Къщата-музей на Христо Смирненски тъне в разруха

| от |

Тъжна е съдбата на къщата музей на Христо Смирненски в София, от която поетът е виждал как „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води…“.

Често хората се интересуват от състоянието на къщата-музей на Христо Смирненски, питат защо този голям талант и дух, какъвто е Смирненски, няма своя литературен дом. Това разказа пред БГНЕС Соня Кирицова, която е уредник на къщата-музей на поета.

Къщата, която е обитавал Христо Смирненски и семейството му, намираща се на ул. „Овче поле“ 116 в София, на пръв поглед не се различава от останалите не малко на брой занемарени, необитаеми столични къщи. Счупени прозорци, изгнил покрив, рушаща се мазилка, занемарен двор, така изглежда към момента дома на поета. Дори, може би, хората, живеещи близо до нея не предполагат кой някога е живял и творил там. А това е пагубно – пагубно за това до колко ценим обектите от национално културно значение, пагубно за паметта и творчеството на великия поет. В къщата реално не са останали лични вещи на твореца, все пак може да видим някои от творбите му, висящи тъжно от стените, като небезизвестните „Юноша“ или „Москва“, както и няколко портрета на Смирненски.

Къщата е построена през далечната 1913 г., а пристройките към нея са от малко по-късно. Тя е обявена за музей през 1959 г., а от 1976 г., когато се създава Националният литературен музей става част от неговите филиали. Годините се изреждат една по една, когато идва 2004 г.. Тогава достъп до къщата на поета имат само уредникът и паяците, които са се настанили удобно. Това е и годината, когато тогавашният министър на културата издава заповед за затваряне на къщата и идва краят на посещенията в нея, поради това че е опасна за посетителите и уредника.

През 2013 г. Националният литературен музей получава акт за публично-държавна собственост върху имота и той официално преминава под опеката на Министерство на културата. Преди това собственик на музея е била Столична община, район Възраждане.

Почти веднага след като Министерство на културата става стопанин на обекта, прави и първата стъпка към възстановяването на музейната функция на къщата. Министерството отпуска малко над 33 000 лева за основен и неотложен ремонт на покривната конструкция, който ще спомогне за укрепването на къщата. За сравнение, последният ремонт, който къщата е видяла е бил през далечната 1988 г. Ако през тези години бяха полагани поетапно по-сериозни грижи, нямаше да се стигне до трагичното състояние, в което се намира обекта в момента, убедена е уредничката на музея.

Към момента щетите по къщата са изключително много и тежки – и вътрешни и външни. Особено след градушката, която се изсипа на 8 юли, 4-те прозореца на втория етаж, които са откъм улицата са били тотално изпочупени, а стъклата висели опасно. „Обърнахме се към застрахователите на къщата, които ще изплатят щетите. Проблем е по-скоро състоянието на дограмите, които са в окайващо състояние и са нужни доста средства, за да се поставят нови стъкла върху тях“, разказва Кирицова. Според нея, за основен ремонт на къщата ще са нужни няколко стотина хиляди лева, но реално няма как да се отпусне такава сума наведнъж, но все пак има вариант, чрез европейски проекти, но и поетапно отпускане на средства би свършило работа.

Освен всичко друго, се е случвало вандали да влизат на няколко пъти с взлом и да изнасят вещите на поета. Били са откраднати, дори и водомерите в двора, автентичната дървена ограда на къщата, също.

Не е нормално това, което се случва с къщата му. Един народ, който не се грижи за своето културно наследство и сякаш не проявява интерес към състоянието на подобни паметници на културата. Не бих искала да сравня разрухата на този паметник с моралната разруха на обществото ни, каза Соня Кирицова.

Много често се е налагало да обяснявам, че един голям талант и лирик, един прекрасен поет, какъвто е Христо Смирненски, не би трябвало да се политизира по толкова ожесточен начин, по какъвто се наслагва върху някаква политическа идеология. Трябва да прекрачим границата, че Смирненски е бил толкова партийно натоварен, това се вижда в по-ранните му творби. Животът, който е водил е бил изключително тежък и е нормално да иска някаква социална справедливост по начина, по който той я вижда, добави тя.

Когато къщата на поета тъне в разруха, само една е крачката до духовната разруха. Но както се казва – надеждата умира последна.

Надявам се будното българско общество и институциите да си протегнат ръка и да ни помогнат да възстановим този паметник, който има невероятен потенциал за едно бъдещо културно средище, заяви още уредничката на къщата-музей на Христо Смирненски. Това е един апел към всички българи, които ценят творбите на Христо Смирненски и чувстват, че имат желание да помогнат къщата-музей на поета отново да бъде отворена за посетители. /БГНЕС

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.