Премиера на „Волпоне“ в Сатирата

| от |

На 19, 20 и 25 март Сатиричен театър „Алеко Константинов” ще представи премиерно новата си постановка: „Волпоне“ от Бен Джонсън.

В него участват цяла плеяда невероятни български актьори: Георги Мамалев, Димитър Живков, Мартин Каров, Стефан Щерев – Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова, Кирил Ефремов, сценична версия на постановката е на Здравко Митков, а сценографията на Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова.

Volpone3

„Волпоне или Лисицата” на Бен Джонсън е една от най-големите и известни сатирични комедии в световната драматургия. Писана преди повече от 400 години, тя не е загубила нищо от блестящия си хумор и сатиричната си острота. Защото алчността и човешката ненаситност преминават през епохите и сякаш се възпроизвеждат във все по-уродливи форми.

Персонажите на „Волпоне” са се скупчили като лешояди край „умиращия” богаташ Волпоне (Георги Мамалев), който, подпомаган от слугата си Моска (Димитър Живков), се развлича като търси все по-перфидни начини за лично обогатяване. Играейки си с алчността на своите „приятели”, той ги кара доброволно да му правят скъпи подаръци, да му завещават богатствата си, да му отстъпват жените си и т.н.

В мрачния свят на безконтролната алчност цари безнаказаността. Когато хитрецът и комбинатор Моска успява на края да измами всички, това съвсем не е настъпването на справедливостта… Просто по-големият измамник измамва по-малките. Звучи до болка познато, нали?
Хуморът, остроумието и бляскавата саркастичност на автора правят срещата ни с тази комедия за разпада на всякакви морални ценности незабравима. Да се посмеем с Бен Джонсън – това е изживяване, което си струва да си позволим.

Сатирата “Волпоне” е обезкуражаващо доказателство до каква степен моралът на човечеството не подлежи на усъвършенстване. За добро или за лошо – постановката ни ще се присъедини към това твърдение. Събитията и характерите в пиесата са отпреди повече от 400 години, а звучните сатирични плесници оставят червени петна по лицата ни в днешния свят. На кого ли се смеем, както би ни запитал Гогол! Сардоничният хумор на Бен Джонсън ни върти в отчайващата си въртележка и ние напразно се утешаваме: „Не – това не се отнася за нас!” Да, скъпи приятели, ние сме! Това сме точно ние! Все така безнадеждно порочни. Все така привързани към мошеническата си природа. Отчайващо смешни и нелепи в опитите си да надхитрим света и живота. Затова и решихме с актьорите да ви поканим в Сатиричния театър. Защото, когато тъжни неща се разказват от най-смешните актьори, имаме гаранция за много смях и безкрайна забава. С помощта на комиците е много по-лесно да се огледаме и да се надсмеем над себе си. С крехката надежда, че някой ден може и да се променим. И идните поколения да свалят от репертоара постановката като неактуална. Успех на поколенията!
Здравко Митков

Volpone2

Наричат Бен Джонсън баща на английската комедия. Той противопоставя своето разбиране за комедия на елизабетинската романтическа традиция, която достига апогея си в творчеството на Шекспир от 90-те години на ХVІ век. Бен Джонсън разглежда взаимоотношенията на човека с обществото от принципно нови позиции. При него доброто като правило не побеждава злото, както е при елизабетинците, а най-често злото, оплетено в интригите си, се самонаказва. Сатиричната панорама на английския живот, представена в комедиите му, е крайно злободневна, което обяснява защо комедиите му имат скандален успех.

Пиесите „Всеки със своя нрав” (1598), „Волпоне или Лисицата” (1606), „Еписин или Мълчаливата жена” (1609) и „Алхимикът” (1610), които са сред шедьоврите на английската комедия от ХVІІ в., изследват човешките пороци и, според убеждението на автора си, показват „на почтените зрители огледало, широко колкото е сцената, на която играем, където те трябва да видят уродливостта на нашето време”, защото „задачата на комическия поет е да подражава на правосъдието и да учи как да се живее”.
Осмиването на определени лица и обществени групи е известно още от времето на Аристофан, но в Англия преди Бен Джонсън срещаме само слаби намеци и критически недомлъвки. Джонсън утвърждава формата на битовата комедия, близка на сатирата. Той е самотник в литературата на своята епоха. Тогавашната ангрийска драма е била за него недостатъчно правдоподобна.

Творчеството му е реакция срещу крайностите на въображението и емоционалността в елизабетинската драма. Характерите при Джонсън са олицетворение на една определена страст, или на необичайно качество, на «странност», както казва самият Джонсън, а не са живи индивидуалности с многообразни черти. Този схематизъм упростява естетическите задачи на автора и облегчава изработването на висока композиционна техника, често по съвършенна при Бен Джонсън, отколкото при най-големите драматурзи-елизабетинци.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Влизат трима банкери в един бар…

| от chronicle.bg |

На Никулден освен Никулчовците и Николинчовците празнуват и банкерите. Поднасяме ви тази компилация от вицове за банкери с най-добри чувства към тях и им пожелаваме здраве, щастие и много работни дни!

 

Проблемът с вицовете за банкери е, че банкерите не мислят, че са смешни, а нормалните хора не мислят, че са вицове.

 

***

 

Предприемач отива при финансовия си мениджър и казва:

– Искам да съм собственик на малък бизнес.

– Това е лесно, казал финансовият съветник – купете си голям бизнес и изчакайте малко.

 

***

 

Днес банкоматът ми изписа съобщение „недостатъчна наличност“. Не разбрах дали става въпрос за моята карта или за банката.

 

***

 

Брокер в края на деня: Това е по-лошо и от развод. Изгубих половината си активи, а все още имам съпруга.

 

***

 

В тези бурни дни как можеш да привлечеш вниманието на брокера си? Като извикаш „Ало, келнер! “

 

***

 

Млада жена започва работа в банка. Жената харесвала литература и попитала един от банкерите:

– Знаете ли Уилям Шекспир?

– Не. В кой отдел работи?

 

***

 

– Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?

– Искам да следвам баща си и ще стана полицай.

– Баща ти да не е полицай?

– Не, банков обирджия е.

 

***

 

По време на банков обир полицаят казва на банкер да заключи всички изходи, за да не избягат крадците. 10 минути по-късно обаче крадците успяват да се измъкнат. Полицаят казва:

– Нали ти казах да заключиш всички изходи! Как успяха да избягат!

– Заключих ги, казва банкерът – ама те избягаха през входа.

 

***

 

Ако дължиш на банката 100 лева, това е твой проблем. Ако дължиш на банката 100 000 лева, това е проблем на банката.

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.