По следите на изчезналата Кехлибарена стая

| от |

Альона Нейкова

 

Историята на прочутата Кехлибарена стая е изпълнена с мистериозни легенди и въпроси без отговори. Една от главните загадки обаче продължава да тревожи умовете и на експерти, и на иманяри, и на любопитни лаици: защо няколко поколения императори в продължение на 70 години настоявали за създаването на стая от материал, смятан за изключително неподходящ за монументално строителство. Дотогава от кехлибар нищо по-голямо от шахматна дъска не е било правено и изведнъж – шедьовър с площ 96 квадратни метра! И втората поред, но не и по значимост неразгадана и до ден днешен тайна е – къде все пак се намира сега истинската Кехлибарена стая?…

tumblr_m8kgfu8iA41r1dcs8o1_1280

Едно от най-прочутите произведения на изкуството през XVIII век е създадено от немски майстори за пруския крал Фридрих I и после е подарено на Петър I. Първоначално се нарича Кехлибарен кабинет, но после се преименува на Кехлибарена стая, тъй като в Русия размерите на залата, където са изложени направените творби, са много по-големи от мястото на предишната експозиция. Затова се налага руски архитект, италиански граф и академик по архитектура в Имперската художествена академия – Бартоломео Франческо Растрели, да се погрижи площта да се допълни с огледални пиластри. Работата му е толкова успешна, че Кехлибарената стая дълго време се смята за перлата на лятната резиденция на руските императори в Царско село.
Но преди това, сътвореното от немския майстор Андреас Шлютер рухва – в буквалния смисъл на думата. Когато през 1709 г. работата по Кехлибарения кабинет е завършена, скъпоценните пана неочаквано падат. Това се случва, защото са зле закрепени. Но Фридрих I така се ядосва, че прогонва майстора от страната.

Скъп дар за руския цар

article-1369271-0B4E542900000578-192_306x441

Вече синът на краля – Фридрих Вилхелм I, подарява желания от руския цар шедьовър. По заповед на Петър I Кехлибарената стая внимателно се опакова и през 1717 г. изключително предпазливо се транспортира до Санкт Петербург.
26 лета по-късно императрицата Елисавета Петровна поръчва кабинетът да бъде „поправен“. И от 1743 та чак до 1770 г. създаденото от немски майстори се обогатява с позлатена дърворезба, огледала и цели картини-мозайки, изработени от ахат и яспис. Съществено нараснала в размерите и увеличила броя на скъпоценните творби, Кехлибарената стая се запазва в този си вид близо 200 години.
Обаче внезапните промени в температурата, газовете, отделяни от използваната в залата пещ за отопление, както и теченията постепенно започват да разрушават шедьовъра. Затова се налага майсторските произведения на изкуството да бъдат реставрирани през 1833, 1865, 1893-1897, 1933-1935 г. Мащабно възраждане на творбите е планирано за 1941 г. Но няколко години преди това всички следи започват да водят към предстоящото… изчезване на Кехлибарената стая.
Съществуват няколко легенди, свързани с този факт. Според една от тях веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. самият А.Н. Толстой предлага на Сталин с цел укрепване на приятелството с Германия да поднесе на властите там скъп дар – Кехлибарената стая. Писателят мотивира съвета си с факта, че и без това шедьовърът се намира в плачевно състояние. Но Йосиф Висарионович не се решава да се раздели с оригинала и поръчва на прочутия реставратор и каменоделец А. Баранов да направи копие на прочутото произведение на изкуството. Успоредно с това от учениците на майстора се създава и макет с мащаб 1:1. Около 20 дни преди началото на Великата отечествена война истинската Кехлибарена стая е демонтирана, а мястото й е заето от дубликат. Над 300-годишният оригинал надлежно се фотографира и внимателно се слага в специални кутии, които е решено да се скрият в мазетата на Екатерининския дворец. А залата, обитавана от скъпоценния шедьовър в продължение на два века, краси  макетът. По този начин в Царско село наведнъж се струпват цели 3 Кехлибарени стаи…
Има данни, че през 1941 г. е решено музейните ценности от Екатерининския дворец да се изнесат в далечен Новосибирск. Възможно е именно там и до ден днешен да се пази шедьовърът. Но други източници твърдят, че заради крехките произведения на изкуството само Кехлибарената стая не заминава на това спасително за някои експонати пътешествие. Така скъпоценните творби се консервират на място: облепват се с хартия, а после – с марля и памук. Което в крайна сметка се превръща във фатална грешка.
Масираната атака на английската авиация през август 1944 г. над Кьонигсберг предизвиква пожар в Кралския замък, където по онова време се смята, че се намира Кехлибарената стая. Лумналият огън изпепелява доста експонати и като Феникс от пепелта се появява легендата за унищожаването на ценния шедьовър…
Експертите обаче са на мнение, че произведенията на изкуството тогава не са засегнати от бомбардировката. А творбите се свалят в подземието на двореца, където оцеляват до щурма на съветските войски през април 1945 г., когато Кехлибарената стая се обявява за изчезнала. И по-нататъшната й съдба продължава да е една от най-големите тайни на ХХ и началото на ХХI век.

