Колелото на лъжите: Падението на Ланс Армстронг

| от |

През 2013 г. най-великият колоездач Ланс Армстронг е принуден да напусне огромното си имение в Тексас и да върне наградите си, милиони долари и да промени коренно стандарта си на живот. Трябва да признае използването на допинг медикаменти. Редица компании, на които е рекламно лице, го заклеймяват и оттеглят договорите си към него. От тях губи 75 млн. долара бъдещи приходи, както и 135 млн. долара, ако не спечели делата, по които е обвиняем.

cycle of lies kryc

В тези тежки дни за състезателя писателката Джулиет Макур остава до него, за да разговаря с приятелката и децата на Армстронг, както и да чуе неговата версия за истината. Тя бе една от малкото представители на медиите, удостоена с привилегията да говори лице в лице с него. За написването на „Колелото на лъжите” Макур посвещава 10 години, като през този период интервюира повече от 100 свидетели, включително членове на семейството, на които Армстронг отдавна е обърнал гръб – сред тях е и осиновителят, дал му фамилията си. В изложението на книгата акцент са записите с Дж. Т. Нийл, бивши приятели и близки на Армстронг, някои от които макар да са били от най-близкото му обкръжение, го предават.

Каква е грозната истина за колоезденето? Какво споделя самият Армстронг за този спорт? Винаги ли се използва допинг? Можеше ли да се избегне позорното падение на Армстронг след такава световна слава?

Джулиет Макур е спортен репортер във вестник New York Times и носител на множество награди, чиито творби са влезли в Антологията на най-добрите статии на спортна тематика. Възпитаник на Колумбийския университет, катедра Журналистика, тя израства в Ню Джърси, а сега живее във Вашингтон заедно със съпруга си, дъщеря си и своя лабрадор. Това е нейната първа книга. В своята спортна колонка в Times тя пише пространно за Ланс Армстронг, колоезденето и допинга.

 

###

Въведение

Имението на Ланс Армстронг на стойност 10 милиона долара[1] се крие зад висока стена от кремав тексаски варовик и плътен стоманен портал. Посетителите минават по път, който завива под вековен дъб, протегнал клоните си към постройка в испански колониален стил с площ 725 кв. м.

Дървото е символ на прословутата воля на Армстронг. Първоначално то се намирало на петдесетина метра на запад, от другата страна на сградата. Армстронг искал да е пред входа. Преместването му струвало 200 000 долара. Близките му приятели се шегували с него, че е като агностик[2]: поставил си тази задача, за да докаже, че няма нужда от помощта на Господ, за да премести небето и земята.

Близо 10-годишното ми познанство с Ланс Армстронг е изпълнено с конфликти. Вече минаха седем години, откакто агентът му Бил Стейпълтън за първи път ме заплаши със съдебен процес. По онова време бях една от мнозината журналисти, които Армстронг се опитваше да манипулира, очарова или заплашва. Завеждането на дела срещу тези, които дръзваха да оспорят красивите му приказки, беше неговият бърз и лесен начин да убеждава хората, че не си струва трудът да го критикуват. С течение на годините започна да ме възприема като свой враг, един от многото, които той и привържениците му трябваше да държат под око.

Едва след падението му сключихме нещо като примирие. Макар и да съм убедена, че ще отрече, той склони да работи с мен само защото смяташе, че ще успее да контролира процеса. Казах му, че това няма да се случи. След многобройните криминални и граждански разследвания на разработваните от него сложни схеми за прием на допинг, благодарение на който спечели седем пъти Тур дьо Франс, след всичките изказвания на колоездачи, които го познаваха по-добре от всеки друг и чиито показания, дадени под клетва, опровергаваха всяко негово публично изявление, след като лъжеше и лъжеше, и отново лъжеше, най-позорно известният атлет на нашето поколение осъзна, че държа в ръцете си много козове. Аз също съм наясно с това, но дори и сега той си въобразява, че може да диктува правилата.

„Можеш да пишеш каквото си искаш – ми каза по време на един от многобройните ни разговори, – но да наречеш книгата „Колелото на лъжите“… Трябва да промениш заглавието.“

Интервюирала съм го на четири очи в пет различни държави. В автобуси, смърдящи на потни шорти по време на Тур дьо Франс, в стаи в скъпарски нюйоркски хотели, на задните седалки на лимузини, по време на пресконференции и с часове по телефона.

Сега е пролетта на 2013 година. Целият му свят се е сринал, камиони отнасят „на парче“ любимото му имение, а аз за първи път съм на гости в дома му в Остин, Тексас.

„Заповядай“ – казва ми той. Заобиколен от надгробните плочи на величавата си (и фалшива) кариера, иска да напиша „истинската“ му история.

И така, ето ме и мен, паркирам под клоните на стария дъб, който Армстронг е преместил: „Защо пък не?“ Поглеждам къщата и се сещам за жълтите му фланелки. Месец след като Американската антидопингова агенция излезе с доклад от 1000 страници със свидетелства срещу Армстронг и го лиши от титлите му, той качи в Туитър своя снимка, на която се беше излегнал на един ъглов диван в къщата си, а зад него церемониално висяха на стената седемте му жълти фланелки. Придружаващият текст гласеше: „Пак съм си в Остин и се излежавам вкъщи“. Това беше през ноември 2012 година. Сега е юни 2013-а, а аз се чудя какво ли е останало от предизвикателното му поведение.

Преди да успея да извадя ключовете от таблото, едно пълничко лице с корона от разрошена кафява къдрава коса изгря на прозореца ми, а две детски ръчички плясват по стъклото. Това е най-малкият син на Ланс – Макс.

Армстронг стои зад него, обут в джапанки, с черна тениска и черни шорти, които се търкат в безброй пъти ожулваните му колене. Очите му са скрити зад тъмни очила.

 – Макс, кажи здрасти на Джулиет – казва Армстронг.

 – Здрасти, Джуу-лии-еет! – рецитира Макс, след което се обръща към татко си и започва да го моли за сладолед. Баща му се смее весело. Нещо, което никога не съм го виждала да прави.

– Ще получиш сладолед – казва Армстронг, – защото си бил много послушен, моето момче.

Тръгваме към стъпалата пред входа, но пред тях Армстронг се спира. Погледът му се плъзва по дървото, къщата… живота, на който се е наслаждавал.

– Страхотно място, нали? – ме пита той.

– Да – отвръщам. – Ще ти липсва ли?

Армстронг не иска да се мести, но му се налага. Спонсорите го зарязват[3], лишавайки го приблизително от 75 милиона долара бъдещ доход. Ще загуби повече от 135 милиона долара, ако не успее да спечели делата, по които е обвиняем[4]. С цел да „отложим малко агонията“, както се изразява той, се отказва от един от наетите от него луксозни апартаменти близо до Сентрал Парк в Манхатън, както и от къща в град Марфа, Тексас. Следващото е това имение, което ще замени с далеч по-скромен дом в града.

Предишните му спонсори, включително Oakley, Trek Bicycle Corporation, RadioShack и Nike, го оставят да потъне в мизерия. Той мисли за тях като за предатели. „Приходите на Trek, когато подписах с тях, бяха сто милиона долара, а през 2013 година достигнаха един милиард. Чия е заслугата? – пита той. – Ето на този човек – допълва след малко и се сочи в гърдите с десния показалец. – Съжалявам, но това е истината. Без мен това нямаше да се случи.“….

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.