Моята автобиография от сър Алекс Фъргюсън, Сиела!

| от |

От днес на пазара може да намерите дългоочакваната автобиография на сър Алекс Фъргюсън. По-провокативен от всякога в “ МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ”, бившият мениджър на “Манчестър Юнайтед”
прави скандални разкрития с типичния си пиперлив език.

Alex-Ferguson-new-book1_3022930

Петдесет книги от МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ ще бъдат подписани лично от сър Алекс Фъргюсън и продадени благотворително от издателство Сиела дни след официалното представяне на книгата в България. Парите от продажбите ще бъдат дарени за спортни прояви на деца, лишени от родителски грижи.

Издателство Сиела съвместно с официалния футболен фен клуб на „Манчестър Юнайтед” ви кани на следните събития:

На 8 май /четвъртък/ от 11.00 ч. в бар Лежер, ул. Денкоглу 34 книгата ще има своята официална премиера за медии и фенове. Тя ще бъде представена от Йоана Гочева, водеща спортни новини в Нова ТВ, Александър Кръстев създател на Аз Чета , Емил Йорданов, председател на фен клуба на „Манчестър Юнайтед” – той ще обяви петия юбилеен детски турнир „Юнайтед за деца, лишени от родителски грижи„, който ще се проведе от 9.05 – 11.05. 2014 г. на стадиона в гр. Килифарево.

Посланието на фен клуба на “Манчестър Юнайтед” в България е свързано с детския спорт от най-малка възраст. Провокирани от тази идея, фен клубът, приятели и партньори, изграждат футболни площадки в детските градини в цялата страна. До момента са изградени-4 в Пазарджик, Пловдив, Велико Търново и Димитровград.

Всяка година фен клубът организира футболен турнир за деца лишени от родителски грижи.Участват деца от домовете в Стражица, Овча Могила, SOS селища, Велико Търново, Трявна, Балван, Стара Загора, Пловдив, Севлиево.

В страната:

На 7 май /сряда/ от 11.00 ч. в Община-Велико Търново, пресконференция-представяне на книгата и на петия юбилеен детски турнир-Юнайтед за деца, лишени от родителски грижи, който ще се проведе в периода 9.05 – 11.05. 2014 г. на стадиона в гр. Килифарево.

13.05 / вторник/ от 11 часа в Пловдив, заведение Фабрик, представяне на книгата.

13.05 / вторник/ от 14 часа, залата на БТА, Пазарджик., представяне на книгата.

fer

Автобиографията на легендарния мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън може да бъде представена по много начини. Тъй като става дума за богато четиво, за почти епичен разказ за малките градове и кварталите, за пътя на бедните момчета към върха, за футболната политика и държавната политика, за властта, контрола и модерния макиавелизъм, за любовта и омразата, верността и предателството в спорта и извън него.  Всъщност има само един лош начин за представяне за книгата и той е да се каже, че това е „четиво интересно както за футболните фенове, така и за хората, които не искат да имат нищо общо с футбола“. Не е така. Въпреки че книгата на Фъргюсън  засяга много теми, тя е книга за футбола, оправдава житейския избор да се обречеш на една чисто футболна кауза и да гледаш света с футболни очила. Малко нескопосаната метафора всъщност не е чак толкова ненамясто, защото вътре ще намерите даже и култовия епизод, когато Алекс Фъргюсън съветва Тони Блеър как да управлява кабинета си. Дава футболни примери на премиер-министъра. Всичко е футбол.

