„Столичните букинисти“ от Павел Вежинов

| от |

Текстът е публикуван през 1941 г. в сп. „Сердика“ и е предоставен на lira.bg от Павлина Делчева – дъщеря на Павел Вежинов. 

IMAGE15831-1024x814

ВЕЛ ВЕЖИНОВ

В моето детинство единствените хора, с които съм имал търговски отношения, бяха букинистите. Спомням си двама от  тях, мои клиенти, и аз техен клиент, двама добри, музейни старци с увехнали лица и треперещи пръсти. Единият от тях навярно страдаше от слонова приръст и изглеждаше още по-огромен под камарата от дрехи, еднакви през лятото и зимата. Съвсем стар и порутен, той ми напомняше старинната църква Св. Георги, на чиято ограда продаваше книгите си. Другият беше дребничък, с гнили зъби и вечен дъх на чесън. Магазинче му беше най-напред оградата на църквата Св. Параскева при Св. Неделя, а когато на нейно място се издигна високо, модерно здание, той премина към мохамеданството и се установи при джамията пред Халите.

В ония далечни мирни дни небето сякаш беше по-синьо и слънцето по-ярко. Двамата старци дремеха на сянка и безшумно вегетираха. Аз купувах от тях различни книги и ги четях с остървление. Това бяха годините, когато делях сърцето си между двете големи страсти: книгата и киното. И много често се случваше така, че нямах пари за кино, а желанието ми да гледам някой филм ставаше просто нетърпимо. Тогава отнасях отново купените книги на двамата старци и те дълго прелистваха страниците, докато аз изгарях от срам заради позорната си търговия. Най-после някой от тях изваждаше ужасно мръсна кожена торбичка и дълго ровеше из дъното й, докато извади две три дребни монети.

Вярвам, че рядко може да се намери културен софиянец, който да не е имал вземане-даване с букинистите. Тези, които имат достатъчно средства да си купуват нови книги, търсят при букинистите стари, отдавна изчезнали от книжарниците издания. Професори, писатели и библиофили, хора на науката и на изкуствата, имат с букинистите тесни връзки. Понякога дори с месеци и години те чакат някоя книга и минават през седмица — през две, за да проверяват. И колко много са тези, на които ходенето при букиниста е станало просто навик. Те ходят в магазинчетата като в кафене, стоят дълго сред прашните книги, ровят се и чакат да им попадне некоя стара, хубава книга, която отдавна са търсили. Но, разбира се, хората, които най-много купуват стари книги, са тези, които нямат достатъчно средства да купуват нови. Предимно учениците и студентите идват тук и се опитват да спасят с евтините книги своите финанси. Освен тях букинистите имат и многобройна междинна клиентела, хора, които се отбиват пътьом да купят или да продадат, хора без специален интерес към книгата, които и самите букинисти не обичат твърде много.

Това са купувачите на книги. Но биха ли имали букинистите какво да продадат, ако нямаше откъде да купят? Тука вече има нещо явно нередно. Всеки знае, че книгата е ценност, която никога не се обезценява — в идеален смисъл, разбира се. Тя трябва да се съхранява, защото е извор, който никога не пресъхва и никога не отказва на жадния това, което има. Никой нормален човек не би се лишил от своя книга без съжаление, даже когато е принуден. Много рядко се случва някой да продаде книга, защото я смята слаба и недостойна да стои в библиотеката му редом с истинските книги.

Много по-редки са профаните които продават книгите си, за¬щото ги смятат изобщо за не¬нужни вещи, на които цената им е само в левовете, означени на последната корица. Най-важната причина да се продават книги на букинистите е нуждата, малката, неотложна и неотменима нужда, която при все това е толкова важна: нуждата на гладния, на влюбения, който ще требва да плати някоя малка поръчка в сладкарницата, на пушача, който „бере душа“ за цигара. Аз ще се радвам, ако някой ден търговията със стари книги умре тихомълком, след като букинистите продадат и последната си книга.

