Mor Karbasi с концерт в София днес

| от |

Приказки за страстта на древния език на сефарадските евреи – „ладино“ – ще разкаже на българската публика изключителната Mor Karbasi. Концертът ѝ ще се състои на 15 ноември от 22.00 часа в Студио 5 в рамките на Vocal Fest 2013.

Mor 1

Още с изгряването си на световната музикална сцена през 2008-а, Mor Karbasi впечатлява публика и професионалисти с глас, вокална техника, сценично присъствие и външност.

Родена в Йерусалим в семейство на сефарадски евреи, с майка с марокански корени и баща с персийски (ирански) прадеди, тя преплита всички тези култури в оригиналната си музика. Любопитно е, че професионалната й кариера започва по време на двугодишната й военна служба в израелската армия, където тя изпълнява дълга си като певица. По-късно композира и първата си авторска песен, която е последвана от дебютния й албум Beauty and the Sea, посрещнат възторжено от критици и публика по цял свят.

Mor 2

Мор Карбаси е най-популярната млада изпълнителка на ладино – музиката на древния език на сефарадските евреи, прокудени от Испания и съчетали андалуските си корени с традициите на народите по пътя си през Африка, Средиземноморието, древна Персия и Израел. Типични за ладино песните са меланхоличното настроение, красивите мелодии и приказните истории, преливащи от носталгия, любов и силни емоции. Друга тяхна специфика е, че се предават от поколение на поколение чрез майките, защото в миналото не е било подходящо жените да ги изпълняват извън дома си.  Именно затова голяма част от музиката в албумите на израелската певица е написана и подбрана в съавторство с нейната майка.

Сравнявана с Mariza, Estrella Morente и Yasmin Levi, Mor Karbasi има освен уникални гласови възможности и техника, и впечатляващо сценично присъствие – тя танцува, плаче, смее се и преживява всичко заедно с публиката. Магия, нежност, радост и меланхолия се преплитат и превръщат концертите й в едно незабравимо и вълнуващо пътешествие през Средиземноморието, Африка и Близкия Изток, от забравените цивилизации до съвременността.

 
 

Фейсбук, благодаря ти за тормоза

| от Анка Забраванка |

Някога Facebook беше чудесно място, на което приятелите ти качват снимки от купони и пътувания, поуквате се от време на време, вместо да си „клипвате“ на телефона в знак „мисля си за теб“, а на стената на близък човек от компанията нямаше проблем да напишете: „Пепо ма, аре да ходим до барчето“, защото освен вас и Пепа най-вероятно нямаше да го видят кой знае колко хора, които да се тагнат, чекнат и снимат в барчето. За да те покани някой на събитие, включваше те в група със съобщения, вместо да прави „ивент“. Месинджър беше функция на социалната мрежа, а не отделно приложение. Някога Фейсбук беше златно място.

Днес обаче човек трудно може да се ориентира в десетте хиляди емотикони, с които да дефинираш себе си, да изразиш настроение и да се възмутиш с гиф в коментарите едновременно. Всичко се движи и мърда, а на стената ти се опитват да се вмъкнат десетки непознати, които да ти кажат нещо в коментарите, спамейки същевременно месинджъра ти.

Ето няколко от най-дразнещите функции на „новия“ Фейсбук. Марк, благодарим ти за тормоза.

Всички видеа тръгват автоматично

Няма значение дали пухкаво бяло зайче подскача по смешен начин, коте мърка и се върти, или зарин е залял цяло село и хора се гърчат в агония. Фейсбук ти позволява да видиш всичко, дори и да не искаш. Автоматичните видеа превръщат преживяването в социалната мрежа с една идея по-неприятно, отколкото би могло да бъде.

Еди-кой си хареса еди-какво си

Вместо в нюзфийда ти да излиза нормална информация за това какво правят приятелите ти, къде са и колко бебешки снимки са качили, е пълно с реклами на страници, които някой някъде е харесал и Фейсбук очаква от теб също да харесаш. Така в продължение на седмица може всеки ден да ти излиза по сто пъти едно и също рекламно съдържание, което не искаш да виждаш. Ако го скриеш и любезно помолиш Фейсбук да го махне, то той ти предлага…друго!

