По следите на изчезналата Кехлибарена стая

| от |

Альона Нейкова

 

Историята на прочутата Кехлибарена стая е изпълнена с мистериозни легенди и въпроси без отговори. Една от главните загадки обаче продължава да тревожи умовете и на експерти, и на иманяри, и на любопитни лаици: защо няколко поколения императори в продължение на 70 години настоявали за създаването на стая от материал, смятан за изключително неподходящ за монументално строителство. Дотогава от кехлибар нищо по-голямо от шахматна дъска не е било правено и изведнъж – шедьовър с площ 96 квадратни метра! И втората поред, но не и по значимост неразгадана и до ден днешен тайна е – къде все пак се намира сега истинската Кехлибарена стая?…

tumblr_m8kgfu8iA41r1dcs8o1_1280

Едно от най-прочутите произведения на изкуството през XVIII век е създадено от немски майстори за пруския крал Фридрих I и после е подарено на Петър I. Първоначално се нарича Кехлибарен кабинет, но после се преименува на Кехлибарена стая, тъй като в Русия размерите на залата, където са изложени направените творби, са много по-големи от мястото на предишната експозиция. Затова се налага руски архитект, италиански граф и академик по архитектура в Имперската художествена академия – Бартоломео Франческо Растрели, да се погрижи площта да се допълни с огледални пиластри. Работата му е толкова успешна, че Кехлибарената стая дълго време се смята за перлата на лятната резиденция на руските императори в Царско село.
Но преди това, сътвореното от немския майстор Андреас Шлютер рухва – в буквалния смисъл на думата. Когато през 1709 г. работата по Кехлибарения кабинет е завършена, скъпоценните пана неочаквано падат. Това се случва, защото са зле закрепени. Но Фридрих I така се ядосва, че прогонва майстора от страната.

Скъп дар за руския цар

article-1369271-0B4E542900000578-192_306x441

Вече синът на краля – Фридрих Вилхелм I, подарява желания от руския цар шедьовър. По заповед на Петър I Кехлибарената стая внимателно се опакова и през 1717 г. изключително предпазливо се транспортира до Санкт Петербург.
26 лета по-късно императрицата Елисавета Петровна поръчва кабинетът да бъде „поправен“. И от 1743 та чак до 1770 г. създаденото от немски майстори се обогатява с позлатена дърворезба, огледала и цели картини-мозайки, изработени от ахат и яспис. Съществено нараснала в размерите и увеличила броя на скъпоценните творби, Кехлибарената стая се запазва в този си вид близо 200 години.
Обаче внезапните промени в температурата, газовете, отделяни от използваната в залата пещ за отопление, както и теченията постепенно започват да разрушават шедьовъра. Затова се налага майсторските произведения на изкуството да бъдат реставрирани през 1833, 1865, 1893-1897, 1933-1935 г. Мащабно възраждане на творбите е планирано за 1941 г. Но няколко години преди това всички следи започват да водят към предстоящото… изчезване на Кехлибарената стая.
Съществуват няколко легенди, свързани с този факт. Според една от тях веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. самият А.Н. Толстой предлага на Сталин с цел укрепване на приятелството с Германия да поднесе на властите там скъп дар – Кехлибарената стая. Писателят мотивира съвета си с факта, че и без това шедьовърът се намира в плачевно състояние. Но Йосиф Висарионович не се решава да се раздели с оригинала и поръчва на прочутия реставратор и каменоделец А. Баранов да направи копие на прочутото произведение на изкуството. Успоредно с това от учениците на майстора се създава и макет с мащаб 1:1. Около 20 дни преди началото на Великата отечествена война истинската Кехлибарена стая е демонтирана, а мястото й е заето от дубликат. Над 300-годишният оригинал надлежно се фотографира и внимателно се слага в специални кутии, които е решено да се скрият в мазетата на Екатерининския дворец. А залата, обитавана от скъпоценния шедьовър в продължение на два века, краси  макетът. По този начин в Царско село наведнъж се струпват цели 3 Кехлибарени стаи…
Има данни, че през 1941 г. е решено музейните ценности от Екатерининския дворец да се изнесат в далечен Новосибирск. Възможно е именно там и до ден днешен да се пази шедьовърът. Но други източници твърдят, че заради крехките произведения на изкуството само Кехлибарената стая не заминава на това спасително за някои експонати пътешествие. Така скъпоценните творби се консервират на място: облепват се с хартия, а после – с марля и памук. Което в крайна сметка се превръща във фатална грешка.
Масираната атака на английската авиация през август 1944 г. над Кьонигсберг предизвиква пожар в Кралския замък, където по онова време се смята, че се намира Кехлибарената стая. Лумналият огън изпепелява доста експонати и като Феникс от пепелта се появява легендата за унищожаването на ценния шедьовър…
Експертите обаче са на мнение, че произведенията на изкуството тогава не са засегнати от бомбардировката. А творбите се свалят в подземието на двореца, където оцеляват до щурма на съветските войски през април 1945 г., когато Кехлибарената стая се обявява за изчезнала. И по-нататъшната й съдба продължава да е една от най-големите тайни на ХХ и началото на ХХI век.

