Малала Юсафзаи: Книгите улавят несправедливостта и те карат да се бориш

| от |

Малала Юсафзаи е пакистанска активистка, родена през 1997 г. Тя стана популярна в края на 2012 г., когато талибани се опитаха да я убият като стреляха по училищния автобус, в която тя пътувала. Макар че е простреляна, Юсафзаи оцелява и в момента живее в Обединеното кралство. Причината талибаните да я нападнат е фактът, че тя, заедно със семейството си, организираше анонимно кампании за подобряване на образователната система в страната. Семейството обаче беше издадено. Историята си Малала описва в своята автобиография „Аз съм Малала“, която излезе по-рано тази година на български език. Представяме ви интервю на Малала Юсафзаи пред „Ню Йорк Таймс“, публикувано от lira.bg.

mala
——————–

Какво четете в момента?

– От известно време чета „За мишките и хората“ от Джон Стайнбек. Това е кратка книга, която е пълна с толкова много мъдрост. Пресъздава наистина автентично ситуацията в САЩ през 30-те години на миналия век. Бях възхитена да науча какъв е бил животът на жените тогава и как са оцелявали бедните пътуващи работници. Книгите улавят несправедливостта и те карат да направиш нещо по въпроса. Затова те имат такава сила.

Коя е последната наистина страхотна книга, която прочетохте?
– „Алхимикът“ от Паулу Коелю. Харесва ми, защото дава надежда и вдъхновява. Разказва за момче, което тръгва да търси съкровище, но се учи от всеки, когото срещне. Накрая намира съкровището на много интересно място. Неговата съдба ни казва да вярваме в себе си и продължаваме да търсим своето съкровище.

Кои са любимите ви съвременни писатели?
– Дебора Елис и Халед Хосейни. И двамата пишат за герои на крехка възраст, които имат тежка съдба, трябва да правят трудни избори и да намерят сила в себе си. Те описват точно регионите, разкъсвани от войни. Харесвам писатели, които ми показват светове, които не познавам, но любимите ми са тези, които ми представят герои и светове, които са реалистични и познати за мен. Или пък ме вдъхновяват. Открих книгите на Дебора Елис, когато мой учител ме окуражи да не чета само книгите от учебната програма, а да търся и четива, които ми харесват. Скоро след като заживях във Великобритания започнаха да ми липсват приятелите. Да чета за Афганистан ми помогна да се почувствам отново у дома. Това е силата на книгите – те ни отвеждат на места, които в противен случай са недостижими.

Кой е любимият ви писател изобщо?
– Паулу Коелю.

Кои книги препоръчвате на младите хора, за да разберат те тежката участ на момичетата и жените в Пакистан?
– „Mud City“ от поредицата „Parvana’s Journey“ на Дебора Елис. Елис прекрасно описва детството в разкъсваните от войни Афганистан и Пакистан. Тези истории са трогателни.

Коя книга препоръчвате на момичетата?
– „The Breadwinner“ от Дебора Елис. Това е история за момиче, което се опитва да спаси семейството си. Важно е за момичетата да знаят как са третирани жените в някои общества. И макар с героинята Парвана да се отнасят по-зле, отколкото с момчетата и мъжете, тя никога не се чувства така. Тя вярва в себе си и се бори срещу глада, войната и страха. Тази книга показва колко смели жени има по света. Също „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни. Учи да не съдим хората според външните признаци, а също така ни показва лоялност и приятелство.

Коя книга ви помогна да се възстановите в болницата?
– „Магьосникът от Оз“ от Лиман Франк Баум беше първата книга, която прочетох в болницата. Болеше ми глава и не можех да се фокусирам известно време. Тази книга е много хубава и ми я изпрати Гордън Браун. Той ми прати 25 и тази ми хареса най-много.

Коя е най-изненадващата книга, която притежавате?
– „Кратка история на времето“ от Стивън Хокинг. Четох я по време, в което животът в Суат беше много тежък. Опитах се да се откъсна от тероризма и страха и да си мисля затова как е създадена вселената и дали пътуването във времето е възможно. Харесва ми научната сфера, защото съм любопитен човек. Винаги търся причина за всичко.

Коя книга ви разсмива?
– „Малкият принц“.

Коя книга ви разплаква?
– Никога не плача, когато чета книги.

