SOFIA DANCE WEEK представя „Българския шоукейс“

| от |

Шестото издание на международния фестивал за съвременен танц SOFIA DANCE WEEK ще представи най-актуалното от българската танцова сцена един панел – „Българският шоукейс“, съобщиха организаторите.

В три поредни дни – 11, 12 и 13 октомври, в Зала 11 на НДК (кино Люмиер) публиката ще може да види пет спектакъла – а(е)фектно на Ива Свещарова, Танцувам Мария Калас на Галина Борисова, Monocrossing на Derida Dance & Central Europe Dance Theater, Кардиограма на Културна фондация А25, Танцови преводи на Балет Арабеск.

„Българският шоукейс“ ще представи на публиката местната практика в едно от най-динамично развиващите се изкуства в световен мащаб – съвременния танц. Шоукейсът има за цел в пет спектакъла на различни артисти да съдейства за срещата на българските представления и артисти с чужди публики и контекст.
В първата вечер – 11 октомври, едно след друго в кино Люмиер ще бъдат представени два спектакъла – Танцувам Мария Калас на Галина Борисова и а(е)фектно на Ива Свещарова. Галина Борисова e едно от утвърдените имена, които имат своята запазена територия в пространството на съвременния танц. В проекта „Танцувам Мария Калас“, който ще има премиера на SOFIA DANCE WEEK, тя прави авторски интерпретации на емблематични женски образи, изпълнени от Мария Калас в едни от най-известните опери от 19 век на композитори като Джакомо Росини, Гаетано Доницети, Винченцо Белини. Хореографията е вдъхновена от ясните мелодически линиии на музиката, както и от живота и личността на оперната дива Мария Калас.

В а(е)фектно на Ива Свещарова освен режисьорът, участва и Виолета Витанова. На 11.10 от 21:00 часа ще видим спектакъл за желанието, което се захранва от собствената си неосъществимост. Представлението а(е)фектно е част от проекта „три3ависим“ 2013 – дългосрочна инициатива на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към САБ, която обединява професионалисти от сферата на съвременния танц и пърформанс.

Програмата на „Българския шоукейс“ продължава на 12 октомври от 18:30 часа. Първият спектакъл за вечерта е Monocrossing на Derida Dance & Central Europe Dance Theater. Това е мултимедиен танцов пърформанс, в който героите преминават през различни виртуални пространства и предизвикателства. Хореограф и режисьор е Живко Желязков. В Monocrossing Изпълнителите са в постоянна интеракция с мултимедийната среда, от която произлизат различни траектории на движението, маркиращи пътя до крайната цел. Дуетът е изграден върху постоянното напрежение между удържането на индивидуалността и желанието за пресичане/сливане. В проекта участват многообещаващият български танцьор Филип Миланов и Мариан Харгитай, номинирана за най-добър изпълнител на Унгария за 2012.

В същата вечер, на 12 октомври от 20.30 часа, Културна фондация А25 ще представи Кардиограма. Кардиограма е танцов и визуален пърформанс, в който двамата изпълнители в активно взаимодействие със средата, изграждат психоделично пространство на подъзнателни импулси и съноподобни картини. Причудливата материалност на средата и костюмите, заедно с абстрактните движения и неясни взаимоотношения между героите, създават призрачна атмосфера. Режисьор на спектакъла е Мартин Пенев – дигитален художник, който се интересува от взаимодействието между танц, тяло и технологии. За интерактивния танцов пърформанс Cadaver, в сътрудничество със Станислав Генадиев, e номиниран за наградата Икар. За съвместната си работа в представлението „Хамлет“ на Явор Гърдев през 2013 г. отново получават „Икар“ за съвременен танц и пърформанс.

Програмата на „Българският шоукейс“ завършва с Танцови преводи на Балет „Арабеск“, на 13 октомври от 20.00 часа в Държавния музикален и балетен център. Танцови преводи се състои от три едноактни пиеси на хореографите Морис Кози (САЩ), Боряна Сечанова и Асен Наков. Обединени около темата за общуването, те я интерпретират чрез различни визуално-пластически средства. Представлението изследва превода на идеи между различни изкуства, каквито са музиката и танца. В репертоара си „Арабеск“ има над 100 постановки. Методът на отворена сцена дава възможност хореографи от България и от цял свят да осъществяват свои спектакли, различни по стил и различни по отношение на използваните съвременни танцови техники. В официалната програма на шестото издание на SOFIA DANCE WEEK зрителите ще могат да наблюдават близо два пъти повече спектакли от миналогодишното издание – общо 13. Панелите на фестивала са Международен, Корейска гала, Български шоукейс, Детски модул.

Цените на билетите за един спектакъл са по 10 и 15 лв., с изключение на Peridance Contemporary Dance Company и Фондация „Танцово изкуство-Илиев“ – по 10, 15 и 20 лв. Цените за представленията от „Българския шоукейс“ са по 5 лв. SOFIA DANCE WEEK 2013 предлага специален Фестивален билет на цена от 50 лв, с който ще са достъпни всички спектакли от фестивала, с изключение на детския спектакъл Animal Carnival.

Билети за SOFIA DANCE WEEK 2013 могат да се закупят в партньорската мрежа на Eventim и от eventim.bg. Търсете ни в Германос, JEFF, Пикадили, Office 1 Superstore, Orange, бензиностанции OMV, магазин НА ТЪМНО, USIT Colours, MULTIRAMA PC EXPERT, ORANGE.BG, Техномаркет, Технополис и други. Билети могат да бъдат закупени и от офиса на ЕДНО (бул. „Патриарх Евтимий“ 22, ет. 1 (над партер)
.

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола