Невероятният живот на близнаците Крей

| от |

Със сигурност помните невероятното превъплъщение на Том Харди в биографичната гангстерска драма „Легенда” в легендарните лондонски босове Роналд и Реджиналд Крей. През 50-те и 60-те години на XX век те владеят ъндърграунда на Лондон, след като се прочуват като непобедими на боксовия ринг, който е популярно забавление за работническата класа. Започват да тренират в ранна детска възраст, вдъхновени от дядо си се бият ожесточено дори един срещу друг, а в графата със загуби няма вписана нито една.

Престоят им в Кралската мускетарска гвардия завършва с побой над шефа им. Двамата се връщат на улицата в Ийст Енд, където създават най-страшната престъпна групировка „Фирмата”. Освен, че за безскрупулни гангстери, двамата близнаци са и бохеми, прекарващи свободното си време в компанията на звезди от ранга на Франк Синатра и Джуди Гарланд. След време те самите се превръщат в знаменитости. Години по-късно из Великобритания се носят митове и легенди за двамата близнаци.

Арестувани са на 9 май 1968 година и обвинени малко след това. Двамата са осъдени на доживотен затвор. През март 1995 година Рони, който страдал от шизофрения, умира в болницата. Брат му Реджи е освободен през август 2000 година и живее само 8 месеца след това. Умира от рак.

Голямата част от обществото знае приказката за близнаците от Ийст Енд. Но малко хора са наясно какво се случва с двамата лондонски гангстери зад решетките. Журналистът Джонатан Крей прави специално проучване за невероятните приключения на знаменитите лондонски близнаци Крей.

С годините Рони и Реджи Крей се превърнаха от фигури на градския фолклор в пълноправни легенди. Преувеличените и украсени истории с тях повишиха статута им от обикновени престъпници на истински криминални звезди. С течение на времето за тях се заговори с нотка носталгия, а злодеянията им придобиха собствен блясък. Действията им се превърнаха в подвизи, макар и гангстерски. И докато голяма част небивалици подхранват голяма част от митичната репутация на близнаците Крей, то мнозина смятат, че драматичният край на залавянето им от инспектор Леонард Нипър Рийд е заслужен завършек. Но след като законът най-накрая успя да навакса за тридесет и 35-те години, прекарани в преследване, близнаците Крей получиха възможността да изживеят втората половина от живота си зад решетките. След като пристъпват прага на затвора, двамата близнаци успяват да се ползват от привилегиите на знаменити престъпници. Статутът им буквално им гарантирал величествено прекарване зад решетките, което в исторически план си е направо уникално.

Kray Twins 1952

Актрисата Морийн Фланаган познава двамата близнаци добре – тя е връзката им с външния свят. „Близнаците бяха държани при строг режим в затвора, защото бяха престъпници от висок ранг. Само семейството им можеше да ги посещава. Така че майка им Вайълет се връщаше от свиждането с дълъг списък с неща, които те искаха и аз трябваше да ги намеря. Това, че бяха затворени, ги правеше доста алчни и взискателни”, разказва актрисата.

Малко след като са арестувани, братята са разделени, тъй като Рони е диагностициран като шизофреник и параноик. Той е преместен в болница Брудмор. Реджи, който е преместен в стандартната част на затвора, започва да се интегрира в ситуацията, където остава неразбран, нападан е от полицейски служители и е подтикван към свади с останалите затворници.

Историята става още по-скандална, когато наяве излизат писмата, който двамата пишели до Фланаган. „След като Рони бе преместен в затворническата психиатрия, той бил много по-щастлив. Той можеше да аранжира стаята си без забележка. Именно това му беше уникалното – имаше такава двойнственост в личността му – можеше да излезе на улицата и да извърши жестоки актове на насилие и същевременно отказваше да кара кола, за да не си цапа ръцете”.

