Моята автобиография от сър Алекс Фъргюсън, Сиела!

| от |

От днес на пазара може да намерите дългоочакваната автобиография на сър Алекс Фъргюсън. По-провокативен от всякога в “ МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ”, бившият мениджър на “Манчестър Юнайтед”
прави скандални разкрития с типичния си пиперлив език.

Alex-Ferguson-new-book1_3022930

Петдесет книги от МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ ще бъдат подписани лично от сър Алекс Фъргюсън и продадени благотворително от издателство Сиела дни след официалното представяне на книгата в България. Парите от продажбите ще бъдат дарени за спортни прояви на деца, лишени от родителски грижи.

Издателство Сиела съвместно с официалния футболен фен клуб на „Манчестър Юнайтед” ви кани на следните събития:

На 8 май /четвъртък/ от 11.00 ч. в бар Лежер, ул. Денкоглу 34 книгата ще има своята официална премиера за медии и фенове. Тя ще бъде представена от Йоана Гочева, водеща спортни новини в Нова ТВ, Александър Кръстев създател на Аз Чета , Емил Йорданов, председател на фен клуба на „Манчестър Юнайтед” – той ще обяви петия юбилеен детски турнир „Юнайтед за деца, лишени от родителски грижи„, който ще се проведе от 9.05 – 11.05. 2014 г. на стадиона в гр. Килифарево.

Посланието на фен клуба на “Манчестър Юнайтед” в България е свързано с детския спорт от най-малка възраст. Провокирани от тази идея, фен клубът, приятели и партньори, изграждат футболни площадки в детските градини в цялата страна. До момента са изградени-4 в Пазарджик, Пловдив, Велико Търново и Димитровград.

Всяка година фен клубът организира футболен турнир за деца лишени от родителски грижи.Участват деца от домовете в Стражица, Овча Могила, SOS селища, Велико Търново, Трявна, Балван, Стара Загора, Пловдив, Севлиево.

В страната:

На 7 май /сряда/ от 11.00 ч. в Община-Велико Търново, пресконференция-представяне на книгата и на петия юбилеен детски турнир-Юнайтед за деца, лишени от родителски грижи, който ще се проведе в периода 9.05 – 11.05. 2014 г. на стадиона в гр. Килифарево.

13.05 / вторник/ от 11 часа в Пловдив, заведение Фабрик, представяне на книгата.

13.05 / вторник/ от 14 часа, залата на БТА, Пазарджик., представяне на книгата.

fer

Автобиографията на легендарния мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън може да бъде представена по много начини. Тъй като става дума за богато четиво, за почти епичен разказ за малките градове и кварталите, за пътя на бедните момчета към върха, за футболната политика и държавната политика, за властта, контрола и модерния макиавелизъм, за любовта и омразата, верността и предателството в спорта и извън него.  Всъщност има само един лош начин за представяне за книгата и той е да се каже, че това е „четиво интересно както за футболните фенове, така и за хората, които не искат да имат нищо общо с футбола“. Не е така. Въпреки че книгата на Фъргюсън  засяга много теми, тя е книга за футбола, оправдава житейския избор да се обречеш на една чисто футболна кауза и да гледаш света с футболни очила. Малко нескопосаната метафора всъщност не е чак толкова ненамясто, защото вътре ще намерите даже и култовия епизод, когато Алекс Фъргюсън съветва Тони Блеър как да управлява кабинета си. Дава футболни примери на премиер-министъра. Всичко е футбол.

Алекс Фъргюсън е бил момче от квартал Говън (Глазгоу),  бил е момче за поръчки по корабостроителниците и доковете, бил е млад футболист , после едновременно работел като втородивизионен треньор и собственик на кръчма, а после станал един от най-великите футболни мениджъри. Книгата съдържа интересни свидетелства за истинския живот на суровите и груби жители на Глазгоу, животът на бедните, сбиванията, пиянството. Тези епизоди не остават встрани от размишленията за големия футбол. Природата на футбола е той да носи противоборство и разкол, казва сър Алекс. Този донякъде опасен аспект на любимата на мнозина игра е изследван по забележителен начин от стария познавач. Читателите могат да се позабавляват с прекрасни описания на фенове на Лийдс Юнайтед, които са отишли на мач носейки своите деца на раменете си, но въпреки това излъчват омраза и скандират неприлични слогани. Тъкмо Алекс Фъргюсън е човекът който може да коментира, без да  се превзема, разликата между това да защитаваш честта на своя град или на своя квартал и това да се подадеш на омразата и кварталния шовинизъм. „Аз съм футболен човек“, казва той и наистина нищо футболно не му е чуждо. Но винаги на първо място е уважението, а не заяждането. Фъргюсън с възхищение говори за традицията на отбори като Ливърпул и Арсенал. Авторът на книгата познава тази традиция добре – феновете на „истинския футбол от миналото“ могат да научат много за легенди като Мат Бъзби, Бил Шанкли, Джок Стийн, Брайън Клаф, Джордж Бест и др.

