Моята автобиография от сър Алекс Фъргюсън, Сиела!

| от |

От днес на пазара може да намерите дългоочакваната автобиография на сър Алекс Фъргюсън. По-провокативен от всякога в “ МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ”, бившият мениджър на “Манчестър Юнайтед”
прави скандални разкрития с типичния си пиперлив език.

Alex-Ferguson-new-book1_3022930

Петдесет книги от МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ ще бъдат подписани лично от сър Алекс Фъргюсън и продадени благотворително от издателство Сиела дни след официалното представяне на книгата в България. Парите от продажбите ще бъдат дарени за спортни прояви на деца, лишени от родителски грижи.

Издателство Сиела съвместно с официалния футболен фен клуб на „Манчестър Юнайтед” ви кани на следните събития:

На 8 май /четвъртък/ от 11.00 ч. в бар Лежер, ул. Денкоглу 34 книгата ще има своята официална премиера за медии и фенове. Тя ще бъде представена от Йоана Гочева, водеща спортни новини в Нова ТВ, Александър Кръстев създател на Аз Чета , Емил Йорданов, председател на фен клуба на „Манчестър Юнайтед” – той ще обяви петия юбилеен детски турнир „Юнайтед за деца, лишени от родителски грижи„, който ще се проведе от 9.05 – 11.05. 2014 г. на стадиона в гр. Килифарево.

Посланието на фен клуба на “Манчестър Юнайтед” в България е свързано с детския спорт от най-малка възраст. Провокирани от тази идея, фен клубът, приятели и партньори, изграждат футболни площадки в детските градини в цялата страна. До момента са изградени-4 в Пазарджик, Пловдив, Велико Търново и Димитровград.

Всяка година фен клубът организира футболен турнир за деца лишени от родителски грижи.Участват деца от домовете в Стражица, Овча Могила, SOS селища, Велико Търново, Трявна, Балван, Стара Загора, Пловдив, Севлиево.

В страната:

На 7 май /сряда/ от 11.00 ч. в Община-Велико Търново, пресконференция-представяне на книгата и на петия юбилеен детски турнир-Юнайтед за деца, лишени от родителски грижи, който ще се проведе в периода 9.05 – 11.05. 2014 г. на стадиона в гр. Килифарево.

13.05 / вторник/ от 11 часа в Пловдив, заведение Фабрик, представяне на книгата.

13.05 / вторник/ от 14 часа, залата на БТА, Пазарджик., представяне на книгата.

fer

Автобиографията на легендарния мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън може да бъде представена по много начини. Тъй като става дума за богато четиво, за почти епичен разказ за малките градове и кварталите, за пътя на бедните момчета към върха, за футболната политика и държавната политика, за властта, контрола и модерния макиавелизъм, за любовта и омразата, верността и предателството в спорта и извън него.  Всъщност има само един лош начин за представяне за книгата и той е да се каже, че това е „четиво интересно както за футболните фенове, така и за хората, които не искат да имат нищо общо с футбола“. Не е така. Въпреки че книгата на Фъргюсън  засяга много теми, тя е книга за футбола, оправдава житейския избор да се обречеш на една чисто футболна кауза и да гледаш света с футболни очила. Малко нескопосаната метафора всъщност не е чак толкова ненамясто, защото вътре ще намерите даже и култовия епизод, когато Алекс Фъргюсън съветва Тони Блеър как да управлява кабинета си. Дава футболни примери на премиер-министъра. Всичко е футбол.

