Паулу Коелю: Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис

| от |

Paulo_Coelho_nrkbeta

От 18 юли, петък, на българския книжен пазар излиза „Изневяра“ – новият роман на Паулу Коелю. Предлагаме ви интервю с известния писател, предоставено от бразилското издателство „Sextante“. „Изневяра“ излиза с клеймото на „Обсидиан“. Преводач на книгата и интервюто е Вера Киркова-Жекова, lira.bg.

Защо избрахте изневярата за тема на новия си роман?

-          Аз съм в постоянен контакт с моите читатели благодарение на социалните мрежи и започнах да чета все повече коментари за депресиите. Отначало мислех да подготвя просто една публикация по темата и, тъй като във форумите можеш да си анонимен, карах хората да ми споделят повече за проблемите си. За моя изненада те не ми говореха за болестта, а за измяната. Не бях си го и помислял, но водейки по-обстойни разговори, разбрах, че темата е благодатна. Точно тогава, макар и все още подсъзнателно, у мен започна да се заражда идеята за книга.

Как точно проучвахте темата?

-          Когато влизах във форумите, в които се коментираше изневярата, аз не бях писателят. Отъждествявах се ту с жена, ту с мъж, ту с човека, който изневерява, ту с човека, на когото изневеряват. Така установих колко сложно и объркано е всичко в главите на хората. Изводът, до който достигнах, е, че те накрая се чувстват много наранени и се разделят. Като мнозина после съжаляват за това. Разбрах, че доста от случаите са свързани с кризите в брака, и реших да разработя сюжета на „Изневяра“ около онова, което ми се стори най-интересно. Написах книгата, сякаш беше готова в главата ми.

Какво беше усещането да пишете в първо лице, поставяйки се на мястото на жена?

-          Аз често постъпвам така. Вече написах „Единайсет минути“, сякаш съм проститутка, а „Край река Пиедра седнах и заплаках“ сякаш съм жената, която търси своя любим. Свързвам се и се сливам с определени герои по такъв начин, че ми е трудно да се разгранича от тях, докато пиша книгата си.

За да си отговори на многото въпроси, главната героиня минава през редица изпитания. Предателството може ли да бъде път към щастието?

-          Първо трябва да се даде дефиниция на думата „предателство“. Със сигурност то не е моят път към щастието. Пътят към щастието е да се проумее, че бракът не е нещо статично. Той е динамичен и непрекъснато се променя. Може някой мъж да е женен за една жена повече от десет години и да си въобразява, че е същата, каквато е била преди десет години, но тя не е. Тази жена се е променила, а и той самият се е променил. Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис.

Кое е препъникамъкът във връзката между двама души?

-          Това е опитът да се „вампиризира“ тази връзка. Някой да реши, че може да я запази все същата завинаги. Ако си с някого, то е от любов – никой не може да ти го налага. Нито обществото, нито децата. Трябва да бъдеш с някого, защото това внася радост в живота ти. Без тази радост ще ти е трудно да продължиш напред. Изключително важно е да се проумее, че на връзките трябва да се гледа като на едно голямо предизвикателство.

Любовта всичко ли може да прости?

-          Да. И най-големият пример за това е Исус Христос – прошката го спасява. Много е важно да се разбере същността на прошката. В една здрава връзка любовта може да прости всичко. Не казвам да приеме всичко, а да прости. Това очевидно включва и конфликти. Конфликтите са нормални и дори препоръчителни. Противно на онова, което се вижда на пръв поглед, те поддържат връзката жива. Аз самият съм женен от 34 години и до днес продължаваме да разговаряме и да обсъждаме всичко. Разбира се, че имаме трудни моменти, но продължаваме напред.

Съгласен ли сте с израза: „Сърцето не страда от това, което не вижда.“

-          Не. Онова, което очите не виждат, сърцето усеща още по-силно. Хората явно искат да се заблуждават. Но е глупаво извинение. Да пазиш една тайна и да криеш нещо е доста по-трудно, отколкото да си искрен и позитивен.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.