Поредното  „намиране“

Наскоро светът бе разтърсен от поредната „сензация“ – уж отново се появила следа, водеща към Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. Жител на Германия съобщил, че братовчед му – Корнелиус Гурлит, пази в квартирата си част от скъпоценната колекция, скрита от баща му.
По време на войната Гилдебрат Гурлит продава музейни експонати, конфискувани от окупираните територии. Някои съкровища така и си остават в тайниците на къщата на нациста. Преди смъртта си той разказва за това на сина си, който споделя бащините думи с братовчед си. Обаче след разгласяването, че шедьовърът може да бъде намерен, самият Гурлит безследно изчезва. А с това информацията за „откритото“ скъпоценно имане си остава голословна и се превръща в пореден слух…

90-годишен пази тайната

В интервю за немското списание „Der Standart“ бивш войник от армията на Хитлер – 90-годишният Вилхелм Крафт, твърди, че знае къде се намира Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. По думите на германеца той пазел тайната в продължение на половин век, страхувайки се от неонацисти и спецслужби. Заедно с приятелите си Крафт се заклева още през 1944 г. да не казва на никого нито дума за онова, което са видели. Но сега, когато колегите му вече не са между живите, старецът решава да сподели със света всичко, което знае.
Крафт служи през 1944 г. близо до норвежкия град Берген на подводница, която по-късно е потопена от бомбардировачите на съюзническите войски. Ранените са настанени в датска лечебница в Скаген, а после – изпратени в село Асо, намиращо се в северната част на полуостров Ютландия. Бившият войник признава, че заедно с приятелите му, без знанието на местните, копаят ями в края на населеното място. Когато приключват със задачата си, в Асо пристига товарен влак, изключително строго пазен от спецчасти. Крафт и другарите му случайно успяват да надникнат в един от вагоните, където виждат дървени кутии, в които явно се е намирало нещо много ценно. Началството обаче хваща любопитните войници и, заплашвайки ги със смърт, им нарежда да изтрият от паметта си наученото.
Крафт не изключва вероятността да са се натъкнали именно на легендарния шедьовър, който може да е бил заровен именно в малкото селце, намиращо се на полуостров в Европа, разделящ Балтийско и Северно море.

