Иван Голев, Весела Ляхова и Ина Вълчанова са номинирани за наградата „Хеликон”

| от |

helikon„Без милост“ на Иван Голев („Труд”), „Бежанци“ на Весела Ляхова („Жанет 45”) и „Записки на свинята“ на Ина Вълчанова („Ерго”) са последните три номинации в надпреварата за тазгодишната награда „Хеликон”.

Членовете на журито – Кристин Димитрова, Калин Донков (председател), Бойко Ламбовски, Андрей Захариев и Юри Лазаров първо обсъдиха актуалната политическа и социална обстановка в страната, след което преминаха към същинската дискусия с традиционните спорове и аргументи, за да се стигне до логичния консенсус.

И трите номинирани книги са романи, единият („Бежанци”) е исторически, другият („Без милост”) е съвременен, а третият („Записки на свинята”) е антиутопия. Най-общо казано и без тази подредба да е някаква класация, разбира се.

Номинациите ще бъдат връчени на 27 ноември 2013, сряда, от шест вечерта в книжарницата „Хеликон-България” на булевард „Цар Освободител” № 4.

А ето и другите девет номинации от предишните сесии

Разкази”, Людмил Тодоров („Жанет 45”)
„Кучета под индиго”, Чавдар Ценов („Рива”)
„Студентът по хармония (балада за Виктор Пасков)”, Красимир Дамянов („Сиела”)

„Сестри Палавееви/В бурята на историята”, Алек Попов („Сиела”)
„Радикална еврейска енциклопедия”, Петър Волгин („Изток-Запад”)
„Апарат”, Васил Георгиев („Сиела”)

„Шлеп в пустинята”, Людмил Тодоров („Жанет 45”)
„Анапеста”, Симо Андонов” („Сиела”)
„Внукът на Хемингуей”, Деян Енев („Сиела”)

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го в света

| от chronicle.bg |

Изкуственият интелект AlphaGo надви Ке Жи, известен като най-добрия играч на древната игра Го. Победата за машината на DeepMind и Google е първата в сблъсък от общо три части.

Победата на машината е с половин точка – минималната възможна разлика.

Победата на AlphaGo с 4 на 1 над южнокорейската легенда Лий Се-дол миналата година бе отчетена като истински триумф за разработчиците на изкуствен интелект. Тогава не се очакваше неврална мрежа да може да играе толкова комплексна игра, но изкуственият интелект оспори това птредположение.

Експертите, които са следили първата среща, казват, че не само машината е добра в изучаването на тънкостите на човешките играчи, но и 19-годишният талант Ке се учи от нетрадиционния ѝ подход. Един от ранните му ходове бе определен като наистина гениален и със сигурност срещата ще става само по-интересна.

Вторият двубой в рамките на Future of Go Summit е насрочен за четвъртък, а финалът е в неделя.

Източник: The Verge