Най-важните антиутопии

| от |

Доколкото е известно, думата „антиутопия“ датира от 1868 г. Тогава философът Джон Стюарт Мил я използва в реч, атакувайки британското правителство за неговата политика спрямо ирландските земи.


1

Впоследствие антиутопия стана жанр в литературата, оформен от автори като Олдъс Хъксли, Хърбърт Уелс и Джордж Оруел. Добрите книги на тези тематика задават важни въпроси, засягащи пътя, по който върви човечество, новите технологии, политиката и т.н. Представяме ви най-важните антиутопии в литературата според редакцията на wired.com, цитирани от lira.bg.

1.    „1984“ (1949 г.) от Джордж Оруел. Водещи мотиви: репресия от страна на правителството, следене от държавата, бюрокрация, милитаризация.

2.    „Процесът“ (1925 г.) от Франц Кафка. Водещи мотиви: бюрокрация, условия в затвора.

3.    „Прекрасният нов свят“ (1932 г.) от Олдъс Хъксли. Водещи мотиви: загуба на чувства, идентичност и самосъзнание.

4.    „Аз, роботът“ (1950 г.) от Айзък Азимов. Водещи мотиви: нови технологии, загуба на чувства и идентичност.

5.    „451 по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри. Водещи мотиви: реинтерпретация на историята, унищожение на знанието, социална арогантност.

6.    „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ (1968 г.) от Филип К. Дик. Водещи мотиви: унищожаване на околната среда, расизъм, нетолерантност, невежество на масите.

7.    „The Handmaid’s Tale“ (1985 г.) от Маргарет Атууд. Водещи мотиви: грешно разбран капитализъм, незачитане на правата на жените, унищожение на околната среда.

8.    „Parable of the Sower“ (1993 г.) от Октавия Е. Бътлър. Водещи мотиви: класово неравенство, крайна бедност, расизъм, грешно разбран капитализъм, религия.

Други значими книги в този жанр: трилогия „MaddAddam“ от Маргарет Атууд, „Parable of the Talents“ от Октавия Е. Бътлър, трилогия „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс, „Желязната пета“ от Джек Лондон, „В като Вендета“ от Алън Мур, „Химн“ от Айн Ранд, „Battle Royale“ от Коушун Таками, „The Machine Stops“ от Е. М. Форстър, „Make Room! Make Room!“ от Хари Харисън, „The Giver“ от Луис Лоури, поредица „Дивергенти“ от Вероника Рот, „Децата на хората“ от П. Д. Джеймс, „Logan’s Run“ от Уилям Ф. Нолън и Джордж Клейтън Джонсън,„Механичното пиано“ от Кърт Вонегът, „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес, поредицата „Sprawl“ от Уилям Гибсън, „Грънчарското колело на рая“ от Урсула Ле Гуин.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.