Ромен Пуертолас: „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“

| от |

„Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“ на Ромен Пуертолас се превърна в литературен феномен, веднага след публикуването й. Книгата е достъпна и в българските книжарници от средата на ноември. Предлагаме ви компилация от интервюта, дадени за kmn04books.wordpress.com и gluexx-factory.de, в които авторът говори за себе си и неочаквания успех на книгата си.

ikea

Как се случи публикуването на „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“? Трудно ли беше, или се забавлявахте толкова, колкото и ние, докато я четохме?

– Пиша от 7-годишен. Имах нужда да избягам от реалността, да живея някакъв друг живот. Затова пишех разни истории. Всъщност съм написал 7 романа, а „Факирът“ е осмият. И всеки път, когато завършвах някой ръкопис, за всеки случай го изпращах на разни издатели. Така, да видя дали няма да имам късмет. Но всеки път получавах отказ. И затова, когато се захващах отново да пиша, не очаквах, че това, което пиша, ще бъде издадено. Когато разбрах, че никога няма да видя издаден мой роман, започнах да правя по три копия от всеки ръкопис: един за мен и жена ми и два за моите две деца. И когато получих потвърждение, че „Факирът“ ще бъде издаден, бях много изненадан. Беше написано на ръка писмо от директора на издателството, в което той ми казваше, че книгата е предизвикала голям интерес и иска да се срещне с мен. Това беше първата изненада. Но след това всичко стана още по-сензационно, когато стана ясно, че правата за издаването й са продадени в 30 държави още преди да излезе във Франция. Това е уникално за дебютна книга във Франция. Вече имахме и оферта от киното за екранизацията й. Беше невероятно, магическо. Сега превеждам книгата на испански, а освен това съм в екипа, който пише сценария за филма. Това е съвсем друг опит за мен. Всеки ден си мисля, че сънувам, защото пътувам до различни държави, за да представям книгата си и съм много добре приет там. Странно е, че никога не съм си мислел, че ще ме издадат, защото винаги съм смятал, че това се полага само на избрани. Още не мога да повярвам, че съм един от малцината.

Пътешествието на факира ви прати и вас на пътешествие!

– Невероятно пътешествие. Не това на факира. Моето!

Защо избрахте ИКЕА за романа си?

– Не знам. Така ми дойде. Още със заглавието. Обикновено заглавията се появяват чак след като цялата книга е написана. Но в моя случай първо ми хрумна това заглавие и си помислих: „О, Боже, какво е това? Какво ще правя с него?“. Така се случи, защото в стаята си имах гардероб от ИКЕА. Много ми беше смешен контрастът между факира, който е класическа и традиционна фигура в Азия и модернистичното, което носи ИКЕА.

Макар да има много хумор във вашата история, тя също разказва за съдбата на много нелегални имигранти и чужденци, които се опитват да осигурят по-добър живот за семействата си. Живял сте във Франция, Испания, Англия. Бил сте DJ, преводач, фокусник, контрольор на въздушния трафик. Биографията ви изглежда много креативна, но и доста хаотична и необичайна. Във Вашата биография има момент, в който сте работил като полицейски инспектор на френската граница…

– Да, работих срещу нелегалните мрежи за имиграция, срещу мафията, която експлоатираше хората, които пресичаха границата. Бедните хора, които влизаха в страната, смятахме за жертви на тези мрежи. Видял съм бежанци от много националности, а моят факир е просто един обединителен образ за тях. Не обичам разделението на хората. Всички сме човешки същества и трябва да си помагаме един на друг, а не да се разграничаваме. Обичам, когато хората са обединени. Не искам да критикувам, но това е начинът ми на приемане на света. Разбирането ми за живота, щастието и всичко. Затова написах всичко това в книгата си.

Макар книгата да има като цяло хепиенд, той не е такъв за всички герои. Защо?

