На един черпак разстояние

| от |

Ричард Морей е американски писател. Преди да започне да пише е бил журналист за „Форбс“. Сред журналистическите му успехи са интервютата с Тони Блеър, Луис Инасио Лула да Силва и Вацлав Клаус.

Най-известната му книга е „На един черпак разстояние“ – негов дебют. Романът е публикуван на английски през 2010 г., но става още по-популярен след неговото филмиране. На български „На един черпак разстояние“ ще излезе до дни, а лентата вече се върти по столичните киносалони. Друга известна негова творба е „Buddhaland Brooklyn“. Представяме ви интервю с Морей пред leitesculinaria.com.

Вие описвате изключително достоверно живота на имигранта в „На един черпак разстояние“. Особено внимание отделяте на храната.

-       Едно от първите неща, за които се сеща човек, който страда от носталгия, е домашната кухня. Когато отидеш в чужбина, през първите месеци всичко за теб е едно голямо приключения. След време обаче си даваш сметка, че храната много ти липсва.

Но главният герой Хасан прави точно обратното. Той се влюбва във френската кухня, нали?

-       Да, но има един момент от неговото детство в Мумбай, когато неговата майка го води във френски ресторант. Хасан се опитва постоянно да пресъздаде онази обстановка от обяда с майка си. Това е ярък спомен за него. Неговият кулинарен път е съпротива, но и лична история.

Мадам Малъри е силен персонаж. Базирана ли е на реална личност, която познавате?

-       Мадам Малъри е базирана на моята баба, която беше истинска оса. Тя беше впечатляващ човек, с много високи стандарти и не прощаваше на другите, които не покриваха невъзможните й очаквания. Но тя имаше и спиритуална страна, която я размекна с времето. Мадам Малъри е базирана и на онези стари и сърдити възрастни швейцарки, като нашата хазайка в Цюрих, която помня от детството си.

Готвихте ли повече, докато работихте по тази книга? А дали си позволявахте кулинарни изкушения?

-       Не ми се налага. Храната така или иначе ме е обсебила. Но аз търсих специална информация – точно тази в книгата, която хората си мислят, че съм си измислил. Като например това, че никога не се мие кефал на чешмата. Използва се гъба, предназначена за риба, за да не се отмие характерния аромат и вкус.

Но сте прекарали време в някои от най-знаменитите кухни в Индия, Лондон, Ню Йорк. Не сготвихте ли нещо?

-       Бях с нагласата на репортер и присъствах там само няколко часа. С изключение на „The Sugar Club“. Там беше единственото място, където готвих. Докато живях в Лондон, един приятел ме покани на лов на бели яребици в Исландия. Отидох и именно в Исландия видях как се приготвя онова коледно ястие, което съм описал в „На един черпак разстояние“. Взех дузина яребици с мен на връщане. Това си е чиста контрабанда. Донесох ги в „The Sugar Club“ и там направихме въпросното ястие.

Кои са любимите ви ястия?

-       Любимите са тези от моето детство. С времето научавам все повече, но все пак любимите ми гозби са тези от детството ми. Португалската кухня е сред най-подценяваните в света. Тя е далеч по сложна от испанската. Прадядо ми имаше ресторант в Лисабон.

Готвите ли у дома?

-       Аз съм типичен мъж. Фукам се, когато имам гости, но през останалото време жена ми върши тежката работа.

Какво представлява писателския ви процес?

-       Аз съм винаги на пътешествие в търсене на дома и артистичното удовлетворение. Едновременно седя в стаята си във Филаделфия, но и съм на пазара във Франция, където си избирам зеленчуци. Това е най-голямото удоволствие от писането на художествена проза. Можеш да бъдеш на няколко места едновременно.

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

HP Inc. защитава бизнеса от уеб-базирани атаки с HP Sure Click

| от chronicle.bg |

На RSA конференцията за 2017 HP Inc. обяви допълнителна технология – продължение на HP Sure Click, която защитава потребителите от уеб-базирани заплахи за сигурността.

Основана на решенията за сигурност, взети при управлението на най-сигурните персонални компютри в света1, HP работи тясно с Bromium Inc., за да създаде решения, които помагат на организациите да се защитават от злонамерени и случайни заплахи, свалени без умисъл от мрежата след интернет активност на служители. HP Sure Click ще бъде достъпен първо за наградения HP EliteBookx360 1030 G2.

Според скоро проведено допитване до 400 CIO-та, 68% казват, че атакуващите са по-удовлетворени, когато потребителите по-трудно различават безопасните от опасните сайтове.

HP Sure Click е проектиран да облекчава отговорността на крайния потребител по отношение на компютъра. С HP Sure Click много oт видовете уеб-базирани атаки, произлизащи от посещения на сайтове по невнимание, в които може да се крие злонамерена или случайна заплаха, могат да бъдат автоматично предотвратени.

Когато потребител започне да сърфира чрез Internet Explrorer или Chromium, всеки посетен сайт задейства HP Sure Click. Например всеки път, когато потребител посети уебсайт, HP Sure Click създава хардуерно-основана изолирана браузър сесия, която елиминира възможността на един уебсайт да зарази други табове или самата система.

HP Sure Click ще бъде представен за пръв път като уеб сваляне от HP EliteBook x360 1030 G2 през пролетта на 2017 и ще бъде достъпен като стандартна характеристика на Elite персонални компютърни платформи през втората половина на годината.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.