С поглед напред

| от |

Франкфуртският панаир на книгата е най-големият в света. Но не бива да разчита само на старата си слава, защото пазарите и темите се менят много бързо. Какво ново предлага книгоиздателският бранш през тази година? Репортаж на Дойче веле.

След дълги години на криза германският книжен пазар се развива в положителна посока – с тази добра новина откри тазгодишния панаир във Франкфурт председателят на Съюза на германските книгоиздатели Хайнрих Ритмюлер. „Толкова много дигитални и печатни книги, колкото през последната година, не са били продавани никога преди и от десет години насам оборотът на книжарниците за първи път е нараснал отново“, посочи Ритмюлер.

След проявения огромен интерес към дигиталните разпространители много германци отново се връщат към традиционната книжарница и индивидуалните препоръки на своя книжар. Книгоразпространителите инвестират в стратегии, съчетаващи онлайн с офлайн офертите, дигиталното със стационарното книгоразпространение. Те наблягат на симбиозата, от която модерният и подвижен бранш на книгата се нуждае, за да бъде в крак в времето. Ако иска да запази значението си, той не може да мине без традиционната книжарница като културен посредник.

Награда за България

Още в първия ден на франкфуртското изложение бяха обявени 13-те носители на тазгодишната Награда за литература на Европейския съюз, сред които е и българският писател Милен Русков, отличен за романа си „Възвишение“. Наградата на Европейския съюз се дава от 2009-та година насам на граждани от държавите, участващи в програмата „Креативна Европа“. И ежегодно национално жури в една трета от страните-членки – този път 13 – определя победителите.

Имената на тазгодишните наградени бяха обявени от еврокомисарката по образованието и културата Андрула Василиу, която отбеляза, че целта на отличието е да представи най-добрата съвременна литература на Европа, както и да насърчи трансграничните продажби, преводите и публикациите на литература от други държави. Авторите, удостоени с наградата, получават 5000 евро, но не само това – вече излизат пред много по-широка международна публика. А издателите им са улеснени при искането на европейски средства, предназначени за превод на произведенията. „Възвишение“ е книга, за която светът заслужава да научи“, заяви във Франкфурт издателят Манол Пейков от „Жанет 45″.

Формати, идеи и правни въпроси

С уникалната си инфраструктура от близо 3000 издателства и 6000 книжарници, както и с многообразието и качеството на немскоезичната книжна продукция германският книжен пазар представлява образец в световен мащаб. Неслучайно най-голямото книжно изложение в света се провежда във Франкфурт на Майн. А и международното участие в него е голямо: над 100 нации представят във Франкфурт своите новости в бранша. Панаирът предлага нови формати, идеи и дискусионни форуми за всички изложители.

В рамките на панаира на книгата са предвидени близо 4000 прояви, включително „Фоайе на авторите“, в което писатели ще обменят мнения за актуалните политически конфликти в различни региони на света. И разбира се, любопитството на посетителите е голямо съвсем не само по отношение „Фоайето“ – на изложението гостуват известни автори като Кен Фолет, Рафик Шами, Паулу Коелю, Юдит Херман, Нино Харатишвили, Херта Мюлер.

Става ли дума за бъдещето на бранша, който – въпреки някои положителни сигнали – все пак си остава застрашен в дигиталната епоха, на изложението ще се дискутират и теми като новите безплатни образователни оферти онлайн, свободата на мегаполисите, процесите на демократизация или понесената в миналото несправедливост. Някои от тези въпроси вече бяха засегнати. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер настоя, например, за ново дефиниране на авторските права на дигиталния пазар. „Нужно е международно право и в мрежата“, заяви той, отправяйки предупреждение срещу монополизирането на интернет от големите информационни концерни.

Какво може да се научи от Финландия

Софи Оксанен, най-известната писателка от Финландия, която е във фокуса на тазгодишното франкфуртско изложение, разкритикува т.нар. „финландизиране“ – проруската политика на своята страна в десетилетията след Втората световна война. Освен това Оксанен заклейми преследването на угро-финските малцинства в Русия.

„Дали ще съумеем да овладеем предизвикателствата пред човечеството зависи от това дали училището ще успее да научи младите хора да открият своите източници на знание и страст“, заяви на свой ред финландският литератор Пази Залберг. Финландия от 15 години е изпреварващ пример в училищното образование. В което съществена роля играят книгите, желанието за четене и размисъл над заплетени въпроси.

Тази година панаирът на книгата във Франкфурт очаква 300 000 посетители. На официалното закриване в неделя по традиция се връчва наградата за мир на германските книгоиздатели – тази година ще я получи американският автор Джарон Лание, смятан за един от водещите компютърни учени, които предсказват дигиталното бъдеще.

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.