Книги, които всеки мъж трябва да прочете

| от |

oie_1394738jDVVGbAD

Има книги, които всеки мъж би трябвало да прочете. Кои обаче са те? Мненията, публикувани от различни източници, в голямата си част се припокриват. Предлагаме ви събирателен списък от книги, изготвен на базата на задълбочени проучвания, който селектира задължителните заглавия за силния пол. Листата е публикувана в huffingtonpost.com.

„Кланица 5” от Кърт Вонегът. С няколко думи – извънземни отвличат войник, на име Били, направо от Световната война. Война + извънземни = перфектна мъжка книга.

„За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей. Различни човешки съдби, странни обстоятелства, любов, омраза, отмъщение и един мъж, изправен пред лицето на смъртта.

„Параграф 22” от Джоузеф Хелър. История за човек, който опитва да запази разсъдъка си, по време на война.

„Война и мир” от Лев Толстой. Мъжкият избор за Толстой. Ако жените искат да четат този голям руски автор, да изберат „Ана Каренина”.

„The Naked and the Dead” от Норман Мейлър. Още една военна книга. Заслужава си да се отбележи, че авторът Мейлър веднъж вкарва кроше в лицето на Гор Видал.

„Братя Карамазови” от Фьодор Достоевски. Дискутира връзката между трима братя през годините. Основни теми са Бог, свободната воля и тленността. Само мъже са главни герои – значи трябва да е за мъже.

„Хамлет” от Уилям Шекспир. Всеки мъж иска да бъде Хамлет. Това е най-силният мъжки персонаж в творчеството на Шекспир.

Разкази от Джон Чийвър. Често в тях основна тематика е братството, което ги прави добър избор за мъжко четиво.

„Пътят” от Кормак Маккарти. Баща и син са в пост-апокалиптична изгубена земя, опитвайки да оцелеят. Няма какво повече да се каже.

„The Autobiography of Malcolm X” от Малкълм Екс. Има политика, расови дебати, секс, наркотици, затвор, религиозни дискусии. Няма как да е за жени.

„Американски пасторал” от Филип Рот. История за американски бизнесмен от еврейски произход, чийто живот е съсипан от социалните промени през 60-те години.

„Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг. Група момчета остават на самотен остров. Веднага става ясно, че само най-силните ще оцелеят.

„CivilWarLand in Bad Decline” от Джордж Сондърс. В този сборник с разкази Сондърс предлага не само отлични антиутопични истории, но има и политически теми.

„Цялото кралско войнство” от Робърт Пен Уорън. Още една силна политическа книга с колоритни мъжки персонажи.

„Тропик на Рака” от Хенри Милър. Защото сексът е основното, за което мислят мъжете.

„Прекрасният нов свят” от Олдъс Хъксли. Обществото се пристрастява към удоволствието и повърхностните неща, като забравя кои са истинските ценности. Изключително актуална книга.

„Заеко, бягай” от Джон Ъпдайк. „Ако имаш куража да бъдеш себе си, останалите ще те оценят”, казва философски Ъпдайк.

„Lucky Jim” от Кингсли Еймис. Борбата на един мъж за благополучие. По пътя го разсейва красива жена.

„Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд. Тук един красив мъж забогатява и омайва всички жени. Красотата и суетата са основни теми. Уайлд обаче напомня, че никой не бива да забравя кой е всъщност.

„Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън. Приключения и пирати, битки до смърт. Страхотна книга за мъжката аудитория.

„Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен. Епична история за момче, което се превръща в мъж.

„Дивото зове” от Джек Лондон. Главният герой е куче, на име Бък. То е откраднато от любвеобилния си стопанин и става впрегатно куче. Бък, разбира се, е алфа и става лидер. Състезание, конкуренция, борба за оцеляване – все теми, присъщи за мъже.

„Дон Кихот” от Мигел де Сервантес. Един романтик, който е малко луд, решава да съживи кавалерството и класическите мъжки ценности.

„Hell’s Angels” от ХънтърТомпсън. Описан е живота на прословута рокерска банда. Персонажите влизат в свят, от който повечето от нас биха избягали без да се замислят.

