„Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации“

| от |

Screenshot_4

Издаването на Едикта на толерантността (април 311 г.) и последвалият през 342-343 г. Сердикийски вселенски събор са най-ярките събития с глобален ефект в историята на София. Ако интересът към Едикта е бил и продължава да бъде спорадичен и до голяма степен тема само за специалисти, то Съборът е коментиран без прекъсване вече 1670 години от учени в различни сфери и от лаици с разностранни интереси и мотиви. В този контекст звучи странно, че в България на Сердикийския събор са посветени само няколко статии (най-сериозната сред които на руския учен Михаил Поснов ), една монография , публикувана от Синодално издателство само в английския й оригинал и еднo кратко изследване върху т. нар. контрасъбор във Филипопол (343 г.) . Тази, меко казано неестествена ситуация, налага още в самото начало да бъде изяснено какво трябва и какво не трябва да се очаква от тази, първа българска монография, посветена на Сердикийския събор.

Какво е и какво не е настоящето изследване върху Сердикийския събор
Макар книгата да е посветена на едно от най-големите (а впоследствие и най-дискутираните) църковни събития в живота на ранната Църква, тук стриктно богословският коментар на бурните религиозни спорове преди, по време на и след Сердикийския събор в повечето случаи отстъпва място на техния широк културно-исторически анализ. За тънките догматични разлики между „арианстващите” и „ортодоксалните” участници в Събора читателят бива насочван към най-важните извори и най-добрите изследвания по въпроса, като чисто теологични обяснения в текста има само когато са задължителни за схващане на цялостната историческа картина.
Предвид огромната по количество, а най-често и с високо качество научна литература за Сердикийските канони, тук мненията на специалистите в областта на каноничното право само се представят и коментират. Новото е, че се предлага за пръв път български превод на каноните и на някои други документи на Събора. Рефлексията върху тези документи би могло и би трябвало да е обект на много по-широк от досегашния изследователски кръг, ограничен до тесни специалисти богослови. Изрично внимание се обръща на онези съборни документи и извори, свързани със Събора (вероопределения, писма, послания, Църковни истории), които до сега или не са били обект на проучване, или са споменавани извън актуалната за Сердикийския събор културно-историческа ситуация. Най-важните от тези актове също са преведени и цитирани с обръщане на внимание върху факта, че при ранните църковни събори да се отделят каноните от останалите решения би било анахронизъм.
Накратко, от една страна непосредствена цел на книгата е да запознае българската публика с основните извори за Сердикийския събор. Паралелно се представят централните моменти в неговата история – една история, която започва дълго преди самото свикване на Събора и на практика продължава до днес. Друга основна цел, заявена още в заглавието, е Сердикийският събор да бъде представен не само като исторически, а и като историографски феномен: редица неточни, неверни или звучащи направо парадоксално интерпретации на събитието се дължат колкото на идеологически пристрастия, толкова и на налагане на актуалните за авторите познания за Сердика и нейната църковно-политическа роля. Ето защо в този труд историята на Сердика и нейната църква е самостоятелен обект на изследване. Този подход за разясняване на особеностите на локалния контекст впрочем е характерен за монографиите, посветени на който и да било събор, но досега приложението му към Сердикийския събор е крайно незадоволително. Основната причина за последното е, че досега ранната история на Сердика, в т. ч. на нейната Църква, е била подчертано маргинализирана тема както в българската, така и в световната литература. Факт е, че Сердика-Средец-Триадица-София някак „изпада” от абсолютно всички специализирани изследвания за градското (в т.ч. религиозно и политическо, столично и квазистолично) развитие, били те посветени на римския, на византийския, на средновековния български, балкански и европейски или на османския урбанизъм .

Ето защо в настоящата книга присъстват отделни тематични екскурси върху:
– издигането на римска Сердика; политическата, стратегическата и идеологическата функция на града преди и след времето на Галерий и Константин Велики, установили главната си резиденция в Сердика;
– урбанистичния облик и църковния статут на „Константиновия Рим”, за който приемането на делегатите на един от най-многочислените Вселенски събори не е било нито случайно, нито е представлявало проблем;
– имената на града, които са носители на историческа, географска, етническа и идеологическа информация, но още повече на определен статус (изобилието и масово незнание на тези имена провокира, включително до настоящия момент, дори в най-прецизните академични публикации паралелно, двойно, тройно и четворно наименуване на града и съответния отказ от търсене на връзка между събития, случили се в Сардика, Сердика, Средец, Триадица, Хестернит, София и т.н.);
– ролята на Сердикийските прелати не само преди, по време на и след Сердикийския събор и в последвалите Вселенски събори, а и в междуцърковните отношения до падането Константинопол под османска власт.

