По следите на изчезналата Кехлибарена стая

| от |

Альона Нейкова

 

Историята на прочутата Кехлибарена стая е изпълнена с мистериозни легенди и въпроси без отговори. Една от главните загадки обаче продължава да тревожи умовете и на експерти, и на иманяри, и на любопитни лаици: защо няколко поколения императори в продължение на 70 години настоявали за създаването на стая от материал, смятан за изключително неподходящ за монументално строителство. Дотогава от кехлибар нищо по-голямо от шахматна дъска не е било правено и изведнъж – шедьовър с площ 96 квадратни метра! И втората поред, но не и по значимост неразгадана и до ден днешен тайна е – къде все пак се намира сега истинската Кехлибарена стая?…

tumblr_m8kgfu8iA41r1dcs8o1_1280

Едно от най-прочутите произведения на изкуството през XVIII век е създадено от немски майстори за пруския крал Фридрих I и после е подарено на Петър I. Първоначално се нарича Кехлибарен кабинет, но после се преименува на Кехлибарена стая, тъй като в Русия размерите на залата, където са изложени направените творби, са много по-големи от мястото на предишната експозиция. Затова се налага руски архитект, италиански граф и академик по архитектура в Имперската художествена академия – Бартоломео Франческо Растрели, да се погрижи площта да се допълни с огледални пиластри. Работата му е толкова успешна, че Кехлибарената стая дълго време се смята за перлата на лятната резиденция на руските императори в Царско село.
Но преди това, сътвореното от немския майстор Андреас Шлютер рухва – в буквалния смисъл на думата. Когато през 1709 г. работата по Кехлибарения кабинет е завършена, скъпоценните пана неочаквано падат. Това се случва, защото са зле закрепени. Но Фридрих I така се ядосва, че прогонва майстора от страната.

Скъп дар за руския цар

article-1369271-0B4E542900000578-192_306x441

Вече синът на краля – Фридрих Вилхелм I, подарява желания от руския цар шедьовър. По заповед на Петър I Кехлибарената стая внимателно се опакова и през 1717 г. изключително предпазливо се транспортира до Санкт Петербург.
26 лета по-късно императрицата Елисавета Петровна поръчва кабинетът да бъде „поправен“. И от 1743 та чак до 1770 г. създаденото от немски майстори се обогатява с позлатена дърворезба, огледала и цели картини-мозайки, изработени от ахат и яспис. Съществено нараснала в размерите и увеличила броя на скъпоценните творби, Кехлибарената стая се запазва в този си вид близо 200 години.
Обаче внезапните промени в температурата, газовете, отделяни от използваната в залата пещ за отопление, както и теченията постепенно започват да разрушават шедьовъра. Затова се налага майсторските произведения на изкуството да бъдат реставрирани през 1833, 1865, 1893-1897, 1933-1935 г. Мащабно възраждане на творбите е планирано за 1941 г. Но няколко години преди това всички следи започват да водят към предстоящото… изчезване на Кехлибарената стая.
Съществуват няколко легенди, свързани с този факт. Според една от тях веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. самият А.Н. Толстой предлага на Сталин с цел укрепване на приятелството с Германия да поднесе на властите там скъп дар – Кехлибарената стая. Писателят мотивира съвета си с факта, че и без това шедьовърът се намира в плачевно състояние. Но Йосиф Висарионович не се решава да се раздели с оригинала и поръчва на прочутия реставратор и каменоделец А. Баранов да направи копие на прочутото произведение на изкуството. Успоредно с това от учениците на майстора се създава и макет с мащаб 1:1. Около 20 дни преди началото на Великата отечествена война истинската Кехлибарена стая е демонтирана, а мястото й е заето от дубликат. Над 300-годишният оригинал надлежно се фотографира и внимателно се слага в специални кутии, които е решено да се скрият в мазетата на Екатерининския дворец. А залата, обитавана от скъпоценния шедьовър в продължение на два века, краси  макетът. По този начин в Царско село наведнъж се струпват цели 3 Кехлибарени стаи…
Има данни, че през 1941 г. е решено музейните ценности от Екатерининския дворец да се изнесат в далечен Новосибирск. Възможно е именно там и до ден днешен да се пази шедьовърът. Но други източници твърдят, че заради крехките произведения на изкуството само Кехлибарената стая не заминава на това спасително за някои експонати пътешествие. Така скъпоценните творби се консервират на място: облепват се с хартия, а после – с марля и памук. Което в крайна сметка се превръща във фатална грешка.
Масираната атака на английската авиация през август 1944 г. над Кьонигсберг предизвиква пожар в Кралския замък, където по онова време се смята, че се намира Кехлибарената стая. Лумналият огън изпепелява доста експонати и като Феникс от пепелта се появява легендата за унищожаването на ценния шедьовър…
Експертите обаче са на мнение, че произведенията на изкуството тогава не са засегнати от бомбардировката. А творбите се свалят в подземието на двореца, където оцеляват до щурма на съветските войски през април 1945 г., когато Кехлибарената стая се обявява за изчезнала. И по-нататъшната й съдба продължава да е една от най-големите тайни на ХХ и началото на ХХI век.