Версии и още нещо…

Търсенето на истинската Кехлибарена стая като че ли никога не спира. И вече 70 години периодично изникват като гъби след дъжд слуховете, че мистериозно изчезналият шедьовър е на път отново да бъде представен на света в целия му блясък.
Предположенията за поредната диря в търсенето на легендарното съкровище разтърсват преди време и малкото източно-германско градче Дойчкатаринберг, намиращо се на границата с Чехия. На един от местните жители – Питер Хостейн, се налага да се поразрови в компютърните архиви на наскоро починалия му баща, служил като оператор в германските военновъздушни сили. Сред електронните документи има и свидетелства, че в края на 1944 г. от „Шорфхейд“ – резиденцията на Гьоринг, разположена на север от Берлин, по спешност е изнесено голямо количество тежки кутии, които впоследствие са скрити в подземен бункер край Дойчендорф – старото име на Дойчкатаринберг. Наследникът на ветеран от „Луфтвафе“ намира няколко дълголетници, които помнят точното място на склона между пътя и скалата, където някога се намирал входът към изкуствената пещера.
Цялото градче се развълнувало от новината. За сметка на местните власти дори са поканени експерти по минно инженерство. Електромагнитният анализ в посоченото място наистина открива на дълбочина от 20 метра под земята кухини, пълни с плътни структури. Всичко води към версията, че именно там са скрити отдавна търсените съкровища…
Кметът на Дойчкатаринберг – Хайнц-Петер Хаущайн, съобщава на пресата, че в кутиите несъмнено има не обикновено желязо, а най-вероятно нещо по-ценно. „На 90% сме сигурни, че открихме Кехлибарената стая. Скривалището е част от лабиринта, построен от нацистите, за да се запази откраднатото от тях по време на войната…“, уточнява градоначалникът. Местните жители пък винаги са знаели за съществуването на тайни ниши в пещерата, не са били наясно само с точното им разположение. Но въпреки всички положени усилия за намирането на изгубеното съкровище, и тук ентусиазмът изведнъж секва и изследователите така и не успяват да стигнат до предполагаемото имане…
Съществуват доста хипотези за това къде днес може да се намира изгубената Кехлибарена стая – от Кьонигсберг до Кобург, от солните мини в Източна Германия до тайни подземия и американски банкови сейфове. Дори се предполага, че шедьовърът се е намирал на потъналия параход „Вилхелм Густлоф“ или на крайцера „Принц Ойген“. Но всичко си остава в сферата на догадките…

Кое все пак липсва – копието или оригиналът?

Една от все по-натрапваните напоследък версии  касае предположението, че фашистите се домогват всъщност до копието на Кехлибарената стая, а оригиналът надеждно е скрит още преди началото на Великата отечествена война.
Според легендата веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. истинският шедьовър бързо е подменен дори не с дубликат, а с макет на съкровищата в мащаб 1:1, който в крайна сметка и бива откраднат от войниците на Хитлер. Излиза, че Кехлибарената стая всъщност никога никъде не е изчезвала?…



Мащабното възстановяване

Фрагменти от истинската Кехлибарена стая на 29 април 2000 г. са връчени от министъра на културата на Германия Михаел Науман на президента на Русия Владимир Путин. Флорентинската мозайка „Обоняние и осезание“ („Мирис и допир“), една от четирите, направени през 1787 г. по заповед на Екатерина II, и скъпоценен скрин с чекмеджета, сътворен през 1711-а от берлински занаятчия, заемат централно място в обзавеждането на стаята.
Германските власти конфискуват през 1997 г. части от шедьовъра, пазени от нотариус, на когото произведенията на изкуството са предадени за временно съхранение от германски офицер, участвал в извозването на Кехлибарената стая от Царско село. След като опитва да продаде ценната находка, той е задържан и съден. А дъщерята на нотариуса доброволно декларира, че няма никакви претенции към съкровището. И завещава правата за всички запазени творби на град Бремен, който, на свой ред, решава да ги върне на Русия.
По този начин се появяват косвени доказателства, че оцелялото от Кехлибарената стая се е намирало в Германия, но после явно е разпродадено на частни колекционери.
Но малко преди това – през 1981 г., започва изграждането на изгубените шедьоври. Работата по възраждането на творбите е толкова мащабна, че продължава над две десетилетия. Към реализирането на задачата са привлечени различни специалисти – изкуствоведи, химици, криминалисти, историци, реставратори. Няколко години са нужни само за разработването на самия проект, създаването на научна концепция, възстановяването на технологиите за боравене с кехлибар и подбор на екипа, който да реализира замисленото. В определен момент проектът дори за кратко е замразен заради недостатъчно финансиране и проблеми, свързани с доставката на суровини.
Но през 2003 г., за честванията, посветени на 300-годишнината на Санкт Петербург, Кехлибарената стая е възстановена напълно. Експертите са на мнение, че резултатът не просто надминава и най-смелите очаквания, но е и по-добър от оригинала.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

„Space X“ подновява мисиите до МКС

| от chronicle.bg, по БТА |

Частната компания „Спейс екс“ е в готовност да поднови мисиите си до МКС чрез възвръщаемия си космически кораб „Дракон“, който трябва да бъде изстрелян в събота с ракетата-носител „Фалкон 9″, съобщават Асошиейтед прес и Франс прес.