Отзивите за автобиографията в пресата до голяма степен се съсредоточават върху неразбирателствата и скандалите, които мениджърът е преживял със своите най-велики играчи. Златното момче на Юнайтед, Дейвид Бекъм според Фъргюсън се е лишил сам от възможността да продължи футболната си кариера на най-високо ниво. За причините това да се случи мениджърът може „само да гадае“. Бекъм занемарил своите занимания с играта заради поддържането на статуса си на модна икона и поради някои извънфутболни влияния на определени личности върху живота му. Не по-малко интересен е из случая с Уейн Руни, тъй като историята за неговите разпри с Фъргюсън все още се разнищва от медиите, независимо от подписването на нов договор между звездата и Юнайтед. Дали Руни е искал да напусне Юнайтед? Каква е ролята на натиска на феновете? Какви са отношенията между бившия мениджър и футболиста сега?

В книгата е представена и гледната точка на Алекс Фъргюсън за оставянето на българската звезда Димитър Бербатов на резервната скамейка за финала на Шампионската лига срещу Барселона от 2011. Известният треньор високо цени качествата на Бербатов като футболист, но със съжаление отбелязва, че той е загубил скоростта и остротата си през последните две години в Манчестър Юнайтед. Според Фъргюсън, Бербатов е трябвало да донесе на отбора най-вече хладнокръвие при изработването на голови положения, поглед върху играта и интелект подобно на Кантона. В това той е по-добър от Руни и Хавиер Ернандес. И нещо забавно, Бербатов имал толкова ненаситен апетит, че не само си изяждал порцията в трапезарията на тренировъчната база, а си взимал храна и за вкъщи.

Най-скандална е интерпретацията на напускането на клуба от страна на Рой Кийн. Този, който е отменял Фъргюън в ролята му да мотивира момчетата, който е бил с огромен авторитет в съблекалнята, изведнъж бива повлиян от тъмната страна на футбола. Сякаш докоснат от злото. „Това, което забелязах у него в този ден както спорехме, беше, че очите му започнаха да се присвиват, почти до малки зрънца. Беше страшно за гледане. А аз съм от Глазгоу. (…)Ако проучите последните му дни в Съндерланд и Ипсуич, ще забележите, че брадата му става по-бяла, а очите по-тъмни.“ Кийн не закъснява да отговори наричайки своя бивш мениджър брутален и безмилостен (Индипендънт).

Пословично известната безкомпромисност на Алекс Фъргюсън, мнението му, че ако един футболист се смята за повече от мениджъра, той трябва веднага да напусне клуба, всички слухове за управляване с желязна ръка също имат своето обяснение в автобиографията и то е може би най-стойностната й поука. Имам предвид сюжета за това как синът на мениджъра, който тогава играе в Юнайтед, се контузва, но Фъргюсън, човек на правилата и открития подход, не може да му помогне да продължи кариерата си във великия отбор. Може би в една държава, която е сред рекордьорите по корупция на глава от населението, тези редове биха звучали още по-възхитително. Фъргюсън продава своя син и му казва девиза на клана Фъргюсън (все пак става дума за шотландци), с който започва книгата: „След трудностите е по-сладко“.

Нека накрая все пак обърнем внимание и на нефутболните аспекти. Възможно ли е автобиографията да бъде ползвана като наръчник по мениджмънт? Защо не. Сър Алекс казва, че най-важното е мениджърът да не изглежда като човек, на когото е дадена власт. Мениджърът е онзи, който само налага един необходим контрол. Нищо повече.

АЛЕКС ФЪРГЮСЪН е роден през 1941 г. в Говън, Шотландия. Като централен нападател, отбелязал множество голове, той по-късно преминава в Рейнджърс, клуба, който подкрепя от детска възраст, като за него бива заплатена рекордната за Шотландия сума от шейсет и пет хиляди паунда.