„Master and Commander” от Патрик О’Брайън. Исторически роман, развиващ се по време на Наполеон. Всеки мъж иска да бъде мореплавател. Има и страхотен филм с участието на Ръсел Кроу.

„Heart of Darkness” от Джоузеф Конрад. Само мъжете са готови да тръгнат да покоряват джунглата с цел колониализъм.

„Americana” от Дон ДеЛило. Един нарцис решава да се пребори със страданието след раздялата с красива блондинка. Той се отказва от шикозния си живот и тръгва на пътешествие.

 „Бродягите на дхарма” от Джак Керуак. Автобиографична история като повечето на Керуак. Основни теми са каране на колело, планинарство, пътуване на автостоп, джаз клубове, партита с много алкохол.
„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” от Робърт Пърсиг. Още една история за пътешествие. Жените не карат мотоциклети, значи книгата е за мъже.

„Одисей” от Джеймс Джойс. Първо, това е прекалено сложна книга, за да бъде разбрана от жените. Второ – има бордей. Очевидно е само за мъжките очи.

„Blood Meridian” от Кормак Маккарти. Момче, склонно към насилие, бяга от къщи. Следват доста убийства. Определено книга, подходяща за мъже.

„Моби Дик” от Херман Мелвил. Епос за един капитан, обсебен от идеята на убие известния бял кит. Обсебването обаче е метафора за нещо тотално различно. Прочетете книгата, за да разберете за какво става въпрос.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Според доклада Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

22 жертви и над 50 ранени при взрив на концерт в Манчестър (ОБНОВЕНА)

| от chronicle.bg |

Тежка атака отне живота на 19 младежи, а близо 50 са ранени след взрив на концерт на Ариана Гранде в Манчестър. Бомбата е избухнала в 10:35 часа местно време в края на концерта в понеделник срещу вторник в Манчестър Арена, която е с капацитет от 21 хиляди души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани, каза посланикът на България в Лондон Константин Димитров.

„Ислямска държава“ пое отговорност за нападението. В изявление от терористичната организация, публикувано в нейната социална мрежа, се казва, че „един от воините на халифата постави бомба сред тълпата“.

Полицията е успяла да идентифицира самоличността на атентатора, който се самовзриви в Манчестър Арена.

Това обяви премиерът на Великобритания Тереза Мей в изявление пред медиите след заседанието на комисията по извънредни ситуации. Името на атентатора засега няма да бъде обявявано публично, за да не се пречи на разследването.

По информация на местното издание „Манчестър Ивнинг Нюз“, полицията е извършила серия от арести във връзка с терористичната атака в Южен Манчестър, Чорлтън и Аштън. Все още не е ясно каква е връзката на задържаните с атентатора.

Сред арестуваните е и мъж на 23 години.

Първоначално се предполагаше, че взривът е поставен във фоайето на сградата и е заложен да избухне тогава, когато посетителите на концерта се стичат към изходите в близост до гара „Виктория“ – една от големите транспортни връзки в Манчестър. По-късно обаче стана ясно, че атентаторът се е самовзривил.

23-годишната певица Ариана Гранде е невредима, но в Twitter написа: „Разбита съм, от дъното на душата си, съжалявам толкова много. Нямам думи“.

Много от близките хотели, ресторанти и клубове отвориха вратите си и прибраха бягащите от концерта. В Twitter се появиха хиляди съобщения за хора, които предлагат подслон.

Имам диван, под, одеяла и чай, на 5 минути от Арена, ако някой има нужда – Ребека Тофам.

Британският премиер Тереза Мей нарече случая „ужасен терористичен акт“ и обяви, че свиква заседание на комисията за извънредни ситуации. Полицията също определя трагедията като терористичен акт, до доказване на противното.

Ударът идва броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Англия.

Всички политически лидери прекъснаха кампанията си в знак на съпричастност с близките на загиналите.

Някои от медиците, лекували пострадалите, казват, че нараняванията им са като от шрапнел. Раните на повечето засегнати са в колената, най-вероятно от гвоздеи.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.