Лара Саба за най-провокативния филм в програмата на Sofia MENAR

| от |

Sofia MENAR Film Festival се организира от „Позор” със съдействието на Посолството на ИР Иран, Посолството на Държавата Палестина, Посолството на Република Ливан, Посолството на Кралство Мароко, Френския център – София, Чешкия център – София, Гьоте инстутит – София, Институт Сервантес – София.

 Повече информация за фестивала можете да намерите в Блога за арабска култура.

Една от новите звезди на ливанското кино – Лара Саба, прие да представи филма си „Обрат за секунди”  в рамките на шестото издание на Sofia MENAR. След като получи наградата за „най-добър филм” на най-големия фестивал за арабско кино в Европа – този в Малмьо, Лара Саба отговори на няколко въпроса специално за българските зрители. Едно интервю за „Позор“.

lara_saba

Каква е пресечната точка между главните персонажи във филма ви „Обрат за секунди?

Филмът разказва историята на трима души от един град… Те идват от различни места, минават един покрай друг, но никога не се срещат, докато ефектът от един инцидент рязко не повлиява върху живота и на тримата! Нур губи своите родители в автомобилна катастрофа и целият й живот се срива… Индия има всичко, за което една жена може да мечтае, освен дете… Маруан е на 12 години и живее с агресивната си майка-алкохоличка, за да сложи край на нейното физическо и емоционално насилие, той решава да напусне дома си. В сценария един инцидент може да доведе до друг и след това до следващ в нечий друг живот. Трима души, уловени в момент, когато животът им се променя драстично под влиянието на сложната взаимосвързаност на чуждите реакции.

Филмът дава светлина на подземния свят в Бейрут, как реагира публиката след премиерата в Ливан. А как стана така, че филмът беше избран за ливанското предложение за чуждоезичен „Оскар?

Хората обикновено казват, че са разтърсени след филма. 80 до 90% от хората са харесали филма и ни благодарят за вълнуващия, макар и много мрачен филм. Много от тях споделят, че той ги е провокирал да мислят за проблеми, които обикновено не представляват повод за притеснение за тях. Колкото до ливанското представяне за наградите „Оскар”, критиците и членовете на филмовата академия сметнаха, че има два ливански филма, които са подходящи да представят страната, но екипът на другата продукция не успя да завърши филма си навреме и така с късмет „Обрат за секунди” попадна в списъка с предложенията.

Откъде ви дойде идеята за „Обрат за секунди”? Как се срещнахте със сценаристката Нибал Аракджи?

Започнах да работя по филма през октомври 2010 г., когато Нибал дойде при мен с един сценарий. Нелинейният ход на сюжета се разкрива докато гледаме филма, искам пълното внимание и участие на публиката, която да разбере и моя принос към него. Това е сценарият на Нибал, но моята гледна точка. Структурата на филма не е нова за киното като цяло, но е може би нова за регионалното кино, според мен във филмите ние имаме тази прекрасна свобода да ходим назад и напред, време/пространство не са твърда концепция. Това, което е важно, не е само историята, която ние разказваме, но и емоциите, които искаме да пресъздадем, взаимодействието с публиката, посланието, което предаваме…

Имате сериозен опит в документалното кино, но това е пълнометражният ви дебют в игралното кино. Къде се чувствате по-комфортно?

Игралното кино е първата ми любов, за която копнеех след дипломирането. Филмите, по които работех, докато бях още студентка, декорите, магическите трансформации на актьорите, светлините, филмовите ролки… Открих документалното кино по-късно и се влюбих в силните характери, с които се сблъсквах. Магията е навсякъде когато се опиташ са разбереш света, хората, тяхната мотивация. Предполагам, никога няма да избера и по някакъв начин да смеся жанровете.

У нас ливански филми се прожектират само в програмата на Sofia MENAR и публиката не е запозната с киното от вашата страна. Разкажете ни каква е ситуацията с киното в Ливан. В България хората гледат предимно чужди продукции, а българските филми са доста слабо посетени. Ходят ли ливанците на кино, за да гледат ливански филми?

Няма ливански обществен фонд, който да поддържа ливанското кино, няма ливанска филмова индустрия, нито сериозни разпределения. Голяма част от ливанските кино комплекси работят на пълен капацитет с американски блокбастъри.

Единственият начин да се финансира филм е той да бъде избран от Международната комисия по фондовете, предимно френски, и това повдига въпроса за кого ние правим филмите. За да бъдеш избран, трябва да съответстваш на образа, който те имат за съответната страна. За щастие, частното финансиране, киното като сериозна бизнес инвестиция всъщност набира голяма скорост. Ние всички правим каквото е по силите ни и е чудесно да виждаш как все повече и повече филми се продуцират. При все това ливанските филми са резултат от лични битки през всички етапи на създаването им… Ливанските режисьори се борят да правят филми и техните филми да бъдат излъчвани. В Ливан, киното все още не е индустрия. Надявам се това да се случи в най-скоро време.

Кажете ни 5-те филма, които ви направиха най-голямо впечатление през 2013.

Бих искала да цитирам само някои от филмите, които много харесах, но не бих ги нарекла „най-добрите 5” – “Зверовете на Дивия Юг”, “Artificial Paradise”, “ The Place Behind the Pines”, “Гравитация”, “Рубинената нощ”…

 

Може да гледате „Обрат за секунди” на 22-ри януари от 18.30ч. в Евро Синема.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.