Марио Пузо: За мен „Кръстникът“ е семеен роман, а не криминален

| от |

Марио Пузо е американски писател от италиански произход, роден през 1920 г. Известен е най-вече с романите си за организираната престъпност, като книгата му „Кръстникът“ е считана за №1 в тази сфера. Други популярни негови произведения на тази тематика са „Сицилианецът“, „Последният дон“, „Омерта“ и др. Пузо написа и признатия роман за Борджиите – „Фамилията“. Представяме ви разговорът на писателя с известния телевизионен водещ Лари Кинг от 2 август 1996 г, публикуван в jgeoff.com и публикуван в lira.bg

————————————-

Не даваш интервюта. Защо?

– Да, не съм давал от 20 години. Не мисля, че те подпомагат продажбите на една книга. Ако напишеш добра книга, хората ще я четат.

Какво те накара да си промениш мнението?

– Ами през последните 20 години маркетингът е нещо все по-важно за продажбите. Реших, че е време на направя нещо, за да разберат хората кога излиза нова книга.

Защо харесваме мафията толкова?

– Защото се самозалъгваме и ни е приятно. Всеки му се иска да има някой, към който да се обърне за справедливост, без да е необходимо да минава през бюрокрацията – съдилища, адвокати и т.н.

Нещо като добър крал.

– Точно. Който е извършил няколко убийства, но все пак е част от семейството. Всичко опира до семейството. За мен „Кръстникът“ е семеен роман, а не криминален.

Вярно ли е, че си написал „Кръстникът“ само за пари?

– Не точно. Това, което се случи – публикувах два романа, които получиха много добри ревюта. „Щастливият странник“ особено. Де факто това е най-добрата ми книга. Обаче не изкарах нищо. Затова се огледах, дадох си сметка за някои неща. Работех като чиновник, после в списания. Имам 5 деца. Беше крайно време да започна да изкарвам пари.

Затова реши да напишеш книга, която ще е близка на хората, ще им допадне.

– Точно така. Истината е, че се опитах да пиша добре, но вече не се стараех да бъда като Джеймс Джойс. Аз съм повече разказвач, отколкото артист на език като Джойс.

Значи „Кръстникът“ не е написан под нивото ти?

– Какво да кажа… Все ми се иска да го бях написал по-добре. Но отидох в Европа, оставих ръкописа на издателите си и им казах, че трябва да направя още една преработка. Когато се върнах те вече бяха приготвили книгата за публикация, бяха продали правата на други издателства и аз не можах да направя последните корекции.

Как написа сценария за първия филм. Защо се съгласи? Все пак книга и сценарий е като ябълка и портокал – две различни неща.

– За пари. Както казах и преди. Сценаристите имат нелека задача, но си живеят добре. За мен беше важно, защото пиша дълги книги, които ми отнемат 4-5 години. Сценарият се пише за 2-3 месеца и ти дават огромна сума. Няма как да кажеш не.

Всички тези неща за мафията, които пишеш, всичко от главата ти ли излиза?

– Да, и от проучвания. Никога не съм се забърквал с тези хора. Хората мислят, че имам връзки с мафията, но се заклевам, че не е така.

Доволен ли си от филмовата трилогия?

– Да, справиха се много добре. Особено при първия и втория филм. Първият, си мисля, е класика. Третият не се получи толкова добре. Но пак е силен филм, беше номиниран от Академията. Няма как да е лош в този случай. Понякога имаш късмет, понякога не.

Коя беше първата ти книга?

– „Тъмната арена“. Излезе през 1955 г. Става въпрос за Втората световна война.

Благодаря ти, Марио. Пожелавам ти дълъг живот и успех.

——————————–

Пузо умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли 1999 г. в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.