Премиера „Не всеки крадец е мошеник“

| от |

Сатиричен театър „Алеко Константинов” и Общински драматичен театър „Боян Дановски” – Перник представят  „Не всеки крадец е мошеник“ от Дарио Фо.  Превод от италиански – Ернестина Шинова; Постановка – Андрей КАЛУДОВ; Сценография – Стоян ЧИФЛИЧКИ-ТАНАНИ; Танци и сценична пластика – Татяна СОКОЛОВА; Мултимедия и музикална среда – студио „Тангри”

Участват: Александра Сърчаджиева, Ернестина Шинова, Албена Павлова,

Кирил Бояджиев, Явор Борисов, Божидар Попчев, Веселин Цанев

Пиесата „Не всеки крадец е мошеник” на нобеловия лауреат за литература Дарио Фо се поставя за пръв път в България. Да се каже, че тази пиеса е смешна, значи да се каже много малко. Тя е фарсов шедьовър.

Крадец влиза в празна богаташка къща, за да я ограби. Но внезапно се прибират един по един собствениците, които също разчитат, че семейното им жилище е празно. Както си му е реда в един фарс – всеки се прибира с любовник/любовница, крадецът се скрива в огромния часовник. Къщата внезапно става свръхнаселена. А когато пристига и ревнива съпруга на крадеца… Но нали не смятате, че ще издадем как ще приключи всичко това?!

Тази каскада от недоразумения е изградена със смес от лирична чистота и социален сарказъм, с вяра в обикновения човек и любов към живота.

 

Софийска премиера – 13 октомври

Дарио Фо е италиански актьор, драматург и режисьор. Роден е на 24 март 1926 година. Изящен актьор, майстор на импровизациите, интересен режисьор и художник, той е един от най-популярните живи драматурзи на Италия, чиито пиеси от години се играя по сцените на театрите от всички континенти. Фо е създал около седемдесет пиеси, близки до естетиката на комедия дел’арте и вариететния театър. През 1997 г. е удостоен с Нобелова награда за литература, но по общо мнение премията получава за цялостното си творчество. Както казва самият Фо: „Това е признанието за думите, използвани от сцената” – „parola recitata”, буквално означава „играещи думи”. За първи път Шведската академия награждава един актьор и клоун. Представяйки новия лауреат, постоянният секретар на Шведската академия Сюре Ален казва: „Дарио Фо е една от ключовите фигури на европейския театър в последните десетилетия. Той подражава на средновековните шутове, смело критикува властта и защитава достойнството на угнетените. Отваря ни очите за злоупотребите с власт и имущество и за всичко, което се случва в несправедливото ни общество.”

На българската театрална сцена името на Дарио Фо е белязано с успехите на много представления. Особено популярни са: „Случайната смърт на един анархист”, „Архангелите не играят флипер”, „Няма да платим, няма да платим”, „Отворена брачна двойка”.

Андрей Калудов е театрален режисьор, автор на пиеси и драматизации. Бил е директор на театрите „Сълза и смях” и „Възраждане”. Роден е през 1947 г., завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов. Поставя спектакли в театрите в Пловдив, Варна, Благоевград, Плевен, Враца, Шумен. Поставял е български пиеси в Москва и Батуми. Негови постановки са били показвани и на фестивали във Франция.

Режисьорският му интерес има широка насоченост. Десетки са неговите спектакли по съвременна драматургия: „Процесът срещу богомилите”, „Животът – това са две жени” и „Страшният съд” от Стефан Цанев, „Мотопедът” от Недялко Йорданов, „Време за любов” от Кольо Георгиев, „Клопка” и „След сезона” от Димитър Начев, пиеси на Иван Радоев, Станислав Стратиев, както и първата постановка на първата пиеса на Христо Бойчев „Онова нещо”. Към тях се прибавят пиеси от чужди автори като Юджийн О’Нийл, Нийл Саймън, Дарио Фо и др. Поставял е и пиеси на Шекспир – „ Ромео и Жулиета” и „Веселите уиндзорки”. Негова е и реализацията на първия рок мюзикъл на българска сцена „Въображаем репортаж от един американски поп фестивал” на сцената на Варненския театър.

Като създател и първи директор и художествен ръководител на Театър „Възраждане”, очертава специфичния му облик, като създава представления на основата на поезия, белетристика, документалистика. Така се раждат спектаклите „Девойката, която ми постла легло” по Робърт Бърнс, „Очите – лятна утрин” по Стоян Загорчинов, „Легенда за Сибин” по Емилиян Станев. Заедно с това написва и поставя свои авторски пиеси: „Кабинетът на министър-председателя” в ДТ-Бургас, „Невероятната госпожица „Бон Шанс” в Сатиричния театър (премиера на 4.4.2006 г.), криминалната комедия, написана в съавторство с Андрей Филипов „Влизай, без да чукаш…”, поставена в ДТ-Търговище.

Почти две десетилетия преподава във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, където е привлечен още като млад режисьор за асистент на Апостол Карамитев. Последователно работи с проф. Гриша Островски, проф.Надежда Сейкова и учителя си проф.Филип Филипов, като преподава специалностите „режисура”и „актьорско майсторство”.

 

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.