Малала Юсафзаи: Книгите улавят несправедливостта и те карат да се бориш

| от |

Малала Юсафзаи е пакистанска активистка, родена през 1997 г. Тя стана популярна в края на 2012 г., когато талибани се опитаха да я убият като стреляха по училищния автобус, в която тя пътувала. Макар че е простреляна, Юсафзаи оцелява и в момента живее в Обединеното кралство. Причината талибаните да я нападнат е фактът, че тя, заедно със семейството си, организираше анонимно кампании за подобряване на образователната система в страната. Семейството обаче беше издадено. Историята си Малала описва в своята автобиография „Аз съм Малала“, която излезе по-рано тази година на български език. Представяме ви интервю на Малала Юсафзаи пред „Ню Йорк Таймс“, публикувано от lira.bg.

mala
——————–

Какво четете в момента?

– От известно време чета „За мишките и хората“ от Джон Стайнбек. Това е кратка книга, която е пълна с толкова много мъдрост. Пресъздава наистина автентично ситуацията в САЩ през 30-те години на миналия век. Бях възхитена да науча какъв е бил животът на жените тогава и как са оцелявали бедните пътуващи работници. Книгите улавят несправедливостта и те карат да направиш нещо по въпроса. Затова те имат такава сила.

Коя е последната наистина страхотна книга, която прочетохте?
– „Алхимикът“ от Паулу Коелю. Харесва ми, защото дава надежда и вдъхновява. Разказва за момче, което тръгва да търси съкровище, но се учи от всеки, когото срещне. Накрая намира съкровището на много интересно място. Неговата съдба ни казва да вярваме в себе си и продължаваме да търсим своето съкровище.

Кои са любимите ви съвременни писатели?
– Дебора Елис и Халед Хосейни. И двамата пишат за герои на крехка възраст, които имат тежка съдба, трябва да правят трудни избори и да намерят сила в себе си. Те описват точно регионите, разкъсвани от войни. Харесвам писатели, които ми показват светове, които не познавам, но любимите ми са тези, които ми представят герои и светове, които са реалистични и познати за мен. Или пък ме вдъхновяват. Открих книгите на Дебора Елис, когато мой учител ме окуражи да не чета само книгите от учебната програма, а да търся и четива, които ми харесват. Скоро след като заживях във Великобритания започнаха да ми липсват приятелите. Да чета за Афганистан ми помогна да се почувствам отново у дома. Това е силата на книгите – те ни отвеждат на места, които в противен случай са недостижими.

Кой е любимият ви писател изобщо?
– Паулу Коелю.

Кои книги препоръчвате на младите хора, за да разберат те тежката участ на момичетата и жените в Пакистан?
– „Mud City“ от поредицата „Parvana’s Journey“ на Дебора Елис. Елис прекрасно описва детството в разкъсваните от войни Афганистан и Пакистан. Тези истории са трогателни.

Коя книга препоръчвате на момичетата?
– „The Breadwinner“ от Дебора Елис. Това е история за момиче, което се опитва да спаси семейството си. Важно е за момичетата да знаят как са третирани жените в някои общества. И макар с героинята Парвана да се отнасят по-зле, отколкото с момчетата и мъжете, тя никога не се чувства така. Тя вярва в себе си и се бори срещу глада, войната и страха. Тази книга показва колко смели жени има по света. Също „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни. Учи да не съдим хората според външните признаци, а също така ни показва лоялност и приятелство.

Коя книга ви помогна да се възстановите в болницата?
– „Магьосникът от Оз“ от Лиман Франк Баум беше първата книга, която прочетох в болницата. Болеше ми глава и не можех да се фокусирам известно време. Тази книга е много хубава и ми я изпрати Гордън Браун. Той ми прати 25 и тази ми хареса най-много.

Коя е най-изненадващата книга, която притежавате?
– „Кратка история на времето“ от Стивън Хокинг. Четох я по време, в което животът в Суат беше много тежък. Опитах се да се откъсна от тероризма и страха и да си мисля затова как е създадена вселената и дали пътуването във времето е възможно. Харесва ми научната сфера, защото съм любопитен човек. Винаги търся причина за всичко.

Коя книга ви разсмива?
– „Малкият принц“.

Коя книга ви разплаква?
– Никога не плача, когато чета книги.

Последната книга, която ви вбеси?
– Моята! Редакцията беше много трудна. Искахме да направим всичко както трябва, а нямахме много време. Работните дни бяха много дълги, но накрая си струваше.

Какви спомени имате от детството си, които са свързани с книгите и четенето?
– „Meena, Heroine of Afghanistan“ от Мелъди Ермачайлд Чавис. Разказва за момиче, което се бори за правата на жените и образованието в Афганистан. Също прочетох варианта за деца на автобиографията на Мартин Лутър Кинг-младши. Не четох много книги. Момичетата у нас често не ходят на училище и не се учат да четат. А тези, които го правят, обикновено четат само учебници. Повече се фокусираме на история, наука и математика, отколкото на литература. Хората не могат да си позволят книги. Дори училищата имат малко книги. Имам късмет с баща, който цени образованието и книгите. Прочетох 8-9 книги в Суат и ме смятаха за начетена. Тук, в Бирмингам, момичетата имат стотици. Един от най-великите моменти в моя живот беше, когато ме поканиха да открия библиотека. Никога не бях виждала толкова книги и всичките достъпни за обществеността. Ако децата в Пакистан имаха достъп до толкова книги?! Децата в Бирмингам са големи късметлии.

Коя книга препоръчвате на американския президент?
– Много книги бих му препоръчала. Може би „Ловецът на хвърчила“, „Малкият принц“ и „Алхимикът“.

А на премиера на Пакистан?
– „Meena, Heroine of Afghanistan“ и „Хиляда сияйни слънца“.

Коя е най-добрата книга, която сте чели изобщо?
– „Алхимикът“.

А най-лошата?
– Не искам да бъде неуважителна, затова няма да кажа, но скоро четох книга, която беше най-лошата, която съм чела.

Коя е последната книга, която не дочетохте?
– Някой ми даде книга, която да ми помогне да подобря английския си. Прочетох няколко страници, отегчих се и я оставих. Нямаше съспенс. Една книга трябва да има съспенс и да те ангажира още от началото.

Коя е следваща книга, която планирате да прочетете?
– „An Inspector Calls“ от Дж. Б. Пристли. Това е пиеса, която гледах и много ми хареса. Освен това е част от образователния списък.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.