Миг преди никога от Джесика Редмерски, книга забранена до 18-годишна възраст (откъс)

| от |

Двадесетгодишната Камрин Бенет винаги се е стремяла да мисли и живее различно, да не се съобразява с очакванията на другите. И мисли, че животът ѝ върви в правилната посока. Но след една неочаквана вечер по клубовете всичко се разпада. Камрин решава да изостави стария си живот – единствения живот, който някога е познавала.
Нарамвайки само една раница, без посока или цел, Камрин се качва на автобуса и се отправя по пътя в търсене на промяна. Това, което намира обаче, е тайнствен мъж на име Андрю Париш.

Screen Shot 2014-09-30 at 5.46.39 PM

Само че Камрин се е заклела никога вече да не сваля гарда. И със сигурност никога да не се влюбва.

Но нещата, които прави с Андрю, са отвъд всичко, което Камрин някога е мислила за възможно. Той ѝпоказва какво означава да се живее отвъд морала и какво носи отдаването на най-дълбоките и най-мрачните желания. Страстта ги вплита в едно, а необузданата им похот помита всяка мисъл за предишния ѝ живот.

Но Андрю крие мрачна тайна. Дали тя ще ги направи едно неразривно цяло или ще ги раздели завинаги?

Facebook

Twitter


 

ЕДНО

 

През последните десет минути Натали постоянно усуква кичур коса около пръста си, с което започва да ми лази по нервите. Разтърсвам глава, придръпвам към себе си айс кафето с мляко и засмуквам сламката. Натали седи срещу мен с лакти, подпрени на кръглата масичка, хванала с ръка брадичката си.

– Готин е – казва тя и се вторачва в току-що появилия се мъж. – Наистина, Кам, би ли го погледнала?

Вдигам отегчена очи и смуквам нова глътка.

– Нат – казвам и оставям питието си обратно на масата, – имаш си приятел. Трябва ли непрекъснато да ти напомням?

Натали ехидно се усмихва.

– Да не си ми майка?

Обаче не може да задържи дълго погледа си върху мен, не и докато ходещата покана за секс стои при касата и си поръчва кафе с кифли.

– А и Деймън не го е грижа, ако се заглеждам. Няма нищо против, стига всяка нощ да му духам.

Изпускам шумно въздух и се изчервявам.

– Гледай ти! Ех-а-а – казва широко усмихната тя. – Накарах те да се засмееш – протяга ръка и бърка в чантичката си. – Трябва да отбележа – вади мобифона си и отваря електронния бележник. – Събота. 15-и юни – движи пръст по екрана, – 1:54 следобед; Камрин Бенет се засмя на една от сексуалните ми шегички.

После прибира обратно мобифона в чантичката си, поглежда ме с онзи замислен поглед, с който гледа винаги, когато се кани да се прави на терапевт.

– Погледни го поне веднъж – казва напълно сериозно тя.

Само за да я накарам да се успокои, извръщам леко брадичка под ъгъл, който ми позволява да хвърля бърз поглед на мъжа. Той се мести от касата към края на барплота и взема питието си. Висок, със съвършено оформени скули. Хипнотизиращи зелени очи и щръкнала кестенява коса.

– Да – признавам аз и поглеждам Натали. – Страхотен е, но какво от това?

Натали предпочита да продължи наблюдението, докато той излиза през двойната стъклена врата и минава покрай витрината, чак след това ме поглежда и ми отговаря:

– О, боже господи – казва и широко разтваря в недоумение очи.

– Той е просто един мъж, Нат – отново засмуквам сламката. – Направо можеш да изпишеш „обсебена“ на челото си. Наистина си обсебена, само дето от мерак още не са ти потекли лигите.

– Занасяш ли ме? – изражението ѝ показва пълен шок. – Камрин, имаш сериозен проблем. Знаеш го, нали? – обляга се назад в стола. – Трябва да увеличиш дозата на лекарството. Наистина.

– През април спрях да го вземам.

– Какво? Защо?

– Защото е смешно – казвам с делови тон. – Нямам самоубийствени наклонности, така че няма причина да го вземам.

Тя клати срещу мен глава и скръства ръце на гърдите.

– Мислиш, че го предписват само на потенциални самоубийци? Не. Не е така – сочи ме за миг с пръст и го скрива в шепата си. – Това е неравновесие на химическа основа или някаква подобна гадост.

Аз леко се подсмихвам.

– О, така ли? Откога стана толкова веща по въпросите на душевното здраве и веществата, които се използват, за лекуване на най-различни болести? – повдигам леко вежди само колкото да ѝ покажа, че няма никаква представа за това, за което говори и когато тя сбърчва нос вместо отговор, продължавам: – Ще се лекувам по свой начин и не ми е нужно хапче за това.

Започвам с любезен тон обяснението, но неочаквано той преминава в гневен, още преди да завърша последното изречение. Често става така.

Натали въздъхва и усмивката изчезва напълно от лицето ѝ.

