Пловдив – европейска столица на културата 2019

| от |

Пловдив е българската номинация в конкурса за Европейска столица на културата 2019. Това заяви председателят на изборното жури Стийв Грийн, предаде репортер на БГНЕС.

Стийв Грийн заяви, че задачата на журито е била много трудна. И 4-те града-финалисти(София, Пловдив, Варна и Велико Търново) в България са работили в много тясно сътрудничество с избраните градове в Италия. Според него кметовете са успели да уловят въображението на гражданите.

Стефан Паскоа, представител на ЕК напомни, че конкурсът е започва по инициатива на ЕС през 1985 г. От тогава се разраства по размер и обхват, в момента представлява едно от най-престижните събития в ЕС. Тази инициатива се цени много от жителите на ЕС, тъй като дава възможност за по-добро културно разбиране между тях. Ако се управлява по добър начин Европейската столица на културата може да има голям принос за гражданите, каза той. Паскоа подчерта огромните усилия, които са положили в последните години градовете-финалисти в конкурса. През 2019 г. България ще има европейска столица на културата, с която много ще се гордее, Европа също, заключи Паскоа.

Служебният министър на културата доц. д-р Мартин Иванов поздрави градовете, които са имали смелостта да се включат в надпреварата. Благодаря им, че дадоха пример за феър плей и се отнасяха с уважение към процедурата и един към друг, добави той. Иванов отчета работата и приноса по конкурса и на министрите на културата преди него.

Журито, което реши кой град-кандидат е подготвил най-добра програма за 2019 година, е съставено от 13 изявени международни и български експерти в областта на културата и в управлението на големи културни проекти. Според правилата 7 от членовете на журито са избрани от европейските институции, а останалите 6 са българи.

След събеседване с представителите на градовете-кандидати и въз основа на критериите за Европейска столица на културата, журито изготвя доклад относно всички кандидатури и препоръчва само един град за Европейска столица на културата 2019. Основните принципи при оценяването на предложената културна програма от градовете – кандидати са следните: тя да привлича гражданското участие, чуждестранните туристи, както и да стимулира европейското културно сътрудничество. Важно е също предложената програма да е устойчива, изпълнима и да стимулира дългосрочно културното и социално развитие на града.

В периода от 29 август до 2 септември 2014 г. делегатите, излъчени от международното жури, посетиха градовете-кандидати, за да се запознаят на място със свършената работа и подготовката на кандидатурите. На 29 август т.г. делегатите посетиха София, след това на 30 август бяха в Пловдив, на 1 септември – във Варна, а на 2 септември посетиха и Велико Търново.

В съответствие с установената процедура изборът на „Европейска столица на културата“ се осъществява чрез национален конкурс, който протича в два етапа: предварителен подбор и окончателен избор. До втория етап от конкурса достигнаха Варна, Велико Търново, Пловдив и София.

Тези градове финалисти инвестираха сериозен човешки и финансов ресурс в подготовката на своите проекти. На редовното заседание на Съвета на ЕС през м. май 2015 г. министрите на културата ще вземат и окончателното решение за определяне на българския град, който да носи титлата „Европейска столица на културата“ през 2019 г.

България и Италия са двете държави членки, които ще си поделят титлата „Европейска столица на културата“ през 2019 г. Окончателният подбор на град в Италия ще се състои през октомври, а официалното номиниране от страна на Съвета на министрите на ЕС се очаква да стане през май 2015 г, съобщиха от Европейската комисия.

Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта поздрави Пловдив за спечелването на конкурса. „Конкурсът беше тежък с 8 първоначални кандидати, от които бяха подбрани 4 финалисти. Убедена съм, че посетителите от Европа и целия свят ще могат не само да открият забележителностите на Пловдив, но и да оценят културното многообразие, история и ценности на нашия континент. Убедена съм, че титлата ще донесе на Пловдив и околностите му значителни дългосрочни културни, икономически и социални преимущества, както видяхме при предишните Европейски столици на културата“, заяви европейският комисар.

Европейските столици на културата през тази година са Юмеа (Швеция) и Рига (Латвия), през 2015 г. ще бъдат Монс (Белгия) и Пилзен (Чешка република). Вроцлав (Полша) и Доностия Сан Себастиан (Испания) са през 2016 г., Орхус (Дания) и Пафос (Кипър) през 2017 г. и Ла Валета (Малта) и Леуварден (Нидерландия) през 2018 г. /БГНЕС

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Какво се случва със Зейн Малик?

| от chronicle.bg, по БТА |

Зейн Малик отмени планираните си концерти в Япония, като феновете ще получат обратно парите за купените билети.

Изпълнителят на хита „Still Got Time“ трябваше да изнесе няколко концерта в Япония миналата седмица, които бяха отменени през януари поради негови ангажименти със звукозаписи. Сега става ясно, че Зейн отменил концертите, защото иска те да са част от планирано световно турне. Концертите вече се пренасрочени за по-късни дати.

24-годишният Малик напусна бандата „Уан дайрекшън“ през 2015 г., за да започне соло кариера. Той обаче имаше малко изяви като соло изпълнител поради психични проблеми, свързани с тревожност. По-рано този месец Зейн увери феновете, че се е научил да се справя по-добре с тези проблеми.