Как да напуснеш ежедневната си работа и да пообиколиш света

| от | |

2014-04 How To Quit Your Day Job And Travel The World

http://markmanson.net/ 

Преди четири години в една чудна априлска сутрин, се вмъкнах по търлъци в новата ми офис сграда, с костюм леко по-голям от нужното, на 24 години, абсолютно невеж за това което ме очаква. Това беше първият ми работи ден в голяма престижна банка в центъра на Бостън. Първият ден от стартиращата ми кариера, която се предполагаше да определи остатъка от моя живот.

Чувствах се невероятно всемогъщ, докато получавах новия си бадж и достъп до лъскавия сребърен асансьор. Това беше. Най-накрая – истински, жив, функциониращ по правилата възрастен!

Но това усещане за сила изчезна отведнъж в момента, в който се запознах с работното ми място. Сива, стерилна, безрадостна кабинка. Огледах се наоколо и закимах повърхностно на другите амбициозни 20-и нещо годишни около мен, опасно натъпкани в евтините си костюми и друго бизнес облекло. Едни работеха яростно в на малките си компютърчета, средоточени. Други бяха потънали в столовете си, безжизнени, на една купчина хартия разстояние от мисълта да пъхнат пистолет в устата си и да натиснат спусъка.

Скоро щях да бъда един от тях.

Седнах, нервно отпивайки от енергийната си напитка, докато чаках новия ми шеф да дойде за сутрешното ми обучение. Тя пристигна около 8.30 ч и докато стана 9.00 вече ми беше показала достатъчно безсмислени процедури, за превърне този ден и най-мрачния учебник от колежанските ми години да изглежда като задъхан трилър. И аз се събудих в 6.30 ч. сутринта заради това!?

Къмто 10 ч вече се питах мълчаливо, кое ще е най-приличния период от време, след който мога да напусна. Бях вече два часа в избраната от мен финансова кариера, която смятах, че ще упражнявам до живот и вече планирах маршрута за евакуация. „Това не е добър знак,“ помислих  си аз.

След шест седмици напуснах.

Ще ми се да можех да се похваля, че напускането на банката беше едни от онези триумфални филмови моменти, когато излизаш от офиса с лукава усмивка и свит юмрук тип Кевин Спейси. В действителност се чувствах като идиот. Треперех като лист, когато оставях двуседмичното си предизвестие на бюрото на прекия си мениджър. Когато той ме попита какво са плановете ми оттук нататък, уклончивият ми отговор за развиването на сайт за запознанства звучеше точно толкова нелепо за мен, колкото вероятно му е прозвучало и на него. По обяд, новината се беше разпространила из целия екип. Повечето от тях са бяха толкова объркани, че напълно избягваха да говорят с мен и дори не ми казаха довиждане. Предполагам, вярваха, че току-що съм запратил бъдещето си в тоалетната и съм пуснал водата. Част от мен самия смяташе същото.

Получавам много писма от читатели, които ме питат как така обикалям света без да имам така наречената „постоянна работа.“

В кратния вариант – отговорът е – интернет. Освен този блог, аз управлявам няколко уебсайта и проекта, които ми носят пари. Написах книга. И поработих няколко години на свободна практика.

Много хора си мечтаят да излязат от клетката. Те с удоволствие биха се отказали от изкачването на кариерната стълбица и да намерят начин на прекарват повече време да правят това, което искат.

С цялото си сърце подкрепям такова животворно решение. Въпреки, че аз лично се чувствах много глупаво, когато си тръгнах от банката и прекарах следващите две години уплашен до мозъка на костите си, разбит, работейки денонощно, сега мога да кажа, че това беше едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота си.

По темата има много изписан материал: отказване от работа, печелене на пари онлайн, стартиране на собствен бизнес, обикаляне по целия свят, и т.н. И по-голямата част от това съдържание е страхотно. Но то не говори за емоционалната реалност, която те съпътства при взимането на подобно решение – справянето със съмненията, намирането на мотивация, преобръщането на мирогледа на вашите приятели и взаимоотношенията с тях. Искам да обрисувам реалистичен портрет на цялата тази житейска промяна. Предизвикателствата са много, както ментални така и емоционални, но въпреки това бих ви насърчил да направите този скок.

Защо трябва да се плашите?

Честен въпрос. Обичате ли това, което правите? Ако отговорът не е напълно откровено и безпардонно „Йесссс! Само за това живея!“ то тогава най-сериозно ви приканвам да помислите по въпроса. Това може и да ви звучи крайно, но замислете се – след 100 години вие и всички, които познавате ще сте мъртви и вашите пра-внуци няма да си спомнят с просълзени очи, как сте получили тримесечния си бонус или как сте се преборили за ъглов офис. Това е вашия живот и с всяка глътка въздух сте една стъпка по-близо до смъртта. Спрете да се въртите  на едно място.

Вероятно, мисълта да напуснете работното си място ви ужасява. Това е нормално и очаквано… правилно дори! Когато напуснах банката онзи ден, аз имах само бегла представа за това, което исках да правя. Бях почнал да списвам блог и публикувах в местните форуми легенди за личния ми живот и приключенията ми с жени в качеството ми на млад ерген. Местните започнаха да ме следят и направих малко пари със съвети към мъже и като говорител пред групи, които събират свободни мъже и жени в града. Това не можеше да се сравнява по никакъв начин с това да си вадиш прехраната на пълно работно време, но знаех, че е стъпвам на нов пазар, който се разрастваше бързо. И с малко упорита работа, съчетана с моите спестявания, аз (наивно) вярвах, че мога да започна да развивам пълнокръвен бизнес в рамките на следващите няколко месеца. Отне ми почти 18 месеца да почна да печеля стабилен доход, като за пълен работен ден. На няколко пъти фалирах, бившата ми приятелка ме финансираше за известен период от време, а после се преместих отново при майка ми. През почти цялата 2008 и 2009 г. работех по 10-16 часа на ден и повечето проекти или фалираха или генерираха символична печалба. Това последното и сега ми докарва стрес като го казвам.

Хората ме питат какво ме мотивира. Отворът е – ужасът. Пълния и недвусмислен ужас. Бях абсолютно ужасен от перспективата да се проваля. Гарантирано някъде в цялата тази история е имало и любов (обичах работата си и все още я обичам). Но точно това е и изворът на ужаса: идеята, че никога няма да мога да правя пари от това, което обичам; ужаса, че ще трябва да се върна кът това да изкарвам прехраната си с работа, която мразя; ужаса, че съм загубил две години, без да мога покажа реален резултат от тях; ужаса, че всички мои приятели и роднини, които мислеха, че съм луд ще се окажат прави.

Този страх ме държеше буден през нощите, но по-важното е, че ме държеше буден и работещ през тези нощи.

През изминалите години имах срещи с хора, които искаха да напуснат работата си, да стартират собствен бизнес, да развият нов източник на доходи. И бяха уплашени. Очевидно. Трябваше да са. Но вместо да впрегнат ужаса си да работи в тяхна полза, те прекарваха цялото си време в планиране, планиране, планиране и нещо друго.

90% от вашите планове ще се провалят. Каквото и да правите. Свикнете с тази мисъл. И това не е защото плановете ви са лоши, а просто защото има прекалено много неизвестни. А единственият начин да намерите решението на неизвестните и да се приспособите към тях е като им излезете насреща и се провалите. Така че, да, трябва да бъдете ужасени от провала. И, да, именно затова трябва да го направите така или иначе.

Когато реших да напусна банката, определено количество приятели и роднини ме посъветваха да продължа да развивам бизнеса си като допълнителен канал, до момента в който не започна да печеля стабилно от него. Като погледна назад, мисля, че ако го бях направил по този начин,  просто нямаше да успея. Да се откажа щеше да бъде твърде лесно. А и нямаше да имам времето и енергията да го направя. Този непрестанно присъстващ срах от провала, който ме мотивира, въобще нямаше да съществува​.

Ужасът да се хвърля с главата напред беше най-силното ми предимство. Бях напълно отдаден. Щях или да спечеля или да умра опитвайки се. Продадох всичките си притежания – видео игри, компютъра си, мебелите си, китарата си всичко. Преустанових повечето си хобита. Загубих контакт с някои от приятелите си. Знаех, че ще си върна тези неща, когато започна да жъна успехи. Неуспехът въобще не беше опция.

Интелектът е прекрасно нещо. Етиката в работата – също. Способността да се адаптираш е абсолютно необходима предпоставка. Но ти също така ще се нуждаеш неминуемо и от емоционален подтик, който да те накара да реализираш мечтите си. Всеки има онова смътно усещане в стомаха, какво е правилното нещо, което трябва да направи, усеща го, иска го, но няма емоционалната причина или основание, за да се изправи и да го направи. Затова продължава да стои на омразното си бюро ден след ден, година след година, чакайки нещо, което никога няма да се появи на тепсия, хванат в капана на собствения си комфорт и безопасна посредственост.