– Има хепиенд, защото исках да кажа, че животът е различен, когато страдаш и се бориш за нещо, с което можеш да се справиш. Пътуването е много трудно за факира. Той се сблъсква с много тъжни ситуации и неща тук и там. Затова краят е една награда за него. Но в живота има и много лошо, много смърт за глупави каузи. Много хора прекосяват Адриатическо море и умират, но ние не говорим за това. А се случва почти всеки ден. Има и щастие, но има и тъмна страна на нещата, като смъртта. И смъртта съществува. Винаги.

Какво предпочитате: е-book или хартиена книга?

– Хартиена книга, твърдо.

Къде се чувствате по-добре – като диджей зад пулта, или като писател?

– Труден избор. Все пак аз съм и диджей, и писател. Не е възможно да избера. Аз съм диджей писател.

Какъв съвет бихте дал на младите си последователи? Има ли рецепта за бестселър?

– Не забравяйте, че това е първият ми публикуван роман от осем написани досега. Съветът ми е да пишат за собствено удоволствие, като мен. И да не се интересуват дали ще бъдат публикувани. Другата ми препоръка е просто да бъдат себе си и да не следват някаква литературна мода. Мисля, че книгата ми никога няма да оцелее в родната ми Франция според тамошните стандарти. Френската литература по принцип е много сериозна и тъжна, което е точно обратното на това, което аз правя.

Написал сте част от книгата си върху една риза, защото сте нямал хартия. Наистина ли най-добрите ви идеи идват, когато сте на път?

– Винаги пиша на път. Особено сега, защото непрестанно пътувам заради „Факира“.

И как ви се получава най-добре? Всеки ден по малко или всичко наведнъж?

– Пиша на смартфона си, в метрото, на опашката в супермаркета. Така написах и „Факира“. Според мен не е достатъчно да пишеш само на компютър. Имам толкова много да свърша…

Всъщност сте доста любопитен с много различни интереси – музика, писане, езици, метеорология, страни и култури – как успявате да ги съчетаете?

– Аз съм много любопитен и съм изпълнен със страст към всичко, което видя. Уча много и това много ми помага. Това е най-важното в живота – да си отворен към нещата. Усмивка и език – това е рецептата за успех.

Колко пъти сте променил живота си и сте се местил на ново място и как ви се отразяват тези промени?

– 31 пъти за 38 години. И мога да кажа, че ми харесва. Всяко ново място означава нов живот. Така че съм изживял вече 30 живота. Страхотно е. Сега мога да умра без да се притеснявам.

Къде живеете в момента?

– Тъкмо се преместих от Париж в Малага. Преместване номер 31./lita.bg

 
 

Когато баба откри смартфона

| от Дилян Ценов |

Изненадващо очарователно е, когато видиш баба си, която вчера си е направила фейсбук профил, да членува в няколко групи за плетива, градинарство и готварство. Някак приятно е да видиш как тя използва фейсбук, особено когато се сетиш какво приложение намираш ти на социалните мрежи в живота си. (Бабо, стой далеч от Tinder!)

Някои баби напредват с особена скорост в света на новите технологии. И ако си мислиш, че твоята няма нужда от смартфон и не би го използвала за нищо повече от разговори, лъжеш се. Тя ще му намери му намери редица необичайни приложения.

И накрая всичко започва да изглежда като плетена на една кука покривка върху стъклена холна масичка. Ето част от нещата, които по-модерните ни баби правят на/със своите смартфони.

„Виж вчера какъв голям домат набрах.“
Може би най-използваната функция на смартфона от бабите – снимките. Всякакви, навсякъде, по всяко време. Обикновено разфокусирани, побиращи няколко обекта (без никой да се вижда изцяло, така че се чудиш какво точно да гледаш). Това може да е зеленчука, който вчера е извадила от градината, цъфналата вишна в двора, някоя билка от похода в планината, или пък снимка на черни точки в небето (това са птици). По някаква очарователна причина, откакто баба ви има телефон с (някаква) камера, тя се превръща във фоторепортер и заснема всичко около себе си. И няма как да не ти стане мило, когато видиш поредната фотосесия на манджата й. Ако можеше да ползва и Instagram, щеше да е звезда. Ако пък имате нов член в семейството… мобилният оператор да ви е на помощ!