Алекс Фъргюсън е бил момче от квартал Говън (Глазгоу),  бил е момче за поръчки по корабостроителниците и доковете, бил е млад футболист , после едновременно работел като втородивизионен треньор и собственик на кръчма, а после станал един от най-великите футболни мениджъри. Книгата съдържа интересни свидетелства за истинския живот на суровите и груби жители на Глазгоу, животът на бедните, сбиванията, пиянството. Тези епизоди не остават встрани от размишленията за големия футбол. Природата на футбола е той да носи противоборство и разкол, казва сър Алекс. Този донякъде опасен аспект на любимата на мнозина игра е изследван по забележителен начин от стария познавач. Читателите могат да се позабавляват с прекрасни описания на фенове на Лийдс Юнайтед, които са отишли на мач носейки своите деца на раменете си, но въпреки това излъчват омраза и скандират неприлични слогани. Тъкмо Алекс Фъргюсън е човекът който може да коментира, без да  се превзема, разликата между това да защитаваш честта на своя град или на своя квартал и това да се подадеш на омразата и кварталния шовинизъм. „Аз съм футболен човек“, казва той и наистина нищо футболно не му е чуждо. Но винаги на първо място е уважението, а не заяждането. Фъргюсън с възхищение говори за традицията на отбори като Ливърпул и Арсенал. Авторът на книгата познава тази традиция добре – феновете на „истинския футбол от миналото“ могат да научат много за легенди като Мат Бъзби, Бил Шанкли, Джок Стийн, Брайън Клаф, Джордж Бест и др.

Отзивите за автобиографията в пресата до голяма степен се съсредоточават върху неразбирателствата и скандалите, които мениджърът е преживял със своите най-велики играчи. Златното момче на Юнайтед, Дейвид Бекъм според Фъргюсън се е лишил сам от възможността да продължи футболната си кариера на най-високо ниво. За причините това да се случи мениджърът може „само да гадае“. Бекъм занемарил своите занимания с играта заради поддържането на статуса си на модна икона и поради някои извънфутболни влияния на определени личности върху живота му. Не по-малко интересен е из случая с Уейн Руни, тъй като историята за неговите разпри с Фъргюсън все още се разнищва от медиите, независимо от подписването на нов договор между звездата и Юнайтед. Дали Руни е искал да напусне Юнайтед? Каква е ролята на натиска на феновете? Какви са отношенията между бившия мениджър и футболиста сега?

В книгата е представена и гледната точка на Алекс Фъргюсън за оставянето на българската звезда Димитър Бербатов на резервната скамейка за финала на Шампионската лига срещу Барселона от 2011. Известният треньор високо цени качествата на Бербатов като футболист, но със съжаление отбелязва, че той е загубил скоростта и остротата си през последните две години в Манчестър Юнайтед. Според Фъргюсън, Бербатов е трябвало да донесе на отбора най-вече хладнокръвие при изработването на голови положения, поглед върху играта и интелект подобно на Кантона. В това той е по-добър от Руни и Хавиер Ернандес. И нещо забавно, Бербатов имал толкова ненаситен апетит, че не само си изяждал порцията в трапезарията на тренировъчната база, а си взимал храна и за вкъщи.

Най-скандална е интерпретацията на напускането на клуба от страна на Рой Кийн. Този, който е отменял Фъргюън в ролята му да мотивира момчетата, който е бил с огромен авторитет в съблекалнята, изведнъж бива повлиян от тъмната страна на футбола. Сякаш докоснат от злото. „Това, което забелязах у него в този ден както спорехме, беше, че очите му започнаха да се присвиват, почти до малки зрънца. Беше страшно за гледане. А аз съм от Глазгоу. (…)Ако проучите последните му дни в Съндерланд и Ипсуич, ще забележите, че брадата му става по-бяла, а очите по-тъмни.“ Кийн не закъснява да отговори наричайки своя бивш мениджър брутален и безмилостен (Индипендънт).

Пословично известната безкомпромисност на Алекс Фъргюсън, мнението му, че ако един футболист се смята за повече от мениджъра, той трябва веднага да напусне клуба, всички слухове за управляване с желязна ръка също имат своето обяснение в автобиографията и то е може би най-стойностната й поука. Имам предвид сюжета за това как синът на мениджъра, който тогава играе в Юнайтед, се контузва, но Фъргюсън, човек на правилата и открития подход, не може да му помогне да продължи кариерата си във великия отбор. Може би в една държава, която е сред рекордьорите по корупция на глава от населението, тези редове биха звучали още по-възхитително. Фъргюсън продава своя син и му казва девиза на клана Фъргюсън (все пак става дума за шотландци), с който започва книгата: „След трудностите е по-сладко“.

Нека накрая все пак обърнем внимание и на нефутболните аспекти. Възможно ли е автобиографията да бъде ползвана като наръчник по мениджмънт? Защо не. Сър Алекс казва, че най-важното е мениджърът да не изглежда като човек, на когото е дадена власт. Мениджърът е онзи, който само налага един необходим контрол. Нищо повече.