Поредното  „намиране“

Наскоро светът бе разтърсен от поредната „сензация“ – уж отново се появила следа, водеща към Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. Жител на Германия съобщил, че братовчед му – Корнелиус Гурлит, пази в квартирата си част от скъпоценната колекция, скрита от баща му.
По време на войната Гилдебрат Гурлит продава музейни експонати, конфискувани от окупираните територии. Някои съкровища така и си остават в тайниците на къщата на нациста. Преди смъртта си той разказва за това на сина си, който споделя бащините думи с братовчед си. Обаче след разгласяването, че шедьовърът може да бъде намерен, самият Гурлит безследно изчезва. А с това информацията за „откритото“ скъпоценно имане си остава голословна и се превръща в пореден слух…

90-годишен пази тайната

В интервю за немското списание „Der Standart“ бивш войник от армията на Хитлер – 90-годишният Вилхелм Крафт, твърди, че знае къде се намира Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. По думите на германеца той пазел тайната в продължение на половин век, страхувайки се от неонацисти и спецслужби. Заедно с приятелите си Крафт се заклева още през 1944 г. да не казва на никого нито дума за онова, което са видели. Но сега, когато колегите му вече не са между живите, старецът решава да сподели със света всичко, което знае.
Крафт служи през 1944 г. близо до норвежкия град Берген на подводница, която по-късно е потопена от бомбардировачите на съюзническите войски. Ранените са настанени в датска лечебница в Скаген, а после – изпратени в село Асо, намиращо се в северната част на полуостров Ютландия. Бившият войник признава, че заедно с приятелите му, без знанието на местните, копаят ями в края на населеното място. Когато приключват със задачата си, в Асо пристига товарен влак, изключително строго пазен от спецчасти. Крафт и другарите му случайно успяват да надникнат в един от вагоните, където виждат дървени кутии, в които явно се е намирало нещо много ценно. Началството обаче хваща любопитните войници и, заплашвайки ги със смърт, им нарежда да изтрият от паметта си наученото.
Крафт не изключва вероятността да са се натъкнали именно на легендарния шедьовър, който може да е бил заровен именно в малкото селце, намиращо се на полуостров в Европа, разделящ Балтийско и Северно море.

Версии и още нещо…

Търсенето на истинската Кехлибарена стая като че ли никога не спира. И вече 70 години периодично изникват като гъби след дъжд слуховете, че мистериозно изчезналият шедьовър е на път отново да бъде представен на света в целия му блясък.
Предположенията за поредната диря в търсенето на легендарното съкровище разтърсват преди време и малкото източно-германско градче Дойчкатаринберг, намиращо се на границата с Чехия. На един от местните жители – Питер Хостейн, се налага да се поразрови в компютърните архиви на наскоро починалия му баща, служил като оператор в германските военновъздушни сили. Сред електронните документи има и свидетелства, че в края на 1944 г. от „Шорфхейд“ – резиденцията на Гьоринг, разположена на север от Берлин, по спешност е изнесено голямо количество тежки кутии, които впоследствие са скрити в подземен бункер край Дойчендорф – старото име на Дойчкатаринберг. Наследникът на ветеран от „Луфтвафе“ намира няколко дълголетници, които помнят точното място на склона между пътя и скалата, където някога се намирал входът към изкуствената пещера.
Цялото градче се развълнувало от новината. За сметка на местните власти дори са поканени експерти по минно инженерство. Електромагнитният анализ в посоченото място наистина открива на дълбочина от 20 метра под земята кухини, пълни с плътни структури. Всичко води към версията, че именно там са скрити отдавна търсените съкровища…
Кметът на Дойчкатаринберг – Хайнц-Петер Хаущайн, съобщава на пресата, че в кутиите несъмнено има не обикновено желязо, а най-вероятно нещо по-ценно. „На 90% сме сигурни, че открихме Кехлибарената стая. Скривалището е част от лабиринта, построен от нацистите, за да се запази откраднатото от тях по време на войната…“, уточнява градоначалникът. Местните жители пък винаги са знаели за съществуването на тайни ниши в пещерата, не са били наясно само с точното им разположение. Но въпреки всички положени усилия за намирането на изгубеното съкровище, и тук ентусиазмът изведнъж секва и изследователите така и не успяват да стигнат до предполагаемото имане…
Съществуват доста хипотези за това къде днес може да се намира изгубената Кехлибарена стая – от Кьонигсберг до Кобург, от солните мини в Източна Германия до тайни подземия и американски банкови сейфове. Дори се предполага, че шедьовърът се е намирал на потъналия параход „Вилхелм Густлоф“ или на крайцера „Принц Ойген“. Но всичко си остава в сферата на догадките…

Кое все пак липсва – копието или оригиналът?