Поредното  „намиране“

Наскоро светът бе разтърсен от поредната „сензация“ – уж отново се появила следа, водеща към Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. Жител на Германия съобщил, че братовчед му – Корнелиус Гурлит, пази в квартирата си част от скъпоценната колекция, скрита от баща му.
По време на войната Гилдебрат Гурлит продава музейни експонати, конфискувани от окупираните територии. Някои съкровища така и си остават в тайниците на къщата на нациста. Преди смъртта си той разказва за това на сина си, който споделя бащините думи с братовчед си. Обаче след разгласяването, че шедьовърът може да бъде намерен, самият Гурлит безследно изчезва. А с това информацията за „откритото“ скъпоценно имане си остава голословна и се превръща в пореден слух…

90-годишен пази тайната

В интервю за немското списание „Der Standart“ бивш войник от армията на Хитлер – 90-годишният Вилхелм Крафт, твърди, че знае къде се намира Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. По думите на германеца той пазел тайната в продължение на половин век, страхувайки се от неонацисти и спецслужби. Заедно с приятелите си Крафт се заклева още през 1944 г. да не казва на никого нито дума за онова, което са видели. Но сега, когато колегите му вече не са между живите, старецът решава да сподели със света всичко, което знае.
Крафт служи през 1944 г. близо до норвежкия град Берген на подводница, която по-късно е потопена от бомбардировачите на съюзническите войски. Ранените са настанени в датска лечебница в Скаген, а после – изпратени в село Асо, намиращо се в северната част на полуостров Ютландия. Бившият войник признава, че заедно с приятелите му, без знанието на местните, копаят ями в края на населеното място. Когато приключват със задачата си, в Асо пристига товарен влак, изключително строго пазен от спецчасти. Крафт и другарите му случайно успяват да надникнат в един от вагоните, където виждат дървени кутии, в които явно се е намирало нещо много ценно. Началството обаче хваща любопитните войници и, заплашвайки ги със смърт, им нарежда да изтрият от паметта си наученото.
Крафт не изключва вероятността да са се натъкнали именно на легендарния шедьовър, който може да е бил заровен именно в малкото селце, намиращо се на полуостров в Европа, разделящ Балтийско и Северно море.

Версии и още нещо…

Търсенето на истинската Кехлибарена стая като че ли никога не спира. И вече 70 години периодично изникват като гъби след дъжд слуховете, че мистериозно изчезналият шедьовър е на път отново да бъде представен на света в целия му блясък.
Предположенията за поредната диря в търсенето на легендарното съкровище разтърсват преди време и малкото източно-германско градче Дойчкатаринберг, намиращо се на границата с Чехия. На един от местните жители – Питер Хостейн, се налага да се поразрови в компютърните архиви на наскоро починалия му баща, служил като оператор в германските военновъздушни сили. Сред електронните документи има и свидетелства, че в края на 1944 г. от „Шорфхейд“ – резиденцията на Гьоринг, разположена на север от Берлин, по спешност е изнесено голямо количество тежки кутии, които впоследствие са скрити в подземен бункер край Дойчендорф – старото име на Дойчкатаринберг. Наследникът на ветеран от „Луфтвафе“ намира няколко дълголетници, които помнят точното място на склона между пътя и скалата, където някога се намирал входът към изкуствената пещера.
Цялото градче се развълнувало от новината. За сметка на местните власти дори са поканени експерти по минно инженерство. Електромагнитният анализ в посоченото място наистина открива на дълбочина от 20 метра под земята кухини, пълни с плътни структури. Всичко води към версията, че именно там са скрити отдавна търсените съкровища…
Кметът на Дойчкатаринберг – Хайнц-Петер Хаущайн, съобщава на пресата, че в кутиите несъмнено има не обикновено желязо, а най-вероятно нещо по-ценно. „На 90% сме сигурни, че открихме Кехлибарената стая. Скривалището е част от лабиринта, построен от нацистите, за да се запази откраднатото от тях по време на войната…“, уточнява градоначалникът. Местните жители пък винаги са знаели за съществуването на тайни ниши в пещерата, не са били наясно само с точното им разположение. Но въпреки всички положени усилия за намирането на изгубеното съкровище, и тук ентусиазмът изведнъж секва и изследователите така и не успяват да стигнат до предполагаемото имане…
Съществуват доста хипотези за това къде днес може да се намира изгубената Кехлибарена стая – от Кьонигсберг до Кобург, от солните мини в Източна Германия до тайни подземия и американски банкови сейфове. Дори се предполага, че шедьовърът се е намирал на потъналия параход „Вилхелм Густлоф“ или на крайцера „Принц Ойген“. Но всичко си остава в сферата на догадките…

Кое все пак липсва – копието или оригиналът?