Последната книга, която ви вбеси?
– Моята! Редакцията беше много трудна. Искахме да направим всичко както трябва, а нямахме много време. Работните дни бяха много дълги, но накрая си струваше.

Какви спомени имате от детството си, които са свързани с книгите и четенето?
– „Meena, Heroine of Afghanistan“ от Мелъди Ермачайлд Чавис. Разказва за момиче, което се бори за правата на жените и образованието в Афганистан. Също прочетох варианта за деца на автобиографията на Мартин Лутър Кинг-младши. Не четох много книги. Момичетата у нас често не ходят на училище и не се учат да четат. А тези, които го правят, обикновено четат само учебници. Повече се фокусираме на история, наука и математика, отколкото на литература. Хората не могат да си позволят книги. Дори училищата имат малко книги. Имам късмет с баща, който цени образованието и книгите. Прочетох 8-9 книги в Суат и ме смятаха за начетена. Тук, в Бирмингам, момичетата имат стотици. Един от най-великите моменти в моя живот беше, когато ме поканиха да открия библиотека. Никога не бях виждала толкова книги и всичките достъпни за обществеността. Ако децата в Пакистан имаха достъп до толкова книги?! Децата в Бирмингам са големи късметлии.

Коя книга препоръчвате на американския президент?
– Много книги бих му препоръчала. Може би „Ловецът на хвърчила“, „Малкият принц“ и „Алхимикът“.

А на премиера на Пакистан?
– „Meena, Heroine of Afghanistan“ и „Хиляда сияйни слънца“.

Коя е най-добрата книга, която сте чели изобщо?
– „Алхимикът“.

А най-лошата?
– Не искам да бъде неуважителна, затова няма да кажа, но скоро четох книга, която беше най-лошата, която съм чела.

Коя е последната книга, която не дочетохте?
– Някой ми даде книга, която да ми помогне да подобря английския си. Прочетох няколко страници, отегчих се и я оставих. Нямаше съспенс. Една книга трябва да има съспенс и да те ангажира още от началото.

Коя е следваща книга, която планирате да прочетете?
– „An Inspector Calls“ от Дж. Б. Пристли. Това е пиеса, която гледах и много ми хареса. Освен това е част от образователния списък.

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

„Бягство от затвора“ се завръща. Скоро.

| от chronicle.bg |

Легендарният сериал „Бягство от затвора“ се завръща с нови епизоди, в които актьорите от оригиналната продукция пресичат граници в цял свят, за да спасят един от своите.

В новите девет епизода, частично заснети на терен в Мароко, Уентуърт Милър, Доминик Пърсел, Сара Уейн Келис, Амаури Ноласко, Робърт Кнепър, Рокмънд Дънбар и Пол Адълстийн отново влизат в ролите си. Завръща се и създателят на сериала Пол Т. Шойринг.

Премиерата за България на „Бягство от затвора“ е на 6 април (четвъртък) от 22:00 ч. по FOX.

бягство от затвора

Изминаха 8 години до момента, в който завладяващият сериал за измъкване от решетките „Бягство от затвора“ е готов да се завърне. Актьорският състав отново влиза в ролите си и се впуска в ново смело бягство, по-мащабно от досегашните. Предстои вълнуващо приключение, изпълнено с върховна лоялност, саможертва и култ към семейството, което ще уцели зрителите право в сърцето.

Докато се появяват доказателства, че смятаният за мъртъв Майкъл може би е жив, Линкълн и Сара (Сара Уейн Келис, „Colony“, „Живите мъртви“), която продължава да бъде съпруга на Майкъл докато той е смятан за мъртъв, се обединяват, за да планират най-голямото бягство досега.

Трима от най-известните бегълци от затвора Fox River State, Сукре (Ноласко, „Telenovela“), Тибег (Кнепър, „Heroes“) и Стотачката (Дънбар, „The Mentalist“) отново са в играта. Но с Майкъл зад решетките в печално известния затвор Огигия в Йемен, опасността е съвсем реална както в затвора, така и извън него.

„Бягство от затвора“ е номиниран за „Златен глобус“ и „Еми“. Създателят на оригиналната продукция Пол Т. Шойринг също работи и върху новите епизоди и като изпълнителен продуцент заедно с Вон Уилмот, Майкъл Хороуиц, Доун Олмстед, Нелсън МакКормик, Марти Адълстийн, Нийл Мориц и Брет Ратнър. Нелсън МакКормик е и режисьор на новите епизоди.бягство от затвора