Лилия Маравиля и Владимир Пенев спечелиха „Икар – 2014″ за водещи роли

| от |

Лилия Маравиля спечели „Икар – 2014″ за главна женска роля за „Г-жа министершата“ от Бранислав Нушич на Недялко Делчев в Театър „София“.

„Да не допускаме хора като моята министерша да влизат в политиката – това зависи от нас“, пожела актрисата. Тя не скри, че е много щастлива от наградата и че много се вълнува, тъй като няколко пъти е „играла този мач“ – била е номинирана, но не е печелила. Всъщност в нашата прекрасна професия всяка вечер получаваме награда от публиката, отбеляза Лилия Маравиля.

403843_2966653362786_1157603135_n

Националните театрални награди „Икар“ на  Съюза на артистите в България /САБ/ бяха връчени  тази вечер в Народния театър „Иван Вазов“ на тържество по случай Международния ден на театъра 27 март.

Владимир Пенев посвети на Малък градски  театър „Зад канала“ и неговата директорка Бина Харалампиева наградата си за главна мъжка роля –  за „Скъперникът“ от Молиер на Лилия
Абаджиева. Актьорът благодари и на екипа на представлението, на всичките си колеги, на Джийн Хекман, Теди Москов и Мая Новоселска.

Александър Кадиев излезе тичешком на сцената, за да вземе „Икар“-а си за поддържаща мъжка роля за „Скъперникът“. Актьорът подскачаше радостно и позираше със статуетката. После заяви, че
за него няма абсолютно никакво значение, че печели наградата. Надълго и нашироко благодари на екипа и на директорката на „Зад канала“, че го е взела в трупата веднага след завършването, като я нарече „лельо Бина“. Полусериозни, полушеговити благодарности имаше и към майка му актрисата Катя Евро, приятелката му Таня и към столичния кмет Йорданка Фандъкова, че се грижи за артистите от общинските театри. Иначе заплатите в съсловието са много ниски, затова сме принудени да ставаме тв водещи, отбеляза Кадиев.

10013321_10152084079987725_1471175702_n

За поддържаща женска роля бе отличена Ина Добрева за „Презрението“ по филма на  Годар и романа на Алберто Моравия на Крис Шарков, продукция на Театралната  работилница „Сфумато“ и
„Екзодус арт“.

Иван Добчев предоставя наградата си за режисура за „Възвишение“ по романа на Милен Русков в Пловдивския театър за възстановяването на опожарената сграда на театъра, стана ясно от посланието му, прочетено от директора на театъра Кръстьо Кръстев. Той съобщи, че Добчев е във Франция.

„Професия лъжец“ на Теди Москов във Варненския куклен театър взе „Икар“ за най-доброто представление. Отличието му връчи Йорданка Фандъкова.

„Вече съм стар – станах на 54 години. Няма да се държа като млад режисьор. Уморен съм от всичко – от вас, от себе си, от театъра и ще си ходя. Благодаря ви“, заяви Теди Москов със
статуетка в ръка.
С бурни продължителни аплодисменти и възгласи „Браво!“ беше приветстван от всички присъстващи, станали на крака, актьорът Стефан Мавродиев – носител на „Икар – 2014″ за изключителен творчески принос.

„Това е чест за мен – не мога да използвам друга дума. Всъщност награждавате моето щастие, защото моето щастие е работата ми“, каза Мавродиев. „За мен е чест вниманието ви, вниманието на САБ, на публиката, на журито, чест е за мен, че съм част от българския театър.  Благодаря на всички, които са участвали заедно с мен през годините в този мой принос“, добави артистът.

Залата изправи на крака и актрисата Лина Бояджиева, позната на поколения деца и родители – освен с десетките си роли – с песничката „Аз съм Сънчо, ида от горица“. Тя беше удостоена с наградата за принос в кукленото изкуство от АКТ – УНИМА.

Със стихотворение – равносметка на изминатия път, благодари актьорът Михаил Хаджиилийков за наградата „Икар“ за чест и достойнство, определяна от  председателя на САБ Христо Мутафчиев, който връчи отличието на своя колега.

В стила на баща си режисьора Рангел Вълчанов актрисата Ани Вълчанова се опита да разведри с шеговити спомени атмосферата въпреки тъжния повод, по който излезе на сцената заедно със съпругата на актьора Чочо /Петър/ Попйорданов  Даниела. Двете получиха традиционните почетни награди за близките на отишли си през годината именити артисти, които връчва кметът на Каварна
Цонко Цонев. „Оно, ако е толкова лошо на оня свят, все някой щеше да се е върнал“, коментирал дядо ми според разказите на баща ми, каза Ани Вълчанова. „Ако някой се върне, спукана ни е работата. Значи ни остава само този живот, който толкова не харесваме“, пошегува се актрисата. „И баща ми, и Чочо много обичаха този живот, живееха го яростно, обичаха жените, боготворяха децата, умираха за работата си и най-важното – влюбваха хората в себе си“, каза още Ани Вълчанова.

„Чочо беше истински щастлив на две места – вкъщи и на тази сцена. Знам, че и сега е тук с нас, радва ни се и ни обича, както и ние го обичаме“, каза Даниела Попйорданова. Тя благодари за почетната награда и от името на малката им дъщеря Катя и на бащата на актьора Иван Попйорданов.

„Робин“ от Анна Топалджикова в Камерния театър „Възраждане“ донесе „Икар“ за дебют на режисьорката Тея Сугарева. „Хората от Оз“ на Яна Борисова спечели наградата за драматургия. Получи я актьорът Атанас Атанасов, който благодари на авторката за прекрасния текст и  за репликата: „Благодаря на театъра, който ми осигурява момент на амнезия за всичко, което ме съсипва в
живота“.

Камелия Николова бе отличена за критически текст за книгата си „Българският театър след 1989 и новата британска драма“.

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго на Лилия Абаджиева в Театър „София“ взе „Икар“ за майсторско техническо осъществяване.  За музика бе отличен Петър Дундаков – за две
постановки на Стайко Мурджев – „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги във Варненския театър и „Дисни трилър“ от Филип Ридли в Пловдивския театър, за сценография – житейският и творчески
тандем Венелин Шурелов и Елица Георгиева – за „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир на Крис Шарков в Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран на Стилиян Петров във Варненския
театър. „Икар – 2014″ за съвременен танц и пърформанс спечели „Тълковен речник“ на Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“.

Победители в кукления театър са „Бурята“ от Шекспир на Катя Петрова в Столичния куклен театър – за най-добър спектакъл, и Свила Величкова – за индивидуално постижение в кукленото изкуство –  за сценографските решения на „Басни“ от Лафонтен в Бургаския куклен театър и  „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф  в Сливенския куклен театър, и двете под режисурата на Бисерка Колевска.

Цирковите артисти присъдиха „Икар“ в своя жанр на тандема баща и син Сашо  и Алекс Койчеви за приноса им в цирковата клоунада и пантомима. За вариететно изкуство е награден Христо Каранджулов – Ирко, за 50-годишна творческа дейност и приноса му в илюзионното изкуство, а за съвременна българска музика – Shiny Dolls за дебютните им авторски песни „Искам да вярвам“ и
„Be my lover“.

Гилдията на актьорите, работещи в дублажа, отличи със „Златен глас“ Ани Василева  за „Новите съседи“. Двама студенти по актьорско майсторство в НАТФИЗ – на Иван Добчев и на Снежина Танковска, получават годишните стипендии на САБ, обяви заместник-председателят на съюза Валентин Танев. Той съобщи, че тази година Министерството на културата няма да връчи грамоти за най-успешен сезон на един куклен и един драматичен театър.

В основата на празничния спектакъл, озаглавен „Кой печели“ /с алюзия към политическото злободневие/, беше сблъсъкът между национално и космополитно в изкуството – със застъпничеството на водещия Герасим Георгиев – Геро и неговата опонентка Мила Люцканова, студентка в НАТФИЗ. Геро дори изтропа едно Дунавско хоро в акомпанимент на Берковската духова музика, която замалко
„кривна от пътя“ с джазово парче. Националната гордост подхранваха също хорът „Мистерията на българските гласове“, певицата Валя Балканска и гайдарят Петър Янев.

Сценографката Мира Каланова беше „населила“ сцената с крилати бронзови „хора“, а в пространството над нея се рееха уголемени до човешки ръст статуетки „Икар“. Стоян Радев беше режисьор и сценарист на галаспектакъла, който завърши с посланието за Световния ден на театъра, тази година от Брет Бейли – южноафрикански драматург, режисьор и директор на театрални фестивали, прочетено от актьора Мариус Донкин.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.