Премиера „Не всеки крадец е мошеник“

| от |

Сатиричен театър „Алеко Константинов” и Общински драматичен театър „Боян Дановски” – Перник представят  „Не всеки крадец е мошеник“ от Дарио Фо.  Превод от италиански – Ернестина Шинова; Постановка – Андрей КАЛУДОВ; Сценография – Стоян ЧИФЛИЧКИ-ТАНАНИ; Танци и сценична пластика – Татяна СОКОЛОВА; Мултимедия и музикална среда – студио „Тангри”

Участват: Александра Сърчаджиева, Ернестина Шинова, Албена Павлова,

Кирил Бояджиев, Явор Борисов, Божидар Попчев, Веселин Цанев

Пиесата „Не всеки крадец е мошеник” на нобеловия лауреат за литература Дарио Фо се поставя за пръв път в България. Да се каже, че тази пиеса е смешна, значи да се каже много малко. Тя е фарсов шедьовър.

Крадец влиза в празна богаташка къща, за да я ограби. Но внезапно се прибират един по един собствениците, които също разчитат, че семейното им жилище е празно. Както си му е реда в един фарс – всеки се прибира с любовник/любовница, крадецът се скрива в огромния часовник. Къщата внезапно става свръхнаселена. А когато пристига и ревнива съпруга на крадеца… Но нали не смятате, че ще издадем как ще приключи всичко това?!

Тази каскада от недоразумения е изградена със смес от лирична чистота и социален сарказъм, с вяра в обикновения човек и любов към живота.

 

Софийска премиера – 13 октомври

Дарио Фо е италиански актьор, драматург и режисьор. Роден е на 24 март 1926 година. Изящен актьор, майстор на импровизациите, интересен режисьор и художник, той е един от най-популярните живи драматурзи на Италия, чиито пиеси от години се играя по сцените на театрите от всички континенти. Фо е създал около седемдесет пиеси, близки до естетиката на комедия дел’арте и вариететния театър. През 1997 г. е удостоен с Нобелова награда за литература, но по общо мнение премията получава за цялостното си творчество. Както казва самият Фо: „Това е признанието за думите, използвани от сцената” – „parola recitata”, буквално означава „играещи думи”. За първи път Шведската академия награждава един актьор и клоун. Представяйки новия лауреат, постоянният секретар на Шведската академия Сюре Ален казва: „Дарио Фо е една от ключовите фигури на европейския театър в последните десетилетия. Той подражава на средновековните шутове, смело критикува властта и защитава достойнството на угнетените. Отваря ни очите за злоупотребите с власт и имущество и за всичко, което се случва в несправедливото ни общество.”

На българската театрална сцена името на Дарио Фо е белязано с успехите на много представления. Особено популярни са: „Случайната смърт на един анархист”, „Архангелите не играят флипер”, „Няма да платим, няма да платим”, „Отворена брачна двойка”.

Андрей Калудов е театрален режисьор, автор на пиеси и драматизации. Бил е директор на театрите „Сълза и смях” и „Възраждане”. Роден е през 1947 г., завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов. Поставя спектакли в театрите в Пловдив, Варна, Благоевград, Плевен, Враца, Шумен. Поставял е български пиеси в Москва и Батуми. Негови постановки са били показвани и на фестивали във Франция.

Режисьорският му интерес има широка насоченост. Десетки са неговите спектакли по съвременна драматургия: „Процесът срещу богомилите”, „Животът – това са две жени” и „Страшният съд” от Стефан Цанев, „Мотопедът” от Недялко Йорданов, „Време за любов” от Кольо Георгиев, „Клопка” и „След сезона” от Димитър Начев, пиеси на Иван Радоев, Станислав Стратиев, както и първата постановка на първата пиеса на Христо Бойчев „Онова нещо”. Към тях се прибавят пиеси от чужди автори като Юджийн О’Нийл, Нийл Саймън, Дарио Фо и др. Поставял е и пиеси на Шекспир – „ Ромео и Жулиета” и „Веселите уиндзорки”. Негова е и реализацията на първия рок мюзикъл на българска сцена „Въображаем репортаж от един американски поп фестивал” на сцената на Варненския театър.

Като създател и първи директор и художествен ръководител на Театър „Възраждане”, очертава специфичния му облик, като създава представления на основата на поезия, белетристика, документалистика. Така се раждат спектаклите „Девойката, която ми постла легло” по Робърт Бърнс, „Очите – лятна утрин” по Стоян Загорчинов, „Легенда за Сибин” по Емилиян Станев. Заедно с това написва и поставя свои авторски пиеси: „Кабинетът на министър-председателя” в ДТ-Бургас, „Невероятната госпожица „Бон Шанс” в Сатиричния театър (премиера на 4.4.2006 г.), криминалната комедия, написана в съавторство с Андрей Филипов „Влизай, без да чукаш…”, поставена в ДТ-Търговище.

Почти две десетилетия преподава във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, където е привлечен още като млад режисьор за асистент на Апостол Карамитев. Последователно работи с проф. Гриша Островски, проф.Надежда Сейкова и учителя си проф.Филип Филипов, като преподава специалностите „режисура”и „актьорско майсторство”.

 

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105