„Истинската история на Видинското княжество“ : защото историята не е математика

| от |

Новата книга на Петър Николов – Зиков „Истинската история на Видинското княжество“ вече се намира в печатницата на издателство Сиела и я очакваме във всички книжарници до края на януари. Понеже историята е любима материя на екипа ни, потърсихме автора да ни разкаже малко повече. Дано ви е интересно, а ние вече знаем какво ще си подарим този месец. 

1533967_10151898442143034_1954213645_n

Г-н Николов, откъде идва интересът ви към Видинското княжество?

В предговора се опитвам да обясня. От една страна, днес Видин в уникален град. В него времето сякаш не просто е спряло, а тече наобратно. Когато съм бил там, винаги ме е обхващала една очарователна мелахнолия и носталгия по миналото. От друга страна, въпреки нерадостното си положение днес, Видин е най-западната част от България, не само в географски, а и в културен смисъл. Исторически той е бил част от Унгария, от австрийската империя… Не е било много отдавна времето, когато богатите видинчани са пазарували покъщнината си във Виена и са летували в австрийските Алпи. И най-накрая, във Видин (с изключение може би само на Търново) най-пълноценно се чувства континуитетът между средновековната и модерната българска история. Тук говоря и за фамилията Шишманоглу, претендираща, че произхожда от последните средновековни български царе, която през 19 век играе изключителна роля в живота на цяла северозападна България.

Кое е новото във вашето изследване от гледна точка на историографията?

Много неща. Предлагам напълно нова интерпретация на изворовите данни за произхода на цар Александър… Като казвам нова, имам предвид и нова спрямо собствените ми по-стари хипотези. Предлагам нова хронология в управленията на владетелите, която преодолява наложилата се в историографията теза, че след княз Белаур, княжеството е унищожено, а по времето на цар Срацимир изградено отново. Всъщност в развитието му е имало пълна последователност и до унгарското нашествие – непрекъснатост. Предлагам и много малко известни или напълно неизвестни любопитни факти като например този, че царица Анна Неда е била канонизирана от сръбската православна църква за светица, че един неаполитански авантюрист, претендиращ, че е син на цар Михаил III е станал за кратко видински княз и пр. и пр. Приемам и предложената от други теза, че Видинското царство е окончателно покорено от турците не в края на 14-ти, а в началото на 15-ти век.

Защо пълната история на Видинското княжество не е изучавана досега в училищата?

Защото фокусът на българската историография е национален, а не регионален. Със същото основание може да се зададе и въпрос за Карвунското или Велбъждското княжество например. А защо не и за Влашкото княжество – първообразът на днешна Румъния. Всъщност един по-прецизен поглед показва, че Видин и Влахия възникват като самостоятелни държави едновременно и по идентичен начин. Начело на български територии застават кумански авантюристи и ги отцепват. Прочее, повечето видински князе са имали по-обширни владения на север, отколкото на юг от Дунава. Цялата днешна румънска област Олтения в продължение на десетилетия е била част от Видинското княжество. В княжеската църква в старата влашка столица Куртя де Арджеш е запазен портрет, който може да се окаже на цар Срацимир и съпругата му царица Анна.

Какво е значението на Видинското княжество във войните на европейските държави срещу османското нашествие?

То е било буфер. Буфер между силната Унгария и още по-силната Османска империя. За видинските господари е било много трудно да маневрират между двете държави. Ако днес пред портите ти застане голяма кръстоносна армия и поиска да й предадеш града, няма гаранция, че утре няма да се появи още по-голяма османска, която да ти подири сметка защо си го направил.

Защо „истинската“? Кое не е било истинско в досегашните истории на Видинското княжество?

Да кажем, че това заглавие е по-скоро резултат от един по-маркетингов подход. Не очаквайте да попаднете на някакво сензационно четиво. Общо взето в цялата книга съм се придържал към академичния стил, опитвайки се същевременно да не превръщам текста в сух и нечетивен.

Вие не сте историк, а политолог, а е известно, че историците не обичат политолозите. Как се справяте в тази ситуация?

Спорно е какъв съм. Завършил съм политология, но докторската ми степен е по история. След това отново се върнах към политическите науки започвайки работа в Нов български университет, но пък и трите ми книги досега са на историческа тематика. Истината е, че просто ми е интересно да стоя в разкрачена позиция между двете науки (доколкото политологията въобще е наука), защото това дава редица предимства. Мога да пиша например далеч по-свободно, отколкото един стопроцентов историк. Мога да си позволя по-свободни интерпретации и по-неортодоксален подход, тъй като не завися от определена научна йерархия, от някаква групова сплотеност породена от кариеристични подбуди. Образно казано, когато някой ме упрекне, че не се подчинявма на авторитетите, тъй като съм политолог, мога извинително да отговоря: „Да, вярно е, простете, но аз съм политолог.“

Така не рискувате ли тезите ви да останат неприети от професионалната общност?

Скептичен съм по въпроса доколко въобще е възможно в българската историческа гилдия да се проведе реален научен дебат. Достатъчен е примерът с тезата на Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, лансирана преди 20 години за края на средновековната българска държавност. Според мен тя беше развита блестящо, с много и сериозни аргументи. Но нито някой я прие, нито някой я обори. Едни и същи автори си я преповтарят, а останалите се правят, че не са я чули. За жалост история днес се пише много повече за читателите, отколкото за научната общност.