Тъй като от времето на патриарх Фотий всички изследвания за Вселенските събори следват една и съща схема – тази на „Седемте вселенски събора”, сред които Сердикийският на пръв поглед не присъства, тук се проследява механизмът, по който е създадена въпросната схема и нейните конкретни еклезиологични и политически основания и амбиции. В тази връзка се разглежда не толкова предисторията и историята на (Седемте) вселенски събора, колкото ролята на Империята при създаването и действието на институцията Вселенски събор. В същия контекст се коментира условността в употребата на названието „Вселенски събор” в християнския свят преди и след 843 г., когато Византия обявява „края на Вселенските събори”. Паралелно вниманието се насочва към специфичните подходи и нагласи, с които трябва да се анализира всеки късноантичен и средновековен извор, включително многобройните и разнообразни извори за Сердикийския събор. В изворите от епохата (били те наративни, иконографски или други) трябва не да се опитваме да отделим „истината” от „фалшификацията”, а да вникнем във вътрешната логика на една сложна амалгама от реалност, реторика, дидактика и откровена пропаганда, които не само неизменно присъстват в изворите, а и обикновено са дозирани съвсем умишлено по определен начин. Същото, между другото, е в сила и за работата с модерните и съвременни исторически изследвания  с тази особеност, че що се отнася до Сердикийския събор, историческите интуиции и реконструкции на авторите са особено видимо повлияни от тяхната принадлежност към традициите на Православната или Католическата църква.

Специалистите са наясно с основните аспекти ако не от историята, то със сигурност от дейността на Сердикийския събор. За масовата публика, обаче, темата за Сердикийския събор е принципно непозната. Ето защо ще си позволя да наруша стандартния стил на уводите с едно максимално кратко „официално” представяне на събитието, което е тема на книгата.

Много кратка история на Сердикийския събор
Разказите за Сердикийския събор на църковните историци Сократ Схоластик (писал към средата на пети век), Теодорит Кирски (богослов от първата половина на пети век), Хиларий от Поатие (латински автор от четвърти век) и Саламан Созомен (юрист /схоластик/ и църковен писател, съвременник на Сократ)  рисуват следната картина: след Първия вселенски събор (Никея, 325 г.), свикан най-вече срещу учението на Арий, неговото влияние не отслабва. Привържениците му, наречени по-късно „ариани”, най-общо вярват, че Христос не е напълно равен по същност (οὐσία) на Бог Отец, понеже, като Син, е бил създаден, т.е. Бог Син е творение, подобосъщен на Отца (ὁμοιούσιος), откъдето идва и прозвището „омиусиани” . Те започват борба срещу епископите, защитаващи никейското изповедание. „Никейците” вярват, че Бог Син не е творение на Бог Отец, а също като Отеца е предвечно и винаги съществуващ, единосъщен на Отца (ὁμοούσιος), поради което са наричани „омоусиани” . Жертва на тази атмосфера на конфронтация става и убеденият никеец, екзархът на Александрия – Атанасий (328-335; 345-373). Той търси подкрепа в Рим, където е признат за невинен по всички обвинения, заради които е отстранен от епископския престол. Като страстен привърженик на никейската вяра, екс-екзархът на Александрия е свързвал своите проблеми с големия проблем за налагането на Ортодоксията. За да бъде реабилитиран и възстановен на поста му, а паралелно да се регулират крайно обтегнатите отношения между църквите, Атанасий горещо пропагандира свикването на Втори вселенски събор. Вероятно отчасти инициативата е и на римския първосвещеник Юлий I (337–352) и Кордовския епископ Осий, а според някои извори и на (екс)патриарха на Константинопол – Павел. Съборът е свикан от двамата императори Констант (337–350, август на Запада) и Констанций II (337-361, август на Изтока) в дакийския (мизийския/илирийския) град Сердика през 343 г. (в Сократ и Созомен – 347 г.)
На събора в Сердика се стичат огромен брой източни и западни прелати. „Източните” (така цитираните, проникейски автори често определят противниците на Атанасий, макар трима от тях, начело със самия Атанасий, да са достатъчно„източни”) поставят като условие за участието си отстраняването на Атанасий и Маркел Анкирски. Маркел Анкирски е друг проникейски източен епископ, лишен от поста си и потърсил през 339 г. справедливост в Рим. „Западните” (т.е. проникейските) представители отказват. В отговор „източните” се оттеглят и организират свой събор (според някои автори – във Филипопол), на който са анатемосани не само вече отстранените източни епископи (в т. ч. и Атанасий Александрийски), а също подкрепилият ги римски архиерей Юлий, Осий Кордовски, Протоген, епископът на Сердика и някои други най-видни техни привърженици. На събора в Сердика, след оттеглянето на арианстващите „източни” епископи, наричани след смъртта на лидера им Евсевий „евсевиани”, никейското изповедание е утвърдено . Приети са единодушно и 20 (или 21) канона. Атанасий Александрийски и Маркел Анкирски са обявени за невинни по всички обвинения и възстановени на постовете им. Вероятно е оправдан и Асклепий от Газа. Не е сигурно дали е дискутирана съдбата на Павел Константинополски и дали той е присъствал на Събора.
Така представена от автентичните извори, историята на Събора, с малки пояснения около условната употреба на „източни” и „западни” представители, звучи достатъчно ясно и логично. С други думи, историята на Сердикийския събор звучи така, както звучи в кратък преразказ историята на всички Вселенски събори.