АЛЕКС ФЪРГЮСЪН е роден през 1941 г. в Говън, Шотландия. Като централен нападател, отбелязал множество голове, той по-късно преминава в Рейнджърс, клуба, който подкрепя от детска възраст, като за него бива заплатена рекордната за Шотландия сума от шейсет и пет хиляди паунда.

Като започва да се занимава с мениджърство, той работи в Ийст Стърлингшър и Сейнт Мирън, преди да изведе Абърдийн до спечелването на Купата на носителите на купи за 1982–1983 г. След идването си в Манчестър Юнайтед през 1986 г. той им донася трийсет и шест трофея, между които Световното клубно първенство, два пъти Шампионската лига, тринайсет пъти Висшата лига и пет пъти ФА Къп. Завоюването на четирийсет и девет трофея го прави най-успешния британски мениджър на всички времена.

Сър Алекс получава рицарско звание през 1999-та и обявява своето оттегляне през 2013 г., когато Юнайтед отново са станали шампиони на Висшата лига. На седемдесетгодишна възраст той продължава да работи за Юнайтед като директор.

ПОЛ ХЕЙУЪРД е главният спортен коментатор на „Дейли Телеграф”. Той на два пъти е награждаван като Спортен автор на годината от Британските награди за публицистика и понастоящем е Спортен журналист на годината към Асоциацията на спортните журналисти (АСЖ). Отразявал е повечето от основните световни спортни събития. През 2004 г. става съавтор на автобиографията на футболиста Майкъл Оуен, а година по-късно работи заедно със сър Боби Робсън над историята на неговия живот, Сбогом, но не довиждане.

МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ е вдъхновяващата история на човека, когото мнозина смятат за най-великия мениджър в историята на британския футбол.

Богата на анекдоти и пълна с откровени мнения, завладяващата история на сър Алекс Фъргюсън започва в Говън, корабостроителен район на Глазгоу. Той е винаги честен и няма какво да крие. Мениджърът разсъждава върху изминатия път и върху една кариера, която включва безпрецедентен успех на европейската сцена с Абърдийн и двайсет и седем години на триумф с Манчестър Юнайтед.

През последния четвърт век Манчестър Юнайтед е преминавал през разтърсващи промени, докато се превърне в световна спортна сила. Единствените постоянни величини през този период са мениджърът, качеството на отбора и удивителната поредица от успехи. Тук се включват второто спечелване на Шампионската лига от страна на Юнайтед през 2008-а и на Висшата лига през 2013-а година.

Именно поради визията, енергията и способностите си Алекс Фъргюсън е успявал да изгражда отборите както на терена, така и извън него. Със своя интелигентен и очарователен маниер на разказване той описва как е развил академията на клуба, която впоследствие е дала на футбола Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Кики Бът, Пол Скоулс и братята Невил.

Тъй като е мениджър с феноменални способности, сър Алекс си спомня как се е справял със своите топ играчи и е успявал да запази едно грижовно и окуражително, но в същото време твърдо отношение – става дума за футболисти като Райън Гигс, Рой Кийн, Ерик Кантона и Руд ван Нистелрой. Казва се и как мениджърът се е справял с увеличаващия се брой на глобални звезди като Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм, като Бекъм го описва като бащинска фигура.

Сър Алекс Фъргюсън предизвиква читателя към размисъл, като представя своите знаменити съперничества с Ливърпул, Арсенал, Челси и по-късно с Манчестър Сити. Използвайки своя пиперлив хумор, той се спира и на състезателните взаимоотношения между него и Арсен Венгер и Жозе Моуриньо.

Както психологията на мениджърството, така и важните подробности от футболната стратегия на най-високо ниво могат да бъдат сложни теми, но никой не ги е разглеждал по по-интересен и достъпен за обикновения читател начин от сър Алекс в тази своя книга.

Той е изключително привързан към семейството си, като добавим и разкази за конни надбягвания, четене на книги и множество други външни интереси, сър Алекс може да се похвали с една прекрасна история.

МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ е откровена, безкрайно забавна и най-вече вдъхновяваща.

Кратък откъс от книгата – утре на Chronicle.bg

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.