Любимите 10 книги на Майкъл Конъли

| от |

Майкъл Конъли е известен американски автор на бестселъри в жанра трилър. Най-известен е със серията си за детектива от полицията в Лос Анджелис  Йеронимус „Хари“ Бош, както и с другия си герой – адвокат Мики Халер. Конъли работи години като криминален репортер, докато през 1992 година не публикува дебютния си роман „Черно ехо“, в който представя и Хари Бош. Следват куп хитове, сред които е и „Адвокатът с „Линкълна“, в който се включва Халер.

За творчеството си Конъли многократно е награждаван, като има във витрината си наградите „Едгар“, „Антъни“ , френската „38-ми калибър“  и японската „Малтийският сокол“.
Сайтът toptenbooks.net попита Майкъл Конъли за десетте му любими книги, които са му повлияли през годините. Ето го и неговият обоснован избор:

1.    „Великият Гетсби“ от Френсис Скот Фицджералд
„Вероятно най-добрата фабула за постигането  на Американската мечта, която някога е писана. Тази блестяща новела за ерата на джаза рисува незабравим портрет на времето си – безгрижното богатство, бутилките джин. Самопровъзгласилия се като милионер Джей Гетсби е отдаден на желанието да си върне любовта на жената, която е загубил. Героят се превръща в емблема за романтик. Разказвачът Ник Карауей пък брилянтно разкрива времената след Първата световна война като пример за американската невинност.

2.    „The Day of the Locust‘ от Натаниел Уест
Холивуд не блести в тази жестока, апокалиптична книга за славата и перверзиите й. Художникът Тод Хакет пристига в Холивуд, за да покаже какво може и да постигне успех. Вместо това той открива цял народ от физически и психически опустошени хора от филмовата индустрия, отчаяно вярващи, че само късметът ги разделя от статута на звезда. В края на краищата тяхното разочарование експлодира в насилие и Тод събира собственото си нещастие в една единствена велика картина: „Изгарянето на Лос Анджелис“.

3.    „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий
Макар процесът срещу Том Робинсън да е в центъра на този роман, спечелил „Пулицър“, книгата повдига много трудни въпроси за расизма, за съзнанието, но също така това е приказка за съзряването, за смелостта, емпатията и социалните очаквания в ерата на Голямата депресия.

4.    „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси
В дебютния роман на Кен Киси лудницата става алегория на големия свят, а пациентите са събудени от своята летаргия с пристигането на Рандал Патрик Макмърфи – гениален мъж, който е по-голям от живота, чиято фалшива лудост го спасява от престой в затвора. Същевременно Макмърфи също получава уроци, докато е под жестокия контрол на сестра от болницата, а и на самата болница. Въпреки това той посява семето на бунта.

5.    „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър
След 48 летателни мисии пилотът на бомбардировач Йосариан полудява, докато търси начин да заобиколи абсурда на параграф 22 от устава и да принуди шефовете си вече да не го пращат да лети. Книга, която е едновременно смешна, логична, но и ужасна.

6.    „За кого бие камбаната“ от Ърнест Хемингуей
Амбивалентността на Хемингуей по отношение на войната намира отражение в идеалистичния образ на Робърт Джордан – американски професор, който се включва в антифашисткото движение по време на Гражданската война в Испания. Идеализмът на героя обаче бързо е съкрушен от кървавата реалност на битките и циничното твърдоглавие на неговите другари.

7.    „Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър
Сардоничният герой на Чандлър Филип Марлоу се озовава в затвора, след като отказва да предаде свой клиент на полицията в Лос Анджелис. Безкомпромисната честност на Марлоу и концентрацията му върху случая са поставени под въпрос, когато се влюбва в богата млада дама. Тя му предлага дори брак, но той се чувства „като глава лук във връзка банани“… и отказва…

8.    „Кланица 5“ от Кърт Вонегът
Донякъде научна фантастика, донякъде – военна история, тази книга е за Били Пилгрим, бивш затворник от Втората световна война, който оцелява по време на бомбардировките на Дрезден, точно както и самият Вонегът. Писана в разгара на войната във Виетнам, тази сатира разкрива абсурда и бруталността на модерната война.

9.    „The Public Burning“  от Робърт Кувър
През 1953 г. руските шпиони са навсякъде според бореца Джо Маккарти. Етел и Джулиус Розенберг са следващите, които трябва да бъдат убити на електрическия стол. Чичо Сам делегира на разказвача на тази история – вицепрезидентът Ричард Никсън да надзирава събитието. Една майсторски написана книга за обратите и завоите на политиката.

10.    „Милдред Пиърс“ от Джеймс М. Кейн
Милдред Пиърс сменя много професии само и само да намери начин да изхрани двете си деца. Накрая открива, че има дарба – да прави и продава пайове и това може да я спаси в ерата на Депресията. Тя е силна жена с два основни големи порока – фатално я привличат слаби мъже и сляпо се отдава да служи на демоничната си дъщеря Веда. Заедно тези слабости са предпоставка за перфектна буря, предателство и убийство.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.