Една от все по-натрапваните напоследък версии  касае предположението, че фашистите се домогват всъщност до копието на Кехлибарената стая, а оригиналът надеждно е скрит още преди началото на Великата отечествена война.
Според легендата веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. истинският шедьовър бързо е подменен дори не с дубликат, а с макет на съкровищата в мащаб 1:1, който в крайна сметка и бива откраднат от войниците на Хитлер. Излиза, че Кехлибарената стая всъщност никога никъде не е изчезвала?…



Мащабното възстановяване

Фрагменти от истинската Кехлибарена стая на 29 април 2000 г. са връчени от министъра на културата на Германия Михаел Науман на президента на Русия Владимир Путин. Флорентинската мозайка „Обоняние и осезание“ („Мирис и допир“), една от четирите, направени през 1787 г. по заповед на Екатерина II, и скъпоценен скрин с чекмеджета, сътворен през 1711-а от берлински занаятчия, заемат централно място в обзавеждането на стаята.
Германските власти конфискуват през 1997 г. части от шедьовъра, пазени от нотариус, на когото произведенията на изкуството са предадени за временно съхранение от германски офицер, участвал в извозването на Кехлибарената стая от Царско село. След като опитва да продаде ценната находка, той е задържан и съден. А дъщерята на нотариуса доброволно декларира, че няма никакви претенции към съкровището. И завещава правата за всички запазени творби на град Бремен, който, на свой ред, решава да ги върне на Русия.
По този начин се появяват косвени доказателства, че оцелялото от Кехлибарената стая се е намирало в Германия, но после явно е разпродадено на частни колекционери.
Но малко преди това – през 1981 г., започва изграждането на изгубените шедьоври. Работата по възраждането на творбите е толкова мащабна, че продължава над две десетилетия. Към реализирането на задачата са привлечени различни специалисти – изкуствоведи, химици, криминалисти, историци, реставратори. Няколко години са нужни само за разработването на самия проект, създаването на научна концепция, възстановяването на технологиите за боравене с кехлибар и подбор на екипа, който да реализира замисленото. В определен момент проектът дори за кратко е замразен заради недостатъчно финансиране и проблеми, свързани с доставката на суровини.
Но през 2003 г., за честванията, посветени на 300-годишнината на Санкт Петербург, Кехлибарената стая е възстановена напълно. Експертите са на мнение, че резултатът не просто надминава и най-смелите очаквания, но е и по-добър от оригинала.

 
 

„SpaceX“отлага изстрелването на българския спътник поне до петък

| от chronicle.bg, по БТА |

Компанията „Спейс Екс“ отлага поне до петък 23 юни изстрелването на първия български геостационарен спътник BulgariaSat-1, което бе първоначално планирано за вчера, съобщи SpaceFlights.NEWS.

Официалната причина за забавянето е проблем с пневматичен клапан на ракетата „Фалкон 9″.

Първата възможна дата за изстрелването на българския спитник от Кейп Канаверал ще е 23 юни между 18.10 и 20.10 ч. по Гринуич. Резервната дата е неделя 25 юни.

 

 

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Днес е най-дългият ден в годината

| от chronicle.bg |

Точно в 07:24 часа тази сутрин настъпи астрономическото лято. Лятното слънцестоене бележи началото на лятото в Северното полукълбо, около 21 юни и около 22 декември, за Южното полукълбо.

То завършва с есенното равноденствие, около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март, в Южното полукълбо. Днес е и най-дългия ден – 15 часа и 19 минути.

Според повечето метеорологични прогнози това е и денят, в който дъждовете започват да спират. Лятото в България започва с нормални за сезона температури – около и над 26 градуса. През целия ден ще бъде предимно слънчево и топло. До края на седмицата се очаква температурите още да се повишат и да бъдат около и над 30 градуса.

 
 

Джак Блек изпълнява главна роля в новия „Джуманджи“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският актьор Джак Блек е разчитал на способностите си като комик, за да се снима във филм, който предстои да се появи по екраните, съобщи Ройтерс. Той изпълнява главна роля в „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ – нова версия на комедията „Джуманджи“ (1995) с участието на Робин Уилямс, който вече не е между живите.

Блек заяви, че гледал оригиналната лента едва след като научил, че е в актьорския състав на продължението й. Джак описва Уилямс като гений, който е на върха на актьорските си умения в „Джуманджи“.

В този филм Уилямс изпълнява роля на мъж, който избягва от плен в посветена тематично на джунглата игра. В новата версия на филма предпоставките са различни – главните персонажи пътешестват във фантастичния свят на същата игра. „Сега персонажите пътуват из джунглата, а това крие опасности и е вълнуващо“, поясни Блек.

Друга съществена разлика е, че докато в оригиналната лента персонажът на Уилямс влиза в играта като дете и излиза от нея като възрастен, в новия филм детските персонажи стават възрастни, когато излизат от играта.

Блек и Ник Джонас, който му партнира в „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“, промотираха новия филм в Барселона. В актьорския му състав са също Дуейн „Скалата“ Джонсън и Кевин Харт.

„Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ трябва да се появи по екраните през декември.