Има нещо много интересно в търговията със стари книги. Това са цените, на които те се продават. Букинистите са най-осведомените  хора, относно реалната стойност на книгите, те продават независимо от цената, която всяка книга има на гърба си. Някоя вехта книжка с пожълтели страници, на чийто гръб е означена цена 1,50 лева, се продава десет пъти по-скъпо. Дебели томове от по двеста и триста лева се продават десет пъти по-евтино. Две нови книги с еднакви цени и от еднакъв вид се продават на съвсем различни цени. Основното мерило на букинистите при определянето цената на книгата е търсенето и предлагането, което тя има. Това търсене и предлагане, от своя страна, се обуславя от много фактори, от които най-важните са следните: обективната ценност на книгата, нейното практическо значение и най-после фактът, дали е изчерпана или не, като последното условие е тясно свързано с двете по-предни. Най- относителна е, разбира се, обективната ценност на книгата. Тук имаме две основни категории: художествена литература и научна литература. Научната литература се харчи по-скъпо от художествената, и то значително по-скъпо, като предно място държат икономическите и философски книги. При художествената литература класиците се търсят по-малко и продават по-евтино от модерни¬те писатели, което се дължи навярно на значителното количество разпространени екземпляри на класически произведения. Така, например, Толстой и Тургенев се продават по-евтино от Голсуърти и Вики Баум, но Толстой е по-скъп от Тургенев и Вики Баум по-евтина от Голсуърти. От гледна точка на практическо значение най-скъпи са учебниците и речниците. Скъпи са също така и класиците, които се изучават в гимназиите: Омир, Юлий Цезар, Данте, Сервантес и пр. Естествено, тези категории и условия са в крайно смесен вид, като не малко значение при определянето цена на книгата има невежеството на самия букинист и способността на купувача да се пазари. Твърдите цени тук са немислими: лошото сирене винаги ще се цени на пазара повече от добрата книга.

Столичните букинисти не са малко. Сам аз нямах точна представа за това, докато един ден не ми задигнаха една много ценна книга. Първото нещо, което направих, беше да я потърся при букинистите, където предполагах, че е продадена. Книгата, разбира се, не намерих, но затова пък открих много нови букинисти и един нов неподозиран мир. Стана нужда да се катеря по тъмни стълби, да слизам по зимници, срещнах цяла тълпа архивни люде с подозрителни очи, измъкнати сякаш от преизподнята. Един писател би се запасил тука с типове за цяла година. Букинистите не с само тези, които повърхностният наблюдател би могъл да види по улиците: някоя удобна ограда с наредени по нея книги и някой продавач, кой¬то дреме на слънцето и клима сънливо глава. Повече и по-важни с тези, които имат магазинчета, антикварни книжарници, както сами ги наричат.

Всички тези неща важат за по-нормални условия. Днес те са променени и търговията със стари книги е също променена. Когато преди няколко дни влязох в магазинчето на бай Антон на ул. Гурко, не видях нито един купувач. Само една едра дама с истинско кожено палто напразно се опитваше да му продаде няколко романа. Бай Антон упорито отказваше да ги купи. Най-после дамата сви отчаяно рамене и излезе.

— Да не съм нещо благотворително дружество! — измърмори бай Антон недоволно.

—      Не купуваш ли вече?

—      Не купувам романи. И без това вече никой не ги чете. Виждаш ли тези лавици ? — и той ми посочи претъпканите етажерки, които стигаха почти до тавана. — Вече няма место, дето да сложа нови книги. Романи, които съм поставил в лавицата преди година, още стоят на мястото си. Хубаво е, когато се опразни место и тогава купувам нови книги, за да го запълня.

—      Какво се търси сега? — полюбопитствувах аз.

—      Търсят се най-много книги, които са свързани с практичната деятелност на хората и с тяхната работа. Най-много се търсят учебниците, различните помагала, ръководства и други подобни. Купуват се все още научни книги. Но романи и белетристика никой почти не търси.

—      Жалко! — въздъхнах аз огорчен.—Не се ли търсят поне български автори?

—      Само тези, които са потребни на учениците от гимназията. Особено нови книги никой не търси.

—      Изглежда, че учениците са най-добрите ти клиенти.

—      Не само изглежда, но така е всъщност. Студентите също са ми добри клиенти. Те купуват университетски издания и, след като вземат изпитите си, отново ги продават. Циркулацията на учебниците върви най-бързо и от тях печеля най-много. Всичко друго е загубена работа.

—      Не печелиш ли от изчерпани книги и редкости? Те поне са скъпи?

—      Къде са тези редкости ? — измърмори недоволно бай Антон. — Те ми попадат от дъжд на вятър и веднага се похарчват. В магазина сега нямам нито една особено ценна книга.

—      С други думи, търговията не е много весела, нали?

Бай Антон кимна печално глава. И книжарницата ми се стори печална и забравена. Вехтите книги стояха по лавиците, тясно притиснати една от друга, опрашени и непипани с години. Само бай Антон изглеждаше както винаги прясно обръснат и само той даваше надежда, че пак ще дойде времето, когато хората ще се нахвърлят отново на забравените книги.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.