Проблемът е, че всички факти, дори в най-съкратената история на Сердикийския събор, са били обявявани (заедно или поотделно) в разни епохи най-малкото за съмнителни:
–    спорно е кога е свикан Съборът (най-общо между 340 и 347 г.);
–    спорно е от кого е свикан Съборът – от Константин II, от двамата живи императори през 343-347 г. – Констанций II и Констант, само от проникейски настроения Констант (а проариански настроеният Констанций е бил принуден да се съгласи с решението му) или от римския епископ Юлий (със или без внушението на св. Атанасий Александрийски и/или Осий Кордовски и/или Павел Константинополски);
–    спорно е защо съборът е бил в Сердика;
–    спорно е дали Сардика, Сердика и дн. София са един и същи град;
–    спорно е къде в Сердика са провеждани съборните заседания;
–    спорно е колко прелати са участвали на Събора (най-общо между 376 и 170);
–    спорно е кои прелати са участвали в Събора и кои са били реабилитирани от него;
–    спорно е колко канони са приети;
–    спорно е съдържанието на каноните;
–    спорно е дали Сердикийският събор е формулирал вероопределение (Символ на вярата) и кой евентуално е (или кои са?) Сердикийският символ;
–    спорно е дали проариански настроените прелати са издали своите документи от Филипопол, или от Сердика (т.е. дали е уместно да се говори за Филипополски (контра)събор;
–    спорно е дали Сердикийският събор е Вселенски или поместен.

Накратко, всичко около Сердикийския събор е спорно – като се започне от датирането му и се завърши с опитите за класификацията му. Тази ситуация не бива да звучи обезкуражаващо, тъкмо напротив! Никой не би оспорвал така усърдно и толкова дълго време някое събитие, ако очакваният ефект от спора не би си заслужавал усилията. Оспорват се само събития (и личности), които по един или друг начин са повлияли отчетливо върху хода на историята. Събития като Сердикийския събор. В какво се състои неговата историческа забележителност? Това най-ясно може да се види като се проследят основанията и контраоснованията на всички посочени, а и на множество други спорни въпроси.

 
 

Проверяват спинърите на българския пазар

| от chronicle.bg |

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) извършва извънредна проверка на антистрес продукти – спинъри, съобщават от пресцентъра на агенцията. Мотивите за проверката са, че устройствата „имат игрови функции“ и трябва да отговарят и на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване съответствието на играчките.

Проведени изследвания в трети страни показват, че в някои случаи моделите съдържат наднормено количество олово и живак. Затова в хода на инспекциите ще бъдат взети продукти, които ще бъдат подложени на допълнителни изпитвания.

Фиджет спинърът, хенд спинърът или просто спинерът е най-новият популярен продукт, който се разпространява много бързо сред децата и у нас. Основната му употреба е да помага на деца със синдром на дефицит и на деца, страдащи от аутизъм, но той все повече се разпространява и като играчка, пишат от агенцията.

 
 

Новата Opel Insignia – лукс, 4×4 и авангардни светлини

| от chronicle.bg |

Новото поколение на флагмана Insignia на Opel празнува българската си премиера в присъствието на над 300 почитатели на марката, настоящи и потенциални клиенти и медии, сред тях бяхме и ние.

Директорът на представителството на Opel за България Вихрен Горанчев представи модела, като обърна внимание на авангардните матрични светлини IntelliLux LED® , високотехнологичната система за задвижване на четирите колела с torque vectoring, свръхмодерните системи за асистенция на водача, висококачествения интериор със сертифицираните от AGR ергономични предни седалки и типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, която сега включва уникалната система Opel OnStar. Тези системи ни бяха визуално представени благодарение на високотехнологичното видео прожектиране върху четирите стени на залата.

