SOFIA DANCE WEEK представя „Българския шоукейс“

| от |

Шестото издание на международния фестивал за съвременен танц SOFIA DANCE WEEK ще представи най-актуалното от българската танцова сцена един панел – „Българският шоукейс“, съобщиха организаторите.

В три поредни дни – 11, 12 и 13 октомври, в Зала 11 на НДК (кино Люмиер) публиката ще може да види пет спектакъла – а(е)фектно на Ива Свещарова, Танцувам Мария Калас на Галина Борисова, Monocrossing на Derida Dance & Central Europe Dance Theater, Кардиограма на Културна фондация А25, Танцови преводи на Балет Арабеск.

„Българският шоукейс“ ще представи на публиката местната практика в едно от най-динамично развиващите се изкуства в световен мащаб – съвременния танц. Шоукейсът има за цел в пет спектакъла на различни артисти да съдейства за срещата на българските представления и артисти с чужди публики и контекст.
В първата вечер – 11 октомври, едно след друго в кино Люмиер ще бъдат представени два спектакъла – Танцувам Мария Калас на Галина Борисова и а(е)фектно на Ива Свещарова. Галина Борисова e едно от утвърдените имена, които имат своята запазена територия в пространството на съвременния танц. В проекта „Танцувам Мария Калас“, който ще има премиера на SOFIA DANCE WEEK, тя прави авторски интерпретации на емблематични женски образи, изпълнени от Мария Калас в едни от най-известните опери от 19 век на композитори като Джакомо Росини, Гаетано Доницети, Винченцо Белини. Хореографията е вдъхновена от ясните мелодически линиии на музиката, както и от живота и личността на оперната дива Мария Калас.

В а(е)фектно на Ива Свещарова освен режисьорът, участва и Виолета Витанова. На 11.10 от 21:00 часа ще видим спектакъл за желанието, което се захранва от собствената си неосъществимост. Представлението а(е)фектно е част от проекта „три3ависим“ 2013 – дългосрочна инициатива на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към САБ, която обединява професионалисти от сферата на съвременния танц и пърформанс.

Програмата на „Българския шоукейс“ продължава на 12 октомври от 18:30 часа. Първият спектакъл за вечерта е Monocrossing на Derida Dance & Central Europe Dance Theater. Това е мултимедиен танцов пърформанс, в който героите преминават през различни виртуални пространства и предизвикателства. Хореограф и режисьор е Живко Желязков. В Monocrossing Изпълнителите са в постоянна интеракция с мултимедийната среда, от която произлизат различни траектории на движението, маркиращи пътя до крайната цел. Дуетът е изграден върху постоянното напрежение между удържането на индивидуалността и желанието за пресичане/сливане. В проекта участват многообещаващият български танцьор Филип Миланов и Мариан Харгитай, номинирана за най-добър изпълнител на Унгария за 2012.

В същата вечер, на 12 октомври от 20.30 часа, Културна фондация А25 ще представи Кардиограма. Кардиограма е танцов и визуален пърформанс, в който двамата изпълнители в активно взаимодействие със средата, изграждат психоделично пространство на подъзнателни импулси и съноподобни картини. Причудливата материалност на средата и костюмите, заедно с абстрактните движения и неясни взаимоотношения между героите, създават призрачна атмосфера. Режисьор на спектакъла е Мартин Пенев – дигитален художник, който се интересува от взаимодействието между танц, тяло и технологии. За интерактивния танцов пърформанс Cadaver, в сътрудничество със Станислав Генадиев, e номиниран за наградата Икар. За съвместната си работа в представлението „Хамлет“ на Явор Гърдев през 2013 г. отново получават „Икар“ за съвременен танц и пърформанс.

Програмата на „Българският шоукейс“ завършва с Танцови преводи на Балет „Арабеск“, на 13 октомври от 20.00 часа в Държавния музикален и балетен център. Танцови преводи се състои от три едноактни пиеси на хореографите Морис Кози (САЩ), Боряна Сечанова и Асен Наков. Обединени около темата за общуването, те я интерпретират чрез различни визуално-пластически средства. Представлението изследва превода на идеи между различни изкуства, каквито са музиката и танца. В репертоара си „Арабеск“ има над 100 постановки. Методът на отворена сцена дава възможност хореографи от България и от цял свят да осъществяват свои спектакли, различни по стил и различни по отношение на използваните съвременни танцови техники. В официалната програма на шестото издание на SOFIA DANCE WEEK зрителите ще могат да наблюдават близо два пъти повече спектакли от миналогодишното издание – общо 13. Панелите на фестивала са Международен, Корейска гала, Български шоукейс, Детски модул.

Цените на билетите за един спектакъл са по 10 и 15 лв., с изключение на Peridance Contemporary Dance Company и Фондация „Танцово изкуство-Илиев“ – по 10, 15 и 20 лв. Цените за представленията от „Българския шоукейс“ са по 5 лв. SOFIA DANCE WEEK 2013 предлага специален Фестивален билет на цена от 50 лв, с който ще са достъпни всички спектакли от фестивала, с изключение на детския спектакъл Animal Carnival.

Билети за SOFIA DANCE WEEK 2013 могат да се закупят в партньорската мрежа на Eventim и от eventim.bg. Търсете ни в Германос, JEFF, Пикадили, Office 1 Superstore, Orange, бензиностанции OMV, магазин НА ТЪМНО, USIT Colours, MULTIRAMA PC EXPERT, ORANGE.BG, Техномаркет, Технополис и други. Билети могат да бъдат закупени и от офиса на ЕДНО (бул. „Патриарх Евтимий“ 22, ет. 1 (над партер)
.

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.