Като започва да се занимава с мениджърство, той работи в Ийст Стърлингшър и Сейнт Мирън, преди да изведе Абърдийн до спечелването на Купата на носителите на купи за 1982–1983 г. След идването си в Манчестър Юнайтед през 1986 г. той им донася трийсет и шест трофея, между които Световното клубно първенство, два пъти Шампионската лига, тринайсет пъти Висшата лига и пет пъти ФА Къп. Завоюването на четирийсет и девет трофея го прави най-успешния британски мениджър на всички времена.

Сър Алекс получава рицарско звание през 1999-та и обявява своето оттегляне през 2013 г., когато Юнайтед отново са станали шампиони на Висшата лига. На седемдесетгодишна възраст той продължава да работи за Юнайтед като директор.

ПОЛ ХЕЙУЪРД е главният спортен коментатор на „Дейли Телеграф”. Той на два пъти е награждаван като Спортен автор на годината от Британските награди за публицистика и понастоящем е Спортен журналист на годината към Асоциацията на спортните журналисти (АСЖ). Отразявал е повечето от основните световни спортни събития. През 2004 г. става съавтор на автобиографията на футболиста Майкъл Оуен, а година по-късно работи заедно със сър Боби Робсън над историята на неговия живот, Сбогом, но не довиждане.

МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ е вдъхновяващата история на човека, когото мнозина смятат за най-великия мениджър в историята на британския футбол.

Богата на анекдоти и пълна с откровени мнения, завладяващата история на сър Алекс Фъргюсън започва в Говън, корабостроителен район на Глазгоу. Той е винаги честен и няма какво да крие. Мениджърът разсъждава върху изминатия път и върху една кариера, която включва безпрецедентен успех на европейската сцена с Абърдийн и двайсет и седем години на триумф с Манчестър Юнайтед.

През последния четвърт век Манчестър Юнайтед е преминавал през разтърсващи промени, докато се превърне в световна спортна сила. Единствените постоянни величини през този период са мениджърът, качеството на отбора и удивителната поредица от успехи. Тук се включват второто спечелване на Шампионската лига от страна на Юнайтед през 2008-а и на Висшата лига през 2013-а година.

Именно поради визията, енергията и способностите си Алекс Фъргюсън е успявал да изгражда отборите както на терена, така и извън него. Със своя интелигентен и очарователен маниер на разказване той описва как е развил академията на клуба, която впоследствие е дала на футбола Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Кики Бът, Пол Скоулс и братята Невил.

Тъй като е мениджър с феноменални способности, сър Алекс си спомня как се е справял със своите топ играчи и е успявал да запази едно грижовно и окуражително, но в същото време твърдо отношение – става дума за футболисти като Райън Гигс, Рой Кийн, Ерик Кантона и Руд ван Нистелрой. Казва се и как мениджърът се е справял с увеличаващия се брой на глобални звезди като Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм, като Бекъм го описва като бащинска фигура.

Сър Алекс Фъргюсън предизвиква читателя към размисъл, като представя своите знаменити съперничества с Ливърпул, Арсенал, Челси и по-късно с Манчестър Сити. Използвайки своя пиперлив хумор, той се спира и на състезателните взаимоотношения между него и Арсен Венгер и Жозе Моуриньо.

Както психологията на мениджърството, така и важните подробности от футболната стратегия на най-високо ниво могат да бъдат сложни теми, но никой не ги е разглеждал по по-интересен и достъпен за обикновения читател начин от сър Алекс в тази своя книга.

Той е изключително привързан към семейството си, като добавим и разкази за конни надбягвания, четене на книги и множество други външни интереси, сър Алекс може да се похвали с една прекрасна история.

МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ е откровена, безкрайно забавна и най-вече вдъхновяваща.

Кратък откъс от книгата – утре на Chronicle.bg

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

#Fusionable: Посрещаме лятото с цялостен аутфит от магазин Fusion

| от Рада Копрева |

Сега имате възможността да посрещнете лятото с цялостен аутфит по ваше желание, осигурен от магазин Fusion! В периода 22 март – 05 април 2017 година можете да се запознаете с най-новите тенденции от световноизвестни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Diesel, Converse и Superdry в магазин Fusion в Serdika Center, да развихрите въображението си и да спечелите нови дрехи за страхотни летни моменти.