„Фалкон“ осъществи успешен старт на 14 февруари, като изведе в орбита десет малки спътника, след като миналия септември ракета от същия вид се взриви преди да бъде изстреляна.

„Дракон“ ще стартира от историческата площадка 39А от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Товарният кораб ще пренесе до МКС над 2,2 тона товари и оборудване, като стартът е предвиден за 15:01 часа по Гринуич. Капсулата ще достигне до орбиталната станция в понеделник. При отлагане на изстрелването, нов опит може да бъде направен в неделя сутринта. Метеорологичната прогноза предвижда 70 процента благоприятни условия за полет в събота, когато е предвиден стартът

 
 

CHR хороскоп: оптимистично начало на седмицата

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 20.02. до 26.02.)

Понеделник и вторник до обяд Луната ще преминава през знака Стрелец. Бихме могли да използваме този ден и половина за учене и взимане на изпити, решаване на правни или философски въпроси, занимания с любим спорт, най-вече езда, пътувания в чужбина, общуване с чужденци. Ще сме доста общителни, оптимистични и авантюристични.

Най-добре ще се чувстват през периода огнените знаци Стрелец, Овен и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изненади от близък до тях човек, както и добри предложения за срещи и забавления.

От вторник на обяд до четвъртък включително Луната ще се намира в знака Козирог, което й разположение ще ни накара да обърнем внимание на сериозните неща в живота ни.

Не е изключено да имаме сблъсък с авторитети или хора с власт и да ни се наложи да се борим и отстояваме за своето пред тях. Много е вероятно заради изникващите обстоятелства да станем много по-последователни, старателни и сериозни от обикновено. Възможно е да насочим вниманието си към строителни дейности, оправяне на документация, правене на зъби, лечение на костни или ставни проблеми.

Не е изключено земните знаци Козирог, Телец и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че заобикалящите им пречат да постигнат желаното. Много е важно да са сериозни към задачите и отговорностите си и да влагат достатъчно старание в нещата, които искат да постигнат, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова по-голям успех ще имат.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Водолей, следователно тези два дни ще бъдат подходящи за занимания с нови технологии, политика, телевизия, срещи с приятели и социални контакти.

Много е вероятно през периода да ни хрумне идея, как да осъществим своя отдавнашна мечта или да получим дълго чакана помощ за нещо, което ни тормози отдавна. Възможно е също така да имаме изненадващи доставки, обаждания, съобщения или срещи.

В неделя Луната ще влезе в знака Риби, като в 17.00 часа настъпва Слънчево Затъмнение в същия знак.

Тогава движението на нощното Светило (което отговаря за емоционалното ни състояние, чувствителността и подсъзнателните ни копнежи) съвпада със Слънцето (символизиращо талантите, съзнателните ни нужди и желания), но и с Южния Възел (предопределеност, кармичност, съдба). Докато трае събитието Земята, Луната и Слънцето застават на една линия и Слънцето бива затъмнено от Луната за земния наблюдател.

Най-силно ще ни действа Затъмнението от 25.02. до 27.02. и през периода е много вероятно да имаме конфликт между нещата, които искаме съзнателно и между тези, от които се нуждаем на подсъзнателно ниво. Много е важно да се стараем да намерим вътрешния си баланс, за да не прекалим, нито с едното, нито с другото и по този начин да затормозим отношенията си с околните.

Не е изключено да се сблъскаме със стари проблеми или да се натъкнем на хора от миналото, които по един или друг начин ще ни накарат да направим преоценка на изминали събития и по един или друг начин ще ни върнат към предишни напрегнати ситуации. Възможно е да сме свръх емоционални и да кажем или направим неща, за които в последствие да съжаляваме.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Слънчевото Затъмнение за подвижните знаци Риби, Близнаци, Дева и Стрелец, както и за хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Възможно е те много да издребняват, да бъдат със свръх-изострени нерви и не особено търпеливи към останалите.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.