Полски интелектуалци: Путин пусна бесовете на войната

| от |

Лира.бг публикува открито писмо на известни полски интелектуалци до европейските граждани, озаглавено  „От Данциг до Донецк 1939-2014 г.”, във връзка с годишнината от началото на Втората световна война и политиката на експанзия  на Путинова Русия. Текстът е от френския вестник  Le Monde. Сред подписалите го е известният полски автор Анджей Сташук.
—————————————-
„Да умрем за Данциг”. Тази фраза символизира нагласата на Западна Европа към войната, която избухва преди седемдесет и пет години. Франция и Обединеното кралство на три пъти дават зелена светлина на немския диктатор. Нито Аншлусът, нито окупацията на Судетите, нито разчленяването на Чехословакия имат сериозни последици за Хитлер. Когато на 1 септември 1939 г., като продължение на германско-съветския пакт, първите изстрели отекват в Данциг (Гданск), хората на Запад смятат, че става дума за „смешна война”. Така те дават на Хитлер зелена светлина за четвърти път, мислейки си, че с цената на Данциг, те ще спасят собствения си живот. Следващата окупирана столица е Париж, сетне бомби започват да падат над Лондон. Едва тогава се чуват възгласите „Стоп” и „Никога повече!”.

Тази егоистична и късогледа политика на европейците спрямо агресора не може вече да се повтори. Но скорошният ход на събитията удивително напомня на 1939 г. Русия, държава-агресор, окупира част от територията на своя украински съсед – Крим. Армията и специалните служби на президента Путин извършват нелегални операции в източната част на Украйна, поддържайки формирования, които тероризират местното население и го плашат с окупация.

Новата „Остполитик”

И все пак има някаква новост спрямо 1939 г.: агресорът успя да привлече на своя страна политици и бизнесмени, а някои западни партньори все още вярват в неговото „човешко лице”. Създалото се лоби има влияние в много страни. Говори се Russia first („първо за Русия) и дори Russia only („само за Русия”). А понастоящем тъкмо Русия рухва. Европа спешно се нуждае от нова „Остполитик” (Източна политика). Ето защо отправяме към нашите съграждани и към европейските граждани този апел.
Франсоа Оланд, президент на Френската република, е на път да извърши стъпка, която ще има дори по-тежки последици, отколкото пасивността на Франция през 1939 г. През следващите няколко седмици Франция ще се превърне в единствената европейска държава, която подкрепя агресора: Париж възнамерява да достави на Путинова Русия два военни кораба „Мистрал”. Това военно сътрудничество води началото си от 2010 г. и още тогава имаше протести. Никола Саркози, тогавашният френски президент, отговаряше категорично, че „студената война е приключила”.

Понастоящем войната ясно и открито започна и няма никакво основание да се спазват стари ангажименти. Политици и личности като Бернар-Анри Леви предложиха на Франция да продаде корабите си било на НАТО, било на Европейския съюз. Ако Франсоа Оланд не промени намерението си, гражданите на Европа би трябвало да могат да го убедят, бойкотирайки френските стоки.

През 1982 г. Германия (тогава ФРГ) започна да става зависима от доставките на руски газ, въпреки предупрежденията срещу изграждането на нови газопроводи като „инструменти за изнудване”. Ала германците, било по причина на прословутия си комплекс за виновност, било поради вярата си в „руското чудо”, високо ценяха сътрудничеството с Москва. Всичко това в името на злощастната немска традиция на Изток да се преговаря само с един партньор и това да е Русия. Така фирми, собственост на руската държава или на руски олигарси, се настаниха в Германия. Берлин обаче трябва да сложи спирачка на този род зависимости, зад които ясно прозира политически натиск. Всички европейци и всяка европейска страна поотделно трябва да се включат в подпомагането на застрашена Украйна. Стотици бежанци от Източна Украйна и Крим се нуждаят от помощ. Украинската икономика е обезкръвена от драконовите условия на договорите с руския „Газпром”, който има монополна позиция на европейския енергиен пазар. Украинската икономика се нуждае от нови търговски партньори.

В продължение на дълги години ЕС даваше на Украйна да разбере, че тя няма никакъв шанс нито да стане член на съюза, нито да разчита на друго, освен на символична помощ. Политиката на „източно партньорство” не промени нещо особено. И все пак тези въпроси имаха своята собствена динамика. За първи път в историята гражданите на една страна загиваха от куршуми, държейки европейското знаме в ръка. Ако Европа не прояви никаква солидарност към тях, това ще означава, че идеалите за свобода, равенство, братство, наследени от Френската революция, не означават нищо за нея.

Украйна има правото да защитава своята територия, както и гражданите си от външна агресия чрез своите полицейски и армейски части, включително в пограничните региони с Русия. Защото в района на Донецк, както и в останалата част на страната между 1991-2014 г. имаше траен мир. Владимир Путин е този, който пусна бесовете на войната и изпробва нов вид агресия, превръщайки Украйна в маневрено поле, по подобие на случилото се по време на Гражданската война в Испания. Ето защо тези, които не кажат на Путин No pasaran! (Няма да мине), излагат ЕС на присмех и съдействат за дестабилизирането на световния ред.

Никой не знае кой ще ръководи Русия след три години. Не знаем и какво ще се случи със сега управляващия елит, отговорен за тази авантюристична политика, която противоречи на интересите на руския народ. За сметка на това знаем едно: този, който продължи да прави business as usual, рискува смъртта на хиляди украинци и руснаци, „екзода” на стотици хиляди бежанци, както и нови атаки на путинския империализъм срещу млади държави. Вчера Данциг, днес Донецк, ние не можем да приемем, че Европа ще продължи да живее през следващите години с тази кървяща рана.

Гданск, 1 септември 2014 г.

Анджей Вайда, Кристина Захватович, Анджей Сташук, Олга Токарчук, Владислав Бартошевски, Игнаци Карпович и др.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“