„Рони пушеше по 80 цигари на ден една след друга, но никога не си дърпаше повече от два три пъти. Поради същата причина. Не искаше пръстите на ръцете му да са оцветени от тютюна. И това работеше. Никога не видях и петънце по ръцете на Рони”, спомня си актрисата.

Реджи имал значително по-трудна адаптация зад решетките. Близнакът на Рони бил прехвърлян в шест различни затвора, което близките му смятат, че е част от заговора на съдебната система, за да прекърши духа му. Поради липсата на Рони, Реджи започнал да става опасно депресивен и да чува видения и гласове. Това били тревожни епизоди от живота му, които го накарали да счупи циферблата на часовника си и да се опита да нареже вените си с парчетата. Морийн разказва, че си спомня за инцидента, но вярва, че след като е стигнал до ръба на отчаянието Реджи е започнал да се климатизира към живота зад решетките. Рони, от друга страна, живеел спокойно в болницата, свободен да практикува хобитата си и изпращайки актрисата да му пазарува деликатеси и луксозни стоки.

„Всеки месец трябваше да купувам на Рони различни неща. Пушена сьомга, крема сирене, багети, които той обожаваше. И разбира се свинско. Но конкретно свинско и определена марка багети. Пушеше по кутия цигари всеки ден. Беше и доста щедър”, спомня си актрисата.

Говори се, че близнаците Крей поддържали статуса си зад решетките и непрекъснато правели планове за деня, когато ще бъдат освободени. Те искрено вярвали, че ще продължат живота си след затвора. Но парите разказват друга история. Близнаците трупали много повече пари, отколкото когато били на свобода. Говори се, че инвестирали парите си в благотворителност, защото тайно знаели, че ще умрат в затвора. Дейвид Фрейзър разказва, че дълбоко в себе си те знаели, че няма да излязат живи.

Kray Twins

Ето и някои от най-интересните факти за епичните братя Крей.

*Те са били затворени в Кулата в Лондон. Не по време на последния им арест, а през далечната 1952 година. Близнаците били пратени там по време на казармата и били последните провинили се, заключвани там.  Британският художник Лусиен Фройд им дължал 500 хиляди паунда, защото затънал до гуша в хазартни дългове. Дори отказал изложба, защото се опасявал, че близнаците ще се появят да си искат парите.

*Реджи Крей бил запален по бокса заради прадядо си Джимми Канънбол Лий. Той е бил канен да започне да играе профеисонално, но се отказал заради криминалните си занимания.

*Третият брат Крей – Чарли също е челунувал във „Фирмата“. Той обаче бил тихият Крей и никога не наследил величието на Рони и Реджи. През 1997 година Чарли бил обвинен за трафика на кокаин за 39 милиона паунда и осъден на 12 години затвор на 70-годишна възраст.

*И двамата братя са били бисексуални. Рони Крей си признавал открито, но Реджи никога. Твърди се, че Реджи е имал сексуална връзка с политика от Консервативната партия Лорд Буутби. Именно той застрелял Джордж Корнел в кръчмата крещейки “дебелак”. Рони пък цял живот бил влюбен в момиче на име Моника, за която така и не успял да се ожени, но й писал писма до края на живота си.

*Двамата братя за сред малкото гангстери – фотомодели. Те са снимани от известния лондонски фотограф Дейвид Бейл, който е правил фотосесия и на Бийтълс и Мик Джагър.

*Реджи е можел да счупи челюст само с един удар. Наричал го „цигареният юмрук”. Предлагал цигара на жертвата си директно в устата и след това и когато гарда е свален, удрял директно в отворената уста. Често се шегувал, казвайки никога да не се радвате на подаръци от гангстери. Любовница на Реджи била и Барбара Уинзор, наричана Ийсендската Пеги Мичъл. Въпреки че между тях не се получило, Бабс имала набито око за лошите момчета и след това се оженила за друг гангстер – Рони Найт. Франк Синатра ползвал охраната на Крей. Наел 18 бодигарда от Крейлайт Ентърпрайсис.

A Nice Cup Of Tea

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.