За кампанията говори Рада Копрева – млада Instagram звезда, която разбира от дрехи и не се страхува да пробва.
Ето и нейните впечатления от #Fusionable:
Да, признавам се за виновна. Обичам да пазарувам дрехи. Аз съм от онези, които наричат шопинга „терапия“ и които изпитват неподправено удоволствие от купуването на нови дрехи.
И все пак, до момента не ми се беше случвало истински да се развълнувам от шопинг кампания.

#Fusionable на магазин Fusion обаче се оказа истинско предизвикателство за спокойния сърдечен ритъм. Не се случва често магазин, който е представител на световно известни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Converse и Superdry, да стартира кампания, която дава шанс на всеки да изглежда страхотно, носейки цялостен аутфит по собствен избор.

Fusion ще раздаде три ваучера на свои клиенти. Всеки един от тях носи стойност, която е достатъчна за да може човек да се облече от глава до пети в магазина така, както му харесва.

#Fusionable обича да облича и се фокусира върху хора, за които облеклото има значение. Като мен…
фешън, кифла

Когато дадете на една жена възможността да се облече както пожелае, може да сте сигурни, че тя ще лети по ескалаторите на мола с 200 конски сили. Когато влязох във Fusion, положих всички налични усилия да се представя „професионално“ и да се държа на ниво, като истински фешън маниак, който е виждал всичко и не се впечатлява от нищо, но уви… Нямаше как да скрия, че всъщност треперя от вълнение като пред първа среща с някого, когото ужасно харесваш – много превъзбуда, малко срам…Помните как е.

Само дето пред мен не стоеше също толкова притеснен младеж, а парче приказка, някак претворена в реалността: магазин с всичко, за което съм си мечтала. Дрехите и обувките съчетаваха не само страхотни, свежи цветове, а и бяха в крак с всички модни тенденции за идния сезон. Fusion предлага не само ежедневни дрехи и обувки, но и по-спортни, а по стелажите вече стоят плажни артикули, които ни надъхват за летния сезон.

 

фешън, кифла

Влюбих се в дрехите с лека и проветрива материя, с които обичам да глезя тялото си, както и във вечните дънки. По навик плахо попитах за по-малки размери, защото структурата на тялото ми не е особено епична и понякога се случва да хлътна по някоя дреха, след което продавачът да ме отпрати към детския щанд.

Не и тук. От моя размер имаше както рокли, така и блузи и къси панталони! Хукнах към пробните, все едно ме гонеше големия лош вълк, а там вече ме очакваше всичко, което щях да пробвам- две рокли (Superdy), два чифта къси панталони (Pepe Jeans и Superdy), две блузи (Pepe jeans и Superdry) и един абсолютно наложителен за всеки пролетен и летен сезон чифт бели маратонки на завинаги любимата Pepe Jeans.

 

фешън, кифла

Имах леки съмнения, че нещо друго, освен роклите и обувките, ще ми лепне така, че да се харесам веднага, но voila! Отново останах приятно изненадана. С всеки от четирите комплекта, които си бях избрала, се чувствах стилна, обгърната в комфорт и носеща собствената си индивидуалност. Можех да нося дрехите от тази пробна в най-различни варианти чак до октомври. Мотах се в магазина сигурно часове. Не исках да свалям дрехите от себе си. Нали познавате онези моменти, в които сякаш някакъв невидим пъзел се нарежда и всичко е точно такова, каквото трябва да бъде, а вие не смеете да мръднете, за да не го развалите?

Такъв беше престоят ми в магазина. Правенето по сто снимки с всичко, което си бях избрала пък се оказа квинтесенцията на истинското ми петъчно удоволствие.

Благодарение на кампанията #Fusionable, един от тези…всъщност дори всички комплекти дрехи (разбира се, и обувките!) могат да си останат мои. Затова ако имате нужда от развлечение и от обогатяване на гардероба…

Правилата на играта са прости: избери най-готините дрехи от магазин Fusion, Serdika Center, снимай се с тях и качи снимката в Instagram или Facebook с хаштаг #Fusionable и хаштагове на марките, с които си облечен, и се тагни от магазина. На 07 април ще бъдат избрани 3-ма късметлии, които ще спечелят награда, с която да обновят изцяло гардероба си!