Това, което чакахме с нетърпение обаче, беше близкото запознанство с модела, което се случи благодарение на двата високооборудвани автомобила в Sofia Event Center.

Няма спор, че новата Insignia получава възможно най-добрия старт в живота благодарение на голямата популярност и успех на своя предшественик. Лансираното през 2008 година първо поколение Opel Insignia поставя началото на нова ера за марката. Той предложи множество иновативни технологии и вдъхновяващ непреходен дизайн, а когато се появи за първи път беше високо оценен от публиката и медиите, които го избраха за Автомобил на годината 2009 за Европа. Година по-късно и българските медиите му присъдиха най-високото отличие за България.

Ако първата Insignia маркира началото на нова ера за Opel, второто поколение Insignia идва в началото на следващата ера, която всъщност започна преди година и половина с новата Astra, а за първи път беше обявена с Opel Monza Concept на автомобилното изложение във Франкфурт през 2013 г. Концептуалният модел е послужил за вдъхновение на дизайнерите и инженерите на новата Insignia, които са създали истински флагман.

Като цяло новият модел е значително по-лек и динамичен, като в същото време е нараснал на дължина и широчина и е загубил малко от височината си. Ярко изразената предна решетка и тънките източени предни светлини, както и високотехнологичната визия на задната част създават драматизъм в стилистиката на Insignia, осигурявайки на версията Grand Sport излъчването на купе.

Вниманието към най-малкия детайл е ясно видимо и в интериора на новата Insignia.

Кокпитът видимо отразява стилистичната философия на Opel. Водачът седи по-ниско от преди и по тази причина е по-добре интегриран в автомобила, вероятно сдобивайки се с по-спортно, по-ангажиращо и по-интензивно преживяване при шофиране (но повече за него ще ви каже, след като тестваме модела). Повече внимание е обърнато на контролните органи и инфоразвлекателният интерфейс, а head-up дисплеят подчертава дигиталния характер на инструментите, като сензорният екран без рамка на системата IntelliLink излъчва едновременно изтънчен и технократски чар.

За първи път при Opel новото поколение Insignia се предлага с интелигентна система за задвижване 4 Х 4 с torque vectoring, при която мощността се разпределя индивидуално към 4-те колела.

Много малко модели в сегмента предлагат такава широка гама от интелигентни технологии, като новото издание на флагмана на Opel, започвайки от head-up дисплея, през адаптивния круз контрол, който обожаваме, автоматичното аварийно спиране и активното поддържане на лентата на движение, до предупреждението при опасност от сблъсък отпред с разпознаване на пешеходци. Новият флагман на Opel е и първият автомобил на марката от Рюселсхайм, осигуряващ значително подобрена защита на пешеходците и с помощта на активен преден капак, който в случай на сблъсък се повдига в рамките на милисекунди, за да увеличи разстоянието до компонентите в двигателния отсек.

Може би помните, че обърнахме внимание на новото поколение на иновативните IntelliLuxLED® матрични светлини, които дебютираха с новата Astra. Е, при новия Opel Insignia те са значително усъвършенствани.

Новата Insignia предлага типичните за марката Opel инфоразвлекателни технологии и свързаност от най-високо ниво. Това е гарантирано от последното поколение системи IntelliLink с Apple Car Play и Android Auto. Естествено, за новия флагман е на разположение денонощно системата за свързаност и услуги Opel OnStar, с която ви запознахме на тестдрайва на Zafira. Персоналният асистент предлага множество услуги: от автоматична реакция и помощ при катастрофа до асистенция при откраднат автомобил, като с новата Insignia стартират и две нови услуги – резервиране на хотелска стая и търсене на място за паркиране.

Новият Opel Insignia е вече в автосалоните на дилърите на марката, а рекламната му кампания за България стартира днес. Може да видите снимки от премиерата в галерията ни.

 
 

Маккуин Светкавицата скри шапката на мумията

| от chronicle.bg, БТА |

Анимацията „Колите 3″ застана на първа позиция още в първите три дни на премиерата си.

Третият по ред филм за Маккуин Светкавицата, който се опитва да се върне на позицията номер 1 в състезание с ново поколение бързи автомобили е гледан от 23 800 души и има 219 593 лева приходи от билетите им.

На втора позиция е екшънът „Мумията“, който отново разказва познатата история на намерената зазидана далеч мумия, жадуваща възраждането си в сегашния свят. Филмът с Том Круз в главната роля е вече десет дни на екраните у нас и за това време е гледан от 47 324 зрители и има 515 482 лева приходи.

