„Шаман“ от Робърт Шей

| от |

Първата половина на XIX век е особен период в американската история. Тогава се сблъскват нуждаещата се от земя разрастваща се нова нация и живеещите от векове по същите земи индианци. Сблъсъкът между тези два несъизмерими свята е проследен през живота на Бялата мечка – дете на бял и индианка, в спиращата дъха епопея „Шаман“ на американският писател Робърт Шей. В романа са умело преплетени свещено и профанско, дух и разум, любов и война.

Сив облак е син на Пиер дьо Марион и индианка от племето на саките. Шаманът на племето вижда в него носител на свещена дарба. След мистично пътуване младият мъж е обявен за наследник на стария шаман и приема името на своят дух-покровител – Бялата мечка. Намерил призванието си и срещнал любовта, Бялата мечка открива мястото си в живота. И точно тогава трябва да последва баща си, който иска той да наследи обширното имение „Виктория“. Навлиза в един напълно нов свят, приема името Огюст, учи във Вашингтон, влюбва се в Нанси. По този начин той живее буквално в два свята… Прогонен от чичо си след смъртта на баща си, Бялата мечка сe завръща при саките. Скоро започва война между индианците и белите. Племето на саките и младият шаман преминават през драматични моменти, изпълнени със страдания, загуба на обичани хора и тежки житейски избори. В „Шаман“ Робърт Шей проследява историята на една драматична съдба, която показва, че истината винаги има своята цена, а човечността, достойнството и любовта нямат цвят.

В сложното и опасно време сблъсъкът между две толкова различни култури – на индианците и на заселниците – е ужасяващ. Бялата мечка/Огюст има предимството, но и проклятието да е стъпил и в двата свята. Животът му е отчаяна битка да намери формата, в която противоположностите, олицетворени от двата етноса, биха могли да съжителстват. Героят преминава през множество перипетии, разкъсван между трудни избори, чувство за дълг и опити да открие своята принадлежност. Ще успее ли и какъв ще бъде изборът, който ще направи?

 За автора

Робърт Шей (1933–1994) започва кариерата си като журналист. Става известен с фантастичния епос „Илюминатус! Трилогия“, на който е съавтор. Автор е на шест други романа, а „Шаман“ е последната му книга.

ОТКЪС

Бялата Мечка я чакаше във вигвама. Когато тя легна на леглото си с Плаваща Лилия, очите му горяха от радост като гледаше дъщеря си. Той взе бебето, но то се разплака. Тогава той се засмя и го подаде обратно на майката.

– Не бях при теб, когато синът ни се роди – каза Бялата Мечка. – Никога не съм бил по-щастлив в своя живот, отколкото в този миг.

Завесата от кожа на вратата се отметна и вътре влезе Издялал Бухала, стиснал в едната си ръка своя магически жезъл, увенчан с главата на бухал, а в другата – купа с димящи благоуханни билки и дървени стърготини. Червена Птица забеляза, че бялата му коса е изтъняла още повече и бе непрекъснато приведен, когато се движеше. Той духна от дима върху майката и детето, за да ги благослови.

– Да извърви своя път с чест – каза и постави ръка върху малката главичка.

Излезе, а след него останаха димът и уханието.

Когато Червена Птица оголи гръдта си, Бялата Мечка се наведе и целуна зърното ѝ, а устните му поеха капчицата мляко, появила се там. Тя доближи Плаваща Лилия до гърдата си и лежеше доволна и мълчалива, а съпругът ѝ седеше до нея.

Той взе книгата си и зачете на глас:

…А щом е тъй, ликувай

ти, Ева с право назована Майка на човека,

а и на всички живи твари, тъй като чрез теб

ще оживее той, а те за него ще живеят .

– Какво означава това? – попита тя.

Той преведе думите на сакски и добави:

– Означава, че животът е сътворен от жената.

На вратата внезапно се появи Железен Нож, с широко отворени очи, свил устни с отчаяно изражение.

– Бяла Мечко! Дълги ножове идват насам, хиляди са.

Червена Птица се смрази и притисна бебето до себе си. Как ще успее да опази този крехък нов живот сред бягството и битките?

– Може би няма да успеят да ни открият – каза шаманът.

– Не, съгледвачите казват, че потауатоми ги водят и те знаят къде да ни търсят. Кучета са потауатомите! Да се съюзят с дългите ножове срещу нас!

– Сигурно са били принудени да им помогнат – промълви Бялата Мечка.

– Черният Ястреб казва, че трябва веднага да напуснем лагера – продължи Железен Нож. – Ще се отправим на запад, колкото се може по-бързо към Великата Река.

Червена Птица притисна Плаваща Лилия толкова силно, че бебето изплака от болка. Тя начаса отслаби прегръдката си, но в мислите си виждаше как настъпват дългите ножове с техните жестоки, обрасли лица и избиват всички тях с пушките и сабите си. Видя хората, които обичаше, проснати мъртви в калта на Разлюляната Земя. Бялата Мечка ѝ бе казал, че отрядите от воините на Черния Ястреб са избили много от ясните очи, дори жени и деца. Сега дългите ножове щяха да отмъстят жестоко. Докато галеше бебето и му шепнеше, за да го успокои, тя усещаше как блъска сърцето в гърдите ѝ.

Мислеше си за това, че ги очаква тежък преход и още по-оскъдна храна. Да се опита да върви, след като току-що е родила, означаваше болката да я убие.

За миг тя изпита омраза към Черния Ястреб, че ги бе довел до толкова страдания. Де да беше Британското племе послушало Бялата Мечка миналата зима… И нея… После омразата отстъпи място на безумно отчаяние. Тя щеше да умре, преди да успеят да стигнат до Великата Река. Плаваща Лилия, която току-що се бе появила на този свят, също щеше да умре.

Железен Нож ги остави. Бялата Мечка се обърна към нея и в неговите очи прочете същата безнадеждност, която изпитваше и тя самата. Ала ако и той се предадеше, те наистина бяха загубени. Защо тогава е необходимо да понесат цялото страдание на бягството? Можеха да останат и тук, да изчакат дългите ножове да дойдат и да ги избият.

– Костенурката ми каза – промълви той, – че много от онези, които ще последват Черния Ястреб, няма да се завърнат с него обратно през Великата Река.

Хлад пропълзя по тялото ѝ, когато разбра как тези пророчески думи се сбъдват сега.

Малкото вързопче в ръцете ѝ се размърда. Гняв се надигна в гърдите ѝ. Въпреки жестоката грешка на Черния Ястреб, въпреки смъртната омраза на дългите ножове, тя и съпругът ѝ, техният син и малката ѝ дъщеричка нямаше да се оставят да бъдат убити.

– Тогава, ако не прекосим Великата Река, ще се спасим в друга посока – заяви Червена Птица решително. – Върви намери Орлово Перо и Палавия. Ще събера нещата ни.

Той ѝ се усмихна с благодарност, посегна и я прегърна. Яките му ръце вляха отново сили в нея.

– Няколко дни няма да мога да вървя или пък яздя. Ще трябва да ме завържеш за носилка и да ме влачите, както правим със старите хора.

– Ако трябва да те нося на ръце – каза Бялата Мечка, – ще го сторя.

Сега, когато бе решила да се бори, за да живее, се усмихна и се притисна в него. Тя беше самото олицетворение на любовта. Изпълнена със силата на великия дух, може би на онази Създателка, за която някога се бе замислила.

Костенурката бе казала, че много ще измрат, но също така бе предрекла, че някои ще оцелеят.

Тя и мъжът ѝ, децата им, те ще живеят.

„Шаман“  тук

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.