– Съжалявам – казвам аз, почувствала се неловко за начина, по който ѝ се озъбих. – Виж какво, знам, че си права. Не мога да отрека, че съм объркана и имам някакви емоционални проблеми и че понякога мога да съм такава кучка…

– Понякога? – промълвява тихо тя, но отново се усмихва и вече ми е простила.

Това също се случва често.

Леко ѝ се усмихвам и аз.

– Виждаш ли, просто искам сама да намеря отговорите.

– Какви отговори да намериш? – ядосала съм я. – Кам – казва тя и извръща настрани глава, за да изглежда замислена, – не ми е приятно да го кажа, но онази гадост наистина се случва. Просто трябва да се пребориш с нея. Разкарай я напълно, като започнеш да правиш неща, които те правят щастлива.

Е, добре. В края на краищата може би тя не е чак толкова непоносима, когато се прави на терапевт.

– Знам, права си – отвръщам аз, – но…

Натали повдига вежди в очакване.

– Какво? Хайде, изплюй камъчето!

Заглеждам се за малко в стената, докато мисля върху това. Колкото често седя и размишлявам за живота, толкова пъти се учудвам на всеки негов аспект. Питам се какво по дяволите правя тук? Дори и в този момент. В това кафене с това момиче, което познавам почти цял живот? Вчера се замислих: защо изпитвам нужда да ставам точно по едно и също време, и да повтарям всичко което и както съм го правила предишния ден? Защо? Кое принуждава всеки от нас да извършва неща, от които дълбоко в себе си всъщност иска да се освободи? Отмествам поглед от стената и гледам право в най-добрата си приятелка. Знам, че няма да ме разбере, но въпреки това, заради нуждата да го изрека, ѝ го казвам:

– Питала ли си се някога какво би било да поскиташ по света само с раница на гърба?

Лицето на Натали се отпуска.

– Ами, всъщност не. Може да е… ужасно.

– Е, помисли малко – казвам аз, навеждам се над масата и съсредоточавам цялото си внимание върху нея. – Само ти и една раница с няколко най-необходими неща. Няма сметки за плащане. Няма ставане по едно и също време, за да идеш на работа, която мразиш. Само ти и светът пред теб. Никога не знаеш какво ще ти донесе следващият ден, кого ще срещнеш, какво ще обядваш или къде ще спиш – давам си сметка, че така съм се увлякла във фантазията си, че и аз самата за миг може да се помисля за обсебена.

– Караш ме да се чувствам странно – казва Натали и ме поглежда неспокойно, сбръчква вежди и продължава: – Толкова ходене пеш, риск да те изнасилят, да те убият и да те захвърлят край някоя магистрала. А и това безкрайно ходене…

Явно мисли, че започвам да се побърквам.

– На какво ли се дължи всичко това? – пита тя и бързо смуква от сламката. – Звучи ми като криза на средната възраст. Та ти си само на двадесет – пак ме сочи с пръст, за да е по-убедителна, – а и едва ли си платила и една сметка през живота си.

Смуква нова глътка, чува се противно гъргорене.

– Може би не – отвръщам тихо и мислено си казвам: „но ще плащам, когато се преместя да живея при теб“.

– Така си е – казва тя и барабани с пръсти по чашата. – Всичко се цепи през средата… Я, почакай, не ме зарязваш, нали? – изглежда като вцепенена и предпазливо ме поглежда.

– Не, още не съм се отказала. Идната седмица напускам къщата на майка си и ще живея с една развратница.

– Кучка! – казва през смях тя.

Леко се усмихвам и отново се замислям за отминали неща, към които тя няма отношение, но въпреки това очаквам да има. Дори преди Иън да умре, винаги съм била склонна да мисля за необичайни неща. Вместо да седя и да си представям нови секс пози, както често пъти прави Натали, мислейки за приятеля си Деймън, с когото са гаджета от пет години, аз мечтая за неща, които наистина имат значение, поне в моя свят. Как бих почувствала въздуха в други страни върху кожата си, как мирише океанът, защо шумът от дъжда ме кара да се задъхвам. „Ти си потайно момиче“, ми е казвал неведнъж Деймън.

– Боже! – възкликва Натали. – Знаеш ли, ти си една странна загубенячка – клати глава със сламката между зъбите. – Хайде – казва внезапно Натали и става от масата, – не мога повече да понасям тези философски глупости, а и такива странни малки заведения като това те карат да се чувстваш още по-зле. Тази вечер отиваме в „Подземието“.

– Какво? Не, няма да ходя там.

– Напротив, отиваш – тя запраща празната си чаша в коша за боклук наблизо и ме хваща за ръката. – Този път ще дойдеш с мен, защото си най-добрата ми приятелка и повече на приемам твоето „не“ за отговор. – Усмивката ѝ със стиснати устни се е разтегнала по цялото ѝ леко загоряло лице.

Разбирам, че е сериозна. Винаги е такава, когато забележа този поглед – очите ѝ изразяват едновременно голямо нетърпение и решителност. Може би ще е по-лесно този път все пак да ида и това да приключи веднъж завинаги, иначе тя изобщо няма да ме остави на мира. Едно необходимо зло с такава упорита най-добра приятелка.

Ставам и мятам през рамо чантичката си.

– Още е само два часът – казвам аз.

