Лилия Маравиля и Владимир Пенев спечелиха „Икар – 2014″ за водещи роли

| от |

Лилия Маравиля спечели „Икар – 2014″ за главна женска роля за „Г-жа министершата“ от Бранислав Нушич на Недялко Делчев в Театър „София“.

„Да не допускаме хора като моята министерша да влизат в политиката – това зависи от нас“, пожела актрисата. Тя не скри, че е много щастлива от наградата и че много се вълнува, тъй като няколко пъти е „играла този мач“ – била е номинирана, но не е печелила. Всъщност в нашата прекрасна професия всяка вечер получаваме награда от публиката, отбеляза Лилия Маравиля.

403843_2966653362786_1157603135_n

Националните театрални награди „Икар“ на  Съюза на артистите в България /САБ/ бяха връчени  тази вечер в Народния театър „Иван Вазов“ на тържество по случай Международния ден на театъра 27 март.

Владимир Пенев посвети на Малък градски  театър „Зад канала“ и неговата директорка Бина Харалампиева наградата си за главна мъжка роля –  за „Скъперникът“ от Молиер на Лилия
Абаджиева. Актьорът благодари и на екипа на представлението, на всичките си колеги, на Джийн Хекман, Теди Москов и Мая Новоселска.

Александър Кадиев излезе тичешком на сцената, за да вземе „Икар“-а си за поддържаща мъжка роля за „Скъперникът“. Актьорът подскачаше радостно и позираше със статуетката. После заяви, че
за него няма абсолютно никакво значение, че печели наградата. Надълго и нашироко благодари на екипа и на директорката на „Зад канала“, че го е взела в трупата веднага след завършването, като я нарече „лельо Бина“. Полусериозни, полушеговити благодарности имаше и към майка му актрисата Катя Евро, приятелката му Таня и към столичния кмет Йорданка Фандъкова, че се грижи за артистите от общинските театри. Иначе заплатите в съсловието са много ниски, затова сме принудени да ставаме тв водещи, отбеляза Кадиев.

10013321_10152084079987725_1471175702_n

За поддържаща женска роля бе отличена Ина Добрева за „Презрението“ по филма на  Годар и романа на Алберто Моравия на Крис Шарков, продукция на Театралната  работилница „Сфумато“ и
„Екзодус арт“.

Иван Добчев предоставя наградата си за режисура за „Възвишение“ по романа на Милен Русков в Пловдивския театър за възстановяването на опожарената сграда на театъра, стана ясно от посланието му, прочетено от директора на театъра Кръстьо Кръстев. Той съобщи, че Добчев е във Франция.

„Професия лъжец“ на Теди Москов във Варненския куклен театър взе „Икар“ за най-доброто представление. Отличието му връчи Йорданка Фандъкова.

„Вече съм стар – станах на 54 години. Няма да се държа като млад режисьор. Уморен съм от всичко – от вас, от себе си, от театъра и ще си ходя. Благодаря ви“, заяви Теди Москов със
статуетка в ръка.
С бурни продължителни аплодисменти и възгласи „Браво!“ беше приветстван от всички присъстващи, станали на крака, актьорът Стефан Мавродиев – носител на „Икар – 2014″ за изключителен творчески принос.

„Това е чест за мен – не мога да използвам друга дума. Всъщност награждавате моето щастие, защото моето щастие е работата ми“, каза Мавродиев. „За мен е чест вниманието ви, вниманието на САБ, на публиката, на журито, чест е за мен, че съм част от българския театър.  Благодаря на всички, които са участвали заедно с мен през годините в този мой принос“, добави артистът.

Залата изправи на крака и актрисата Лина Бояджиева, позната на поколения деца и родители – освен с десетките си роли – с песничката „Аз съм Сънчо, ида от горица“. Тя беше удостоена с наградата за принос в кукленото изкуство от АКТ – УНИМА.

Със стихотворение – равносметка на изминатия път, благодари актьорът Михаил Хаджиилийков за наградата „Икар“ за чест и достойнство, определяна от  председателя на САБ Христо Мутафчиев, който връчи отличието на своя колега.

В стила на баща си режисьора Рангел Вълчанов актрисата Ани Вълчанова се опита да разведри с шеговити спомени атмосферата въпреки тъжния повод, по който излезе на сцената заедно със съпругата на актьора Чочо /Петър/ Попйорданов  Даниела. Двете получиха традиционните почетни награди за близките на отишли си през годината именити артисти, които връчва кметът на Каварна
Цонко Цонев. „Оно, ако е толкова лошо на оня свят, все някой щеше да се е върнал“, коментирал дядо ми според разказите на баща ми, каза Ани Вълчанова. „Ако някой се върне, спукана ни е работата. Значи ни остава само този живот, който толкова не харесваме“, пошегува се актрисата. „И баща ми, и Чочо много обичаха този живот, живееха го яростно, обичаха жените, боготворяха децата, умираха за работата си и най-важното – влюбваха хората в себе си“, каза още Ани Вълчанова.

„Чочо беше истински щастлив на две места – вкъщи и на тази сцена. Знам, че и сега е тук с нас, радва ни се и ни обича, както и ние го обичаме“, каза Даниела Попйорданова. Тя благодари за почетната награда и от името на малката им дъщеря Катя и на бащата на актьора Иван Попйорданов.

„Робин“ от Анна Топалджикова в Камерния театър „Възраждане“ донесе „Икар“ за дебют на режисьорката Тея Сугарева. „Хората от Оз“ на Яна Борисова спечели наградата за драматургия. Получи я актьорът Атанас Атанасов, който благодари на авторката за прекрасния текст и  за репликата: „Благодаря на театъра, който ми осигурява момент на амнезия за всичко, което ме съсипва в
живота“.

Камелия Николова бе отличена за критически текст за книгата си „Българският театър след 1989 и новата британска драма“.

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго на Лилия Абаджиева в Театър „София“ взе „Икар“ за майсторско техническо осъществяване.  За музика бе отличен Петър Дундаков – за две
постановки на Стайко Мурджев – „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги във Варненския театър и „Дисни трилър“ от Филип Ридли в Пловдивския театър, за сценография – житейският и творчески
тандем Венелин Шурелов и Елица Георгиева – за „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир на Крис Шарков в Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран на Стилиян Петров във Варненския
театър. „Икар – 2014″ за съвременен танц и пърформанс спечели „Тълковен речник“ на Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“.

Победители в кукления театър са „Бурята“ от Шекспир на Катя Петрова в Столичния куклен театър – за най-добър спектакъл, и Свила Величкова – за индивидуално постижение в кукленото изкуство –  за сценографските решения на „Басни“ от Лафонтен в Бургаския куклен театър и  „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф  в Сливенския куклен театър, и двете под режисурата на Бисерка Колевска.

Цирковите артисти присъдиха „Икар“ в своя жанр на тандема баща и син Сашо  и Алекс Койчеви за приноса им в цирковата клоунада и пантомима. За вариететно изкуство е награден Христо Каранджулов – Ирко, за 50-годишна творческа дейност и приноса му в илюзионното изкуство, а за съвременна българска музика – Shiny Dolls за дебютните им авторски песни „Искам да вярвам“ и
„Be my lover“.

Гилдията на актьорите, работещи в дублажа, отличи със „Златен глас“ Ани Василева  за „Новите съседи“. Двама студенти по актьорско майсторство в НАТФИЗ – на Иван Добчев и на Снежина Танковска, получават годишните стипендии на САБ, обяви заместник-председателят на съюза Валентин Танев. Той съобщи, че тази година Министерството на културата няма да връчи грамоти за най-успешен сезон на един куклен и един драматичен театър.

В основата на празничния спектакъл, озаглавен „Кой печели“ /с алюзия към политическото злободневие/, беше сблъсъкът между национално и космополитно в изкуството – със застъпничеството на водещия Герасим Георгиев – Геро и неговата опонентка Мила Люцканова, студентка в НАТФИЗ. Геро дори изтропа едно Дунавско хоро в акомпанимент на Берковската духова музика, която замалко
„кривна от пътя“ с джазово парче. Националната гордост подхранваха също хорът „Мистерията на българските гласове“, певицата Валя Балканска и гайдарят Петър Янев.

Сценографката Мира Каланова беше „населила“ сцената с крилати бронзови „хора“, а в пространството над нея се рееха уголемени до човешки ръст статуетки „Икар“. Стоян Радев беше режисьор и сценарист на галаспектакъла, който завърши с посланието за Световния ден на театъра, тази година от Брет Бейли – южноафрикански драматург, режисьор и директор на театрални фестивали, прочетено от актьора Мариус Донкин.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.