Ромен Пуертолас: „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“

| от |

„Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“ на Ромен Пуертолас се превърна в литературен феномен, веднага след публикуването й. Книгата е достъпна и в българските книжарници от средата на ноември. Предлагаме ви компилация от интервюта, дадени за kmn04books.wordpress.com и gluexx-factory.de, в които авторът говори за себе си и неочаквания успех на книгата си.

ikea

Как се случи публикуването на „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“? Трудно ли беше, или се забавлявахте толкова, колкото и ние, докато я четохме?

– Пиша от 7-годишен. Имах нужда да избягам от реалността, да живея някакъв друг живот. Затова пишех разни истории. Всъщност съм написал 7 романа, а „Факирът“ е осмият. И всеки път, когато завършвах някой ръкопис, за всеки случай го изпращах на разни издатели. Така, да видя дали няма да имам късмет. Но всеки път получавах отказ. И затова, когато се захващах отново да пиша, не очаквах, че това, което пиша, ще бъде издадено. Когато разбрах, че никога няма да видя издаден мой роман, започнах да правя по три копия от всеки ръкопис: един за мен и жена ми и два за моите две деца. И когато получих потвърждение, че „Факирът“ ще бъде издаден, бях много изненадан. Беше написано на ръка писмо от директора на издателството, в което той ми казваше, че книгата е предизвикала голям интерес и иска да се срещне с мен. Това беше първата изненада. Но след това всичко стана още по-сензационно, когато стана ясно, че правата за издаването й са продадени в 30 държави още преди да излезе във Франция. Това е уникално за дебютна книга във Франция. Вече имахме и оферта от киното за екранизацията й. Беше невероятно, магическо. Сега превеждам книгата на испански, а освен това съм в екипа, който пише сценария за филма. Това е съвсем друг опит за мен. Всеки ден си мисля, че сънувам, защото пътувам до различни държави, за да представям книгата си и съм много добре приет там. Странно е, че никога не съм си мислел, че ще ме издадат, защото винаги съм смятал, че това се полага само на избрани. Още не мога да повярвам, че съм един от малцината.

Пътешествието на факира ви прати и вас на пътешествие!

– Невероятно пътешествие. Не това на факира. Моето!

Защо избрахте ИКЕА за романа си?

– Не знам. Така ми дойде. Още със заглавието. Обикновено заглавията се появяват чак след като цялата книга е написана. Но в моя случай първо ми хрумна това заглавие и си помислих: „О, Боже, какво е това? Какво ще правя с него?“. Така се случи, защото в стаята си имах гардероб от ИКЕА. Много ми беше смешен контрастът между факира, който е класическа и традиционна фигура в Азия и модернистичното, което носи ИКЕА.

Макар да има много хумор във вашата история, тя също разказва за съдбата на много нелегални имигранти и чужденци, които се опитват да осигурят по-добър живот за семействата си. Живял сте във Франция, Испания, Англия. Бил сте DJ, преводач, фокусник, контрольор на въздушния трафик. Биографията ви изглежда много креативна, но и доста хаотична и необичайна. Във Вашата биография има момент, в който сте работил като полицейски инспектор на френската граница…

– Да, работих срещу нелегалните мрежи за имиграция, срещу мафията, която експлоатираше хората, които пресичаха границата. Бедните хора, които влизаха в страната, смятахме за жертви на тези мрежи. Видял съм бежанци от много националности, а моят факир е просто един обединителен образ за тях. Не обичам разделението на хората. Всички сме човешки същества и трябва да си помагаме един на друг, а не да се разграничаваме. Обичам, когато хората са обединени. Не искам да критикувам, но това е начинът ми на приемане на света. Разбирането ми за живота, щастието и всичко. Затова написах всичко това в книгата си.

Макар книгата да има като цяло хепиенд, той не е такъв за всички герои. Защо?

– Има хепиенд, защото исках да кажа, че животът е различен, когато страдаш и се бориш за нещо, с което можеш да се справиш. Пътуването е много трудно за факира. Той се сблъсква с много тъжни ситуации и неща тук и там. Затова краят е една награда за него. Но в живота има и много лошо, много смърт за глупави каузи. Много хора прекосяват Адриатическо море и умират, но ние не говорим за това. А се случва почти всеки ден. Има и щастие, но има и тъмна страна на нещата, като смъртта. И смъртта съществува. Винаги.

Какво предпочитате: е-book или хартиена книга?

– Хартиена книга, твърдо.

Къде се чувствате по-добре – като диджей зад пулта, или като писател?

– Труден избор. Все пак аз съм и диджей, и писател. Не е възможно да избера. Аз съм диджей писател.

Какъв съвет бихте дал на младите си последователи? Има ли рецепта за бестселър?

– Не забравяйте, че това е първият ми публикуван роман от осем написани досега. Съветът ми е да пишат за собствено удоволствие, като мен. И да не се интересуват дали ще бъдат публикувани. Другата ми препоръка е просто да бъдат себе си и да не следват някаква литературна мода. Мисля, че книгата ми никога няма да оцелее в родната ми Франция според тамошните стандарти. Френската литература по принцип е много сериозна и тъжна, което е точно обратното на това, което аз правя.

Написал сте част от книгата си върху една риза, защото сте нямал хартия. Наистина ли най-добрите ви идеи идват, когато сте на път?

– Винаги пиша на път. Особено сега, защото непрестанно пътувам заради „Факира“.

И как ви се получава най-добре? Всеки ден по малко или всичко наведнъж?

– Пиша на смартфона си, в метрото, на опашката в супермаркета. Така написах и „Факира“. Според мен не е достатъчно да пишеш само на компютър. Имам толкова много да свърша…

Всъщност сте доста любопитен с много различни интереси – музика, писане, езици, метеорология, страни и култури – как успявате да ги съчетаете?

– Аз съм много любопитен и съм изпълнен със страст към всичко, което видя. Уча много и това много ми помага. Това е най-важното в живота – да си отворен към нещата. Усмивка и език – това е рецептата за успех.

Колко пъти сте променил живота си и сте се местил на ново място и как ви се отразяват тези промени?

– 31 пъти за 38 години. И мога да кажа, че ми харесва. Всяко ново място означава нов живот. Така че съм изживял вече 30 живота. Страхотно е. Сега мога да умра без да се притеснявам.

Къде живеете в момента?

– Тъкмо се преместих от Париж в Малага. Преместване номер 31./lita.bg

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.