Ужасете се! Използвайте това чувство за свой съюзник. Дайте си не право на шанс, а право да сбъднете мечтата си.

Планиране на бягството

До тук добре, сега да поговорим за реалността. Особено ако имате деца, кредити за къща, кола, студентски заеми или проблеми със здравето. Какво правите?

1. Продайте всичките ненужни активи, които притежавате и въведете ред във финансите си. Излишните вещи са контра-продуктивни, ако търсите дистанционен начин на живот. Те често са и контра-продуктивни за постигането на щастие като цяло. Ако сте собственик на нещо, което яде от финансовото ви благосъстояние (мебели, автомобили и т.н.), помислете  как да намалите загубите и просто се отървете от него, докато още можете.

Когато започнете може и да си докарате нервна криза в началото. Или може (за пореден път) да се завайкате какъв неудачник сте, колко нереалистични са мечтите ви и че никога не бихте се отказали от супер удобния двоен италиански диван, който просто отваря стаята, но въпреки това… продайте го. Има милиони дивани по света, а опитът ви в живота е само един. Заложете на него!

В екстремни ситуации може да се наложи да продадете и къщата си. Това може да ви звучи като лудост и напълно неприемливо за вас, и най-вече за семейството ви. Ако наистина е така – дайте я под наем. Очевидно правилното решение ще варира в зависимост от това какъв сте и какви житейски обстоятелства висят на главата ви. Но защо трябва да сте нещастни и финансово заковани в къща, когато можете да бъдете щастливи и свободни в апартамент? Бум!

2. Намерете своя източник на доходи. Хората изглежда продължават да вярват, че са вързани в капана на типичните кариери с работно време от 9.00 до 17.00 ч, но в действителност опциите са много повече. В САЩ, рядко се замисляме да използваме възможностите, които ни дава работата извън границите на страната (тук не броя военните). Просто трябва да сте готови да поемете известни рискове и да работите малко повече.

Ето едни непълен и несъвършен списък от възможности, да си вдигнете задника и да поразгледате света:

Присъединете се към доброволческа организация. Ако нямате нищо против да си поизцапате ръцете и да работите в не много благоприятна среда, то доброволческите организации (независимо правителствени или неправителствени) са винаги готови да приемат допълнителна помощ. Най-вероятно ще се озовете в някоя развиваща се страна, но някои развиващи се страни са изненадващо приятни за живеене (Тайланд, Колумбия, Филипините, Перу). Когато сте на друг континент, преминаването от една страна в друга рядко ще ви струва повече от 50 долара с автобус/влак/самолет.

Станете учител по английски. Заплащането е ниско, работата не е лека, но това ще ви осигури платен билет до други страни, даже други континенти и то с прилично голяма ваканция. Азия и Латинска Америка са правилните континенти за такова преживяване без да имате опит (дори английския ви да не е матерен език) и без да е необходимо да знаете местния език. Моя приятелка преподаваше английски в Южна Корея за шест месеца, после с парите, които изкара замина за Индия за три месеца, после започна да преподава във Филипините за още шест месеца, а след това се поразходи отново из югоизточна Азия. Не лошо преживяване.

Намерете източник на мобилни приходи. Покер. Брокерство. Професии на свободна практика. Консултиране. Интернет маркетинг. Блогърство. Графичен/уеб дизайн. Писател/журналист. Всички те са професии, на които съм попадал, хората да практикуват на път. Всички те предоставят възможност да си докарваш доход независимо от местонахождението си. Със сигурност пропускам някои опции. Някои от тях изискват по-сложна и дълга отдаденост, но в края на краищата никога няма правилно време за да започнеш нещо.

Стартирай online бизнес. Това е огромна тема, по която други хора могат де изкажат много по-компетентно отколкото аз. Но интернет стартъпите могат да се създават и управляват буквално от всякъде. В действителност по света има няколко стартъп „инкубатора“, където интернет предприемачите се събират именно заради високия стандарт на живот, който може да си осигуриш със сравнително ниски разходи (Чанг Мей в Тайланд, Бали в Индонезия, Меделин в Колумбия и др.)

Убедете работодателя си да ви позволи да работите дистанционно. Това не е опция за всеки бизнес, но ако сте програмист, дивелъпър или дизайнер, това не е проблем.

Уредете си трансфер зад граница. Още една опция ако работите за голяма международна корпорация е да се преместите да работите в някой от многото й офиси по света. Освен това, работейки в чужбина, често получаваш по-големи отпуски, които може да използваш за да пообиколиш наоколо.

