„Казабланка, моя любов” – мост между Холивуд и Мароко

| от |

Sofia MENAR Film Festival се организира от „Позор” със съдействието на Посолството на ИР Иран, Посолството на Държавата Палестина, Посолството на Република Ливан, Посолството на Кралство Мароко, Френския център – София, Чешкия център – София, Гьоте инстутит – София, Институт Сервантес – София.

Благодарение на „Позор“ и нашите приятели от Блога за Арабска култура ви представяме още един от филмите, участващи на фестивала. 

„Казабланка, моя любов” можете да гледате на 31.01 от 21.00ч. в Дома на киното!

Американският документалист Джон Слатъри отделя повече от 2 години, за да проучи из основи влиянието на Холивуд върху мароканците и да заснеме „Казабланка, моя любов”, в който на фона на колоритни екзотични пейзажи, симпатични мароканци споделят любопитни факти от своя живот и разказват за любимите си холивудски звезди.

Как дойде идеята за заснемането на „Казабланка, моя любов“?

Когато се върнах в САЩ (след като живях в Мароко 2 години, а след това и 1 година в Париж),  хората, които срещнах винаги имаха нещо положително за споделяне относно Париж. Почти всеки коментар за града беше от типа: „Аз обичам Париж”. Дори и хората, които никога не са стъпвали там.

Но коментарите за Мароко се разпределят в две категории:

  1. СТРАХ : Страхуваше ли се, докато живя там? Трудно ли ти беше? Опасно ли е?
  2. ФИЛМИ: Обожавам „Лорънс Арабски“! Гледал ли си „Блек Хоук”?

„Казабланка, моя любов“ е опитът ми да разнищя връзката между „страха” и „филмите” у американците.

Изглежда е отнело много време да се подготвите за филма, имайки предвид всички тези архивни кадри, изследвания и анкети за арабския народ. Мислиш ли, че нещо се е променило към днешна дата?

Имам копие от книгата “Лошите араби в киното“ на Джак Шахийн. Тази книга беше като Библия за мен, докато пишех сценария за филма. Отидох до едно старо антикварно магазинче в Лос Анджелис и там намерих видеокасети с повечето от арабските филми. След това изминаха 6 месеца, докато изгледам всички тези филми, редактирайки материала. Филмът ни отне две години.

Относно промяната, настъпило е раздвижване в съзнанието на зрителите, но често става въпрос за ПОВЕЧЕ страх и ПОВЕЧЕ омраза.

Как избра главните персонажи във филма Хасан и Абдел? Имаше ли предварителен кастинг и имаше ли сценарий, който те трябваше да следват по време на снимките?

Публикувахме следната реклама на цяла страница във второто по популярност списание в Мароко: „Американска продукция набира марокански актьори. Опит не се изисква. Възраст – между 19 и 25 години.”

Прослушването продължи 4 дни – видяхме и заснехме 80 младежи. Като гледате началото на филма, ще видите самия кастинг. Това всъщност са документални кадри от официалното прослушване. Сцената, в която видите Хасан и Абдел за първи път е  първият път, когато и ние ги видяхме. Всички кадри заснети в черно и бяло са документални.

john-slattery-flip

Kъде в Мароко се чувстваше най–комфортно?

Най – добре се чувстваш там, където те приемат като приятел. Най-хубавото е да се сприятелиш с местните и да опознаеш с тях страната.

По време на филма, постоянно питаш хората „Кой е любимият ти актьор?“. Би ли споделил кой е твоят?

Уважавам много актьори, но Джина Роуландс и Питър Фолк от филмите на Джон Касаветис са ми любими.

Сподели твоят топ 5 за 2013-та?

Съжалявам, но повечето филми, които ми направиха впечатление тази година бяха стари. Наскоро гледах за първи път на филмова лента филми на Фасбиндер, във филмовия архив в Бъркли. Това бяха най-добрите филми, изгледани от мен за тази година.

Какви са плановете ви занапред? Може би документален филм за друга екзотична, отдалечена земя?

Следващият ми филм ще бъде за бездомниците в Америка. Те реално са толкова близо до нас, но в същото време може да приемем, че са в една много далечна, различна земя от нашата. Филмът представя живота на Джеймс Дигс, соул изпълнител от Чикаго, който създава групата The Knight Brothers, и след като години наред пълни концертните зали и свири с някои от най-известните соул музиканти, остава бездомен. И така вече 25 години.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Час и половина в аварирал самолет

| от chronicle.bg |

Преди няколко седмици направихме подбор на едни от най-ужасяващите съобщения на пилоти на самолети до пътниците. Днешната история разказва какво се случва в детайли и в каква ситуация понякога се налага управляващите самолета да бъдат крайни в посланията си към хората, които зависят от тях.

Вчера(25.06) пътници в полет от Пърт (Австралия) до Куала Лумпур са били посъветвани „да кажат молитва“ след като самолетът започва да се тресе като при центрофуга на перална машина. Пилотът поема курс обратно към Пърт, който продължава час и половина. Накрая, за щастие, самолетът каца безопасно, три часа след първоначалното си излитане.

Пътниците с ужас си спомнят за тежкото изпитание, което започва след оглушителен шум, идващ от левия двигател. Софи Никола казва, че съобщението на екипажа е било меко казано стряскащо: „Капитанът обяви: „Надявам се всички да се помолите. Аз също ще се помоля и дано стигнем у дома живи.“

I thought I might die….. Today was my beginning the trip,but I backed to the Perth due to technical issue…. Anyway I still arrive!!! Thank you God!!! #airasia #perth #flight #tokualalumpur

Публикация, споделена от saya mae (@maesaya) на

Друг пътник казва, че изведнъж целият самолет е започнал да се тресе. „Двигателят се развали, поне така ни казаха. Чувствахме се буквално все едно сме върху пералня. Всичко наоколо се клатеше. През прозорците можехме да видим двигателя, който се тресеше върху лявото крило на самолета. Когато кацнахме разбрахме, че една от перките е изхвърчала от турбината.“ Австралийската служба по безопасност на транспорта докладва, че е получила съобщение за аварирал двигател по средата на полет и разследва случая. Нискотарифната авиокомпания AirAsia казва, че причината за инцидента е „техническа неизправност“. Служител на компанията обясни, че в момента тече проверка по техническата изправност на самолета.

Отговорът на институциите обаче не задоволява някои от пътниците.

Ирански пътник, който се връщал към дома със семейството си, се оплаква от това, че на пътниците не е предложена повече помощ. „В такива ситуации трябва пътниците да бъдат успокоени. Дъщеря ми беше толкова уплашена. Преминахме през много трудна ситуация, изключително напрегната.“

Друга пасажерка пък се отказва да ползва услугите на въпросната авиокомпания. „Вместо това ще отида на Хаваите. Изпитвам тревога, свързана както с този конкретен маршрут, така и с цялата авиокомпания.“