Допивам остатъка от кафето с мляко и хвърлям празната чаша в същия кош за боклук.

– Е, да, ама първо ще идем да ти вземем някоя нова дрешка.

– А, не – отказвам решително, докато тя ме извежда през стъклените врати навън сред свежия летен въздух. – Това, че се съгласих да дойда с теб в „Подземието“, е достатъчен компромис от моя страна. Отказвам да ходя по магазините. Имам достатъчно дрехи.

Натали ме хваща подръка, докато вървим по тротоара покрай редицата броячи за паркиране. Усмихва се и ме поглежда.

– Е, добре. Тогава поне ще ме оставиш да те облека с нещо от моя гардероб.

– Какво му е лошото на моя?

Тя свива устни и прави физиономия, с която без думи ме пита защо изобщо ѝ задавам такъв смешен въпрос.

– Ами че това е „Подземието“ – отвръща тя, като че ли няма по очевиден отговор.

Е, добре. Има основание. С Натали може и да сме найдобри приятелки, но различията във вкусовете ни се забелязват от всеки. Тя е момиче с предпочитание към рокерския стил и е луда по Джаред Лето още от участието му във филма „Боен клуб“. Аз съм по-сдържана и рядко нося дрехи в черно, освен ако не съм на погребение. Не че Натали винаги се облича в черно или косата ѝ е с прическа емо, но тя никога не би се възхитила на нещо от моя гардероб, защото твърди, че в него всичко е твърде семпло. Аз пък се старая да бъда различна. Знам как да се обличам и съм сигурна, че привличам вниманието на мъжете, съдейки по начина, по който зяпат задника ми в любимите дънки. Никога не съм имала проблем с дрехите, които нося. Обаче „Подземието“ е за хора като Натали и затова предполагам, че ще трябва да изтърпя за една вечер облекло като нейното, за да не бия на очи. Не се старая непрекъснато да съм в крак с модата. Никога не съм го правила. Обаче определено мога да стана такава за няколко часа, ако това ще ми помогне да се слея с обстановката, вместо да стана обект на дръзки погледи и да привличам вниманието.


 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

CHR хороскоп: Избягвайте Риби, Стрелец, Близнаци и Дева в началото на седмицата

| от Селена Астро |

В понеделник Луната ще се намира в знака Риби. Много вероятно е през деня все още да усещаме действието на слънчевото затъмнение от предния ден и да сме доста разсеяни и разконцентрирани. Не е изключено нещата, с които се захващаме да се объркват, размиват и протакат и заради това е важно да сме внимателни с решенията, които вземаме и действията, които предприемаме през периода.

Най-много трябва да внимават подвижните знаци Риби, Стрелец, Близнаци и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще са с изострена чувствителност и емоциите силно ще влияят на преценките им. Ще са склонни да приемат приказките и действията на околните лично и дълго ще ги обмислят и преживяват, ако не са в синхрон с техните. Добре е да намерят време за разпускане и отделяне от стреса, най-добре чрез творчески занимания, плуване или йога.

Вторник и сряда Луната ще преминава през знака Овен и поради тази причина тези два дни ще бъдат изключително подходящи за спортни активности, авантюризъм и отстояване на позициите.

През тях най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще направят пробив за нещо, за което отдавна са имали желание.

Четвъртък, петък и събота Луната ще преминава през знака на Телеца, което й разположение ще направи тези три дни подходящи за печелене и харчене на пари, разпределение на бюджета и установяване на бъдещи цели и планове.

Периодът е идеален за обръщане внимание на здравето и тялото ни, здравословно хранене, практикуване на любим спорт, спа- или козметични процедури.

През тези дни най-добре ще се чувстват земните знаци Телец, Козирог и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е възможен значителен пробив във важна за тях сфера, както и постигане на признание от околните, за изминали усилия и постижения.

В неделя Луната ще преминава през знака Близнаци. Много е вероятно, заради това й разположение да станем доста по-любопитни, приказливи и общителни. Вторият почивен ден е подходящ за кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще е най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци. Голяма част от тях ще успеят да отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще трупат симпатиите на околните.

През цялата седмица Слънцето, Светилото, което отговаря за нашите съзнателни нужди, Его, таланти и начини за изява ще се движи в синхрон с Нептун, небесното тяло, олицетворяващо размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността.

Заради този аспект се очаква голяма част от нас да имат проблем с отстояването на себе си. Някои ще срещат трудности и дълго ще събират смелост да кажат нещата, които искат, други ще имат проблем да предприемат стъпките, които са намислили и смятат за неотложни.

Ще има хора, на които ще се наложи да жертват себе си за друг, други може сами да изискат такава жертва.
Най-силно ще повлияе планетната конфигурация на подвижните знаци Близнаци, Риби, Стрелец и Дева, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях може да се очаква прекалена агресивност в постигане на намисленото и не особено зачитане на чуждото мнение през периода. За това е важно да се стараят да са по-деликатни и да внимават кого засягат по пътя си. Добре е да си мерят приказките, за да не кажат нещо, което може да остане във времето и с което да имат проблем в последствие.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.