Намерете си работа докато пътувате. Това е лесно постижимо в някои страни и почти невъзможно в други. Но работата по барове, хотели, ресторанти в местата през които пътуваш може да ти подсигури доход където и да се намираш. Много хора практикуват тази опция. Отнема време, усилия и дефинитивно е доста стресиращо, но е начин за изкарване на прехраната на път.

Намерете си работа на круизен лайнер или на самолет. Сериозно. Хората, които работят в този бранш, са облагодетелствани с много гъвкаво работно време и с избора си къде да пътуват. Срещнах една жена, която беше работила на круизен кораб в Коста Рика и беше посетила над 75 страни, беше живяла в поне дванадесет от тях за повече от шест месеца. Скоро беше навършила 30 години. Същото горе-долу се отнася и за работата в някои авиокомпании, но не в толкова голяма степен.

Започнете цялата си кариера зад граница. В някои развиващи се страни – най-вече в Азия има силен глад за високообразовани хора, които заемат управленски позиции. Страни като Китай, Бразилия, Малайзия и Сингапур си внасят таланти отвън. Един прясно завършващ студент не само че може да прескочи няколко стъпки от кариерното си издигане наведнъж, но може да си докара и висок стандарт на живот срещу доста ниски разходи. Нека просто да кажем, че да правиш годишно по 60 000 долара в Сингапур е МНОГО ПОВЕЧЕ отколкото да изкарваш 80 000 долара в Ню Йорк.

Може и да комбинирате няколко от тези стратегии. Може и просто да изтеглите спестяванията си и да научите какво ви се прави, просто докато го правите. Други може да вземат своите спестявания, да започнат за списват блог, да консултират на свободна практика онлайн, да работят почасово тук и там, и до момента, в който спестяванията започнат да свършат, вече са си създали механизъм за получаване на независим доход според настоящето си местоположение. И както винаги, Google е ваш приятел. Няма такова нещо като недостиг на уеб сайтове и ресурси за НПО-та, интернет стартъпи, маркетинг, туризъм и т.н.

3. Изчислете „Скоростта на бягство“-то си. Поразровете се малко и изберете първата си дестинация. Дали искате да започнете стартъп в Азия? Или да работите за НПО в Централна Америка? Да попътувате из Европа и да си търсите работа по път? Много хора идват при мен и казват, „Искам да се махна, как да го направя?“. Ами, зависи къде искаш да отидеш. С по-малко от 1000 долара на месец може да живееш като крал в Тайланд или във Филипините, а може да ги похарчиш и за една седмица в Бразилия. Много зависи от това къде отивате и какво смятате да работите.

Другият фактор са финансовите ви задължения. Ако имате разходи у дома, трябва да ги включите в сметката. Ако имате здравословни проблеми, също трябва да направите сериозна предварително подготовка. Добрата новина е, че ако сте американец, всъщност ще спестите МНОГО пари по здравни осигуровки, ако се изметете от страната.

Изчислете и сумата, която, на око, трябва да печелите средно на месец, за да оцелявате, където и да отидете. Това може да включва намирането на работа на място. Може да включва и спестяването на някаква сума пари сега или продажбата на собственост. Какъвто и да е случая,  бюджета трябва да излезе от някъде и вие ще знаете, когато сте готови.

4. Натиснете спусъка. Веднъж наясно с нивото на вашите спестявания или евентуални приходи на място започнете да работите по план с всички сили. Това означава включително да приключите с ежедневната си работа незабавно за да се отдадете на точно планиране. Това означава още да си поставите финансови цели, за големия ден и да го насрочите за две седмици, считано от днес.

Бъдете креативни и не подхождайте с егото напред. Едни от приятелите ми реши да се отдаде 100% на този начин на живот и се пренесе обратно при родителите си година преди да може да си стъпи на краката и да тръгне. За известно време аз живеех на неговия диван. По късно и аз се пренесох при мама докато спестих достатъчно за да си купя самолетен билет за Аржентина. Веднъж озовал се там можех да живея с половината от приходите си, които ми бяха нужни за да живея в Щатите. От там започнах да строя бизнеса си и да процъфтявам.

Но, както вече казах, планирането е до тук. Правете си колкото искате планове, но после може да ги хвърлите в огъня. Не си оставяйте друга възможност освен да успеете. Ще бъде трудно и повече от нервно, но именно това е начина да израстете. Така ще изстискате всичките сокове от живота. Ужасете себе си. След това може да се му се посмеете.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.