеци и години те чакат някоя книга и минават през седмица — през две, за да проверяват. И колко много са тези, на които ходенето при букиниста е станало просто навик. Те ходят в магазинчетата като в кафене, стоят дълго сред прашните книги, ровят се и чакат да им попадне некоя стара, хубава книга, която отдавна са търсили. Но, разбира се, хората, които най-много купуват стари книги, са тези, които нямат достатъчно средства да купуват нови. Предимно учениците и студентите идват тук и се опитват да спасят с евтините книги своите финанси. Освен тях букинистите имат и многобройна междинна клиентела, хора, които се отбиват пътьом да купят или да продадат, хора без специален интерес към книгата, които и самите букинисти не обичат твърде много.

Това са купувачите на книги. Но биха ли имали букинистите какво да продадат, ако нямаше откъде да купят? Тука вече има нещо явно нередно. Всеки знае, че книгата е ценност, която никога не се обезценява — в идеален смисъл, разбира се. Тя трябва да се съхранява, защото е извор, който никога не пресъхва и никога не отказва на жадния това, което има. Никой нормален човек не би се лишил от своя книга без съжаление, даже когато е принуден. Много рядко се случва някой да продаде книга, защото я смята слаба и недостойна да стои в библиотеката му редом с истинските книги.

Много по-редки са профаните които продават книгите си, за¬щото ги смятат изобщо за не¬нужни вещи, на които цената им е само в левовете, означени на последната корица. Най-важната причина да се продават книги на букинистите е нуждата, малката, неотложна и неотменима нужда, която при все това е толкова важна: нуждата на гладния, на влюбения, който ще требва да плати някоя малка поръчка в сладкарницата, на пушача, който „бере душа“ за цигара. Аз ще се радвам, ако някой ден търговията със стари книги умре тихомълком, след като букинистите продадат и последната си книга.

Има нещо много интересно в търговията със стари книги. Това са цените, на които те се продават. Букинистите са най-осведомените  хора, относно реалната стойност на книгите, те продават независимо от цената, която всяка книга има на гърба си. Някоя вехта книжка с пожълтели страници, на чийто гръб е означена цена 1,50 лева, се продава десет пъти по-скъпо. Дебели томове от по двеста и триста лева се продават десет пъти по-евтино. Две нови книги с еднакви цени и от еднакъв вид се продават на съвсем различни цени. Основното мерило на букинистите при определянето цената на книгата е търсенето и предлагането, което тя има. Това търсене и предлагане, от своя страна, се обуславя от много фактори, от които най-важните са следните: обективната ценност на книгата, нейното практическо значение и най-после фактът, дали е изчерпана или не, като последното условие е тясно свързано с двете по-предни. Най- относителна е, разбира се, обективната ценност на книгата. Тук имаме две основни категории: художествена литература и научна литература. Научната литература се харчи по-скъпо от художествената, и то значително по-скъпо, като предно място държат икономическите и философски книги. При художествената литература класиците се търсят по-малко и продават по-евтино от модерни¬те писатели, което се дължи навярно на значителното количество разпространени екземпляри на класически произведения. Така, например, Толстой и Тургенев се продават по-евтино от Голсуърти и Вики Баум, но Толстой е по-скъп от Тургенев и Вики Баум по-евтина от Голсуърти. От гледна точка на практическо значение най-скъпи са учебниците и речниците. Скъпи са също така и класиците, които се изучават в гимназиите: Омир, Юлий Цезар, Данте, Сервантес и пр. Естествено, тези категории и условия са в крайно смесен вид, като не малко значение при определянето цена на книгата има невежеството на самия букинист и способността на купувача да се пазари. Твърдите цени тук са немислими: лошото сирене винаги ще се цени на пазара повече от добрата книга.

Столичните букинисти не са малко. Сам аз нямах точна представа за това, докато един ден не ми задигнаха една много ценна книга. Първото нещо, което направих, беше да я потърся при букинистите, където предполагах, че е продадена. Книгата, разбира се, не намерих, но затова пък открих много нови букинисти и един нов неподозиран мир. Стана нужда да се катеря по тъмни стълби, да слизам по зимници, срещнах цяла тълпа архивни люде с подозрителни очи, измъкнати сякаш от преизподнята. Един писател би се запасил тука с типове за цяла година. Букинистите не с само тези, които повърхностният наблюдател би могъл да види по улиците: някоя удобна ограда с наредени по нея книги и някой продавач, кой¬то дреме на слънцето и клима сънливо глава. Повече и по-важни с тези, които имат магазинчета, антикварни книжарници, както сами ги наричат.

Всички тези неща важат за по-нормални условия. Днес те са променени и търговията със стари книги е също променена. Когато преди няколко дни влязох в магазинчето на бай Антон на ул. Гурко, не видях нито един купувач. Само една едра дама с истинско кожено палто напразно се опитваше да му продаде няколко романа. Бай Антон упорито отказваше да ги купи. Най-после дамата сви отчаяно рамене и излезе.

— Да не съм нещо благотворително дружество! — измърмори бай Антон недоволно.

—      Не купуваш ли вече?

—      Не купувам романи. И без това вече никой не ги чете. Виждаш ли тези лавици ? — и той ми посочи претъпканите етажерки, които стигаха почти до тавана. — Вече няма место, дето да сложа нови книги. Романи, които съм поставил в лавицата преди година, още стоят на мястото си. Хубаво е, когато се опразни место и тогава купувам нови книги, за да го запълня.

—      Какво се търси сега? — полюбопитствувах аз.

—      Търсят се най-много книги, които са свързани с практичната деятелност на хората и с тяхната работа. Най-много се търсят учебниците, различните помагала, ръководства и други подобни. Купуват се все още научни книги. Но романи и белетристика никой почти не търси.

—      Жалко! — въздъхнах аз огорчен.—Не се ли търсят поне български автори?

—      Само тези, които са потребни на учениците от гимназията. Особено нови книги никой не търси.

—      Изглежда, че учениците са най-добрите ти клиенти.

—      Не само изглежда, но така е всъщност. Студентите също са ми добри клиенти. Те купуват университетски издания и, след като вземат изпитите си, отново ги продават. Циркулацията на учебниците върви най-бързо и от тях печеля най-много. Всичко друго е загубена работа.

—      Не печелиш ли от изчерпани книги и редкости? Те поне са скъпи?

—      Къде са тези редкости ? — измърмори недоволно бай Антон. — Те ми попадат от дъжд на вятър и веднага се похарчват. В магазина сега нямам нито една особено ценна книга.

—      С други думи, търговията не е много весела, нали?

Бай Антон кимна печално глава. И книжарницата ми се стори печална и забравена. Вехтите книги стояха по лавиците, тясно притиснати една от друга, опрашени и непипани с години. Само бай Антон изглеждаше както винаги прясно обръснат и само той даваше надежда, че пак ще дойде времето, когато хората ще се нахвърлят отново на забравените книги.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg