Премиера „Не всеки крадец е мошеник“

| от |

Сатиричен театър „Алеко Константинов” и Общински драматичен театър „Боян Дановски” – Перник представят  „Не всеки крадец е мошеник“ от Дарио Фо.  Превод от италиански – Ернестина Шинова; Постановка – Андрей КАЛУДОВ; Сценография – Стоян ЧИФЛИЧКИ-ТАНАНИ; Танци и сценична пластика – Татяна СОКОЛОВА; Мултимедия и музикална среда – студио „Тангри”

Участват: Александра Сърчаджиева, Ернестина Шинова, Албена Павлова,

Кирил Бояджиев, Явор Борисов, Божидар Попчев, Веселин Цанев

Пиесата „Не всеки крадец е мошеник” на нобеловия лауреат за литература Дарио Фо се поставя за пръв път в България. Да се каже, че тази пиеса е смешна, значи да се каже много малко. Тя е фарсов шедьовър.

Крадец влиза в празна богаташка къща, за да я ограби. Но внезапно се прибират един по един собствениците, които също разчитат, че семейното им жилище е празно. Както си му е реда в един фарс – всеки се прибира с любовник/любовница, крадецът се скрива в огромния часовник. Къщата внезапно става свръхнаселена. А когато пристига и ревнива съпруга на крадеца… Но нали не смятате, че ще издадем как ще приключи всичко това?!

Тази каскада от недоразумения е изградена със смес от лирична чистота и социален сарказъм, с вяра в обикновения човек и любов към живота.

 

Софийска премиера – 13 октомври

Дарио Фо е италиански актьор, драматург и режисьор. Роден е на 24 март 1926 година. Изящен актьор, майстор на импровизациите, интересен режисьор и художник, той е един от най-популярните живи драматурзи на Италия, чиито пиеси от години се играя по сцените на театрите от всички континенти. Фо е създал около седемдесет пиеси, близки до естетиката на комедия дел’арте и вариететния театър. През 1997 г. е удостоен с Нобелова награда за литература, но по общо мнение премията получава за цялостното си творчество. Както казва самият Фо: „Това е признанието за думите, използвани от сцената” – „parola recitata”, буквално означава „играещи думи”. За първи път Шведската академия награждава един актьор и клоун. Представяйки новия лауреат, постоянният секретар на Шведската академия Сюре Ален казва: „Дарио Фо е една от ключовите фигури на европейския театър в последните десетилетия. Той подражава на средновековните шутове, смело критикува властта и защитава достойнството на угнетените. Отваря ни очите за злоупотребите с власт и имущество и за всичко, което се случва в несправедливото ни общество.”

На българската театрална сцена името на Дарио Фо е белязано с успехите на много представления. Особено популярни са: „Случайната смърт на един анархист”, „Архангелите не играят флипер”, „Няма да платим, няма да платим”, „Отворена брачна двойка”.

Андрей Калудов е театрален режисьор, автор на пиеси и драматизации. Бил е директор на театрите „Сълза и смях” и „Възраждане”. Роден е през 1947 г., завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов. Поставя спектакли в театрите в Пловдив, Варна, Благоевград, Плевен, Враца, Шумен. Поставял е български пиеси в Москва и Батуми. Негови постановки са били показвани и на фестивали във Франция.

Режисьорският му интерес има широка насоченост. Десетки са неговите спектакли по съвременна драматургия: „Процесът срещу богомилите”, „Животът – това са две жени” и „Страшният съд” от Стефан Цанев, „Мотопедът” от Недялко Йорданов, „Време за любов” от Кольо Георгиев, „Клопка” и „След сезона” от Димитър Начев, пиеси на Иван Радоев, Станислав Стратиев, както и първата постановка на първата пиеса на Христо Бойчев „Онова нещо”. Към тях се прибавят пиеси от чужди автори като Юджийн О’Нийл, Нийл Саймън, Дарио Фо и др. Поставял е и пиеси на Шекспир – „ Ромео и Жулиета” и „Веселите уиндзорки”. Негова е и реализацията на първия рок мюзикъл на българска сцена „Въображаем репортаж от един американски поп фестивал” на сцената на Варненския театър.

Като създател и първи директор и художествен ръководител на Театър „Възраждане”, очертава специфичния му облик, като създава представления на основата на поезия, белетристика, документалистика. Така се раждат спектаклите „Девойката, която ми постла легло” по Робърт Бърнс, „Очите – лятна утрин” по Стоян Загорчинов, „Легенда за Сибин” по Емилиян Станев. Заедно с това написва и поставя свои авторски пиеси: „Кабинетът на министър-председателя” в ДТ-Бургас, „Невероятната госпожица „Бон Шанс” в Сатиричния театър (премиера на 4.4.2006 г.), криминалната комедия, написана в съавторство с Андрей Филипов „Влизай, без да чукаш…”, поставена в ДТ-Търговище.

Почти две десетилетия преподава във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, където е привлечен още като млад режисьор за асистент на Апостол Карамитев. Последователно работи с проф. Гриша Островски, проф.Надежда Сейкова и учителя си проф.Филип Филипов, като преподава специалностите „режисура”и „актьорско майсторство”.

 

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.