Алекс Фъргюсън е бил момче от квартал Говън (Глазгоу),  бил е момче за поръчки по корабостроителниците и доковете, бил е млад футболист , после едновременно работел като втородивизионен треньор и собственик на кръчма, а после станал един от най-великите футболни мениджъри. Книгата съдържа интересни свидетелства за истинския живот на суровите и груби жители на Глазгоу, животът на бедните, сбиванията, пиянството. Тези епизоди не остават встрани от размишленията за големия футбол. Природата на футбола е той да носи противоборство и разкол, казва сър Алекс. Този донякъде опасен аспект на любимата на мнозина игра е изследван по забележителен начин от стария познавач. Читателите могат да се позабавляват с прекрасни описания на фенове на Лийдс Юнайтед, които са отишли на мач носейки своите деца на раменете си, но въпреки това излъчват омраза и скандират неприлични слогани. Тъкмо Алекс Фъргюсън е човекът който може да коментира, без да  се превзема, разликата между това да защитаваш честта на своя град или на своя квартал и това да се подадеш на омразата и кварталния шовинизъм. „Аз съм футболен човек“, казва той и наистина нищо футболно не му е чуждо. Но винаги на първо място е уважението, а не заяждането. Фъргюсън с възхищение говори за традицията на отбори като Ливърпул и Арсенал. Авторът на книгата познава тази традиция добре – феновете на „истинския футбол от миналото“ могат да научат много за легенди като Мат Бъзби, Бил Шанкли, Джок Стийн, Брайън Клаф, Джордж Бест и др.

Отзивите за автобиографията в пресата до голяма степен се съсредоточават върху неразбирателствата и скандалите, които мениджърът е преживял със своите най-велики играчи. Златното момче на Юнайтед, Дейвид Бекъм според Фъргюсън се е лишил сам от възможността да продължи футболната си кариера на най-високо ниво. За причините това да се случи мениджърът може „само да гадае“. Бекъм занемарил своите занимания с играта заради поддържането на статуса си на модна икона и поради някои извънфутболни влияния на определени личности върху живота му. Не по-малко интересен е из случая с Уейн Руни, тъй като историята за неговите разпри с Фъргюсън все още се разнищва от медиите, независимо от подписването на нов договор между звездата и Юнайтед. Дали Руни е искал да напусне Юнайтед? Каква е ролята на натиска на феновете? Какви са отношенията между бившия мениджър и футболиста сега?

В книгата е представена и гледната точка на Алекс Фъргюсън за оставянето на българската звезда Димитър Бербатов на резервната скамейка за финала на Шампионската лига срещу Барселона от 2011. Известният треньор високо цени качествата на Бербатов като футболист, но със съжаление отбелязва, че той е загубил скоростта и остротата си през последните две години в Манчестър Юнайтед. Според Фъргюсън, Бербатов е трябвало да донесе на отбора най-вече хладнокръвие при изработването на голови положения, поглед върху играта и интелект подобно на Кантона. В това той е по-добър от Руни и Хавиер Ернандес. И нещо забавно, Бербатов имал толкова ненаситен апетит, че не само си изяждал порцията в трапезарията на тренировъчната база, а си взимал храна и за вкъщи.

Най-скандална е интерпретацията на напускането на клуба от страна на Рой Кийн. Този, който е отменял Фъргюън в ролята му да мотивира момчетата, който е бил с огромен авторитет в съблекалнята, изведнъж бива повлиян от тъмната страна на футбола. Сякаш докоснат от злото. „Това, което забелязах у него в този ден както спорехме, беше, че очите му започнаха да се присвиват, почти до малки зрънца. Беше страшно за гледане. А аз съм от Глазгоу. (…)Ако проучите последните му дни в Съндерланд и Ипсуич, ще забележите, че брадата му става по-бяла, а очите по-тъмни.“ Кийн не закъснява да отговори наричайки своя бивш мениджър брутален и безмилостен (Индипендънт).

Пословично известната безкомпромисност на Алекс Фъргюсън, мнението му, че ако един футболист се смята за повече от мениджъра, той трябва веднага да напусне клуба, всички слухове за управляване с желязна ръка също имат своето обяснение в автобиографията и то е може би най-стойностната й поука. Имам предвид сюжета за това как синът на мениджъра, който тогава играе в Юнайтед, се контузва, но Фъргюсън, човек на правилата и открития подход, не може да му помогне да продължи кариерата си във великия отбор. Може би в една държава, която е сред рекордьорите по корупция на глава от населението, тези редове биха звучали още по-възхитително. Фъргюсън продава своя син и му казва девиза на клана Фъргюсън (все пак става дума за шотландци), с който започва книгата: „След трудностите е по-сладко“.

Нека накрая все пак обърнем внимание и на нефутболните аспекти. Възможно ли е автобиографията да бъде ползвана като наръчник по мениджмънт? Защо не. Сър Алекс казва, че най-важното е мениджърът да не изглежда като човек, на когото е дадена власт. Мениджърът е онзи, който само налага един необходим контрол. Нищо повече.