Потърси „приятели“

Ти не искаш да търсиш приятели. Имаш всички приятели на света, дори с около 500 отгоре. Не искаш всякакви странни хора, които един-два пъти си срещал на улицата да надникват в личния ти живот през социалната мрежа. Вместо това обаче Фейсбук настоява да добавиш тия 30 000 непознати, които всеки ден ти изникват в каренца по средата на нюзфийда. Така, докато кротко скролираш през телефона си, след инцидентен клик с тлъстия си палец, може да се окажеш сприятелил се с някой сингъл чичо от Карнобат, със съмнителна профилна снимка и информация за колите, които харесва. И когото не познаваш, никога не си виждал, защото никога не си стъпвал в Карнобат, никога не си искал да познаваш, но за сметка на това Фейсбук иска да ви сближи.

Добави личния си лекар

Социалната мрежа се е изпедепцала дотолкова, че да ти предлага за приятели дори хора, с които…хм… не би искал да делиш едно социалномрежово пространство. Като личния лекар. Или гинеколожката. Уви, Фейсбук явно знае всичко и обича да ти го напомня, предлагайки тези приятели.

Вижте как тя изчисти нацвъканото от чайка с един прост трик!

Всички възможни спам статии, които майка ти лайква, защото мисли, че са истина. Фейсбук ни кара да вярваме в невъзможното, да вярваме, че черното е бяло и бялото е черно. И че може да стане пак бяло, ако го търкаме с оцет и сода.

Фейсбук live

Дори не става дума за трагичните случаи на убийства и самоубийства, излъчени на живо, благодарение на Фейсбук. Самата идея, че в реално време ще излъчваш за всичките си посветени приятели от училище как ядеш пържола или пиян като смок се клатиш в дискотека, звучи абсурдно. Това май не е точно комуникацията, от която имаме нужда, нали?

Автоматичното отваряне на съобщения + seen

Това, че живеем в технологичен век, не означава, че трябва да отговаряме на всичко, на всички, веднага. Всеки път, когато отвориш Фейсбук и видиш 3 прозореца, в които някой те е питал нещо и очаква спешен отговор, а самото отваряне на страницата вече е дало seen на поне един от тях, те превръща в злобар, който „се прави“, вместо в човек, който има живот и извън виртуалното и точно в момента няма как да ти отговори на жизнено важните въпроси за температурата навън и какво ще яде за обяд.

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Кой ще получи звезда на холивудската Алея на славата през 2018 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата и носителка на „Оскар“ Дженифър Лорънс, рапърът Снуп Дог и „Ловецът на крокодили“ Стив Ъруин са сред знаменитостите, които ще бъдат почетени със звезди на прочутата Алея на славата в Холивуд през 2018 г., предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на Холивудската търговска камара.

В категорията кино освен Дженифър Лорънс звезди на Алеята на славата ще получат също Джина Лолобриджида, Джак Блек, Кирстен Дънст, Джеф Голдблум, Ф. Гари Грей, Ник Нолти, Зоуи Салдана, анимационната героиня Мини Маус.

Знаменитостите от категорията телевизия, които ще бъдат почетени, са актрисите Джилиън Андерсън и Тараджи Хенсън, актьорът Ерик Маккормак, продуцентът Саймън Кауъл, телевизионният водещ Ру Пол, известен с женските си превъплъщения, сценаристът Райън Мърфи, продуцентката и режисьорка Шонда Раймс.

Представителите на звукозаписната индустрия, избрани да получат звезди на прочутата алея, са рапърите Снуп Дог и Айс Ти, певиците Мери Джей Блайдж и Кари Ъндърууд, британският милиардер Ричард Брансън, композиторката Петула Кларк, композиторът и сценарист Лин-Мануел Миранда, легендата на френския шансон Шарл Азнавур.

Посмъртно със звезди на Алеята на славата в Холивуд ще бъдат почетени австралийският естественик Стив Ъруин и актьорът Бърни Мак.

Идеята за Алея на славата се заражда през 1953 г. Първата звезда е монтирана на тротоара на 15 август 1958 г. С нея е почетен актьорът Престън Фостър. Официалната церемония по откриването на Алеята на славата е на 23 ноември 1960 г. Към настоящия момент звездите на прочутата алея в Холивуд са над 2600.