Любимите 10 книги на Майкъл Конъли

| от |

Майкъл Конъли е известен американски автор на бестселъри в жанра трилър. Най-известен е със серията си за детектива от полицията в Лос Анджелис  Йеронимус „Хари“ Бош, както и с другия си герой – адвокат Мики Халер. Конъли работи години като криминален репортер, докато през 1992 година не публикува дебютния си роман „Черно ехо“, в който представя и Хари Бош. Следват куп хитове, сред които е и „Адвокатът с „Линкълна“, в който се включва Халер.

За творчеството си Конъли многократно е награждаван, като има във витрината си наградите „Едгар“, „Антъни“ , френската „38-ми калибър“  и японската „Малтийският сокол“.
Сайтът toptenbooks.net попита Майкъл Конъли за десетте му любими книги, които са му повлияли през годините. Ето го и неговият обоснован избор:

1.    „Великият Гетсби“ от Френсис Скот Фицджералд
„Вероятно най-добрата фабула за постигането  на Американската мечта, която някога е писана. Тази блестяща новела за ерата на джаза рисува незабравим портрет на времето си – безгрижното богатство, бутилките джин. Самопровъзгласилия се като милионер Джей Гетсби е отдаден на желанието да си върне любовта на жената, която е загубил. Героят се превръща в емблема за романтик. Разказвачът Ник Карауей пък брилянтно разкрива времената след Първата световна война като пример за американската невинност.

2.    „The Day of the Locust‘ от Натаниел Уест
Холивуд не блести в тази жестока, апокалиптична книга за славата и перверзиите й. Художникът Тод Хакет пристига в Холивуд, за да покаже какво може и да постигне успех. Вместо това той открива цял народ от физически и психически опустошени хора от филмовата индустрия, отчаяно вярващи, че само късметът ги разделя от статута на звезда. В края на краищата тяхното разочарование експлодира в насилие и Тод събира собственото си нещастие в една единствена велика картина: „Изгарянето на Лос Анджелис“.

3.    „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий
Макар процесът срещу Том Робинсън да е в центъра на този роман, спечелил „Пулицър“, книгата повдига много трудни въпроси за расизма, за съзнанието, но също така това е приказка за съзряването, за смелостта, емпатията и социалните очаквания в ерата на Голямата депресия.

4.    „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси
В дебютния роман на Кен Киси лудницата става алегория на големия свят, а пациентите са събудени от своята летаргия с пристигането на Рандал Патрик Макмърфи – гениален мъж, който е по-голям от живота, чиято фалшива лудост го спасява от престой в затвора. Същевременно Макмърфи също получава уроци, докато е под жестокия контрол на сестра от болницата, а и на самата болница. Въпреки това той посява семето на бунта.

5.    „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър
След 48 летателни мисии пилотът на бомбардировач Йосариан полудява, докато търси начин да заобиколи абсурда на параграф 22 от устава и да принуди шефовете си вече да не го пращат да лети. Книга, която е едновременно смешна, логична, но и ужасна.

6.    „За кого бие камбаната“ от Ърнест Хемингуей
Амбивалентността на Хемингуей по отношение на войната намира отражение в идеалистичния образ на Робърт Джордан – американски професор, който се включва в антифашисткото движение по време на Гражданската война в Испания. Идеализмът на героя обаче бързо е съкрушен от кървавата реалност на битките и циничното твърдоглавие на неговите другари.

7.    „Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър
Сардоничният герой на Чандлър Филип Марлоу се озовава в затвора, след като отказва да предаде свой клиент на полицията в Лос Анджелис. Безкомпромисната честност на Марлоу и концентрацията му върху случая са поставени под въпрос, когато се влюбва в богата млада дама. Тя му предлага дори брак, но той се чувства „като глава лук във връзка банани“… и отказва…

8.    „Кланица 5“ от Кърт Вонегът
Донякъде научна фантастика, донякъде – военна история, тази книга е за Били Пилгрим, бивш затворник от Втората световна война, който оцелява по време на бомбардировките на Дрезден, точно както и самият Вонегът. Писана в разгара на войната във Виетнам, тази сатира разкрива абсурда и бруталността на модерната война.

9.    „The Public Burning“  от Робърт Кувър
През 1953 г. руските шпиони са навсякъде според бореца Джо Маккарти. Етел и Джулиус Розенберг са следващите, които трябва да бъдат убити на електрическия стол. Чичо Сам делегира на разказвача на тази история – вицепрезидентът Ричард Никсън да надзирава събитието. Една майсторски написана книга за обратите и завоите на политиката.

10.    „Милдред Пиърс“ от Джеймс М. Кейн
Милдред Пиърс сменя много професии само и само да намери начин да изхрани двете си деца. Накрая открива, че има дарба – да прави и продава пайове и това може да я спаси в ерата на Депресията. Тя е силна жена с два основни големи порока – фатално я привличат слаби мъже и сляпо се отдава да служи на демоничната си дъщеря Веда. Заедно тези слабости са предпоставка за перфектна буря, предателство и убийство.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Мократа Амбър Хърд в „Aquaman“

| от chronicle.bg |

Режисьорът на „Aquaman“ Джеймс Уан ни показва Амбър Хърд в костюм на Мера.

DC разширява вселената си за пореден път с филма за водния супергерой и феновете нямат търпение. За сега подгрява с Джейсън Момоа („Game of Thrones“), който ще изпълнява главната роля. С напредването на снимките обаче все повече други герои се показват. Актрисата Амбър Хърд („The Danish Girl“) обяви участието си във филма в Туитър. Тя ще играе Мера – обектът на чувствата на Акуамен и кралица на морето. Джеймс Уан не остана по-назад и също ни показа снимка на Амбър.

Снимките ни показват Мера в традиционния й вид – като в комиксите, за разлика от Акуамен, чийто оригинален образ е на светъл, рус мъж. В ролята си Амбър е с червена коса и зелен костюм. Това ни дава подов да мислим, че филмът ще е по-успешен от зле приялите се „Batman vs. Superman“ и „Suicide Squad“.

 

 

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.