Премиера на „Волпоне“ в Сатирата

| от |

На 19, 20 и 25 март Сатиричен театър „Алеко Константинов” ще представи премиерно новата си постановка: „Волпоне“ от Бен Джонсън.

В него участват цяла плеяда невероятни български актьори: Георги Мамалев, Димитър Живков, Мартин Каров, Стефан Щерев – Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова, Кирил Ефремов, сценична версия на постановката е на Здравко Митков, а сценографията на Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова.

Volpone3

„Волпоне или Лисицата” на Бен Джонсън е една от най-големите и известни сатирични комедии в световната драматургия. Писана преди повече от 400 години, тя не е загубила нищо от блестящия си хумор и сатиричната си острота. Защото алчността и човешката ненаситност преминават през епохите и сякаш се възпроизвеждат във все по-уродливи форми.

Персонажите на „Волпоне” са се скупчили като лешояди край „умиращия” богаташ Волпоне (Георги Мамалев), който, подпомаган от слугата си Моска (Димитър Живков), се развлича като търси все по-перфидни начини за лично обогатяване. Играейки си с алчността на своите „приятели”, той ги кара доброволно да му правят скъпи подаръци, да му завещават богатствата си, да му отстъпват жените си и т.н.

В мрачния свят на безконтролната алчност цари безнаказаността. Когато хитрецът и комбинатор Моска успява на края да измами всички, това съвсем не е настъпването на справедливостта… Просто по-големият измамник измамва по-малките. Звучи до болка познато, нали?
Хуморът, остроумието и бляскавата саркастичност на автора правят срещата ни с тази комедия за разпада на всякакви морални ценности незабравима. Да се посмеем с Бен Джонсън – това е изживяване, което си струва да си позволим.

Сатирата “Волпоне” е обезкуражаващо доказателство до каква степен моралът на човечеството не подлежи на усъвършенстване. За добро или за лошо – постановката ни ще се присъедини към това твърдение. Събитията и характерите в пиесата са отпреди повече от 400 години, а звучните сатирични плесници оставят червени петна по лицата ни в днешния свят. На кого ли се смеем, както би ни запитал Гогол! Сардоничният хумор на Бен Джонсън ни върти в отчайващата си въртележка и ние напразно се утешаваме: „Не – това не се отнася за нас!” Да, скъпи приятели, ние сме! Това сме точно ние! Все така безнадеждно порочни. Все така привързани към мошеническата си природа. Отчайващо смешни и нелепи в опитите си да надхитрим света и живота. Затова и решихме с актьорите да ви поканим в Сатиричния театър. Защото, когато тъжни неща се разказват от най-смешните актьори, имаме гаранция за много смях и безкрайна забава. С помощта на комиците е много по-лесно да се огледаме и да се надсмеем над себе си. С крехката надежда, че някой ден може и да се променим. И идните поколения да свалят от репертоара постановката като неактуална. Успех на поколенията!
Здравко Митков

Volpone2

Наричат Бен Джонсън баща на английската комедия. Той противопоставя своето разбиране за комедия на елизабетинската романтическа традиция, която достига апогея си в творчеството на Шекспир от 90-те години на ХVІ век. Бен Джонсън разглежда взаимоотношенията на човека с обществото от принципно нови позиции. При него доброто като правило не побеждава злото, както е при елизабетинците, а най-често злото, оплетено в интригите си, се самонаказва. Сатиричната панорама на английския живот, представена в комедиите му, е крайно злободневна, което обяснява защо комедиите му имат скандален успех.

Пиесите „Всеки със своя нрав” (1598), „Волпоне или Лисицата” (1606), „Еписин или Мълчаливата жена” (1609) и „Алхимикът” (1610), които са сред шедьоврите на английската комедия от ХVІІ в., изследват човешките пороци и, според убеждението на автора си, показват „на почтените зрители огледало, широко колкото е сцената, на която играем, където те трябва да видят уродливостта на нашето време”, защото „задачата на комическия поет е да подражава на правосъдието и да учи как да се живее”.
Осмиването на определени лица и обществени групи е известно още от времето на Аристофан, но в Англия преди Бен Джонсън срещаме само слаби намеци и критически недомлъвки. Джонсън утвърждава формата на битовата комедия, близка на сатирата. Той е самотник в литературата на своята епоха. Тогавашната ангрийска драма е била за него недостатъчно правдоподобна.

Творчеството му е реакция срещу крайностите на въображението и емоционалността в елизабетинската драма. Характерите при Джонсън са олицетворение на една определена страст, или на необичайно качество, на «странност», както казва самият Джонсън, а не са живи индивидуалности с многообразни черти. Този схематизъм упростява естетическите задачи на автора и облегчава изработването на висока композиционна техника, често по съвършенна при Бен Джонсън, отколкото при най-големите драматурзи-елизабетинци.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.