Кен Фолет: Думите трябва да са стъклени чаши, през които да гледате, а не – да гледате самите чаши

| от |

На българския книжен пазар е последната част от трилогията „ХХ век“ – „Прагът на вечността“ на Кен Фолет. С нея писателят приключва цикъла, започнат с „Крахът на титаните“ и „Зимата на света“. Фолет е роден през 1949 г. в Кардиф, Уелс. Дипломиран философ е от Лондонския университет.Няколко години работи като репортер в „South Wales Echo” и„Evening News”. През 1976 г. става заместник изпълнителен директор на малкото издателство „Еверест”, Лондон. Първият му роман „The Big Needle” излиза през 1974 г. Голяма роля в изграждането му на писател изиграва литературният агент Ал Цукерман. Успехът му идва постепенно с натрупването на опит. През 1977 г. със завършването на романа „Иглата” („Eye of the Needle“) Фолет решава да напусне работа и да изгради писателска кариера.

vechnostta

През 1978 г. напрегнатият и оригинален трилър „Иглата” е публикуван и веднага става бестселър в списъка на „Ню Йорк таймс”. През 1979 г. романът печели наградата „Едгар” за най-добър роман на годината. Книгата е филмирана през 1981 г. с участието на Доналд Съдърланд, Кейт Нелигън, Стивън Маккена и има изключителен успех. Историческият му роман „Устоите на Земята“, разказващ епичната история за построяването на катедралата в Кингсбридж, е публикуван през 1989 г. През 2010 г. е филмиран в едноименния мини сериал от братята Ридли и Тони Скот, с участието на Йън Макшейн, Матю Макфадиън, Руфър Сюъл и Еди Редмейн. Номиниран е за 3 награди „Златен глобус“. Има продадени над 100 милиона копия на своите творби. След излизането на последния му роман „Прагът на вечността“ репортер на „Ню Йорк Таймс“ се срещна с него за кратко интервю.


Коя книга в момента стои на нощното Ви шкафче?

– “Ten Cities That Made an Empire” от Тристрам Хънт. Това е оригинален и критичен поглед към историята на Британската империя. Освен това си доставям голямо удоволствие с „Мините на цар Соломон“ на Х. Р. Хагард, един истински шедьовър на викторианската приключенска литература. Има и сборник с помпозно брилянтните разкази на Хенри Джеймс.

Кой е любимият Ви писател?

– Йън Флеминг. Той създаде най-обичания литературен герой на ХХ век – Джеймс Бонд. Освен това създаде много свеж, жизнен и разнообразен стил на писане, който много добре пасва на героя му.

А любимият Ви съвременен писател?

– Стивън Кинг. Той съчетава безгранично въображение с богатството на езика на Дикенс. От 40 години се наслаждавам на работата му и всеки негов роман е свеж и завладяващ.

Коя книга очаквате с нетърпение да прочетете?

– Не мога да чакам вече да прочета „Нещо лично“ на Лий Чайлд. Джак Ричър е съвременният Джеймс Бонд – трилър герой, който никога не омръзва. И между другото, авторът наистина е много свястно момче.

В един момент от живота си Вие сте работил като журналист. Как това се е отразило на работата Ви като писател?

– Изградих си простичък и директен стил на писане. Според мен думите трябва да са простички стъклени чаши, през които да гледате, а не – да гледате самите чаши. Научих този стил от вестниците.

Какъв е ключът за създаването на много добър трилър?

– Трилърът винаги разказва за хора, които са в опасност. Ключът е да накараш читателя да сподели тревожността на героя. В популярната литература писателят трябва да цели читателят да изпита същите емоции, като тези на героя му. Това е, което кара хората да разгръщат страниците напред.

А кой е любимият Ви жанр? Да четете и да пишете…

– Обожавам викторианска литература: дълги, протяжни истории за семейства и съседи, романи, които не се притесняват да задават политически и морални въпроси. Последните 10 години много се наслаждавах да пиша исторически романи. Открих, че читателите харесват чувството на реализъм, което идва от добре проучения детайл.

Има ли някакъв вид книги, които не можете да четете? А и да пишете.

– Не мога да чета фентъзи. Никога не проумях Толкин. Ако няма правила и всичко може да се случи, то тогава къде е изненадата? Мразя елфите.

Какъв читател бяхте като дете? Кои бяха любимите Ви книги и герои?

– Обичах книгите. Един от първите ми спомени е, че много се дразнех, че още не мога да чета. Научих се обаче бързо и лесно, някъде на 4 години, и след това станах маниакален читател. Родителите ми не бяха бедни, но не бяха и богати. Но през 50-години във Великобритания никой нямаше сигурен доход, затова не притежавах много книги. За щастие имаше обществена библиотека, към която се присъединих на 7. Четях през цялото време. Спомням си, че децата ми се смееха, защото взимах книги, дори когато ходехме на басейн.

Ако трябва да посочите една книга, която Ви е направила това, което сте сега, коя би била тя?

– Израснал съм в християнско семейство, но като тийнейджър започнах да се съмнявам във всичко, на което съм бил учен. Изпаднах в истинска агония на този вътрешен конфликт. Тогава прочетох “Father and Son” от Едмънд Гос. Разказва се за млад мъж, който отхвърля религията на баща си. Книгата ми вдъхна куража да направя същото.

Коя е любимата Ви ваша книга?

– Особено съм привързан към „Устоите на земята“, защото някои хора не искаха да я пиша. Издателят ми ме заплаши, че тя ще разруши кариерата ми. Но досега са продадени 23 милиона копия от нея и все още е харесвана.

А кой сериал по Ваша книга харесвате?

– Отново „Устоите на земята“. Осем часа серии, които са точно толкова разноцветни и забързани, колкото книгите. С великолепни актьори като Ян Макшейн, Еди Редмейн, Хейли Атуел и Матю Макфейдън. Беше наистина справедлив сериал за книгата ми.

Коя е книгата, която Ви разочарова – уж трябваше да Ви хареса, а не се получи? Някога зарязвал ли сте книга по средата?

– Не ми пука за „Щиглецът“ на Дона Тарт. Не разбирам как може да те развълнува да четеш за хора, които са на тежки наркотици. Все едно да отидеш на купон с каменни хора.

Коя е книгата, която Ви се иска някой друг да напише?

– Сега, когато с комунизма е свършени и нямаме никакъв такъв конфликт, бих казал, че Карл Маркс е много успял философ, като Фройд и Дарвин. Той е променил начина на мислене на хората, на всички нас, дори на консерваторите.

Кого бихте избрали да напише Вашата биография?

– Честно да ви кажа, моят живот не е интересен. Прекарах последните 35 години, седнал на едно бюро в писане на книги. Всичко вълнуващо от живота ми е в тези книги.

Коя книга Ви е срам, че още не сте прочел?

– Запознат съм с поезията на ХХ век и разбира се с творчеството на Шекспир. Но има огромно количество поети от XVIII и XIX век, които почти не съм чел: Уърдсуърт, Коулридж, Байрон, Шели, Кийтс, Тенисън. Надявам се да доживея до 100-годишна възраст, за да мога да ги прочета всичките.

А коя ще е следващата книга, която ще прочетете?

– Харесват ми разказите на Джон Чийвър, но никога не съм чел романите му. Наскоро един приятел, чиито вкус уважавам ми препоръча „The Wapshot Chronicle”, цитиран от lira.bg

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.