„Шаман“ от Робърт Шей

| от |

Първата половина на XIX век е особен период в американската история. Тогава се сблъскват нуждаещата се от земя разрастваща се нова нация и живеещите от векове по същите земи индианци. Сблъсъкът между тези два несъизмерими свята е проследен през живота на Бялата мечка – дете на бял и индианка, в спиращата дъха епопея „Шаман“ на американският писател Робърт Шей. В романа са умело преплетени свещено и профанско, дух и разум, любов и война.

Сив облак е син на Пиер дьо Марион и индианка от племето на саките. Шаманът на племето вижда в него носител на свещена дарба. След мистично пътуване младият мъж е обявен за наследник на стария шаман и приема името на своят дух-покровител – Бялата мечка. Намерил призванието си и срещнал любовта, Бялата мечка открива мястото си в живота. И точно тогава трябва да последва баща си, който иска той да наследи обширното имение „Виктория“. Навлиза в един напълно нов свят, приема името Огюст, учи във Вашингтон, влюбва се в Нанси. По този начин той живее буквално в два свята… Прогонен от чичо си след смъртта на баща си, Бялата мечка сe завръща при саките. Скоро започва война между индианците и белите. Племето на саките и младият шаман преминават през драматични моменти, изпълнени със страдания, загуба на обичани хора и тежки житейски избори. В „Шаман“ Робърт Шей проследява историята на една драматична съдба, която показва, че истината винаги има своята цена, а човечността, достойнството и любовта нямат цвят.

В сложното и опасно време сблъсъкът между две толкова различни култури – на индианците и на заселниците – е ужасяващ. Бялата мечка/Огюст има предимството, но и проклятието да е стъпил и в двата свята. Животът му е отчаяна битка да намери формата, в която противоположностите, олицетворени от двата етноса, биха могли да съжителстват. Героят преминава през множество перипетии, разкъсван между трудни избори, чувство за дълг и опити да открие своята принадлежност. Ще успее ли и какъв ще бъде изборът, който ще направи?

 За автора

Робърт Шей (1933–1994) започва кариерата си като журналист. Става известен с фантастичния епос „Илюминатус! Трилогия“, на който е съавтор. Автор е на шест други романа, а „Шаман“ е последната му книга.

ОТКЪС

Бялата Мечка я чакаше във вигвама. Когато тя легна на леглото си с Плаваща Лилия, очите му горяха от радост като гледаше дъщеря си. Той взе бебето, но то се разплака. Тогава той се засмя и го подаде обратно на майката.

– Не бях при теб, когато синът ни се роди – каза Бялата Мечка. – Никога не съм бил по-щастлив в своя живот, отколкото в този миг.

Завесата от кожа на вратата се отметна и вътре влезе Издялал Бухала, стиснал в едната си ръка своя магически жезъл, увенчан с главата на бухал, а в другата – купа с димящи благоуханни билки и дървени стърготини. Червена Птица забеляза, че бялата му коса е изтъняла още повече и бе непрекъснато приведен, когато се движеше. Той духна от дима върху майката и детето, за да ги благослови.

– Да извърви своя път с чест – каза и постави ръка върху малката главичка.

Излезе, а след него останаха димът и уханието.

Когато Червена Птица оголи гръдта си, Бялата Мечка се наведе и целуна зърното ѝ, а устните му поеха капчицата мляко, появила се там. Тя доближи Плаваща Лилия до гърдата си и лежеше доволна и мълчалива, а съпругът ѝ седеше до нея.

Той взе книгата си и зачете на глас:

…А щом е тъй, ликувай

ти, Ева с право назована Майка на човека,

а и на всички живи твари, тъй като чрез теб

ще оживее той, а те за него ще живеят .

– Какво означава това? – попита тя.

Той преведе думите на сакски и добави:

– Означава, че животът е сътворен от жената.

На вратата внезапно се появи Железен Нож, с широко отворени очи, свил устни с отчаяно изражение.

– Бяла Мечко! Дълги ножове идват насам, хиляди са.

Червена Птица се смрази и притисна бебето до себе си. Как ще успее да опази този крехък нов живот сред бягството и битките?

– Може би няма да успеят да ни открият – каза шаманът.

– Не, съгледвачите казват, че потауатоми ги водят и те знаят къде да ни търсят. Кучета са потауатомите! Да се съюзят с дългите ножове срещу нас!

– Сигурно са били принудени да им помогнат – промълви Бялата Мечка.

– Черният Ястреб казва, че трябва веднага да напуснем лагера – продължи Железен Нож. – Ще се отправим на запад, колкото се може по-бързо към Великата Река.

Червена Птица притисна Плаваща Лилия толкова силно, че бебето изплака от болка. Тя начаса отслаби прегръдката си, но в мислите си виждаше как настъпват дългите ножове с техните жестоки, обрасли лица и избиват всички тях с пушките и сабите си. Видя хората, които обичаше, проснати мъртви в калта на Разлюляната Земя. Бялата Мечка ѝ бе казал, че отрядите от воините на Черния Ястреб са избили много от ясните очи, дори жени и деца. Сега дългите ножове щяха да отмъстят жестоко. Докато галеше бебето и му шепнеше, за да го успокои, тя усещаше как блъска сърцето в гърдите ѝ.

Мислеше си за това, че ги очаква тежък преход и още по-оскъдна храна. Да се опита да върви, след като току-що е родила, означаваше болката да я убие.

За миг тя изпита омраза към Черния Ястреб, че ги бе довел до толкова страдания. Де да беше Британското племе послушало Бялата Мечка миналата зима… И нея… После омразата отстъпи място на безумно отчаяние. Тя щеше да умре, преди да успеят да стигнат до Великата Река. Плаваща Лилия, която току-що се бе появила на този свят, също щеше да умре.

Железен Нож ги остави. Бялата Мечка се обърна към нея и в неговите очи прочете същата безнадеждност, която изпитваше и тя самата. Ала ако и той се предадеше, те наистина бяха загубени. Защо тогава е необходимо да понесат цялото страдание на бягството? Можеха да останат и тук, да изчакат дългите ножове да дойдат и да ги избият.

– Костенурката ми каза – промълви той, – че много от онези, които ще последват Черния Ястреб, няма да се завърнат с него обратно през Великата Река.

Хлад пропълзя по тялото ѝ, когато разбра как тези пророчески думи се сбъдват сега.

Малкото вързопче в ръцете ѝ се размърда. Гняв се надигна в гърдите ѝ. Въпреки жестоката грешка на Черния Ястреб, въпреки смъртната омраза на дългите ножове, тя и съпругът ѝ, техният син и малката ѝ дъщеричка нямаше да се оставят да бъдат убити.

– Тогава, ако не прекосим Великата Река, ще се спасим в друга посока – заяви Червена Птица решително. – Върви намери Орлово Перо и Палавия. Ще събера нещата ни.

Той ѝ се усмихна с благодарност, посегна и я прегърна. Яките му ръце вляха отново сили в нея.

– Няколко дни няма да мога да вървя или пък яздя. Ще трябва да ме завържеш за носилка и да ме влачите, както правим със старите хора.

– Ако трябва да те нося на ръце – каза Бялата Мечка, – ще го сторя.

Сега, когато бе решила да се бори, за да живее, се усмихна и се притисна в него. Тя беше самото олицетворение на любовта. Изпълнена със силата на великия дух, може би на онази Създателка, за която някога се бе замислила.

Костенурката бе казала, че много ще измрат, но също така бе предрекла, че някои ще оцелеят.

Тя и мъжът ѝ, децата им, те ще живеят.

„Шаман“  тук

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.