Премиера на „Волпоне“ в Сатирата

| от |

На 19, 20 и 25 март Сатиричен театър „Алеко Константинов” ще представи премиерно новата си постановка: „Волпоне“ от Бен Джонсън.

В него участват цяла плеяда невероятни български актьори: Георги Мамалев, Димитър Живков, Мартин Каров, Стефан Щерев – Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова, Кирил Ефремов, сценична версия на постановката е на Здравко Митков, а сценографията на Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова.

Volpone3

„Волпоне или Лисицата” на Бен Джонсън е една от най-големите и известни сатирични комедии в световната драматургия. Писана преди повече от 400 години, тя не е загубила нищо от блестящия си хумор и сатиричната си острота. Защото алчността и човешката ненаситност преминават през епохите и сякаш се възпроизвеждат във все по-уродливи форми.

Персонажите на „Волпоне” са се скупчили като лешояди край „умиращия” богаташ Волпоне (Георги Мамалев), който, подпомаган от слугата си Моска (Димитър Живков), се развлича като търси все по-перфидни начини за лично обогатяване. Играейки си с алчността на своите „приятели”, той ги кара доброволно да му правят скъпи подаръци, да му завещават богатствата си, да му отстъпват жените си и т.н.

В мрачния свят на безконтролната алчност цари безнаказаността. Когато хитрецът и комбинатор Моска успява на края да измами всички, това съвсем не е настъпването на справедливостта… Просто по-големият измамник измамва по-малките. Звучи до болка познато, нали?
Хуморът, остроумието и бляскавата саркастичност на автора правят срещата ни с тази комедия за разпада на всякакви морални ценности незабравима. Да се посмеем с Бен Джонсън – това е изживяване, което си струва да си позволим.

Сатирата “Волпоне” е обезкуражаващо доказателство до каква степен моралът на човечеството не подлежи на усъвършенстване. За добро или за лошо – постановката ни ще се присъедини към това твърдение. Събитията и характерите в пиесата са отпреди повече от 400 години, а звучните сатирични плесници оставят червени петна по лицата ни в днешния свят. На кого ли се смеем, както би ни запитал Гогол! Сардоничният хумор на Бен Джонсън ни върти в отчайващата си въртележка и ние напразно се утешаваме: „Не – това не се отнася за нас!” Да, скъпи приятели, ние сме! Това сме точно ние! Все така безнадеждно порочни. Все така привързани към мошеническата си природа. Отчайващо смешни и нелепи в опитите си да надхитрим света и живота. Затова и решихме с актьорите да ви поканим в Сатиричния театър. Защото, когато тъжни неща се разказват от най-смешните актьори, имаме гаранция за много смях и безкрайна забава. С помощта на комиците е много по-лесно да се огледаме и да се надсмеем над себе си. С крехката надежда, че някой ден може и да се променим. И идните поколения да свалят от репертоара постановката като неактуална. Успех на поколенията!
Здравко Митков

Volpone2

Наричат Бен Джонсън баща на английската комедия. Той противопоставя своето разбиране за комедия на елизабетинската романтическа традиция, която достига апогея си в творчеството на Шекспир от 90-те години на ХVІ век. Бен Джонсън разглежда взаимоотношенията на човека с обществото от принципно нови позиции. При него доброто като правило не побеждава злото, както е при елизабетинците, а най-често злото, оплетено в интригите си, се самонаказва. Сатиричната панорама на английския живот, представена в комедиите му, е крайно злободневна, което обяснява защо комедиите му имат скандален успех.

Пиесите „Всеки със своя нрав” (1598), „Волпоне или Лисицата” (1606), „Еписин или Мълчаливата жена” (1609) и „Алхимикът” (1610), които са сред шедьоврите на английската комедия от ХVІІ в., изследват човешките пороци и, според убеждението на автора си, показват „на почтените зрители огледало, широко колкото е сцената, на която играем, където те трябва да видят уродливостта на нашето време”, защото „задачата на комическия поет е да подражава на правосъдието и да учи как да се живее”.
Осмиването на определени лица и обществени групи е известно още от времето на Аристофан, но в Англия преди Бен Джонсън срещаме само слаби намеци и критически недомлъвки. Джонсън утвърждава формата на битовата комедия, близка на сатирата. Той е самотник в литературата на своята епоха. Тогавашната ангрийска драма е била за него недостатъчно правдоподобна.

Творчеството му е реакция срещу крайностите на въображението и емоционалността в елизабетинската драма. Характерите при Джонсън са олицетворение на една определена страст, или на необичайно качество, на «странност», както казва самият Джонсън, а не са живи индивидуалности с многообразни черти. Този схематизъм упростява естетическите задачи на автора и облегчава изработването на висока композиционна техника, често по съвършенна при Бен Джонсън, отколкото при най-големите драматурзи-елизабетинци.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация