„Натюрморт с мъже“ – сборник с разкази от Любомир

| от |

Новата книга на Любомир Николов с три дузини съвременни разкази, които ще ви заведат в тъмната, иронично-смешна, необяснима страна на човешкото.

Barut-Euforiq---1

Разказите в сборника са разделени тематично. В първата част  „Менискусът на истината” героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си мъдрости. Какво става, ако пътуваш като бедняк из Франция, ако синът на новобогаташ е отвлечен от въображаеми извънземни, ако един полиглот и един сенсей решат да не играят по правилата,  ако един съдия сметне, че светът не трябва да се тласка към правилност, а за разумът на болен от Алцхаймер същия този свят  отдавна е загубил логика и още и още ситуции, в които героите владеят висшето военно изкуство да са непредвидими.

Във втората част “Долу в отразеното небе” властват същности отвъд ежедневието, героите се стремят да дадат най-доброто от себе си, а резултатът … е, той винаги е под хоризонта на очакванията им. В тези разкази има момичета готови да забременят за един бас, един затворник, който винаги е невинен, емигрант, гмурнал се в Сохо, райтър, който мисли, че надписите му имат трансцедентална стойност, група инопланетяни в тела на овце, изпратени с препоръчително писмо до епископа и още запомнящи се герои.

В разказите от третата част „ Не това, не така” властва експлозивният хумор. Там брутално смешни сили си играят с родилка, която е национален секс символ, кулинарен вагабонт, мечтаещ за блюда от плацента, двама шведи попаднали при янките, мъж, сдобил се с чисто нова жена след трансплантация, нощна труженичка с добро сърце и други истории, в които хуморът е остър, като да се порежеш на стъкло.

 

Харесвам ироничната проза на Любомир Николов, чета я с раздвоено внимание – и като читател, и като писател, който също се опитва да разказва по подобен, иронично-хумористичен начин. Резултатът – от всяка негова книга имам любима история:  “Цоглавец” от  “Въжеиграчът Карой” и  “Слънчев бряг – код жълто” от едноименния сборник. Сигурен съм, че между страниците на тази книга е скрит и вашият следващ любим разказ, а може би и не само един.

Михаил Вешим

 

Разказите на Любомир Николов са странни, разноцветни, изпълнени с приятна ленивост и най-вече – лишени от клишета. В тях, слава Богу, не дрънчи с ръждясали пранги призракът на комунизма, нито дебеловрати мутри оставят кървави петна по килима. С присъщия си черен хумор Любо пише за неща, които озадачават, смело пъхайки ръце в подмолите на въображението. Той създава истории с онази непосилна лекота, с която децата се усмихват щастливи в съня си.

Аглика Георгиева, журналист

 

 Увлекателни разкази за лудостта като прелест, за меланхолията като мотиватор и за бъдещето като абсурд.Любомир Николов е един от най-оригиналните и забавни разказвачи в последните години, освен това е проблемно ориентиран автор, който се интересува както от основите на битието, така и от тайните коридори в него.

Васил Георгиев

Представяме ви и част от единия от разказите, а самата книга е на достъпната цена от 10лв.

###

Долу, в отразеното небе

Онзи ден се случи едно събитие, което бе отразено във Фейсбука, но не и в цялото му великолепие. Ако позволите, ще разкажа.

Закъснях и залата бе пълна. Литературният критик бе получил страшна уртикария от въздуха в помещението или от някое случайно ръкостискане и бързаше да приключи с представянето на книгата. Лицето му бе на червени петна. Малко е да се каже, че редеше хвалебствени думи. Той под­реждаше мислите си в една спираловидна логика, която мо­жеше да бъде разбрана само от най-начетените в залата, и успяваше при всяко възкачване на спиралата да намери още по-изискани похвали за авторката. Тя мигаше приветливо. Бе облечена модно елегантно и неспасяемо бедно. Лицето є стоически грееше под напора на смесени чувства.

В публиката имаше младежи, които приемаха всяка дума за истина. Имаше обикновени хорица, които по навик потропваха от крак на крак. Имаше представител на Култу­рата, на когото речта на критика се стори прекалено дълга. Всъщност той не беше от Културата, а от Образованието. Бе дошъл да замести един колега. Неговата тясна специалност не бе литературата, а програмата за предучилищните пара­лелки. Тъй като тази програма в същината си не се променя­ше, всеки нов на този пост в министерството се занимаваше да състави ново и по-изчерпателно название на иначе про­стото „седмична програма“. Експертът бе съставил следното название: „Седмично разпределение на задължителните регламентирани и нерегламентирани в дните на седмицата ситуации по образователни направления при полудневна ор­ганизация на взаимодействието“[*]

Сами разбирате, че след като експертът бе успял да създа­де такъв шедьовър, то думите на критика му звучаха постно.

Другите все още слушаха внимателно представянето на книгата.

– Каква е тази безпардонна измислица? Къде са доказа­телствата? – извика един от залата.

Критикът продължи, без да го удостои с внимание.

– Истината е, че този текст е празен – извика пак онзи. Гласът му не търпеше възражения.

– Млък да чуем! – каза му някой.

– Какво още искате да чуете?! – извика натрапникът.

– Добре, ще отговоря – каза критикът помирително. – Този текст е многопластов. При внимателен прочит се виж­да, че произведението крие много; наративът е приютил алюзии, скрити метафори…

– Да бе, да, знам ги тия – каза нарушителят на спокой­ствието.

– Я млък! – скараха му се пак.

Грубиянът не смяташе да млъкне. Разпори публиката, излезе пред микрофона, замълча, за да събере погледите, и започна:

– Знам ги тия трикове. Говорите напразно, всеки може тъй. При четене, ще кажете, пинеалната жлеза на автора се забива в очите на четящите, пробожда ги до място със смисъл и оттам потичат фабули. Читателите започват да раз­бират извисеното в иначе простичките думи. Така, така, тук има смисъл, казват си те, и дузина измамни неща възникват едновременно в света. Авторът тях нито ги е мислил, нито ги е казал. Та кой може да предвиди свободните асоциации, които думите пораждат? Писателят? Какво да кажем за него? – Говорещият погледна авторката. – Дългите пипала на изкривено възприятие са полазили тази жена, писател или компонист на думи, и тя мисли, че е гений или поне слуга на някой мъдър бог. Но има отплата за тази заблуда, скъпа. Писателят прилича донякъде на пияница, който си мисли, че като си върне бутилките, ще забогатее. Но не става тъй. Пишещият работи в девалвирала валута. Винаги получава старите пари.

– Аз те познавам – обърна се една жена от залата към говорещия, – ти си този, който се самоуби.

– Да, обаче съм тук с минимални телесни загуби и за­пазен ум. Имам петдесет шева, но съм същият, че и отго­ре – викна човекът пред микрофона. – Аз съм псевдоним на предишния си Аз. Под псевдоним лесно се казват всякакви неприлични и неудобни работи и затова съм тук. Искам като мен всички автори да се самоубият веднъж завинаги и после, като оживеят, да не се държат така супериорно като олигоф­рени сред пълни идиоти. Всичко е относително, казвате вие, ама не е! Хората напоследък деградират осезаемо. Я се виж­те всички. Кога преди залите са миришели на мърша и кло­зет, а?! Откога стана така, че всяко културно събитие смърди на обор?

В залата доста от посетителите бяха изклошарясали, не бяха яли като хората от дни и мисли за самоубийство им бяха минали набързо през главите, та почувстваха говоре­щия близък. Загледаха го уважително, с универсалното из­ражение на слепци, слушащи Вагнер.

– Знаете ли – продължи човекът, – че когато Дикенс е чел пред публика, дамите са припадали, а мъжете са полу­чавали конвулсии. Кой е обяснявал на събралите се скритото в текста, когато думите са ги удряли като докерски юмрук? Наивници, ще кажете. Припадничави, селски хора, ама не, не са били такива. Думите едно време са имали смисъл и са звучали едно към едно. Кой тогава е работил другите с евфе­мизми? Никой. Долу евфемизмите – каза човекът, слезе от подиума и си тръгна.

– Остани за коктейла поне – каза му една сродна душа.

– Какви коктейли, бе?! – отвърна онзи. – Тук няма кок­тейли, има само вино.

Експертът от Образованието също си тръгна. Той про­играваше в ума си многопластовите значения на измисления от него термин „полудневно взаимодействие“. Ето напри­мер, сети се той, ако шестгодишното дете срещне на улицата първата си учителка и є каже весело „Здравейте, госпожо!“, то тя с пълно право може да му отвърне: „Детенце, сега сме извън полудневния цикъл на взаимодействие, така че я се пръждосвай“

Хасинто Хусто и Дяволът

В боя на петли след Задушница, преминал тайно, но мно­го шумно, петелът на Хасинто Хусто победил петела на ня­кой си полковник Буендия и Хасинто получил много пари.

Без никакво познание за предстоящото или идея какво прави, Хасинто влязъл в антикварния магазин и си купил един полилей. Да се купуват чужди вещи, стояли в нечий дом, си е непредвидимо действие и не е препоръчително, но да не ставаме мистици още в началото. То и предметът има нужда, като влезе в нов дом, да се сети за забравените си предназначения, а полилеят, знаете, е една високомерна вещ, която винаги гледа надменно отгоре.

Дон Хусто изхвърлил стария полилей от ковано желязо и сложил тоя, за който да се каже, че бил артдеко, му е мал­ко, защото бил по-пищен от това. Той имал много извивки и висулки и като страховит паяк се залепил за тавана. Ха­синто търсел точно това – една вещ, която не оставя хората равнодушни. Вечерта запалил лампите и полилеят излял раз­ноцветни вързопи светлина, които създали накъсани и из­нервящи кръпки по стените. И това е ефект, рекъл Хасинто, и отишъл в другата стая, къде всичко било по-спокойно.

На следващата сутрин, като влязъл в стаята, видял на стената сянката на дявол. Дяволът бил според католическата норма на Дюрер и го гледал втренчено. Хасинто се стреснал, но после се засмял; та това била сянката на полилея. Слънце­то отвън греело право в него. Дръпнал пердетата и сянката изчезнала, отворил ги пак и тя се появила, което не е чудно, защото такава е природата на сенките. Дон Хусто обаче ис­кал да провери, защото нещо го терзаело.

Дяволът не бил от най-страшните. Той бил един дявол от седемнадесети век, а ние днес сме свикнали на къде по-страшни лица и събития. Сянката си имала изплезен език и рога, разбира се, и като за сянка била съвсем достоверен дя­вол, който успял да разтрепери мартинките на Хасинто.

С една неприсъща му боязън той взел стол, покачил се на него, за да достигне полилея, и успял да завърти тялото му спрямо окачването. Убеден, че сянката се е деформирала и с нея е свършено, скочил от стола. Погледнал пак стената и не повярвал на очите си. Сянката на стената, без никаква де­формация, се била преместила точно над леглото му и оттам го гледал все така втренчено дяволът. Хасинто се качил пак на стола, завъртял тялото на полилея, слязъл и пак същото – сянката оставала непокътната във формата и излъчването си и само се местела по стената. Кожата на Хасинто настръх-нала и той се сетил, че заприличва на бойния си петел Рамон преди схватка. Само че петелът си имал равен враг, а Ха­синто имал насреща си това, което в бизнес договорите се нарича непреодолима сила.

Хасинто седнал на стола да си поеме дъх и гледал сян­ката със страх – да не се раздвижи. Дяволът го гледал, но не мърдал. Нещо илюзорно витаело във въздуха и сякаш някой се присмивал зад гърба му. Той станал, дръпнал пердетата да скрие слънцето, но сянката не изчезнала веднага, а след малко. Хасинто избягал от стаята.

След два дни събрал смелост и влязъл в стаята с едно разпятие. Заковал един пирон и закачил разпятието точно там, където падала рогатата сянка. В стаята се чули удари като от чук, който биел ту тук, ту там, а някои от ударите, за негов ужас, били по неговата глава. Били невидими по­чуквания, карамба. Полилеят звънтял, стъклените аплици вибрирали, а разпятието се клатело като махало, закачено за пирона. Хасинто пак избягал.

Спял в другата стая и си мислел, че едно е да организи­раш бой с петли, а друго е да сложиш тия две същности да воюват една с друга. И двете, Хасинто, не ти принадлежат, казал си. Те са над теб и не се прави така. Влязъл в стаята и изнесъл разпятието, за да му олекне на съвестта.

Дал си сметка също, че може веднага да изхвърли поли­лея на боклука и така ритуално да се освободи от пъклената вещ, защото ясно е казано, че властта на тези сили е само дотам, докъдето ни привличат, а ако решим да се освободим от тях, те нямат власт над нас.

Влязъл в стаята с намерението да изхвърли полилея за­едно с проклетата му сянка и като отворил вратата, петлето Рамон се втурнало вътре заедно с него, настръхнало като за бой, започнало да скача и да кълве очите на дявола. Ха! Дон Хусто събрал цялата си смелост, за да остане и да наблюдава това чудо, което скоро се превърнало в истински бой, защо­то дяволът не понасял търпеливо кълването, озъбил се малко като куче и с невидими удари изпращал петела на земята. Хасинто не можел да гледа как удрят любимия му петел.

Ти кого ще удряш, бе! – изкрещял Хасинто и ударил с юмрук стената, там, където била сянката. Ръката му влязла в стената. Той я дръпнал и ударил пак с все сила. Мазилката съвсем се разкъртила и в стената зейнала ниша. Сянката из­веднъж изчезнала. Хасинто погледнал в нишата, бръкнал и извадил отвътре една прашна книга. Когато се успокоил и видял, че сянката няма намерение да се връща, разгърнал книгата. В нея пишело за неговия познайник, полковник Буендия. Книгата обаче, оказало се, била объркана. Според нея полковникът живеел в мизерия, не получавал пенсията си и още по-странно – петелът на Бунедия никога не бил влизал в бой с петела на Хасинто. Какво дяволско съвпадение, за­ключил Хасинто Хусто. Героите са същите, селото същото, а са описани съвсем неверни събития. Дяволска работа.

Хасинто решил да провери една метафизична хипотеза, откачил полилея от тавана, сложил го в един чувал и се запъ­тил към къщата на Буендия, за да му го подари. Имало шанс, мислел си той, ако тази вещ е при Буендия, да спрат тия му­тации в логиката и пространството и всичко да си дойде пак на мястото.

 

* Название на седмичната програма на предучилищна паралелка. Текстът е взет от реално съществуващ документ, циркулиращ из предучилищни класове и спуснат от по-висш разум. Блестящата мъдрост на този текст дори и след сто години, ще е недостижима за умовете на шестгодишните, камо ли пък на техните родители, свикнали да търсят логика във всичко.

 

 
 

Какво научихме от премиерата на новия Suzuki Swift

| от chronicle.bg |

Вчера в култовия клуб „Ялта” се състоя родната премиера на най-новото поколение на емблематичния SUZUKI SWIFT.

От компанията изтъкнаха, че че новият SWIFT е основна част от глобалната стратегия за увеличаване на пазарния дял на SUZUKI, като ръстът до 2019 г. се очаква да бъде над 29%. На модела ще се разчита и локално, за да се запази тенденция за стабилен и значителен ръст в пазарния дял на марката.

SWIFT е модел, който отразява по възможно най-добрия начин опита на SUZUKI в производството на компактни автомобили, но също така той подчертава и отдадеността на компанията в създаването на автомобили със спортен дух, които носят максимално удоволствие от шофирането.

SUZUKI_SWIFT_GLX_02

Създаден на база на концепцията «SWIFT INNOVATION» изцяло новото поколение на модела притежава съвременен дизайн и е оборудвано с всички актуални технологии на японския производител. SWIFT се отличава с младежкия си и спортен дизайн, двигатели, които предлагат подобрена динамика и икономичност, богатата линия на модела – разнообразие от двигатели и скоростни кутии, конкурентно оборудване, надвишаващо средното за класа ниво, съвременни системи за активна и пасивна безопасност, система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO.

Speedy_Blue_Premium_Silver_CWC

Първото, което прави впечатление в новото поколение на SWIFT е тенденцията към положително намаляване на някои основни характеристики за автомобила – тегло (от 960 кг до 840 кг) и радиус на завиване (с 0,4 м по-малък), и постигане на много конкурентни нива на други показтели – 5% по-икономичен, 8 % по-аеродинамичен, 25% повече пространство в багажното отделение.

Ето и акцентите от представянето на новия SWIFT:

ДИЗАЙН

Успешният и непреходен дизайн на SWIFT отговаря напълно на нуждите на клиентите. Новият дизайн на SWIFT се фокусира върху еволюцията на база ДНК-то на своя предшественик. Запазвайки характеристиките на дизайна, е създаден един нов модел.

Компактната, ниска и широка каросерия, с нисък център на тежестта, въплъщава напълно спортния вид на новия SWIFT.

SUZUKI_SWIFT_interior_06

Агресивната предна маска с широк отвор, в съчетание с атлетичните линии, преминаващи през страничните части на автомобила, създават усещане за динамика, която отличава автомобила.

В същото време, за да се създаде по-голямо пространство в купето за пътниците, новият SWIFT разполага с
междуосие, което е 20 милиметра по-дълго от това на предишния модел. Височината на автомобила е 15 милиметра по-малка, а широчината на автомобила е по-голяма с 40 милиметра, подчертавайки ниската и широка форма на новия модел.

Новият SWIFT разполага с 265 литра пространство за багаж, което е с 54 литра повече от предишния модел.
Вътрешната част на новия SWIFT, която е със съвременен и младежки дизайн, който изразява спортните характеристики на модела. Централната конзола е обърната към водача, а купето за пътниците създава усещането за по-голям простор в сравнение с предшестващия модел.

Впечатляващо е арматурното табло, което в GLX версиите, посредством цветен TFT LCD 4,2 инчов екран, предоставя различна информация, свързана с управлението на автомобила, използвайки лесни за разбиране
графики.

SUZUKI_SWIFT_interior_11

ДВИГАТЕЛИ

Новият SWIFT е оборудван с два двигателя, атмосферен бензинов 1.2-литров двигател DUALJET с 90 к.с. / 6.000 об.мин. и 1.0-литров турбо бензинов двигател BOOSTERJET с 112 к.с. / 5.500 об.мин.

1.2 DUALJET балансира хармонично мощността и разхода на гориво. Посредством употребата на системата за многоточково впръскване и по-леките материали, които са използвани за неговото производство, е постигнат изключително нисък разход на гориво, който достига 4,3 литра/100 км. Двигателят е съчетан с ръчна 5-степенна скоростна кутия или безстепенна автоматична скоростна кутия (CVT).

Турбо двигателят 1.0 BOOSTERJET, благодарение на технологията за директно впръскване, с която разполага, съчетава висок въртящ момент с нисък разход. Този двигател е с максимален въртящ момент, който е на разположение при ниски обороти, което го прави съпоставим с характеристиките на дизелов двигател. Този двигател се съчетава с ръчна 5- степенна скоростна кутия или с автоматична 6-степенна скоростна кутия.

И двата двигателя в GLX версията с ръчна 5-степенна скоростна кутия се предлагат само в комбинация с полу хибридната система на Suzuki SHVS (Smart Hybrid Vehicle by Suzuki). SHVS се състои от интегриран генератор, който съдейства на двигателя при стартиране и ускоряване на автомобила, и компактна високо-производителна литиево-йонна батерия. В допълнение, системата е отговорна и за производството на електрическа енергия по време на спиране на автомобила, която се използва за захранване на електронни компоненти, като например радио и светлини.

Средният разход за GLX версиите в комбинация със SHVS системата е едва 4,0 литра/100 км. за 1.2 и се явява най- ниският разход за класа на задвижваните с бензин атмосферни двигатели с ръчна скоростна кутия и 4,3 литра/100
км. за 1.0.

В подобни нива варират и емисиите на вредни газове CO2, които са изключително ниски. Емисиите на CO2 за версиите с двигател 1.2 с ръчна 5-степенна скоростна кутия са 98 гр/км, а с помощта на SHVS системата, вредните газове достигат едва 90 гр/км.

SUZUKI_SWIFT_interior_22

БЕЗОПАСНОСТ

Новият SWIFT е първенец и по отношение както на безопасността на пътниците, така и на безопасността на пешеходците. Сред най-добрите в своя клас, той разполага със съвременно предпазно оборудване за предвиждане и избягване на евентуални произшествия – Dual Sensor Brake Support – система за подпомагане на пътното поведение на автомобила и спирачната дейност на база на камера и лазер. Новият SWIFT е първият модел на SUZUKI, който е оборудват с тази технология. Той е снабден и с Radar Brake Support – система, която беше за първи път въведена с новото поколение на легендарната VITARA. Водачън на SWIFТ може да разчита и на системата за следене и предупреждение при смяна на линиите на пътното платно. Като стандарт в този компактен автомобил са заложение 6 въздушни възглавници. Системата Hill Hold – асистент при потегляне при наклон, е изключително удобна при по-интензивния трафик в града.

Новият SWIFT е достъпен и във версии със система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO. Тази система автоматично контролира поведението на автомобила и при нужда насочва въртящия момент към задния мост.

SUZUKI_SWIFT_interior_01

ОБОРУДВАНЕ

Новият SWIFT включва всички съвременни технологии и улеснения за водача: муулти-информационна система с тъч дисплей и възможност за свързване със смартфон, камера за заден ход, чийто образ се появява на дисплея на мулти- информационната система и подобрява видимостта, навигация, LED светлини, автоматични светлини, адаптивен круиз контрол, автоматична функция на дългите светлини и още много други технологии, които поставят нови стандарти за безопасност и комфорт при шофирането.

SWIFT се предлага в 7 основни цвята, от които само един не е металик и още 4 двуцветни комбинации, които
подчетрават младежкия дух на водела. На разположение на клиентите е и богат избор от аксесоари, с които
могат да персонализират своя автомобил.

SWIFT_PI_01_40_high

ЦЕНИ

Цената на новия SWIFT започва от 23 390 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,2 GL и от 28 990 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,0 GL+.

Цените за версиите с ALLGRIP AUTO започват от 29 590 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версията 1,2 GL+.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Довечера очакваме Омара Портуондо в София

| от chronicle.bg |

За последно ще чуем песни от репертоара на Buena Vista Social Club днес.

Сензацията на Куба – Омара Портуондо, ще изпълни най-известните и обичани песни на Buena Vista Social Club днес зала 1 на НДК, както и част от богатия си личен репертоар.

Концертът ще отпразнува дългите ѝ 70 години на сцена и ще ни припомни какво означава да се наслаждаваш на живота през призмата на музиката и кубинския темперамент. Само преди броени дни неуморната Омара пя в Букурещ в препълнената зала Палатуй, като 4 хиляди души я аплодираха на крака над 15 минути и я връщаха няколко пъти на сцена. Несъмнено незабравима ще остане и прощалната ѝ среща с българската публика, която предстои на 28-и април.

Винаги облечена с цветна регалия, енергична и изглеждаща много по-млада от 85, автентичната дива няма как да се раздели с музиката буквално:„Пеенето ме зарежда с енергия, само една песен е нужна, за да се преодоляват различия, за да изживееш хиляди истории.“

омара портуондо

Световната обиколка на Омара започна през миналата 2016-а и премина през страни от Северна и Латинска Америка, като я срещна с хиляди фенове от няколко континента, готови да се докоснат до носталгията по старите улици на Хавана.

У нас любителите на кубинските ритми ще се насладят и на музиканти като Роландо Луна. Брилянтният пианист е свирил с артисти като Амаури Перез, Силвио Родригез и Пабло Миланес, но определя работата си с Омара като преломен момент в кариерата, който го обогатява и му помага да открие гласа, с който иска да си партнира. До кубинската легенда ще застане и ненадминатият с челото Гастон Хоя, който е плътно до Портуондо през последните години в мисията да споделя със света безценното богатство на тази музика. Най-пoпулярната певица в Куба ще се качи на българската сцена за последен път, за да изпълни любимите на цели поколения песни от репертоара на Buena Vista Social Club – Veinte años, Quizas, Quizas, Quizas, Besame Mucho и много други, които ще ни пренесат в магичната и пълна с любов към живота Хавана.

Билети за концерта на 28 април все още могат да се закупят в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg на цени от 45 до 100 лв.