„Шаман“ от Робърт Шей

| от |

Първата половина на XIX век е особен период в американската история. Тогава се сблъскват нуждаещата се от земя разрастваща се нова нация и живеещите от векове по същите земи индианци. Сблъсъкът между тези два несъизмерими свята е проследен през живота на Бялата мечка – дете на бял и индианка, в спиращата дъха епопея „Шаман“ на американският писател Робърт Шей. В романа са умело преплетени свещено и профанско, дух и разум, любов и война.

Сив облак е син на Пиер дьо Марион и индианка от племето на саките. Шаманът на племето вижда в него носител на свещена дарба. След мистично пътуване младият мъж е обявен за наследник на стария шаман и приема името на своят дух-покровител – Бялата мечка. Намерил призванието си и срещнал любовта, Бялата мечка открива мястото си в живота. И точно тогава трябва да последва баща си, който иска той да наследи обширното имение „Виктория“. Навлиза в един напълно нов свят, приема името Огюст, учи във Вашингтон, влюбва се в Нанси. По този начин той живее буквално в два свята… Прогонен от чичо си след смъртта на баща си, Бялата мечка сe завръща при саките. Скоро започва война между индианците и белите. Племето на саките и младият шаман преминават през драматични моменти, изпълнени със страдания, загуба на обичани хора и тежки житейски избори. В „Шаман“ Робърт Шей проследява историята на една драматична съдба, която показва, че истината винаги има своята цена, а човечността, достойнството и любовта нямат цвят.

В сложното и опасно време сблъсъкът между две толкова различни култури – на индианците и на заселниците – е ужасяващ. Бялата мечка/Огюст има предимството, но и проклятието да е стъпил и в двата свята. Животът му е отчаяна битка да намери формата, в която противоположностите, олицетворени от двата етноса, биха могли да съжителстват. Героят преминава през множество перипетии, разкъсван между трудни избори, чувство за дълг и опити да открие своята принадлежност. Ще успее ли и какъв ще бъде изборът, който ще направи?

 За автора

Робърт Шей (1933–1994) започва кариерата си като журналист. Става известен с фантастичния епос „Илюминатус! Трилогия“, на който е съавтор. Автор е на шест други романа, а „Шаман“ е последната му книга.

ОТКЪС

Бялата Мечка я чакаше във вигвама. Когато тя легна на леглото си с Плаваща Лилия, очите му горяха от радост като гледаше дъщеря си. Той взе бебето, но то се разплака. Тогава той се засмя и го подаде обратно на майката.

– Не бях при теб, когато синът ни се роди – каза Бялата Мечка. – Никога не съм бил по-щастлив в своя живот, отколкото в този миг.

Завесата от кожа на вратата се отметна и вътре влезе Издялал Бухала, стиснал в едната си ръка своя магически жезъл, увенчан с главата на бухал, а в другата – купа с димящи благоуханни билки и дървени стърготини. Червена Птица забеляза, че бялата му коса е изтъняла още повече и бе непрекъснато приведен, когато се движеше. Той духна от дима върху майката и детето, за да ги благослови.

– Да извърви своя път с чест – каза и постави ръка върху малката главичка.

Излезе, а след него останаха димът и уханието.

Когато Червена Птица оголи гръдта си, Бялата Мечка се наведе и целуна зърното ѝ, а устните му поеха капчицата мляко, появила се там. Тя доближи Плаваща Лилия до гърдата си и лежеше доволна и мълчалива, а съпругът ѝ седеше до нея.

Той взе книгата си и зачете на глас:

…А щом е тъй, ликувай

ти, Ева с право назована Майка на човека,

а и на всички живи твари, тъй като чрез теб

ще оживее той, а те за него ще живеят .

– Какво означава това? – попита тя.

Той преведе думите на сакски и добави:

– Означава, че животът е сътворен от жената.

На вратата внезапно се появи Железен Нож, с широко отворени очи, свил устни с отчаяно изражение.

– Бяла Мечко! Дълги ножове идват насам, хиляди са.

Червена Птица се смрази и притисна бебето до себе си. Как ще успее да опази този крехък нов живот сред бягството и битките?

– Може би няма да успеят да ни открият – каза шаманът.

– Не, съгледвачите казват, че потауатоми ги водят и те знаят къде да ни търсят. Кучета са потауатомите! Да се съюзят с дългите ножове срещу нас!

– Сигурно са били принудени да им помогнат – промълви Бялата Мечка.

– Черният Ястреб казва, че трябва веднага да напуснем лагера – продължи Железен Нож. – Ще се отправим на запад, колкото се може по-бързо към Великата Река.

Червена Птица притисна Плаваща Лилия толкова силно, че бебето изплака от болка. Тя начаса отслаби прегръдката си, но в мислите си виждаше как настъпват дългите ножове с техните жестоки, обрасли лица и избиват всички тях с пушките и сабите си. Видя хората, които обичаше, проснати мъртви в калта на Разлюляната Земя. Бялата Мечка ѝ бе казал, че отрядите от воините на Черния Ястреб са избили много от ясните очи, дори жени и деца. Сега дългите ножове щяха да отмъстят жестоко. Докато галеше бебето и му шепнеше, за да го успокои, тя усещаше как блъска сърцето в гърдите ѝ.

Мислеше си за това, че ги очаква тежък преход и още по-оскъдна храна. Да се опита да върви, след като току-що е родила, означаваше болката да я убие.

За миг тя изпита омраза към Черния Ястреб, че ги бе довел до толкова страдания. Де да беше Британското племе послушало Бялата Мечка миналата зима… И нея… После омразата отстъпи място на безумно отчаяние. Тя щеше да умре, преди да успеят да стигнат до Великата Река. Плаваща Лилия, която току-що се бе появила на този свят, също щеше да умре.

Железен Нож ги остави. Бялата Мечка се обърна към нея и в неговите очи прочете същата безнадеждност, която изпитваше и тя самата. Ала ако и той се предадеше, те наистина бяха загубени. Защо тогава е необходимо да понесат цялото страдание на бягството? Можеха да останат и тук, да изчакат дългите ножове да дойдат и да ги избият.

– Костенурката ми каза – промълви той, – че много от онези, които ще последват Черния Ястреб, няма да се завърнат с него обратно през Великата Река.

Хлад пропълзя по тялото ѝ, когато разбра как тези пророчески думи се сбъдват сега.

Малкото вързопче в ръцете ѝ се размърда. Гняв се надигна в гърдите ѝ. Въпреки жестоката грешка на Черния Ястреб, въпреки смъртната омраза на дългите ножове, тя и съпругът ѝ, техният син и малката ѝ дъщеричка нямаше да се оставят да бъдат убити.

– Тогава, ако не прекосим Великата Река, ще се спасим в друга посока – заяви Червена Птица решително. – Върви намери Орлово Перо и Палавия. Ще събера нещата ни.

Той ѝ се усмихна с благодарност, посегна и я прегърна. Яките му ръце вляха отново сили в нея.

– Няколко дни няма да мога да вървя или пък яздя. Ще трябва да ме завържеш за носилка и да ме влачите, както правим със старите хора.

– Ако трябва да те нося на ръце – каза Бялата Мечка, – ще го сторя.

Сега, когато бе решила да се бори, за да живее, се усмихна и се притисна в него. Тя беше самото олицетворение на любовта. Изпълнена със силата на великия дух, може би на онази Създателка, за която някога се бе замислила.

Костенурката бе казала, че много ще измрат, но също така бе предрекла, че някои ще оцелеят.

Тя и мъжът ѝ, децата им, те ще живеят.

„Шаман“  тук

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.