Трета позиция след месец на екраните у нас заема „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Приключенският екшън с Джони Деп и Хавиер Бардем, които кръстосват моретата в съревнование за намирането на тризъбеца на Посейдон, е гледан от 147 138 зрители и 1 549 966 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за екшън-комедията „Спасители на плажа“. Пълнометражната версия на познатия телевизионен сериал от 90-те, но с нови актьори и нова история за изобличаването на доставчици на наркотици, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време е гледана от 60 955 зрители и има 493 224 лева приходи.

Пето място е за екшъна „Жената чудо“. За 17-те дни на екраните у нас филмът за намирането на тайнствения остров от попаднал по случайност на него пилот по време на войната, в който главната роля е поверена на израелския топ модел Гал Гадот, е гледан от 34 098 зрители и има 362 893 лева приходи.

На шесто място е втората премиера от миналия уикенд – комедията „Тежка нощ“. Историята на петте приятелки, които наемат стриптийзьор за дамското си парти в Маями Бийч и оттам забъркват поредица от неприятности, е гледана от 3 739 зрители и има 34 225 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На седмо място е третата премиера от миналия уикенд – „Газ до дупка“. Поредното приключение в стил „Бързи и яростни“, но този път с историята на двамата братя-крадци на коли, в чиито роли са Скот Истууд и Фреди Троп, е гледано от 2 254 зрители и има 20 265 лева приходи от тях за първите три дни у нас.

Осма позиция е за анимацията „Дийп“. Приключението на малкото октоподче в търсенето на големия кит, което стига до потопеният във вода Ню Йорк, е от десет дни на екраните у нас, като за това време испанската анимация е гледана от 6 848 зрители и има 56 946 лева приходи.

На девета позиция е българският „Бензин“. За над месец на екраните у нас той отчита 93 107 зрители и 753 334 лева приходи.

Десето място е за четвъртата премиера от миналия уикенд – „Имало едно време в Ел Ей“ с Брус Уилис в главната роля. Разказът за живота на частния детектив Стийв Форд, който тръгва да спасява кучето си Бъди, отвлечено от зла банда, е гледан от 976 зрители и има 10 139 лева приходи.

 
 

Какво ни очаква на A to Jazz

| от chronicle.bg |

Остават по-малко от две седмици до срещата ни с А to JazZ 2017 в Южен парк II.

Освен музикалната програма, събитието ще предложи разнообразие от активности, като пъстрия арт-базар, специалния A to JazZ & Rush щанд с официален мърчандайз, детска образователна програма A to JazZ KIDS и вълнуващите джем сешъни, които традиоционно се провеждат всяка вечер след фестивалната програма.

Няма как да объркате арт-базара на А to JazZ, защото той се отличава с най-пъстрите и креативни творчески идеи, дело на български творци и концептуални марки. И тази година базара ще събере разнообразие от изложители, предлагащи на всеки възможността да отнесе със себе си цветно късче преживяване.

Най-верните фенове на фестивала пък могат да намерят специалния A to JazZ & Rush щанд, на който ще се предлага официалният мърчъндайз на фестивала, изработен от италианския дизайнер Марио Гуалиели, познат на аудиторията като Brus.

Следвайки една от основните мисии на А to JazZ, a именно възпитание на децата и младежите в една по-добра музикална и емоционална среда, на 8-ми и 9-ти юли във фестивалния Южен парк II ще се проведе oбразователната програма A to JazZ KIDS. Най-малките любители на музиката ще имат възможността да опознаят основите на това изкуство, като ритъм и мелодия, облечени в забавни детски игри, приказки и истории.

Програмата ще включва интерактивния концерт „Приказки за джаза”, в който ще бъде представена историята на джаза, най-популярните инструменти в него, тяхната технология на звукоизвличане, както и много интересни и популярни джаз пиеси. Заедно с това, ще бъде представен и уъркшопът “Латино джаз“, който ще запознае децата с появата на едно от най-популярните течения в джаза, съпроводено с много танци и игри.

Разбира се, няма как да подминем и традиционните джем сешъни, които са неизменна част от А to JazZ. Тази година Havana Club Jam Sessions ще се проведат след края на всеки фестивален ден от 23:00 часа на открито в бар Caché, който се намира в непосредствена близост до фестивалния парк. Водещите на музикалните вечери ще са българските джаз звезди Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев, като към тях ще се присъединят Стоян Янкулов – Стунджи, Васил Спасов, Наско Попов, Митко Шанов, Борислав Петров и Милен Кокошаров. Всички те ще се впуснат в една вълнуваща музикална импровизация, в която смело ще предизвикват в джазово надсвирване хедлайнерите на A to JazZ.