Една от все по-натрапваните напоследък версии  касае предположението, че фашистите се домогват всъщност до копието на Кехлибарената стая, а оригиналът надеждно е скрит още преди началото на Великата отечествена война.
Според легендата веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. истинският шедьовър бързо е подменен дори не с дубликат, а с макет на съкровищата в мащаб 1:1, който в крайна сметка и бива откраднат от войниците на Хитлер. Излиза, че Кехлибарената стая всъщност никога никъде не е изчезвала?…



Мащабното възстановяване

Фрагменти от истинската Кехлибарена стая на 29 април 2000 г. са връчени от министъра на културата на Германия Михаел Науман на президента на Русия Владимир Путин. Флорентинската мозайка „Обоняние и осезание“ („Мирис и допир“), една от четирите, направени през 1787 г. по заповед на Екатерина II, и скъпоценен скрин с чекмеджета, сътворен през 1711-а от берлински занаятчия, заемат централно място в обзавеждането на стаята.
Германските власти конфискуват през 1997 г. части от шедьовъра, пазени от нотариус, на когото произведенията на изкуството са предадени за временно съхранение от германски офицер, участвал в извозването на Кехлибарената стая от Царско село. След като опитва да продаде ценната находка, той е задържан и съден. А дъщерята на нотариуса доброволно декларира, че няма никакви претенции към съкровището. И завещава правата за всички запазени творби на град Бремен, който, на свой ред, решава да ги върне на Русия.
По този начин се появяват косвени доказателства, че оцелялото от Кехлибарената стая се е намирало в Германия, но после явно е разпродадено на частни колекционери.
Но малко преди това – през 1981 г., започва изграждането на изгубените шедьоври. Работата по възраждането на творбите е толкова мащабна, че продължава над две десетилетия. Към реализирането на задачата са привлечени различни специалисти – изкуствоведи, химици, криминалисти, историци, реставратори. Няколко години са нужни само за разработването на самия проект, създаването на научна концепция, възстановяването на технологиите за боравене с кехлибар и подбор на екипа, който да реализира замисленото. В определен момент проектът дори за кратко е замразен заради недостатъчно финансиране и проблеми, свързани с доставката на суровини.
Но през 2003 г., за честванията, посветени на 300-годишнината на Санкт Петербург, Кехлибарената стая е възстановена напълно. Експертите са на мнение, че резултатът не просто надминава и най-смелите очаквания, но е и по-добър от оригинала.

 
 

Air France и KLM въвеждат нова тарифна схема за полетите си в Европа

| от CHR Aero |

Air France и KLM въвеждат разнообразие от оферти за икономичната класа за всички свои международни полети в рамките на Европа, Северна Африка и Израел. Клиентите ще могат да избират от три оферти, всяка от които предлага специфични услуги и условия. Те ще са на разположение онлайн за KLM в края на януари 2017.

– Оферта „Лека“ е за пътници, които търсят най-ниската възможна тарифа и пътуват без да регистрират багаж.

– Оферта „Стандарт“ е с допълнителна такса от  40-50 евро и предлага на клиентите допълнителни предимства, като например възможността да регистрират един багаж безплатно и да променят своя билет без такса.

– Оферта „Флекси“ е с допълнителна такса от 70-150 евро и предлага на клиентите максимална гъвкавост (без такси за промяна и връщане, без допълнително заплащане) и възможността да се възползват от услугата SkyPriority, за приоритетен достъп на летището, храна по време на полет. Офертата на Air France и KLM „Флекси“ е в отговор на търсенето на бизнес пътниците,  които могат да се възползват от всички продукти и услуги на двете авиокомпании в мрежата на средни разстояния.

„Прозрачност и разнообразие от възможности за нашите клиенти, са в основата за създаването на тези нови тарифи на Air France и KLM за мрежата на средни разстояния. С въвеждането им клиентите сами избират  услугите, от които се нуждаят. “ – заяви Питър Ботсма, изпълнителен вицепрезидент „Търговска стратегия“ на Air France-KLM.

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

Първи поглед към Game of Thrones 7

| от chronicle.bg |

Зимата дойде, но Game of Thrones 7 – не. Новият сезон на култовото шоу ще се появи на малкия екран отново едва през лятото на 2017 г,. Ако дотогава има половин година, то това не значи, че по сериала не се работи. Вече може да видите и първи кадри от онова, което ни очаква.

Те се появяват в кратко видео на HBO за онова, което да очакваме от канала през 2017 година. Въпреки че виждаме само няколко кадъра от сериала по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, те ни дават яснота за едно – зимата идва и тя е сезонът на Старките.

Вижте видеото за сериалите, които ще гледаме през 2017 година, в галерията – кадри от GoT7. Кога последно сте виждали Аря на кон?

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл