Книги, които всеки мъж трябва да прочете

| от |

oie_1394738jDVVGbAD

Има книги, които всеки мъж би трябвало да прочете. Кои обаче са те? Мненията, публикувани от различни източници, в голямата си част се припокриват. Предлагаме ви събирателен списък от книги, изготвен на базата на задълбочени проучвания, който селектира задължителните заглавия за силния пол. Листата е публикувана в huffingtonpost.com.

„Кланица 5” от Кърт Вонегът. С няколко думи – извънземни отвличат войник, на име Били, направо от Световната война. Война + извънземни = перфектна мъжка книга.

„За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей. Различни човешки съдби, странни обстоятелства, любов, омраза, отмъщение и един мъж, изправен пред лицето на смъртта.

„Параграф 22” от Джоузеф Хелър. История за човек, който опитва да запази разсъдъка си, по време на война.

„Война и мир” от Лев Толстой. Мъжкият избор за Толстой. Ако жените искат да четат този голям руски автор, да изберат „Ана Каренина”.

„The Naked and the Dead” от Норман Мейлър. Още една военна книга. Заслужава си да се отбележи, че авторът Мейлър веднъж вкарва кроше в лицето на Гор Видал.

„Братя Карамазови” от Фьодор Достоевски. Дискутира връзката между трима братя през годините. Основни теми са Бог, свободната воля и тленността. Само мъже са главни герои – значи трябва да е за мъже.

„Хамлет” от Уилям Шекспир. Всеки мъж иска да бъде Хамлет. Това е най-силният мъжки персонаж в творчеството на Шекспир.

Разкази от Джон Чийвър. Често в тях основна тематика е братството, което ги прави добър избор за мъжко четиво.

„Пътят” от Кормак Маккарти. Баща и син са в пост-апокалиптична изгубена земя, опитвайки да оцелеят. Няма какво повече да се каже.

„The Autobiography of Malcolm X” от Малкълм Екс. Има политика, расови дебати, секс, наркотици, затвор, религиозни дискусии. Няма как да е за жени.

„Американски пасторал” от Филип Рот. История за американски бизнесмен от еврейски произход, чийто живот е съсипан от социалните промени през 60-те години.

„Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг. Група момчета остават на самотен остров. Веднага става ясно, че само най-силните ще оцелеят.

„CivilWarLand in Bad Decline” от Джордж Сондърс. В този сборник с разкази Сондърс предлага не само отлични антиутопични истории, но има и политически теми.

„Цялото кралско войнство” от Робърт Пен Уорън. Още една силна политическа книга с колоритни мъжки персонажи.

„Тропик на Рака” от Хенри Милър. Защото сексът е основното, за което мислят мъжете.

„Прекрасният нов свят” от Олдъс Хъксли. Обществото се пристрастява към удоволствието и повърхностните неща, като забравя кои са истинските ценности. Изключително актуална книга.

„Заеко, бягай” от Джон Ъпдайк. „Ако имаш куража да бъдеш себе си, останалите ще те оценят”, казва философски Ъпдайк.

„Lucky Jim” от Кингсли Еймис. Борбата на един мъж за благополучие. По пътя го разсейва красива жена.

„Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд. Тук един красив мъж забогатява и омайва всички жени. Красотата и суетата са основни теми. Уайлд обаче напомня, че никой не бива да забравя кой е всъщност.

„Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън. Приключения и пирати, битки до смърт. Страхотна книга за мъжката аудитория.

„Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен. Епична история за момче, което се превръща в мъж.

„Дивото зове” от Джек Лондон. Главният герой е куче, на име Бък. То е откраднато от любвеобилния си стопанин и става впрегатно куче. Бък, разбира се, е алфа и става лидер. Състезание, конкуренция, борба за оцеляване – все теми, присъщи за мъже.

„Дон Кихот” от Мигел де Сервантес. Един романтик, който е малко луд, решава да съживи кавалерството и класическите мъжки ценности.

„Hell’s Angels” от ХънтърТомпсън. Описан е живота на прословута рокерска банда. Персонажите влизат в свят, от който повечето от нас биха избягали без да се замислят.

„Master and Commander” от Патрик О’Брайън. Исторически роман, развиващ се по време на Наполеон. Всеки мъж иска да бъде мореплавател. Има и страхотен филм с участието на Ръсел Кроу.

„Heart of Darkness” от Джоузеф Конрад. Само мъжете са готови да тръгнат да покоряват джунглата с цел колониализъм.

„Americana” от Дон ДеЛило. Един нарцис решава да се пребори със страданието след раздялата с красива блондинка. Той се отказва от шикозния си живот и тръгва на пътешествие.

 „Бродягите на дхарма” от Джак Керуак. Автобиографична история като повечето на Керуак. Основни теми са каране на колело, планинарство, пътуване на автостоп, джаз клубове, партита с много алкохол.
„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” от Робърт Пърсиг. Още една история за пътешествие. Жените не карат мотоциклети, значи книгата е за мъже.

„Одисей” от Джеймс Джойс. Първо, това е прекалено сложна книга, за да бъде разбрана от жените. Второ – има бордей. Очевидно е само за мъжките очи.

„Blood Meridian” от Кормак Маккарти. Момче, склонно към насилие, бяга от къщи. Следват доста убийства. Определено книга, подходяща за мъже.

„Моби Дик” от Херман Мелвил. Епос за един капитан, обсебен от идеята на убие известния бял кит. Обсебването обаче е метафора за нещо тотално различно. Прочетете книгата, за да разберете за какво става въпрос.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.