АЛЕКС ФЪРГЮСЪН е роден през 1941 г. в Говън, Шотландия. Като централен нападател, отбелязал множество голове, той по-късно преминава в Рейнджърс, клуба, който подкрепя от детска възраст, като за него бива заплатена рекордната за Шотландия сума от шейсет и пет хиляди паунда.

Като започва да се занимава с мениджърство, той работи в Ийст Стърлингшър и Сейнт Мирън, преди да изведе Абърдийн до спечелването на Купата на носителите на купи за 1982–1983 г. След идването си в Манчестър Юнайтед през 1986 г. той им донася трийсет и шест трофея, между които Световното клубно първенство, два пъти Шампионската лига, тринайсет пъти Висшата лига и пет пъти ФА Къп. Завоюването на четирийсет и девет трофея го прави най-успешния британски мениджър на всички времена.

Сър Алекс получава рицарско звание през 1999-та и обявява своето оттегляне през 2013 г., когато Юнайтед отново са станали шампиони на Висшата лига. На седемдесетгодишна възраст той продължава да работи за Юнайтед като директор.

ПОЛ ХЕЙУЪРД е главният спортен коментатор на „Дейли Телеграф”. Той на два пъти е награждаван като Спортен автор на годината от Британските награди за публицистика и понастоящем е Спортен журналист на годината към Асоциацията на спортните журналисти (АСЖ). Отразявал е повечето от основните световни спортни събития. През 2004 г. става съавтор на автобиографията на футболиста Майкъл Оуен, а година по-късно работи заедно със сър Боби Робсън над историята на неговия живот, Сбогом, но не довиждане.

МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ е вдъхновяващата история на човека, когото мнозина смятат за най-великия мениджър в историята на британския футбол.

Богата на анекдоти и пълна с откровени мнения, завладяващата история на сър Алекс Фъргюсън започва в Говън, корабостроителен район на Глазгоу. Той е винаги честен и няма какво да крие. Мениджърът разсъждава върху изминатия път и върху една кариера, която включва безпрецедентен успех на европейската сцена с Абърдийн и двайсет и седем години на триумф с Манчестър Юнайтед.

През последния четвърт век Манчестър Юнайтед е преминавал през разтърсващи промени, докато се превърне в световна спортна сила. Единствените постоянни величини през този период са мениджърът, качеството на отбора и удивителната поредица от успехи. Тук се включват второто спечелване на Шампионската лига от страна на Юнайтед през 2008-а и на Висшата лига през 2013-а година.

Именно поради визията, енергията и способностите си Алекс Фъргюсън е успявал да изгражда отборите както на терена, така и извън него. Със своя интелигентен и очарователен маниер на разказване той описва как е развил академията на клуба, която впоследствие е дала на футбола Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Кики Бът, Пол Скоулс и братята Невил.

Тъй като е мениджър с феноменални способности, сър Алекс си спомня как се е справял със своите топ играчи и е успявал да запази едно грижовно и окуражително, но в същото време твърдо отношение – става дума за футболисти като Райън Гигс, Рой Кийн, Ерик Кантона и Руд ван Нистелрой. Казва се и как мениджърът се е справял с увеличаващия се брой на глобални звезди като Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм, като Бекъм го описва като бащинска фигура.

Сър Алекс Фъргюсън предизвиква читателя към размисъл, като представя своите знаменити съперничества с Ливърпул, Арсенал, Челси и по-късно с Манчестър Сити. Използвайки своя пиперлив хумор, той се спира и на състезателните взаимоотношения между него и Арсен Венгер и Жозе Моуриньо.

Както психологията на мениджърството, така и важните подробности от футболната стратегия на най-високо ниво могат да бъдат сложни теми, но никой не ги е разглеждал по по-интересен и достъпен за обикновения читател начин от сър Алекс в тази своя книга.

Той е изключително привързан към семейството си, като добавим и разкази за конни надбягвания, четене на книги и множество други външни интереси, сър Алекс може да се похвали с една прекрасна история.

МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ е откровена, безкрайно забавна и най-вече вдъхновяваща.

Кратък откъс от книгата – утре на Chronicle.bg

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.