Градският транспорт
Баба ви може да не знае как да рестартира устройство си или да си въведе нов номер в телефонния указател, но със сигурност може да провери в колко часа на коя спирка кой автобус ще спре. Едно от първите приложения, които ще ви помоли да инсталирате, е от онези, които показват разписанията на градския транспорт. И ще се учудите колко бързо ще му хване цаката. Преди да се усетите, вече ще я питате за разписанието, защото тя вече е по-добра от вас.

„В новия каталог е.“
Това че баба ви се реди на опашка пред пощата на всяко седмо число от месеца не бива в никакъв случай да ви заблуждава. Защото докато прави това, е напълно възможно да разглежда новия каталог на някой хипермаркет през телефона си. Бабите и промоциите вървят ръка за ръка и тя вече лесно разбира къде да отиде, когато й мине редът на опашката. Благословени да са хипермаркетите, че имат онлайн приложения! Е, за да стигне до конкретния магазин, от който да си вземе пакет захар за 1,20 лв., ти ще трябва да я закараш дотам и върнеш обратно, за да пренесеш не един, а десет пакета захар, които е взела.

„Търсих те по Вайбър“

Някой ти пише и докато вадиш телефона от джоба, се надяваш довечера да ти се отвори парашута. Не позна. „Бабе, направила съм ти баница, ела да си я вземеш след работа.“ Да, съобщението сигурно има поне 5 печатни грешки и е писано в продължение на 5 минути, но… „не се гаси туй що не гасне“. Баба ви няма да се спре пред нищо, за да ви нахрани. За целта тя ще успее да справи дори с Вайбър и Месинджър, но ще се свърже с вас. Естествено, това я прави още по-сладка… първо, защото всички обичаме неща приготвени от баба, и второ, защото е неописуемо приятно в средата на напрегнат работен ден да получиш съобщение: „Обичам те, + умалитено име“.

Bon Apetit
Рецепти! За всичко! За ястия, консерви, компоти, туршии, сладка и разбира се – за народни лекове. Баба ще ви пита как да намери намери сайта на кулинарното предаване, което е гледала сутринта и ще изрови рецептата. Може да не я сготви, но пък ще прегледа още дузина сайтове с рецепти. Накрая всичко ще приключи така: „Е, какво, моята рецепта е същата, даже не добавям еди-какво-си.“ Или така: „Ааа, какво ми се правят сега с тоя шафран?! И с куркума става.“ Никой не знае повече за готвенето от баба, затова тя ще оспори почти всяка рецепта от интернет… но ще знае къде да я търси.

Внуците в чужбина
„Пенке, ела да ти покажа какви снимки ми прати внукът от Италия“. О, да! Благодарение на новия си смартфон на баба ви й е много по-лесно да натрие носа на съседката и да покаже, колко добър внук/внучка има. Внимавайте какво й пращате обаче, освен ако не искате след известно време кварталната магазинерка да ви попита как е новото гадже.

„Ооо, ми аз съм го забравила в градината.“
Трябва ли да обясняваме? Поне веднъж се е случвало на всеки. И това тя го разбира от теб, след като стигнеш за отрицателно време у тях с няколко нови бели косъма и плувнал в пот…

 
 

Ванкувър обмисля забрана на продажбата на котки и кучета в зоомагазини

| от chronicle.bg |

Ванкувър обмисля забрана за продажбата на кучета котки и зайци в зоомагазините, съобщават от местната управа.

Идеята се е появила след вълна от загрижени граждани заради отварянето на нов зоомагазин в града миналия месец. Причина за тревогата – лошо отношение към животните не само в зоомагазините, но и при размножаването на тези животни.

След проверка е установено, че много от животните идват от САЩ или други места зад граница, но нито може разкрито дали животните идват от „фабрики“ за размножаване, нито може да се упражни контрол върху развъдниците.

Магазинът, заради който се обмисля мярката, твърди, че всички животни, които предлага, са отглеждани в развъдници с добра репутация. Според неправителствени организации за защита на животните обаче нито един уважаван развъдник не би продавал домашни любимци в зоомагазини.

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.