Това не обрича ли един автор на интелектуална самота? Ако не намираш кръг, в който да можеш да дебатираш собствените си тези…

Предполагам, че всеки който се занимава с история си намира някакъв кръг. Моята собствена референтна група например са участниците в Младежкия консервативен клуб – една повече от вдъхновяваща интелектуална общност от млади хора с ценностно разбиране за света и предимно хуманитарна насоченост.

14965_10151273392353034_294584729_n

Доколко политическите ви убеждения влияят на историческите прегледи, които правите?

Няма как да не оказват влияние. Аз съм човек с доста категорични консервативни разбирания. Докторската ми дисертация беше посветена на генезиса на българския консерватизъм. Опитах се, а мисля и успях да докажа, че историята на десницата в България започва не на Учредителното събрание в Търново през 1879 г., а значително по-рано. Първата ми книга („Раждането на българския консерватизъм“ Парадигма, 2011 г.) беше посветена на същата тема. Втората („Династията на Срацимировци“, НБУ, 2012 г.), макар на пръв поглед да е много далече от съвременната политика трябваше да даде отговор на един въпрос – има ли някакъв континуитет между късното българско средновековие и модерната епоха. Ако успеем да дадем утвърдителен отговор на този въпрос, това би означавало, че българската национална идентичност не е напълно лишена от исторически корени отпреди епохата на Просвещението. А това от своя страна би означавало, че опитът за структуриране на дясна политика днес би могъл да стъпи не само на голото подражателство на един или друг европейски образец, но и на собствено българска традиция свързана с местното самоуправление, с Православието, с византийското наследство и т.н.

Редно ли е историята на една епоха или държава да се пренаписва?

Историята не е математика. Колкото и на някои да не им се иска да го признаят, тя е колкото наука, толкова и идеология. Целта на всеки един исторически разказ е да легитимира един или друг политически феномен. Да аргументира например политическите претенции на една нация. Или да легитимира елитите, които я управляват. Или примерно един или друг геополитически избор. По тази причина всяко поколение пренаписва историята от своята собствена гледна точка. Когато за дълго време се задържи определена интерпретация, тя се превръща в национален наратив. В голям исторически разказ, който определя идентичността на цялото общество.

Интересно е, през погледа на един политолог, каква аналогия може да направите между днешната епоха и периода, за който пишете…

На мен лично правенето на такива аналогии не ми е интересно. Ако това да си едновременно политолог и историк ти дава някакво предимство, то е, че не страдаш от заболяването на повечето историци да фетишизират миналото. Да си представят предците ни като някакви свръхчовеци със свръхморал и свръхпостижения, а нас, техните наследници – като джуджета седнали на раменете на великани. Всъщност след като участниците в една политическа битка си отидат, битката не свършва, а се пренася на полето на историческата интерпретация. Пред очите на днешните българи например един политик като Стефан Стамболов беше реабилитиран, век след смъртта му. Може да се даде и обратния пример – безспорен положителен герой в историята до преди двайсет години като Александър Стамболийски беше повече или по-малко свален от своя пиедестала. Да не говорим за комунистическите лидери като Георги Димитров и пр. В момента например тече процес на бавна реабилитация на цар Фердинанд, процес на който лично аз силно симпатизирам.

В момента работите ли върху следваща книга?

Да. Амбицията ми е да се върна към политологията и да направя цялостно изследване на развитието и разпада на т.нар. автентична десница в България от 2001 до 2013 г. За добро или лошо съм ставал пряк свидетел на много от събитията в дясното пространство през тези години и ми се иска да се опитам да ги разгледам през призмата на политическата наука. На това ще посветя 2014 г.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Нова мода в Instagram: извънземен йога корем

| от chronicle.bg |

Instagram е странно място, в което всяка лудост намира своите последователи. Последната такава е свързана със здраве и благоденствие, което, предполага се, се постига чрез овладяването на сериял движения с корема.

Новият феномен се нарича „извънземна йога“ и много бързо превзе социалната мрежа. Видеа на хора, които практикуват Наули (както се нарича йога практиката), заляха Instagram.

Nauli dance party I’ve answered a few questions about nauli technique on the THE/THIRTY site (link in bio) and today I’m taking over @thethirty to explain a bit more!! See you there !! #nauli #naulikriya #naulibreathing #uddiyanabandha

Публикация, споделена от DANIELLE ACOFF (@yellabella) на

Движенията включват наистина пълно издишане, гълтане на корема и прибирането му под гръдния кош, последвано от последователни движения на свиване и отпускане на мускулите на корема, които изглеждат много особено отстрани. Предполага се, че движението подпомага храносмилането. Практиката не е нищо ново, но не е и нещо, познато на всички по света. Движенията могат да бъдат усвоени от хора на всякаква възраст и с всякакъв опит.

WOW!  Incredible #Nauli practice by @aubrymarie : @aloyoga

Публикация, споделена от Yoga Inspiration (@yogainspiration) на

Твърди се още, че тези движения подпомагат емоционалната стабилност, помагат за хормоналния баланс и пазят органите във форма.
Все пак експертите предупреждават, че тези упражнения трябва да се правят само в присъствието на йога инструктор, защото изпълнявани неправилно, могат да доведат до контузия.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.